Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 18.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ……….. Анелия Докузова …………. и
в присъствието на прокурора …….…………………..……….. като разгледа докладваното от
……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 756 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 75/17.07.2019г. по гр.д. №
657/2018г. на РС гр. Никопол съдът е осъдил Г.И.Г. с ЕГН ********** от
гр.Никопол ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.В.
с ЕГН ********** сумата от 435.00лв.,
представляваща претърпените от ищеца, имуществени вреди, изразяващи се в
повреди в предната лява част на собственият му л.а. Фолксваген Голф с рег. № ЕН
***ВК в резултат на реализираното на 24.11.2016г. ПТП в гр.Никопол по вина
на ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на причиняване на вредите – 24.11.2016г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 530.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал Г.И.Г. от гр.Никопол, ЕГН
**********, който чрез адв.А. К. – З. от ПлАК го
обжалва в законния срок. В жалбата се навеждат доводи, че НРС неправилно е
приел, че той е отговорен за причинените имуществени вреди на управлявания от
св.Г.Н.В. л.а. Фолксваген Голф с рег. № ЕН ***ВК при удара на 24.11.2016г. в
гр.Никопол на ул.*** в района на училище ***между лекия автомобил и багера,
управляван от ответника. Твърди, че от доказателствата по делото не се
установява да е предприел движение на заден ход с управлявания от него багер,
причинна връзка между неговите действия и щетите върху процесния автомобил, а
след като не е установено да се е движил неправомерно и да е нарушил правилата
за движение по пътищата то той не е
виновен за увреждането на автомобила. Излага съображения, че със заключението
на в.л. инж. В. И.по назначената САТЕ е установено, че управлявания от него
багер с ДК № ЕН *** е бил изправен – при движение на заден ход автоматично
включва задни светлини и звуков сигнал, за каквито в показанията на св.Г. В. и И.Б.няма
данни. Оплаква се, че съдията постановил обжалваното решение е предубеден, т.е.
следвало е да се отведе, защото в Присъда от 16.05.2019г. по нчхд № 266/2017г. по описа на РС гр. Никопол е приел, че
ответника по настоящото дело Г.И.Г. е виновен за щетите по процесния автомобил.
Твърди също така, че показанията на св.Г.Н.В. не следва да се кредитират –
същият е баща на ищеца Н.Г.В..
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск, както и да му се присъдят разноските за двете инстанции.
Въззиваемият Н.Г.В. ***, ЕГН **********
редовно призован, не изразява становище.
Въззивният съд като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
обжалваното решение, с което е уважил иска като основателен, НРС намерил че механизма на ПТП се
установява от ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпита на св.И. Б.,
св.Г. В. и св.Л. С..
Намерил, че св.И.Б.- очевидец и св.Г. В., водач на автомобила, заявяват, че
багера, управляван от ответника се е движил по пътното платно, по ул.*** в
гр.Никопол, в района на училище ***, в
посока от ВиК към града, а след него автомобила на
ищеца, управляван от баща на ищеца – св.Г. В., когато багера внезапно предприема
маневра назад/. Св.Б.зяявява: Видях, че „багера се
движи назад“/. В момента, в който св. Г. В. възприел, че багера се движи на
заден ход, натиснал клаксона на автомобила си, но въпреки това багера ударил управляваният от него автомобил
в предната лява част. Реализирало се ПТП
с материални щети само по автомобила. Според св.Г. В., ответника по делото не
бил преценил, че с движението си създава пряка опасност за движението, в това
число и на автомобила след него и
попитал водача на багера “Ами ако имаше човек?“. Ответникът и св.Г. В.,
се разбрали да не викат полиция, а автомобила да се отремонтира
от св.Л. С. от с.***. Още същият ден, непосредствено след произшествието, те
посетили с.*** и св.Л.С.. Последният, твърди, че един преди обед преди Нова
година , не си спомня точно коя, при
него отишли ответника и св.Г. В., които му заявили, че „Са блъснали кола. Г.
бил с багера отпред, Г. отзад“. Св.С.
твърди също, че питал, дали е дошъл КАТ,
но те му казали, че са се разбрали и
няма да идва КАТ. Св.С. твърди още, че останал с убеждението, че ответникът ще
заплати поправката на автомобила на св.Г. В.. Г.И.Г. се интересувал и за
стойността на частите. Св.С. заявява също при разпита си в с.з., че: «Мисля, че
звъннах на Г. и той каза, че не поема вината за автомобила и не го интересува. Г.
си замина. След няколко дни дойде и поиска да закупя частите - преден капак,
преден калник. Г. каза, че фара ще закупи сина му. Той ме пита дали мога да го
направя, само да му съдействам. Оказа се, че трябва да се закупи и предна
маска. Отремонтирахме автомобила с негова помощ. С
негови средства закупихме частите – с пари от Г.. Г. не ми е давал пари. Не съм
говорил по този повод с Г.. Г. донесе фара, а другите части аз ги закупих с
парите от Г.. Г. каза, че се е движил напред и багера е тръгнал назад и докато
е свирнал, багера го е ударил».
По искане на ответника е разпитан св.Хр. М.- негов началник, който твърди,
че видял багера и багериста непосредствено след ПТП, като ответникът казал, че
чака КАТ. Св.М.видял, че на багера и багериста им нямало нищо, след което
продължил. Св.М.твърди, че ответника му казал, че него го е ударил автомобил, а
от св.Г. В., при случайна среща на улицата, разбрал, че багера спрял внезапно и
св.Г.В. се блъснал в него с автомобила си. Този свидетел твърди също, че
багерът е в гаранция и се поправя от специална група от Плевен, само ако има по
него щети, но такива не са установени. От показанията на св.М.приел, че се
установява също, че багера е технически изправен, както и че при движение на
заден ход на багера се включват индикации със светлини и писукащ звуков сигнал.
По делото е изслушана и съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от ВЛ инж.В. И., от която приел, че се
установява, че: 1/ в процеса на транслативно движение
на заден хода на процесният багер, автоматично се включват задни светлини и
акустично /звуково/ предупреждение, което заедно с работата на двигателя е със
сила на звука до 101 ДВ/децибела/.; 2/ преди излизане от гаража на процесният
багер, същият е бил изправен, а на водача му – отв.Г.
Г. е извършен ежедневен инструктаж по безопасност на движението и 3/технически
е възможно попътно движение на процесният багер, в полагащата му се пътна лента
на 24.11.2016г. по ул.*** в гр.Никопол и реализиран тилен удар в задната му
част в процес на реализираното закъснително движение на л.а. Голф.
Достигнал до правни изводи, че заявената искова претенция е с правно
основание чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е основателен предявения иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
Приел, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата а именно,
нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, която указва че преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението -
багерът е предприел движение на заден ход и той е ударил автомобила, а не
обратното, което намерил че става ясно от разпита на св.И. Б., св.Г. В. и св.Л.
С..
Според
НРС Констативен протокол или доброволно подписан такъв между страните е само
една от възможностите за доказване настъпването на ПТП, когато такова е
констатирано по установения ред от длъжностни лица чрез официален
удостоверителен документ.
В случая приел настъпването на ПТП и неговият механизъм, че е установено
чрез показанията на двама свидетели - очевидци като същите са непротиворечиви
по отношение това кога и как то е настъпило, и косвените показания на св.Л. С.,
който твърди, че останал с впечатление, че щетите за ремонта по автомобила на
ищеца ще се заплатят от ответника, което логично води до извода, че той се
счита виновен за причиняването им - фактът, че в последствие ответника се е
„отметнал“ така да се каже от този си ангажимент, не променя горните изводи.
За размера на претърпените имуществени вреди приел, че се установява от представените
складова разписка и 2бр. фискални бонове за закупуване на престилка предна,
основа за броня предна лява, пластмасов калник преден ляв и капак преден за л.а.
Голф 98 за сумата от общо 435.00лв., до който размер приел, че претенцията на
ищеца е основателна и доказана.
Тези изводи на ПлРС се
приемат от настоящия състав на решаващия съд и при мотивиране на своето решение
ПлОС при условията на чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Оплакванията на жалбоподателя съдът приема за
неоснователни. Неоснователно същият счита, че не е виновен за щетите по лекия
автомобил. Освен показанията на св.И.Б., Г. В. и Л.С., фактите от събитието на
24.11.2016г. и поведението на ответника потвърждават тезата на ищеца – ПТП не е
посетено от КАТ, защото водачите са се разбрали за случая и поради това не са
попълнили Протокол, заедно са посетили св.Л.С. от с.***, който останал с убеждението
че разходите за ремонта ще бъдат поети от ответника.
Показанията на св.Г. В. – баща на ищеца следва да
се преценяват по реда на чл.172 ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост,
но в случая те са последователни, житейски правдоподобни и в синхрон с всички
останали доказателства по делото. Поради това и оплакването, че като водач на
лекия автомобил и баща на ищеца не следва да дава показания също е неприемливо
– за да бъдат игнорирани е следвало да бъдат опровергани от други доказателства,
а такива ответника не е посочил. В тази връзка показанията на св.Х.М.– началник
на ответника не могат да послужат – той не е очевидец и пресъздава това, което
му е предал Г.И.Г..
Оплакването за недооценка на заключението на САТЕ
е неоснователно – то не изяснява механизма на ПТП, а отговаря принципно на
въпроси, свързани с багера.
Оплакването за предубеденост на съдията,
постановил обжалваното решение също е неоснователно. Присъдата от 16.05.2019г.
по соченото нчх дело на НРС и мотивите й не съдържат
изводи на съдията за станалото на 24.11.2016г. ПТП, а пресъздават твърденията
на ответника по настоящото дело – частен тъжител по нчх
делото Г.И.Г. и обясненията на св.Г.Н.В. – подсъдим по нчх
делото за сбиване на 05.06.2017г. между тях за мотивите, станали причина според
страните по нчх делото за физическа саморазправа. И
събитията са различни, и предмета на доказване по двете дела е различен, и
съдията не е приемал за доказани факти от второто събитие със значение за
първото. Иначе щеше да е налице преюдициалност и съм
съдът щеше да спре гражданското дело до приключване на наказателното, защото
наличието на делата и тяхното движение са му служебно известни – с решение от
04.11.2019г. на ПлОС по внчх дело № 512/2019г. Присъдата
е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на НРС.
РС Никопол е постановил
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и чл.81 ГПК искане за разноски от жалбоподателя
има, но не му се дължат разноски, защото жалбата е неоснователна.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1
във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/17.07.2019г., постановено по гр.д. № 657/2018г. на Районен съд гр.Никопол като правилно и
законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.И.Г. от гр.Никопол, ЕГН ********** за осъждане на Н.Г.В. ***, ЕГН **********
да му заплати направените от него разноски за двете инстанции като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.