Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, . ноември
2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІХ въззивен състав в публично заседание в гр. София на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Димитрина АНГЕЛОВА
Членове: 1. Ани ЗАХАРИЕВА
2. Филип САВОВ
в присъствието на секретаря З.П. и при участието на прокурора Йорданка ЧАНКОВА
сложи на разглеждане докладваното от младши съдия Савов въззивно наказателно от общ характер дело № 2839 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
І. Производството е въззивно, по реда на
глава ХХІ НПК.
Образувано е по
жалба на адв. П.С. – защитник на подсъдимия А.И.Н. с ЕГН **********; както и по
жалба на адв. М.Д. – повереник на частния обвинител Е.П.В. против Присъда,
постановена от СРС, НО, 104. състав на 12.03.2014 г. по НОХД 11420/10 г.
С присъдата
подсъдимият е признат за ВИНОВЕН, загдето на 27.05.2007 г. за времето от 4 до 5
часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Д.“ и ул. „С.П.“ причинил средна
телесна повреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота,
проникващо нараняване в гръдната кухина – наръгал с нож Е.П.В., като реализирал прободно-порезна
рана на гръдния кош отляво, по задната аксиларна линия с размери 1/1 см, на
ниво 7-мо, 8-мо междуребрие, излив на кръв в лявата гръдна половина, счупване/прерязване
на 7-мо ребро вляво, поради което и на основание чл. 129 ал. 2 вр. чл. 66 НК е осъден на „лишаване от свобода“
за срок от 2 год., чието изпълнение е отложено за срок от 3 год. На основание
чл. 189 ал. З НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер на 802 лв.
по сметка на СРС, и в размер на 800 лв. на Е.В..
Жалбите са
подадени в срок от легитимирани лице срещу подлежащ на обжалване акт, което
прави въззивното производство ДОПУСТИМО.
В жалбата на
защитата се правят оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност.
Твърди се, че не била несъмнено установена съпричастността на подсъдимия и
реализирането на елементите от състава на престъплението. Не се сочат конкретни
нарушения на процесуалните правила. Моли се за оправдаване на подзащитния,
алтернативно за връщане на делото на прокурора, алтернативно – на първоинстанционния
съд. В постъпило допълнение към въззивната жалба се оспорва изводът за
безпротиворечивост и достоверност на показанията на св. Г., П., П., К. и В.,
като се акцентира на поредността на нанасяните удари и данни за опороченост на
разпознаването; изразява се несъгласие с тезата, че посочените от защитата
свидетели не били очевидци. Като съществено нарушение на процесуалните правила
се възприемат отказите за прочитане на показанията на свидетели.
Оплакванията в
жалбата на повереника на ЧО следва да се квалифицират като такива за нарушение
на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. В първия аспект
се сочи като порочен отказът да бъде приет за съвместно разглеждане гражданския
иск, като се акцентира на укриване на подсъдимия и необходими разходи. Във
втория аспект се намира за неправилно отлагането на изтърпяването на наказанието.
Оплакванията за необоснованост и нарушение на материалния закон са бланкетни.
Моли се за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция,
алтернативно за отмяна приложението на чл. 66 НК. В постъпили допълнителни
съображения (извън сбития преразказ на присъдата, жалбата и мотивите на СРС) се
акцентира върху икономичността на описанието в обвинителния акт, върху отказа
да се изискат справки относно собствеността на МПС и относно напускането на РБ
със самолет и върху подценяването на смекчаващите обстоятелства.
В жалбите и
допълненията не са искани доказателства, нито съдът служебно е намерил събирането
на такива за необходимо. В съдебно заседание адв. Д. прави искане (макар да го
формулира като вече направено) за изискване на справка за МПС, което е
отклонено от СГС поради достатъчност на доказателствената съвкупност за целите
на решаване на делото.
В съдебно заседание
защитата отново изтъква наличието на алиби, съответно противоречие в показанията
на пострадалия и присъствалите свидетели, като се оспорва и доказателствената
сила на разпознаването. Поддържа се искането за оправдаване, респ. връщане на
делото на друг състав на СРС.
Повереникът на
частния обвинител изтъква наличното според него противоречие с ТР 1/ 4.2.2013 г.
Намира, че липсата на протоколи за извършени други разпознавания е порок на
органите на досъдебното производство, но не разколебавало извода за доказаност
на обвинението. Счита, че обществената опасност на деянието и дееца е висока,
като продължителността на наказателното производство не следвало да води до
по-ниско наказание, тъй като се дължала на бягството на подсъдимия от правосъдието.
В речта си
прокурорът застъпва становище за потвърждаване на присъдата на СРС, като мотивите
са намерени за прецизни и задълбочени.
Подсъдимият и
частният обвинител не се явяват пред въззивния съд.
ІІ. Софийският градски съд, като съобрази
доводите и възраженията на страните, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционното производство и присъдата в съответствие с чл. 314 НПК
намери, че са налице основания за нейната отмяна поради допуснати в първоинстанционното производство СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ
НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА:
В заседанието на
СРС от 8.6.2011 г. са извършвани процесуални действия, без съдът да се е
произнесъл с надлежно определение дали и по какви причини дава ход на делото, с
което е опорочена процесуалната форма, даваща гаранции за правилно разрешаване
на делото при зачитане правата на страните. В заседанието е снета самоличността
на подсъдимия и е даден ход на съдебното следствие, но – видно от протокола – правата
нито на подсъдимия, нито на пострадалия (като такъв и след конституирането му
като частен обвинител) са били разяснени. Последното е грубо неизпълнение на началото
по чл. 15 ал. 3 пр. 1 НПК и по принцип
е от естество да ограничи процесуалните права на съответните страни – основание
за отмяна по чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК.
Същото заседание
е проведено при състав на СРС: съдия Г.Г. и съдебни заседатели М.К. и А. А..
Във всички останали заседания (вкл. и предхождащи такива) СРС е бил в състав Г.Г.,
М.М. и А. А.. Дори изписването на имената да е грешка на секретаря или да се
касае напр. за бащино име, е видно повърхностното отношение към принципа за
неизменност по чл. 258 НПК и съответно към законността на състава на съда.
В следващите
заседания, напр. на л. 43, 72 СРС липсват нарочни определения за продължаване
на съдебното следствие, въпреки че са извършвани следствени действия.
Критика търпи и
качеството на мотивите към присъдата. Повелителното начало за мотивиране на съдебните
актове е заложено в чл. 121, ал. 4 КРБ, чл. 34 НПК и гарантира правата на
страните, самоконтрола от съда, контрола от въззивния съд и общественото
доверие и авторитет на правосъдието. Настоящият състав приема, че това
изискване трябва да се прилага разумно и пропорционално, вкл. при баланс с
изискванията за произнасяне в разумен срок и бюджетна икономия – т.е.
дълбочината на писмено изложения анализ следва да зависи от значението на
съответното обстоятелство и отношението на страните към него. В случая, макар
че мотивите на СРС заемат 18 страници, повече от 8 от тях представляват (ненужно
подробно) пресъздаване на речите на прокурора, защитника и повереника. Всъщност
за съда съществува задължение за отговор на
доводите и възраженията на страните, какъвто по редица от тях липсва (твърдените
противоречия в показанията на присъствалите на нараняването, за съвместно
напускане на страната на подс. и св. Г. и др.) или не е сериозен (за
разпознаването – по снимки, след изминалото време, по телосложението по
паспортна снимка). Доказателственият анализ е изключително пестелив (ок. 2
стр.) и като краен ефект не дава отговор на въпроса по чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК
– защо едни доказателствени материали се приемат, а други се отхвърлят. Не може
да се разбере защо СРС е кредитирал показанията на сочените от защитата
свидетели отчасти, а отчасти – не, т.е. защо съдът им се е доверил относно
присъствието на подс. в заведението в Студентски град, но не и относно времето
на това присъствие, респ. на прибирането от него. Неудържим е аргументът, че те
не били очевидци на деянието или че „едното събитие очевидно е последвало
другото“, доколкото защитната теза е тъкмо че приятелите на подсъдимия са
очевидци на присъствието му по същото време на друго място и съответно че не
той е нанесъл инкриминираните удари. Не е посочен времевият период, в който СРС
възприема подсъдимият да се е прибрал вкъщи, нито е дадено обяснение по какъв
начин прибралият се вкъщи и в лоша кондиция подсъдим е шофирал МПС и извършил
активни действия по наръгване с нож; в случая такова обяснение е необходимо, за
да разсее впечатлението за противоречие в мотивите. Не става ясно защо в присъдата
и в правната страна на мотивите е прието, че престъплението е извършено за
времето от 4 до 5 ч., а във фактическата страна – около 4 ч. и какво е становището
на съда за допустимостта на такова различие с обвинението. Не е взето отношение
по това, че в показанията си св. П. говори за събития на друго число от
неуточнен месец, нито че в обясненията си подсъдимият говори и за 2006 и 2007
г. Липсват индикации за извършена проверка на доказателствените средства чрез
съпоставянето им с други (чл 14 ал. 1 НПК), напр. получените увреждания с
показанията на свидетелите за механизма на нанасянето или оценка на значението
на събраните справки от сектор „Видеонаблюдение“ (на ДП, както и л. 177 СРС) и
разпечатки за 3 бр. мобилни телефонни номера оператори на ДП, както и изисканите
на л. 160 СРС. Извън обсъждане са останали показанията на св. Г., която по
твърдение на частното обвинение се е намирала в колата на подсъдимия по време
на деянието и според обясненията след датата на деянието случайно е напуснала
страната заедно с подсъдимия, и които са от значение за разкриване на обективната
истина. Казаното дотук не следва да се разбира като изразяване на становище на
въззивната инстанция по отношение на правилността на описаната фактическа
обстановка, а като констатация за липса на мотиви и на яснота относно приетото от
съда, послужило за формиране на неговата воля – абсолютно отменително основание
по чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК. В присъдата и мотивите от правна страна е прието, че
деянието е реализиране на средна телесна повреда, докато на л. 18 като
отегчаващо обстоятелство е отчетено нанасянето на две средни телесни повреди,
което обаче би могло да се приеме за техническа грешка на изказа.
Посочените недостатъци
при разглеждането и решаването на делото от първата инстанция, вкл. в своя
съвкупен ефект, сочат на сериозна опороченост при осъществяванетоа на
държавната правосъдна функция и на непренебрежимо засягане на правата на
страните в производството. Затова настоящата инстанция приема, че делото следва
да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд; то следва да
бъде извършено от друг състав, доколкото досегашният (досегашните) вече са
взели становище по доказателствата и виновността на подсъдимия; разглеждането
на делото следва да започне от стадия на действията по подготовка за разглеждане
на делото, доколкото производството е било цялостно опорочено, а разглеждането
му от друг състав не би могло да започне без надлежното му конституиране.
Отсъства пречката по чл. 335 ал. 3 НПК.
За пълнота следва
да се посочи, че всички възражения в жалбите досежно извършени нарушения по
см.чл. 348 ал. 3 НПК се преценяват от настоящата инстанция като неоснователни.
Евентуалното опорочаване на разпознаването и отказът за прочитане на
показанията касаят пълнотата и оценката на доказателствения материал – въпроси,
по които въззивната инстанция като такава по същество има правомощия и следователно
не биха могли да представляват основание за връщане на делото за ново разглеждане
– чл. 335 ал. 2 накрая НПК. Същото се отнася и за отказа да се установят
промените в собствеността на автомобила, който според свидетелите е ползван от
нанеслия нараняванията, и евентуално закупени от подсъдимия самолетни билети;
както и за непредявяването на веществените доказателства. Неприемането за
съвместно разглеждане на граждански иск в наказателното производство не подлежи
на контрол от въззивната инстанция нито по реда на обжалване на определенията
(арг. чл. 271 ал. 6 изр. 2 НПК), нито заедно с присъдата (доколкото няма конституирана
страна с правен интерес за това). Връщане на делото за ново разглеждане в
наказателната част би било в противоречие и с чл. 88 ал. 2 НПК. Ето защо СГС не
може да направи повече от това да констатира, че изложените мотиви по отказа на
СРС са несъстоятелни и в противоречие с НПК отричат принципната допустимост на
адхезирането на който и да е граждански иск. Доводите на защитата в тази връзка
са такива по целесъобразност (укриване на подсъдимия, разноски за
производството, евентуално изтекла давност) и следователно са ирелевантни при
преценката за допуснати закононарушения на съдопроизводствените правила. Цитираното
ТР 1/13 г. по т.д. 2/12 г. ОСНК-ВКС касае продължаването
на производството по веднъж допуснат граждански иск след прекратяване на
наказателното преследване, т.е. е неотносимо към настоящия случай. Срокът за
транспониране на Директива 2012/29/ЕС не е изтекъл (чл. 27) и дотогава тя няма вертикален
директен ефект; впрочем чл. 16 от същата допуска обезщетението за претърпени от
престъплението вреди да бъде предмет на друго (гражданско) производство.
ІІІ. Предвид изложеното дотук би било
преждевременно СГС да излага съображения по фактическата обстановка, събраните
доказателства, правната им оценка или наказанието. Въпросът за РАЗНОСКИТЕ, вкл.
сторените пред настоящата инстанция, ще следва да бъде разрешен при новото
разглеждане на делото. Настоящият състав се задоволява да посочи, че разноските
се присъждат на лицето, което ги е направило, което при осъдителна присъда
предполага разпределянето им между МВР и съда (и съответно частния обвинител и
гражданския ищец).
Водим от горното
и на основание чл. 335 ал. 2 НПК СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Присъда,
постановена от СРС, НО, 104. състав на 12.03.2014 г. по НОХД 11420/10 г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от стадия по гл. ХІХ
НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Член-съдии:
1.
2.