Решение по дело №139/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

06.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

139

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000251/ 30.12.2019г., издадено от Началник ОО„АА”- гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН са наложени наказания по т.1 глоба от 2000лв. по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози и по т.2 глоба от 500лв. по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, на И.Р.Ю. *** с ЕГН ********** за извършени нарушения на 13.12.2019г. в гр.Кърджали, с което е виновно е нарушил съответно чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ и чл.8 ал.1 предл.2 вр.ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят И.Ю., който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоява, че при издаването му не са спазени изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН визиращ задължителните реквизити, които трябва да съдържа всяко НП. Освен това твърди, че не е извършил констатираното от контролните органи нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 13.12.2019г. свидетелите М. М. и С.И. били на работа като инспектори в отдел контрол в РД „Автомобилна администрация“- Стара Загора. Този ден около 17,20ч. те се намирали в гр.Кърджали на бул.Христо Ботев до механа „Воденицата“. Там спрели за проверка автобус марка „Мерцедес“ с рег.№ ***, който бил обозначен с табела „Специализиран превоз“. Свидетелите М. и И. установили, че водач бил жалбоподателят И.Ю., който превозвал работници на фирма „Треес“ЕООД- Кърджали към района на „Пазара на производителите“ в гр.Кърджали. При извършената проверка водачът Ю. не представил валидна карта за квалификация на водач, както и удостоверение за психологическа годност. Поради това свидетелите М.М. и С.И. извършили справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, при която установили, че на водача били издаване такива документи, но те били с изтекла валидност, а именно карта за квалификация № Р 115556 валидна до 07.12.2017г., както и Удостоверение за психологическа годност № № 368624 със срок на валидност до 20.10.2019г. Свидетелите М. и И. освободили проверявания автобус да продължи да изпълни курса си по превоз на пътници, за да не задържат работниците в него, поради което поканили водача да се яви в отдела на автомобилна администрация в гр.Кърджали. Така на датата 17.12.2019г. свидетелят М.М. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ и чл.8 ал.1 предл.2 вр.ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, който бил подписан от нарушителя с възражения. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП- глоба от 500лв.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.М. и С.И., тъй като същите са последователни и логични, а и не бяха представени други доказателства, които да ги оборват. В подкрепа на гласните доказателства са и писмените документи- Справка в Регистър на психологическите изследвания и Преглед на DQC карти от ИААА. Освен това остана голословно твърдението на жалбоподателя, че не е извършил констатираното нарушение.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 15.01.2020г., а жалбата е заведена при административнонаказващият орган на 22.01.2020г.   

По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ, която въвежда изискване за водачите на МПС при извършване на обществени превози или превози за собствени сметка да притежават карта за квалификация на водача. Съгласно чл.5 от горепосочената наредба карта за квалификация на водача не се изисква при определени категории превози, сред които процесния не попада. Картата за квалификация представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация или задължителното периодичното обучение за съответните категории. Съгласно чл.18 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, периодичното обучение се провежда за усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите на всеки пет години. Като те преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача. Водачи, които притежават карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да упражняват професията. Тоест конкретният водач може да извършва обществен превоз, когато притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на познанията на всеки 5 години, като това обучение следва да е преминато преди изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача. Това изискване безспорно е свързано с ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за „притежаване на карта за квалификация на водача“ означава същата да е валидна както с оглед на срока на нейната административна валидност, така и за категорията МПС, което се управлява от водача. Вярно е, че наказаното лице притежава карта за карта за квалификация на водача № Р 115556 валидна до 07.12.2017г., който срок е изтекъл към датата на проверката. Следователно към 13.12.2019г. картата за квалификация на водача не удостоверява по надлежен начин наличието на квалификация за управление на МПС от съответните категории. При безспорно доказано извършване на специализиран превоз на пътници на инкриминираната дата, то жалбоподателят Ю. не е притежавал валидна карта за квалификация на водача за категорията МПС което управлява, поради което е допуснал нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. Този текст предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП е Наредба № 41 от 04.08.2008г., издадена на основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003г./. Няма спор, че законът в санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП изисква притежаването на редовен документ, респ. валиден такъв. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е допуснал описаното в АУАН и НП нарушение. Доколкото санкцията е фиксирана от законодателя в абсолютен размер- 2000 лева при първо нарушение, за съда не съществува възможност да я изменя. Поради това в тази следва наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По т.2 от наказателното постановление: Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.8 ал.1 предл.2 вр.ал.2 от Наредба № 36/ 15.05.2006г. на МТ, която въвежда изискване при извършване на дейност като водач на автомобил за обществен превоз на товари да притежават удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок три години от датата на неговото издаване. Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно деяние, което покрива признаците на нарушението, за което е санкциониран. Вярно е, че наказаното лице притежава удостоверение за психологическа годност № 368624, но същото е валидно до 20.10.2019г., което се приравнява на липса на такова, тъй като срокът му на валидност е изтекъл към датата на проверката. Поради това правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, тъй като към момента на проверката нарушителят не е притежавал удостоверение за психологическа годност, изискуемо по цитираната по- горе Наредба документ. Освен това е наложил наказание в единствено възможния размер, а именно глоба от 500лв., поради което дори при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства, то размерът на глобата не би могъл да бъде променен. Поради това и в тази следва наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такава. Не се споделят възраженията от страна на жалбоподателя против обжалваното наказателно постановление, тъй като не бе установено по делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради това следва обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 29-0000251/ 30.12.2019г., издадено от Началник ОО„АА”- гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН са наложени наказания по т.1 глоба от 2000лв. по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози и по т.2 глоба от 500лв. по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, на И.Р.Ю. *** с ЕГН ********** за извършени нарушения на 13.12.2019г. в гр.Кърджали, с което е виновно е нарушил съответно чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ и чл.8 ал.1 предл.2 вр.ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                                                       

 

 

                                                                          Районен съдия: