№ 1520
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510157 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12422 от 24.06.2024 г. по гр.д. № 14442/2024 г. по описа на СРС,
128 с-в е осъден ЗАД "ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на
ЗК “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, сумата от 1938.72 лв.,
представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета по щета № *********, ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба - 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 222.70
лв., представляваща лихва за забава, дължима за период от 27.04.2023 г. до 11.03.2024
г.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата
инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост,
неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез
събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния
закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установен механизъм на настъпване на ПТП. В случай, че съдът приема за установено
при какви обстоятелства и как е настъпило произшествието, сочи, че съдът не е
съобразил приноса на водача на лекия автомобил Пежо застрахован при ищеца за
настъпване на вредите. С оглед последното, съдът при постановяване на решението е
1
следвало да съобрази, че ПТП е причинено виновно от водача на застрахования при
ищеца лек автомобил, при условията на евентуалност- съпричиняването на
вредоносния резултат от неговото неправомерно поведение. Моли за отмяна на
постановеното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗК “Дженерали Застраховане” АД е подала в срок писмен
отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез
събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. В производството не е доказано ПТП да
е било причинено изцяло по вина на водача на автомобила застрахован при ищеца. Не
е доказано и съпричиняване на вредоносния резултат с неговото поведение. Установен
е механизмът за настъпване на ПТП, като последното е настъпило изцяло по вина на
водача на застраховиния при ответника автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/. Фактическият състав на
суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на
който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия
2
автомобил.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което
разрешение настоящия състав споделя).
Доводите на въззивника, че в производството не е установен механизмът на
ПТП от събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни. В
производството е установен чрез представения двустранен протокол за ПТП и
констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, механизма на настъпване на ПТП.
Установява се, че ПТП е станало на 13.12.2022 г. на паркинга на магазин КООП в
кв.Овча купел в гр.София, като водачът на л.а.Опел, застрахован при ответника по
застраховка ГО, при маневра на десен завой, губи контрол над превозното средство,
което се приплъзва и реализира удар в страничната лява габаритна част на насрещно
движещия се л.а. Пежо, застрахован при ищеца по застраховка Каско. Причините за
произшествието са определени от експерта, като такива от субективен характер, а
именно избраната скорост на движение от страна на водача на л.а.Опел, както и
действията му с органите за управление на автомобила - кормилна, горивна и спирачна
уредба. Вещото лице подробно описва причинените по л.а.Пежо вреди, като изрично
отбелязва, че те се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
всички извършени и признати от застрахователя, както и че ремонтните дейности са
били необходими за неговото възстановяване. Размерът на вредите е определен от
експерта на 3877.44 лв. по средни пазарни цени.
От представените пред първата инстанция доказателства се установява и
страните не спорят, че лекия автомобил Пежо с рег.№ СВ****КР е бил застрахован
при ищеца по имуществена застраховка Каско с валидност на полицата от 00.00 ч. на
10.08.2022 г. до 23.59 ч. на 09.08.2023 г., както и че лекия автомобил Опел с рег.№
СВ****НХ е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка ГО.
Установява се и че по образуваната при ищеца претенция № ********* са били
изготвени протокол за оглед и опис- заключение за вреди. Ремонтът на превозното
3
средство е бил възложен на автосервиз „Есе ф ей ритейл - 2“ ЕАД, за което на
15.12.2022 г. е било издадено възлагателно писмо. Автомобилът бил приет след ремонт
от представител на собственика му без забележки, видно от приемо- предавателния
протокол от 20.02.2023 г. Стойността на ремонта била отразена в издадената фактура
№ **********/14.02.2023 г. След съставен ликвидационен акт № 1084847/17.02.2023 г.,
сумата била изплатена на сервиза, извършил ремонта с преводно нареждание от
20.02.2023 г.
Установява се и че преди подаване на исковата молба ответникът е заплатил
доброволно на ищеца във връзка с образуваната щета сумата 1953.72 лв.
С оглед изложеното, при така установения механизъм на ПТП правилни са
констатациите на първата инстанция, които настоящия състав изцяло възприема, че
щетите на л.а Пежо са в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. Доколкото не е
оборена предвидената в закона оборима презумпция за вина /указана с разпоредбата на
чл.45 ЗЗД/, то, съдът намира че вината за ПТП принадлежи на водача на застрахования
при ответник автомобил Опел, който е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.2 от ЗДвП. С посочената разпоредба е предвидено, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни и да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Доводите на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил – С.М.Г., съдът
намира за недоказани и неоснователни. Чрез удостовереното в съставения двустранен
констативен протокол за ПТП и констатациите на експерта по САТЕ се установява, че
поведението на водача на л.а. „Пежо“ не е довело до настъпване на ПТП, а последното
се дължи на поведението на водача на л.а. „Опел“, което сочи за нарушение на
правилата за движение по пътищата описано по-горе.
С оглед това, изложените от СРС правни изводи, че при съобразяване
указанията на разпоредбата на чл.51 ЗЗД и установената практика приложима по
сочената хипотеза в случая не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на застрахования при ищеца водач, се явяват правилни. Напротив, както е
посочил СРС и настоящия състав формира като идентични фактически констатации и
правни изводи, в производството е установено по категоричен и несъмнен начин, че
вината за пътното произшествие принадлежи на водача на застрахования при
ответника водач, който е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата
– чл.20, ал.2 ЗДвП.
4
При правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във
връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил правилно
материалния закон. Поради това и предявения иск по чл.411 ГПК следва да бъде
уважен за сумата 1938.72 лв., представляваща неплатен остатък от регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно със законна
лихва, считано от подаване на исковата молба - 13.03.2024 г. до изплащане на
вземането.
Доколкото в производството е установено, че ищецът е поканил ответника да му
заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Далл Богг: живот и
здраве“ АД на 27.03.2023 г., при съобразяване указанията на разпоредбата на чл.412,
ал.3 от КЗ, съдът намира че от 27.04.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва, чийто размер възлиза на сумата 222.70 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 150.00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12422 от 24.06.2024 г. по гр.д. № 14442/2024 г. по
описа на СРС, 128 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 ГПК, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД, ЕИК: *********, да заплати на ЗК “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
*********, сумата в размер на 150.00 лв., представляваща направени по делото
разноски за въззивната инстанция за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5