РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120107749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. К. М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, *****, действащ чрез пълномощника си адвокат Б.Б.,
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1324, район Л.,ж.к. Л. 7, бул. ******, представлявано от Г.Т.Т.
и/или А.В.М., с която претендира осъждането му за заплащане на сумата от 251. 16
лева - главница, с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка
на ищеца, поради получаването на горната сума, въз основа на нищожна неустоечна
клауза, уговорена в чл. 4, ал. 2 от сключен между страните договор за паричен заем №
3271463 от 11.07.2018 г., ведно със законната лихва забава върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 03.11.2021 г., до окончателното изплащане. Моли се и
за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между страните по договор за паричен заем,
като се заявява, че заплатената по него неустойка от ищеца в полза на ответника в
размер на 251. 16 лева, уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
обезпечение в срок от три дни от сключването на договора, е нищожна, поради което и
се търси връщането , като платена без основание. Излагат се подробни доводи за
нищожността , като се твърди, че вменените по чл. 4, ал. 1 от договора задължения,
при чието неизпълнение се дължи уговорената чл. 4, ал. 2 неустойка, противоречи
1
на същността на неустойката по чл. 91, ал. 1 от ЗЗД, както и че се явявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, и била уговорена с цел да
заобиколи чл. 19, ал. 3 от ЗПК, уреждащ максимално допустимия размер на ГПР и
нарушавала чл. 16 от ЗПК, като се излага подробни доводи в тази връзка. Правният си
интерес от воденето на иска ищеца обосновава с плащането на дължимите по договора
главница, лихва и неустойката.
Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който не се оспорва допустимостта на иска, но се сочи, че същият е
неоснователен. Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на
неустойката, като се твърди, че съобразно уговорките между страните по договора,
същата се явява дължима, поради неизпълнение на поетите задължения за
предоставяне на гаранция по чл. 4, ал. 1, като излага подробно доводите си в тази
връзка. Заявява се също така, че по процесния договор ГПР е фиксирана величина,
ясно посочена в него, която няма отношение към неустойката по чл. 4, ал. 2, нито пък
заобикаляла клаузата на чл. 16 от ЗПК. В заключение се излага, че неустойката е
платена въз основа на валидна клауза, поради неизпълнение на поети задължения, като
не съставлявала мораторна неустойка за забава. Също търси присъждане на
разноски по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата
молба договор за паричен заем № 3271463 от 11.07.2018 г. В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на заемателя едно от следните обезпечения:
поръчителстовото на две физически лица, които трябва да отговорят на определи
условия – да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния им доход да е над 1 000 лева; да
работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по други
договори за паричен заем, сключени с ответното дружество; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат, то кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, и които да поемат солидарно
задължение за дължимостта на всички суми по договора, или в същия срок да
предостави банкова гаранция, като при неизпълнение дължи неустойка от 251. 26 лева
/чл. 4, ал. 2/.
2
Не се спори също така, че ищецът не е изпълнил поетите задължения по чл. 4,
ал. 1 от договора, както и че вече е заплатил уговорените по договора главница, лихва
и неустойка, последната в размер на 251. 16 лева.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира:
В случая с оглед правното естество на спора следва да се изследва валидността
на клаузата за неустойка. В тази връзка съдът намира, че предвид съдържанието на
неустоечната клауза и съобразявайки разпоредбата на чл. 43, т. 5 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на гореописаните задължения да заплати неустойка, независимо дали
изпълнява в срок другите поети по договора задължения, при което така уговорената
клауза за неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на
обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима
при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение
на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва, както е и в настоящия случай, кредитополучателят отново
съобразно уговорките по договора дължи уговорената неустойка, което противоречи на
същността на неустоечната клауза т.е на закона и на това основание се явява нищожна.
Наред с това същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ
максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл.
21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея не се дължи. Поради това се налага извода,
че извършеното плащане на неустойката, е без основание, тъй като уговорената
неустоечна клауза е нищожна, и иска за връщане на така платената сума, като
основателен следва да бъде уважен.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва да осъди ответното дружество
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 350 лв. Съответно
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София - 1324, район Л.,ж.к. Л. 7, бул. ******, представлявано от
3
Г.Т.Т. и/или А.В.М., да заплати на Г. К. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Бургас, *****, сумата от 251. 16 лв. /двеста петдесет и един лева и 16 ст./,
представляваща главница, с която дружеството се е обогатило неоснователно за негова
сметка, поради получаването на горната сума, въз основа на нищожна неустоечна
клауза, уговорена в чл. 4, ал. 2 от сключен между страните договор за паричен заем №
3271463 от 11.07.2018 г., ведно със законната лихва забава върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 03.11.2021 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4