Решение по дело №165/2019 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 29/17.2.2020г.

 

17.02.2020 г., гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на шести февруари 2020г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                            2.ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретар:  Ст.  Гюмлиева                     и с участието

на прокурора:  М. БОЖИДАРОВ

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова  КАНД   № 165  по описа за 2019 година

 За да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

          Касационно анд № 165/2019г. е образувано по жалба на Община *, представлявана от кмета Х.Д.Х., чрез адв. Д. ***  против Решение № 225/11.10.2019г. постановено по анд № 546/2018г. на Елховския районен съд, с което е потвърдено  наказателно постановление № НЯСС-399/15.11.2018 г., издадено от временно изпълняващ функциите на Председател  на ДАМТН, с което на Община * за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

          В жалбата касаторът сочи, че оспореното решение е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон -  касационни отменителни основания по чл.349, ал.1, т. 1 и  т.2   от НПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна  изцяло на издаденото наказателно постановление, като бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая е маловажен.

          В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован  изпраща процесуалния си представител, който поддържа жалбата и направеното искане.

         Ответната страна- ДАМТН гр.София, редовно и своевременно призована  не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение  като изключително подробно мотивирано от фактическа и правна страна.

          Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

          Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

          Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 225/11.10.2019г. постановено по анд № 546/2018г. на Елховския районен съд, с което е потвърдено  наказателно постановление № НЯСС- 399/15.11.2018 г. издадено от временно изпълняващ функциите на Председател  на ДАМТН, с което на Община * за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

         За да постанови своя съдебен акт,  ЕРС е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Приел е за установено, че на  07.12.2017г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /ГД НЯСС/ към ДАМТН и представител на Община *, са извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир, находящ се в землището на ***, публична общинска собственост,

        Констатациите от проверката са отразени в съставения на същата дата Констативен протокол № 06-02-272/07.12.2017 г. С този протокол на собственика на язовир Община *, е дадено предписание по експлоатационното състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, а именно -  да се възстанови пропускателната способност на основния изпускател/ОИ/-срок-31.05.2018г. Този протокол е подписан от лицата, извършили проверката и е бил връчен на присъствалия на проверката представител на Община *.

        На 22.06.2018 година отново е била извършена проверка от същите служители в присъствието на представител на Община *  на язовир в землището на гр.*, съставляващ ПИ  № 05284.100.770, идентичен с проверявания на 07.12.2017г. Така извършената втора проверка е обективирана в съставен Констативен протокол № 06–02–76/22.06.2018 г. В хода на тази проверка, извършена чрез оглед и обход, комисията е установила, че ОИ е циментиран и се вижда само горната част от спирателния кран. Съгласно протокол на комисия за пролетна проверка-не работи ОИ и е приела ,че, че не е било изпълнено даденото предписание в Констативния протокол № 06-02-272 от 07.12.2017г. - да се възстанови експлоатационното състояние на ОИ със срок за изпълнение до 31.05.2018г.

         На 10.09.2018г. в присъствието на кмета на Община * против същата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 06–39 от година за това, че на 22.06.2018г. при извършена проверка на язовир поземлен имот № № 05284.100.770, в землището на гр. *, обл. Ямбол, собственост на Община * съгласно Акт за публична общинска собственост № 4209 от 07.12.2012г., за която проверка е съставен Констативен протокол № 06–02–76 от 22.06.2018 година, е установено, че не е изпълнено предписанието на контролните органи, дадено с Констативен протокол №06-02-272 от 07.12.2017г., а именно: Да се възстанови пропускателната способност на основния изпускател със срок за изпълнение - 31.05.2018 г., което представлява нарушението по чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на така съставения АУАН в последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

      При така установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в  чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочил е, че в същите нарушението е описано пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и нарушената норма. Налице е единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм. деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено.

      От материалноправна страна ЕРС е счел, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение по  чл. 190а,  ал.1, т.3   от Закона за водите от страна на Община *, изразяващо се в неизпълнение на предписанията на  длъжностните лица от ДАМТН. За така извършеното адм. нарушение предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена санкция" в размер от 1000 до 20 000 лв. Тъй като адм. наказващия орган не е  изложил мотиви, за налагането  на имуществената санкция  в минималния предвиден размер в закона, ЕРС е посочил, че размера на наложеното наказание е определен при превес на смекчаващи вината обстоятелства и не може да бъде намален под предвидения в нормата най -нисък размер. ЕРС е изложил също така подробни съображения за липсата на законово основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

          Решението е правилно.

          Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и е изключително подробно мотивиран.

           Настоящия съдебен състав намира довода в жалбата, че извършеното нарушение от Община * представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за изцяло неоснователен. В тази връзка ЯАС споделя изцяло и доводите на първоинстанционния съд за значимостта на охраняваните обществени отношения с процесните норми на ЗВ, поради което не са налице законовите основания  за освобождаване на касатора от административно наказателна отговорност.

           По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

           Предвид изложеното  и  на  осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

 

                                                Р Е Ш И:

 

           ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 225/11.10.2019г. постановено по анд № 546/2018г. на Елховския районен съд.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване и протестиране.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете

 

                                                                                         2./п/ не се чете