Р Е Ш Е Н И Е
№ 495/9.3.2021г.
гр. Пловдив, 9 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №84 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
И.Д.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, представляван от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва Решение
№260543 от 13.11.2020г. по Н.А.Х. дело №3971 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., XXIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №20-1030-003820 от 15.05.2020г., издадено от началник на
група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР),
гр. Пловдив, с което на жалбоподателя А. е наложена глоба в размер от 100,00
лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на процесуалните
правила, постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено
процесното НП, както и присъждане на направените съдебни разноски пред дете
съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът- Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 01.05.2020г., около 13:40ч., е
извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив на място, в гр. Пловдив,
кръстовището на ул. “Владая“ и бул. “Марица“. В рамките на проверката е прието
за установено, че А. управлява автобус “ИСУЗУ“, с Рег.№***, в посока изток, като
навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ червен сигнал на работещата
в нормален режим трисекционна светофарна уредба. За установеното в рамките на
проверката К.Д.П.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив съставя акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№540085 от
01.05.2020г., с който деянието на А., изразяващо се в навлизане и преминаване
през кръстовището на ул. “Владая“ и бул. “Марица“ при подаден забраняващ червен
сигнал на работещата в нормален режим трисекционна светофарна уредба, се квалифицира
като административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП. По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него
НП, предвид констатираната му правилност и законосъобразност.
Според разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на
касатора А., участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
Според разпоредбата на чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, с
глоба от 100 лева се наказва водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването.
А с разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по
закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното, поради
което опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за
жалбоподателя.
В случая,
обстоятелствата, че касаторът А. е водач на автобус “ИСУЗУ“, с Рег.№*** и е
преминал през кръстовището на ул. “Владая“ и бул. “Марица“ при подаден
забраняващ червен сигнал на работещата в нормален режим трисекционна светофарна
уредба, се явяват установени по делото, противно на направеното в тази насока
възражение от процесуалния представител на касатора. Съответно, налице е от обективна
страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Освен това, както
правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е
проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Следователно, процесното НП е правилно и
законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си
при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е
правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави
в сила.
Нужно е да се посочи
също така, че с разпоредбата на чл.50а от ЗДвП е установена забрана за навлизане
в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в
кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства
напречното движение, поради което, дори да се кредитира твърдението на
свидетеля Р.И.Т., че А. е тръгнал да прави десен завой на зелен сигнал на светофара,
но много бързо е светнал жълт сигнал, не предпоставя извод за липсата на
съставомерно деяние, инкриминирано от касатора.
Най-сетне, за пълнота на
изложението трябва да се напише, че в решението на районния съд се коментира
приложимостта на нормата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която е неотносима към
разглеждания случай. Посоченото обстоятелство не препятства възможността за
разкриване на действителната воля на районния съд, поради което същото не
представлява основание за отмяна на оспореното в настоящето производство
съдебно решение.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което не следва да бъде уважена.
А с оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции
в полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260543 от 13.11.2020г. по Н.А.Х. дело №3971 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., XXIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление с №20-1030-003820 от 15.05.2020г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на И.Д.А.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 100,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………