Р E Ш Е Н И Е
№ 766
гр.Плевен, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 1203 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 614
от 16.09.2019 г.,
постановено по нахд № 1688/2019 г., Районен съд – Плевен е изменил наказателно
постановление № 6246 от 25.07.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, с
което на С.Г.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата е наложена административна санкция – глоба в размер на 2500 лева, за нарушение
на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37 ал.1 т.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, за това, че на 1.07.2019 г. в 12,00 часа на път І-3, км.89+500, на
500 м.след разклон за гр.Плевен (до магазин Метро) в посока Русе-София, е
управлявал и осъществявал движение на МПС с три оси марка „John
Deere“ модел „8320Rс ***, с извънгабаритни размери, без
разрешение, издадено по реда на раздел ІV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, като е намалил размера на глобата
от 2500 лв. на 1500 лв.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от С.Г.М. чрез адвокат Г.Г. ***,
който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че с
визираните текстове на Закона за пътищата са разписани рамките и условията, при
които могат да се движат извънгабаритни и тежки автомобили. Същите са
детайлизирани в цитираната в издаденото Наказателно Постановление - Наредба №
11/2001 г. на МРРБ. Намира, че от прочита на законовите текстове, както и на
тези на Наредбата, следва, че и двата вида превозни средства - тежки и
извънгабаритни /с легални дефиниции, дадени в чл. 2 и чл. 3 на Наредбата/ нямат
абсолютна забрана за движение по обществените пътища, а могат да се движат след
съответно разрешение от администрацията пътя, за което се заплаща и съответна
такса. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.11 от същата Наредба лицата, които
извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритпите ППС. В чл. 15, ал. 3 от нея са определени лицата, на които е
възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните
документи и това са с|бствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в
Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по
образец. Цитира легалната дефиниция за лица, които извършват превози, посочена
в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Навежда доводи, че при буквално
тълкуване на визираните за нарушени норми на чл. 26, ал.2, т.1, б. а и чл. 53,
ал.1, т. 2 от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни
и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва
без разрешение на администрацията на пътя. Счита, че административнонаказателна
отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на нарушения от типа на
визираните, като трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението за
снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на
последното прави съставомерно нарушението на визираните норми. Доколкото
водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен/ няма задължение /а и
право/ за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може
да му бъде вменена във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред.
Според касатора в процесния случай водачът на колесния трактор не попада в нито
една от двете категории, поради което неизпълнението на нормативно установеното
задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да
бъде вменено в негова вина. С оглед това счита, че управлението на колесния
трактор /извънгабаритен/ без надлежно разрешение се явява несъставомерно за
ангажиране на отговорността на водача по визираните текстове. Счита, че така
установеното от фактическа страна деяние съставлява нарушение, извършено от
страна на водача на автомобила, но то е на Закона за движение по пътищата - чл.
139, за което е предвидено да носят отговорност именно водачите на
автомобилите, съгласно санкционната норма на чл. 177, ал. 2 от с.з. Като не е
квалифицирал правилно и съставомерно установеното нарушение от страна на
водача, органът не може да упражни правото си да ангажира отговорността му за
иначе безспорно извършеното деяние от страна на водача. Сочи още, че в действителност
нормите относно допустимите размери на ППС са регламентирани в Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Пропускът
на наказващият орган да посочи разпоредбата от цитираната наредба, за която
твърди, че е нарушена, представлява съществено нарушение на процесуални
правила, тъй като е пречка наказаното лице да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да
организира адекватно защитата си. Счита, че при издаването на обжалваното НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в
следното. Съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този
смисъл следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация
на нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази
отразена в НП. Позовава се на разпита на свидетелите по делото, установяващи,
че колесният трактор има издадено разрешение за движение по пътищата. Твърди за
неясно установеното от АНО- дали е установил, че водачът е управлявал колесен
трактор без да е заплатена такса за специално ползване на пътя и издадено
разрешение или трактора, за който има
издадено разрешение и заплатена такса за 2019 г., но вписаните в разрешението
габарити и маршрут не съвпадат /по твърдения на свидетеля/. Твърди, че двете
изпълнителни деяния са различни и фактите, които следва да се установят са
различни, като на нарушителя не е дадена възможност за адекватна защита, поради
което е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда
доводи, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при
които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му
и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията
на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление, и предвид
това, че същите са императивни - обосновава извод за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Счита, че констатираните недостатъци са
съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на
жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение
му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа
на какви факти. Не на последно място, непълното излагане на фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния
контрол по съществото на спора, т.е., проверката за обоснованост и правилност
на констатацията за нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г.,
който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна
на постановеното решение и на наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт В., която
оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №0006836 от 01.07.2019г.
за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата
дата в 09:40 ч. в 12:00 часа на път I-3 км89+500, на 500 м след разклона на
град Плевен до магазин Метро в посока гр.Русе-град София, М. е управлявал МПС с
три оси марка „John Deere“ модел „8320R” ***без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата, издадено от АПИ за извънгабаритно ППС по смисъла на
пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 /03.07.2001г. на
МРРБ. За измерване широчината на същото
било използвано техническо средство ролетка №1307/18 (5м.), чрез което било
установено, че превозното средство има широчина 3,90м при допустима максимална
широчина- 2,55м. За така измерените параметри, водачът на превозното средство
не е представил на контролния орган от АПИ нито валидно разрешително, нито
квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС. В
наказателното постановление са изложени
мотиви, че всяко нарушение на нормите на Наредбата представлява риск за
безопасността на движение и води до повреждане и преждевременно износване на
пътната настилка, поради което е необходимо движението на такъв тип превозни
средства с надвишаващи нормите параметри да се осъществява с разрешение за
дейност от специално ползване на пътищата, с което да бъде строго определен
техния маршрут. Съдът приел за
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д., чиито показания
кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя съдът установил, че на
1.07.2019г. същият в качеството си на служител в отдел „Контрол по РПМ“ при АПИ е спрял трактор с
прикачен инвертар- сеалка, който направил колона зад себе си на път I-3,
находящ се до магазин “Метро“ в посока Русе към София. Актосъставителят е отбил
превозното средство, за да извърши измерване, тъй като същото е заемало почти
цялото пътно платно. От разпита му установил, че широчина на същото била
измерена с ролетка с издаден сертификат за съответствие, следствие на което
била установена широчина 3,90 м. – половината от насрещното движение при
допустима 2,55 м. Според актосъставителя, за движение с извънгабаритно превозно
средство, т.е такова с по-голяма от 2,55м широчина, следва водачът да се снабди
с нарочно разрешително, както й че разрешителното, което е било представено -
Разрешително №РИ-468/24.01.2019г. не е достатъчно, тъй като същото има за
предмет правото превозните средства, притежавани от превозвача да се движат
по определени пътища. Според
актосъставителя в самото разрешително е
направено отбелязване, че същото не важи за автомагистрали, скоростни пътища и
пътища от първи, втори и трети клас. От показанията му се установило още, че
извънгабаритното превозно средство е бил спряно на първокласен път, т.е
разрешителното, с което разполага посоченият превозвач, не важи за конкретния
случай. От показанията на свидетеля Д. съдът установил, че той е присъствал при
констатиране на нарушението и съставянето на акта и че измерената широчина на
спряното превозно средство е била над допустимата. Съдът кредитирал напълно
показанията на актосъставителя и свидетеля Д. като конкретни, ясни и
последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприето от тях нарушение на изискванията за движение на извънгабаритни
превозни средства без надлежно разрешително за дейност от специално ползване на
пътищата.
Съдът изложил съображения за законосъобразност
и обоснованост на изводите на АНО, че с
действията си М. е извършил нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и му е наложил административно наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата. Съдът съобразил, че условията и редът за движение на извънгабаритни
и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в
Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. Изложил съображения, че в чл.37, ал.1, т.1 от същата
Наредба е регламентирано, че във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват
спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и
съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица,
когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Изискването за
заплащане на такса при движение с извънгабаритно и/или тежко ППС се съдържа в
разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредбата, която гласи: „Извънгабаритните и/или
тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. Съдът преценил, че следва да се
вземе предвид разпоредбата на чл.2 от Наредбата, съгласно която извънгабаритни
са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без
товар е по-голям от стойностите по чл. 5, а в конкретния случай доколкото
посоченото в Акта превозното средство не съставлява хладилно или надстройка на
изотермично превозно средство или изотермичен контейнер или сменяема каросерия,
транспортирана с превозни средства, то същото попада в хипотезата на чл.5,
ал.1, т.1, б.“а“ – 2,55м. От приложените по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя и свидетеля Д. съдът установил, че превозното
средство, което М. е управлявал към
момента на нарушението – трактор с три оси, марка “John Deere“, модел „8320И” с прикачен инвентар – сеалка и ***е
било с широчина от 3,90м, т.е над допустимата широчина от 2,55м. Съдът приел за
безспорно, че управляваното превозно средство е извънгабаритно по смисъла на
пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. и спрямо
него важат всички предвидени в закона ограничения и изисквания за придвижване
по пътищата, отворени за обществено ползване. От приложения по делото
сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 съдът
установил, че използваната джобна ролетка №1307/18 е проследим продукт съгласно
стандарта за изпитване с официалния регистрационен номер 57002 PTB 17
(иден.№ХХХ), т.е. е годно техническо средство за измерване широчината на
превозни средства. От приложеното по делото разрешително №РИ-468 от
24.01.2019г., издадено от АПИ в полза на „Октопод инвест холдинг“ за
притежавана от дружеството земеделска техника ***установил, че същата има
следните габарити: широчина 4,50м; височина до 4,10м; дължина до 22м и
собствена маса до 45т. Съдът направил извод от доказателствата, че водач е бил
именно М.. На следващо място съдът приел, че в съдържанието
на посоченото разрешително, находящо се на стр.14 от делото, е поставена
забележка, съгласно която при движение на извънгабаритни или тежки превозни
средства се спазват всички изисквания на Закона за движение по пътищата и
Наредба №11 за движението на извънгабаритни и тежки превозни средства. Освен
това изрично е подчертано, че същото разрешително не важи за автомагистрали,
скоростни пътища, пътища от I, II и III
клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11. Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредбата колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се
движат и с едногодишно разрешително, валидно за посочената в заявлението по чл.
15, ал. 3 област и граничещите с нея области, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съдът
констатирал, че разрешителното не важи за автомагистралите и скоростните
пътища, както и за пътищата от първи, втори и трети клас, включени в приложение
№ 6. Съгласно ал.4 от същата разпоредба разрешителното се издава след заплатени
пътни такси по реда и условията на Закона
за пътищата. В т.6 от посоченото Приложение №6 е включен Път I-3 (E 83): Гара
Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица, на който е било установено
административното нарушение, за което е издадено обжалваното наказателно
постановление. От показанията на актосъставителя съдът установил, че пътят,
посочен в АУАН и в НП като място на извършване на нарушението, е първокласен и
включен в изрично изброените пътища в Приложението към чл.8, ал.3 и 4 от
Наредбата. Приел, че така представеното разрешително №РИ-468 от 24.01.2019г. не
е важало за конкретния случай, за който е съставен Акта, а именно: движение на конкретното
извънгабаритно превозно средство с три оси. Направил извод, че водачът на
земеделската техника не е имал право да се движи по посочения първокласен път,
тъй като в разрешителното, което е представил, изрично е изключено движението
по същия. Освен за движението на извънгабаритни и/или тежки превозни приел, че
е необходимо водачите да са се снабдили с разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В настоящия случай, М. не е представил нито
от едно посочените документи, поради което извел извод, че контролният орган – АПИ
е имал законовото право съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата да състави акт
на същия. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.1 във връзка с чл. 167, ал. 3,
изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират
габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този
закон. Освен това като правоспособен водач жалбоподателят М. според въззивния
съд бил длъжен да спазва законовите изисквания за движение на извънгабаритни
превозни средства, да съхранява и при поискване да представя пред контролните
органите всички документи, свързани с него. В мотивите на наказателното
постановление административно-наказващият орган според съда правилно е посочил,
че е задължение на водача да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар
или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешително или квитанция за платени пътни такси за
дейност от специалното ползване на пътищата. Според съда М. не е направил това,
поради което извършеното от него съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредбата.
Въззивният съд приел за неоснователни
наведените от пълномощника на М. доводи, че административнонаказателната
отговорност в настоящото производство е
следвало да бъде ангажирана за извършване на административно нарушение от
„превозвача“ – „Октопод инвест холдинг ЕАД а не от водача на превозното
средство, тъй като същият е нямал задължение и право да се снабди със
съответното разрешително или да заплати дължимите такси. Според РС М. е притежавал
качеството „водач“ към датата на установяване на нарушението. Посочените в
жалбата разпоредби – чл.11 и чл.15, ал.3 от Наредбата регламентират
отговорността на лицата, извършващи превози, за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС, както и за снабдяването им със съответните документи от АПИ
или в съответното областно пътно управление. Съдът приел, че дружеството „Октопод
инвест холдинг“ притежава качеството „превозвач“ по смисъла на пар.1, т.5 от
Закона за автомобилните превози, предвид
посочените в наказателното
постановление нарушени разпоредби, а именно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона
за пътищата във вр. с чл.37, ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.,
регламентираща, че във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя
и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14,
ал. 3. Съдът приел, че АУАН за движение
на извънгабаритно ППС без разрешително или документ за платена такса в случаите
по чл. 14, ал. 3 се съставя на водача, на съпровождащо лице или други длъжностни
лица, т.е посочената като нарушена разпоредба визира административно нарушение,
извършено от водача на съответното превозно средство, а не от превозвача,
собственик на същото, и качеството „водач“ съставлява елемент от фактическия
състав на същото. В допълнение съдът
посочил, че в разпоредбата, посочена в наказателното постановление като
основание за налагане на административното наказание глоба – чл.53, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, отново липсва изискване нарушението да е било извършено
от лице, притежаващо качеството „превозвач“, а дори като
административнонаказателно отговорни лица са посочени единствено физическите
лица, а в случая собственик на превозното средство е юридическо лице.
Съдът приел още, че посочената в жалбата
разпоредба, по която според адв.Г. е следвало да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност, а именно чл.139, ал.2 от ЗДвП е
неприложима в случая, тъй като същата регламентира задължителното оборудване, с
което трябва да разполагат движещите се по пътя три- и четириколесни моторни
превозни средства: обезопасителен
триъгълник; аптечка; пожарогасител; светлоотразителна жилетка. Цитираната
разпоредба не регламентира необходимите документи за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства,
надвишаващи предвидените в Наредбата максимално допустими норми.
Относно размера на наложеното наказание,
съдът приел, че административнонаказващият орган
незаконосъобразно и необосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено и е наложил административно наказание
глоба в размер на 2500 лв. Разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата предвижда, че се наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя. В наказателното постановление се сочат
мотиви за определяне на наказание около средата на предвиденото в закона – като
утежняващо вината обстоятелство е посочено неизпълнението на условията на
чл.37, ал.3 от Наредбата след акта и продължаване на движението на ППС в
нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата. Според съда при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат
тежестта на нарушението, извършването му за първи път и засегнатите обществени
отношения, поради което наложеното наказание в размер на 2500лв се явява
завишена и неадекватна за постигане целите на превенцията. Ето защо съдът счел,
че така определеното наказание следва да бъде коригирано към глоба в размер на
1500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите
на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Съдът счел, че не е налице
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото за
наличието на такъв деянието следва да е със степен на обществена опасност
по-ниска от обикновените случаи на такива нарушения, било поради липсата или
незначителността на вредните последици, било поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случай, вредни последици не се изискват и не се
явяват релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото
неизпълнение на задължението водачът на извънгабаритно средство да представи на
длъжностно лице валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на
пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ,
като няма множество смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на
обществената опасност на същото под тази на обикновените случаи на такива
нарушения. Затова и липсата на вредни последици от нарушението и фактът, че
нарушението е извършено за първи път, са обстоятелства, които според съда се
преценяват от наказващия административен орган при индивидуализиране на
наказанието (чл. 27, ал.1 - 3 от ЗАНН), и същите са били съобразени от него.
Съдът не констатирал да са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при
издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
По всички тези изложени съображения
съдът изменил НП, като намалил размера на наложеното наказание от 2500 на 1500 лева.
Ккасационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на М. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този
смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2,
изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Неоснователни
са изложените в касационната жалба оплаквания. Касационната инстанция споделя
доводите на касатора, че забраната за движение на извънгабаритни и тежки
превозни средства по пътищата не е абсолютна, като последните могат да се
ползват след снабдяване със съответно разрешително. Установения ред за движение
на такива ППС, е описан подробно в
обстоятелствената част на издаденото НП, а именно- при липса на издадено
разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не
е спазено и изключението от забраната
ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им
движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от
стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен участък. В случая
обаче, противно на оплакванията в касационната жалба, отговорността на М. не е
ангажирана затова, че е управлявал ППС, без той самият да се снабди с
разрешително, а че е управлявал извънгабаритно ППС, без да разполага в себе си
с такова издадено разрешително, като за неснабдяването с последното от същия не
е търсена отговорност. За да управлява законосъобразно по пътя процесното ППС,
той следва да разполага с разрешително, без значение чия е отговорността за
снабдяване с последното. Вярно е, че по
делото е представено Разрешително №РИ-468/24.01.2019 год., което по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или
тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за
конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за
автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III
клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11, а процесният
пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по
т.6 от това Приложение-касае се за път I-3, км.89+500, на 500 метра след разклона за гр.Плевен, до магазин Метро в посока
Русе-София. Поради което издаденото
разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък
и се приравнява на липса на издадено разрешително.
Неоснователно
е и оплакването за неприложимост на санкционните разпоредби на Закона за
пътищата, към нарушения, извършени от водачите на съответните ППС, за които
според касатора е приложим ЗДвП, в който се съдържат специални разпоредби в
тази насока. В случая на касатора е
вменено нарушение освен на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за
пътищата, съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, но е направена и
привръзка с разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.07.2001 год. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно последната
разпоредба, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР
и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
В случая от доказателствата по делото безспорно е установена първата хипотеза
на точка едно от нормата-движение без разрешително и това изрично словесно е
описано в издаденото НП. Т.е. съдържа се изрично разписано правило относно
субекта на нарушението и отговорното лице,
в посочената като нарушена норма, поради което тълкуване по този въпрос
е недопустимо. В представеното решение на настоящия касационен състав, на което
се позовава касаторът, видно от мотивите
на решението, е била ангажирана отговорността на водача единствено на
основание чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, без да се съдържа изрична препратка
към разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/3.07.2001 год. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която именно съставлява същинската
нарушена правна норма , въвеждаща
отговорност именно за водача на ППС. Поради което не се касае за идентичност на
двата казуса.
Неоснователно
е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, предвид,
че в АУАН и в НП са посочени като нарушени бланкетни разпоредби и позоваването
единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е
неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова
разпоредба. Видно е, че и в съставения акт за нарушение, и в издаденото
впоследствие наказателно постановление като нарушени са посочени горните две
цитирани разпоредби на ЗП и Наредба №11/2001 год.. Тези разпоредби установяват
правилото за поведение, както и съдържат всички съставомерни признаци на
вмененото деяние, а именно, че движещите
се по пътя извънгабаритни и тежки ППС следва да се движат по пътищата
единствено след издаване на съответно разрешение от стопанина на пътя. Посочено
е освен това конкретно в
обстоятелствената част на НП, че максималната ширина за движение по Наредба №11
на МРРБ е 255 см., съгласно изискването
на нормата на чл.5, ал.1, т.1, б.А от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Като е описана и
конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния ред със съответното
техническо средство, поради което е налице яснота относно основните елементи на
състава на нарушената нормативна разпоредба. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на
която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази
на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, според която се наказва физическо лице, извършило
нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП.
Ето защо
поради неоснователност на оплакванията в касационната жалба и предвид
правилността на изводите на въззивния съд, оспореното решение следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614
от 16.09.2019 г., постановено по нахд № 1688/2019 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.