Р Е Ш Е Н И Е
№ 2974/1.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на седми юни през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11328 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от И.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу М.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал 1 ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на
изпълнение вземане срещу ответника по заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2808/27.4.2018 г. издадена по
ч.гр.д. №* от * г., по описа на ВРС
за сумата в размер на 1000,00 лева
(хиляда лева) – дължима по представляваща предоставен заем с пощенски запис
на 27.01.2017 г., за срок от 20 дни; сумата от 117.18 (сто и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 25.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излага се в исковата молба,
че на 27.01.2017 г. предоставил в на ответника заем, чрез превод с пощенски
запис за сумата от 1000,00 лева. Уговорили връщане на сумата след 20 дни.
Ответникът отказал да върне
заетата сума в уговорения срок. Започнал да се укрива и престанал да отговаря
на телефона си.
С оглед връщане на заетата
сума ищецът подал във ВРС заявление по смисъла на чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано заповедно производство и издадена заповед за изпълнение
срещу ответника. Същата била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на ищеца били дадени указания за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок.
В предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен.
Оспорват се твърденията на
ищеца за наличието на сключен между страните договор за заем. Твърди се, че
представените по делото копия на документи не материализират заемни
правоотношения между страните, тъй като представляват едностранни актове,
съдържащи изявления само на ответника, вместо насрещни волеизявления на двете
страни. Оспорва се получаването на заетата сума. Оспорва се и че извършеният
паричен превод е с основание договор за заем.
.
Моли се за отхвърляне на
иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на постигнати
уговорки между страните с оглед възникване на заемно правоотношение ищецът
представя електронно извлечение от фейсбук месинджър - л. 41-45. От същото се
установява, че на 25.01.2017 г. лице с профил М.А. поисква в заем от ищеца
хиляда лева за ремонт на автомобила си. Поисква парите да му бъдат изпратени с
пощенски запис на адрес *М.А.А.. В последващо съобщение същият поисква парите да се
изпратят с експресен запис. В последващи съобщения М.А. се извинява на ищеца за закъснението при
връщане на сумата и обещава да я върне скоро. Във всяко от съобщенията М.А. се
обръща към адресата с името „Ванка“.
За установяване фактическото предаване на заетата сума, по делото бяха
представени и приети като доказателство системен бон, издаден от „Български
пощи“ ЕАД – л. 4 и удостоверение от „Български пощи“ ЕАД, от които е видно, че
експресен пощенски запис за сумата от 1000,00 лева с подател И.Г.З. е приет от
същия на 27.01.2017 г. и изплатен на М.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** на 27.01.2017 г.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
От приложеното
ч.гр.д. № * от * г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от
И.Г.З., ЕГН ********** срещу М.А.А., ЕГН **********, заявление
по чл. 410 ГПК за претендираните с иска суми. От преписката по заповедното
производство се установява, че издадената заповед за изпълнение № */* г. на ВРС
е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца е
дадена възможност да предяви иска си в едномесечен срок. Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240 ЗЗД за изпълнение на парични договорни задължения, представляващи заета
сума по договор за знаем е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
С договора за заем заемодателят
прехвърля в собственост на заемателя определено количество родово заместими
вещи или пари, а последният се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество – чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за заем
за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден
или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав
на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които
цели да извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния
характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД издаденият от
заемателя или трето лице документ, в който се удостоверява получаване на
определена сума, служи като доказателство за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Този документ може да служи като доказателство за
сключване на договор за заем само, ако в документа се съдържа изявление, че
предаването на сумата е свързано със заем или се дава в заем.
Документът удостоверяващ
предаване на сумата не съдържа данни за основанието на плащането. В случая
постигнатите уговорки по договор за заем са обективирани в електронната
кореспонденция между страните. Съдържащите се в същата изявления, са достатъчни
за съда, да приеме че страните са постигнали съгласие относно основанието на
договора и уговорките свързани с размера на заетата сума и срокът в който
същата е трябвало да бъде върната. Яснота е налице и относно страните по
договора. От една страна е налице предложение от ответника, който посочва трите
си имена и адрес съвпадащи със служебно изисканата от съда адресна справка. От
друга страна несъмнено това предложение е прието от ищеца, който е изпратил
заетата сума на указания в електронното съобщение адрес на ответника.
Предвид изложеното
съдът намира че по делото са налице достатъчно данни от които да се установява,
че ответникът е получил посочените в издадените от „Български пощи“ ЕАД документи
суми като заем. Ето защо извършеното с пощенски запис плащане може да се приеме
като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на
факта на реалното им предаване по договор за заем.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е релевирал правоизключващо възражение, че получаването на
сумите е на друго основание, различно от удостовереното в електронната
кореспонденция. Същият не е представил и доказателства за връщане на заетата
сума.
По изложените
съображения съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД за връщане на заетата сума се явява основателна и следва да бъде уважена
в пълен размер.
Съдът намира за
основателна и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва считано от за периода от 01.03.2017 г. до 25.04.2018
г. Установява, се от проведената между страните електронна кореспонденция, че връщането
на заема, страните са предвидили да стане в срок от 20 дни от получаването на
сумата.
Съгласно чл. 20,
изр. 1 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните. Съдът, съобразявайки посочената разпоредба и изхождайки от смисъла
и съдържанието на изразената в кореспонденцията между тях воля намира, че са
уговорили връщане на сумата в срок от 20 дни след получаването.
Сумата е получена
на 27.01.2017г., при което падежът на задължението за връщането ѝ е на
16.02.2017 г. Тъй като заетата сума не е била върната на падежа, от следващия
ден ответникът изпаднал в забава, поради което основателни се явяват и исковете
за обезщетение за забавата в размер на законна лихва от деня на забавата посочен
от ищеца с оглед диспозитивното начало 01.03.2017 г. до 25.04.2018г. За
изчисляването на размера на дължимата законна лихва не са необходими специални
знания, като общият й размер за този период, изчислен със софтуерен продукт „Апис Финанси“ възлиза на 116.94 лева. Искът за мораторна
лихва, следователно, подлежи също на уважаване до този размер, а за разликата -
отхвърлен.
В резултат от
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски съобразно уважената част от иска.
Имайки предвид
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се
постанови осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в отношенията между ищеца И.Г.З., ЕГН **********, с адрес: *** от
една страна и ответника М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, от друга, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение № 2808/27.4.2018
г. издадена по ч.гр.д. № 5981 от 2018г., по описа на ВРС за сумата в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) – дължима по
представляваща предоставен заем с пощенски запис на 27.01.2017 г., за срок от
20 дни и за сумата от 116.94 лева (сто и шестнадесет лева и 94 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до 25.04.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
като отхвърля иска за обезщетение за забава за размера над сумата от 116.94 лева до предявения размер от 117.18 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) разноски в
исковото производство пред ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по частно гражданско
дело № 5981 от 2018 г. по описа на
ВРС в размер на 275,00 лв. (двеста седемдесет
и пет лева), за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………..