Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 30.06.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 май 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Анастасия Балабанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3668, по описа за 2020 година
Предявен е иск по
реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София,
чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че с Разпореждане № 4794 от 10.08.2020г. по ч.
гр. д. № 1643/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К.Г.А., с ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-16886559 е отхвърлено. Поради това, и съгласно
Разпореждане от 10.08.2020г (получено от ищеца на 21.08.2020г.), ищецът,на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК предявява настоящия осъдителен иск.
Сочи, че вземането му се основава на Договор за
потребителски заем № CREX-16886559 от 30.03.2019г., съгласно който ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж
рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, е отпуснало паричен
кредит в размер на 1579.41 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е изпълнил задължението си по
него. Съгласно условията на Договора, за ответника възниквало задължението да
погаси заема на 9 месечни вноски - всяка, от които в размер на 191.28 лева,
които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
и съгласно годишния процент на разходите - 20.40% и годишния лихвен процент -
22.42%, посочени в параметрите по договора.
Твърди, се че длъжникът е преустановил плащането
на вноските по кредит № CREX-16886559 на 05.05.2019г.
(първа неплатена вноска), като към тази дата няма погасени вноски. На основание
чл. 3 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж
рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечни вноска, която в настоящия
случай е - 05.06.2019 г. Предвид изложеното ответникът следвало да изплати
пълния размер на кредита, а именно 1721.52 лева, представляващи всички 9 броя
погасителни вноски към 05.06.2019г., към която дата станал изискуем в целия му
размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем
постъпило едно плащане от К.Г.А., както следва:на 10.08.2020г., на стойност от
230.00 лв.Плащането е погасило задължението в реда, посочен в чл. 76 ЗЗД.
Поради неизпълнението на договорните задължения
от страна на ответника, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България подали заявление за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК до Районен съд - Стара Загора, като е образувано
частно гражданско дело № 1643/2020г., по описа на съда. С Разпореждане от
02.06.2020г. заявлението е отхвърлено.
Предвид изложеното и на основание чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, моли съдът да осъди К.Г.А.
да му заплати сумата от 692.78лв., представляващ оставащата главница
по договор № CREX-16886559, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира за
присъждане на съдебните разноски в заповедното производство, както и тези в
настоящото производство /за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, претендира в размер на 100.00 лева/.
Назначеният на ответника К.Г.А. особен представител, в законоопределения
срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на иска. Оспорва твърдението, че сумата по отпуснатия кредит е платена
по начина, описан в чл. 1 от договора, а именно
да е заплатена на търговеца, от който К.А. е закупил стоки.
Ооспорва действителността на процесния договор, поради
неспазени изисквания по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за
потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Съдържащият се в договора от 30.03.2019 г. погасителен
план включвал единствено информация за размера, броя и падежните дати на
месечните погасителни вноски, но в същия не била посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми - главница, лихва и
други. Въпросната информация била представена най-общо и не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Счита, че
не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба
„договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Счита, че спазването на това
изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ.
цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема
и ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият размер 22,42%). Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща
обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай, в
договора за кредит липсвала яснота относно тези обстоятелства, т.е. неясни
остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема.
Предвид гореизложеното, счита, че сключеният
между страните договор за потребителски кредит № CREX-16886559 от 30.03.2019 г.
се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, и не поражда целените правни последици. При
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс - арг. чл. 23 от ЗП, ако такова предоставяне бъде установено.
Счита, че в случая, не се дължи законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, тъй като нямало
установена изискуемост на претендираното вземане отпреди
завеждане на делото. Липсвало и отправена покана до длъжника с искане за
получаване на дължимата престация в определен
подходящ срок - чл.84, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл са: решение № 1412/04.11.2003
г. на ВКС по гр.д.№ 336/2003 г., V г.о., решение № 11/18.01.1980 г. по гр.д. №
1877/79 г., I г.о. и др./. Особеният представител на ответника моли, съдът да
отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител, като с депозирано писмено становище заявява,
че след завеждане на исковата молба, ответникът
е извършил плащане в размер на 448.50 лв.Моли съдът да уважи предявения
иск.
Ответникът се представлява от назначения му
особен представител, който пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка
:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 1643/2020г., по описа на СтРС, съдът е отхвърлил
подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 и сл. от ГПК за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.А. за сумата от 876.11 лв.,
представляваща главница, сумата от 46.67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.06.2019г. – 20.05.2020г., за неплатено
задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX 16886559/30.03.2019г.
Разпореждането е потвърдено с Определение № 703/22.07.2020г. по в.ч.гр.д.№
1423/2020г., по описа на СтОС. Заповедният съд, на осн.чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, е указал на заявителя за
възможността му да предяви, в едномесечен срок от съобщаването, осъдителен иск
за вземанията си, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК. В законоопределения едномесечен срок, заявителят – ищецът по
настоящото дело, предявява настоящия осъдителен иск против длъжника – ответник
по настоящото дело.
Видно от
представения по делото договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 16886559/30.03.2019г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., клон България“, са предоставили на ответника К.Г.А. кредит за покупка на
изплащане – смартфон „Самсунг“
на стойност от 1449 лв., със застраховка
„Сигурност на плащанията“ от 130.41 лв., при
годишен процент на разходите 22.426%, годишен
лихвен процент 20.40 %, или общо задължението възлиза на 1721.52 лв., платимо
на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 191.28
лева.В чл.1 от договора се посочва, че кредитополучателят се съгласява
предоставеният му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения/те/
търговски партньор/и/. В договора е вписан погасителен план, в който са
отразени падежа на вноските и размера на главниците. Съгласно чл. 3 от договора при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава, в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. В изречение второ се посочва, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Видно от приложеното ч.гр.д. № 1643/2020г. по описа на СтРС,
са приложени сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“, сертификат № CARD – 16886559, Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията по кредитни карти“, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
информация за потребителски кредити.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
Видно от
погасителния план в договора крайният срок за плащане на последната погасителна
вноска е изтекъл на 05.01.2020г. /преди датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда/.
Основното възражение на особения представител на
ответника е, че липсват доказателства за
реално плащане по начина, описан в чл.1 от договора, а именно директно
кредиторът да е платил на търговеца заетата сума. В тази насока ищецът
представя извлечение, от което е видно че по процесния
договор е преведена по сметка на магазин „Технополис България“ ЕАД сумата от
1449 лв. Видно от приложения към ч.гр.д. № 1643/2020г. по описа на СтРС,фискален бон, на 30.03.2019г. по сметка на „Технополис
България“ ЕАД е преведена сумата от 1449 лв.С оглед на посочените
доказателства, съдът приема за установено, че отпуснатата в заем сума за
закупена стока, е реално платена.
Между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая, по – голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски кредит, обаче, е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Видно от процесния договор,
кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по
заема, годишният процент на разходите на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва, обаче, ясно разписана методика за формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 22.42 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, е
следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно
тези съставни елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в
общите му разходи, настоящи или бъдещи.
В процесния договор са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви
и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски, следователно договорът не
отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит от 30.03.2019г. е недействителен и като такъв
не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за
отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им съдът следи
служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия
на ответника кредит е в размер на 1449 лв., която сума, след като договорът е
недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, подлежи на плащане от
ответника. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.08.2020г. ответникът е
платил сумата от 230 лв., а към датата на приключване на съдебното дирене, е
платил и сумата в общ размер на 448.50 лв. Или общо платената от ответника сума
възлиза на 678.50 лв. При това положение, дължимата от ответника по договора за кредит
сума е в размер на 770.50 лв., представляваща неплатена част от главницата. На
основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за кредит,
съгласно изложените по-горе мотиви. Тъй като искът е предявен за сумата от 692.78
лв., то искът се явява основателен и доказан в предявения размер.Върху
дължимата главница следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството. В настоящото производство дължимата сума за
разноски възлиза на 125 лв., съобразно приложения списък на разноски. / при
изчисляване на разноските, съдът включва дължимата в настоящото производство
държавна такса от 25 лв., юриск. възнаграждение от
100 лв./.Дължимите разноски в заповедното производство възлизат на 25 лв. за
заплатена държавна такса. В случая, заповедният съд е отказал да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
тъй като клаузата, предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост, е
неравноправна. Поради това, единствената
връзка, която настоящият осъдителен иск има със заповедното производство, се
изразява с доплащането на дължимата държавна такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК. С оглед отрицателния изход на заповедното производство за
заявителя, сега ищец, на последния не се дължат претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
, К.Г.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, сумата от 692.78 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 16886559/30.03.2019г., ведно съсъ законната лихва, считано от 29.05.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 25 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1643/2020г., по описа на СтРС, и сумата от 125 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
***: ***,
BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон България