Р Е Ш Е Н И Е № 29/17.2.2020г.
17.02.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на шести февруари 2020г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар: Ст. Гюмлиева и с участието
на прокурора: М. БОЖИДАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия
В. Стоянова КАНД № 165
по описа за 2019 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд
№ 165/2019г. е образувано по жалба на Община *, представлявана от кмета Х.Д.Х.,
чрез адв. Д. *** против Решение № 225/11.10.2019г. постановено
по анд № 546/2018г. на Елховския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-399/15.11.2018
г., издадено от временно изпълняващ
функциите на
Председател на ДАМТН, с което на Община * за нарушение на чл.190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лева.
В жалбата касаторът
сочи, че оспореното решение е постановено при нарушения на процесуалния и
материалния закон - касационни отменителни основания по чл.349, ал.1, т. 1 и т.2
от НПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна изцяло на издаденото наказателно
постановление, като бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случая е маловажен.
В съдебно заседание касаторът редовно и
своевременно призован изпраща
процесуалния си представител, който поддържа жалбата и направеното искане.
Ответната
страна- ДАМТН гр.София, редовно и своевременно призована не изпраща процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Представител на ЯОП намира, че подадената
жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение като изключително подробно мотивирано от
фактическа и правна страна.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното
решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и
валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като
подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 225/11.10.2019г.
постановено по анд № 546/2018г. на Елховския районен съд, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС- 399/15.11.2018 г. издадено от временно изпълняващ функциите на
Председател на ДАМТН, с което на Община * за нарушение на чл.190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
За да постанови своя съдебен акт,
ЕРС е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на
процесуалните правила. Приел е за установено, че на 07.12.2017г. служители на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /ГД НЯСС/ към ДАМТН и
представител на Община *, са извършили проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир, находящ се в землището на ***, публична общинска собственост,
Констатациите от проверката
са отразени в съставения на същата дата Констативен протокол № 06-02-272/07.12.2017
г. С този протокол на собственика на язовир Община *, е дадено предписание по
експлоатационното състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, а
именно - да се възстанови пропускателната
способност на основния изпускател/ОИ/-срок-31.05.2018г. Този протокол е
подписан от лицата, извършили проверката и е бил връчен на присъствалия на
проверката представител на Община *.
На 22.06.2018 година отново е
била извършена проверка от същите служители в присъствието на представител на
Община * на язовир в землището на гр.*,
съставляващ ПИ № 05284.100.770,
идентичен с проверявания на 07.12.2017г. Така извършената втора проверка е обективирана в съставен Констативен протокол № 06–02–76/22.06.2018
г. В хода на тази проверка, извършена чрез оглед и обход, комисията е
установила, че ОИ е циментиран и се вижда само горната част от спирателния
кран. Съгласно протокол на комисия за пролетна проверка-не работи ОИ и е приела
,че, че не е било изпълнено даденото предписание в Констативния протокол №
06-02-272 от 07.12.2017г. - да се възстанови експлоатационното състояние на ОИ
със срок за изпълнение до 31.05.2018г.
На 10.09.2018г. в присъствието
на кмета на Община * против същата бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 06–39 от година за това, че на 22.06.2018г. при извършена проверка
на язовир поземлен имот № № 05284.100.770, в землището на гр. *, обл. Ямбол, собственост на
Община * съгласно Акт за публична общинска собственост № 4209 от 07.12.2012г.,
за която проверка е съставен Констативен протокол № 06–02–76 от 22.06.2018
година, е установено, че не е изпълнено предписанието на контролните органи,
дадено с Констативен протокол №06-02-272 от 07.12.2017г., а именно: Да се
възстанови пропускателната способност на основния изпускател със срок за
изпълнение - 31.05.2018 г., което представлява нарушението по чл. 190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите. Въз
основа на така съставения АУАН в последствие при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При така установена фактическа
обстановка, първоинстанционния съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност в сроковете предвидени в
нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочил е, че в същите нарушението е описано пълно,
точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са
датата и мястото на извършване на нарушението и нарушената норма. Налице е
единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм. деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено.
От материалноправна
страна ЕРС е счел, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин
факта на извършване на административното нарушение по чл. 190а, ал.1, т.3
от Закона за водите от страна
на Община *, изразяващо се в неизпълнение на предписанията на длъжностните лица от ДАМТН. За така
извършеното адм. нарушение предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена
санкция" в размер от 1000 до 20 000 лв. Тъй като адм.
наказващия орган не е изложил мотиви, за
налагането на имуществената санкция в минималния предвиден размер в закона, ЕРС е
посочил, че размера на наложеното наказание е определен при превес на смекчаващи
вината обстоятелства и не може да бъде намален под предвидения в нормата най -нисък
размер. ЕРС е изложил също така подробни съображения за липсата на законово
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите
към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил
всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи,
съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва
да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2, изр.
второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване
на съдопроизводствените правила и е изключително
подробно мотивиран.
Настоящия съдебен състав намира довода в
жалбата, че извършеното нарушение от Община * представлява „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за изцяло неоснователен. В тази връзка ЯАС
споделя изцяло и доводите на първоинстанционния съд
за значимостта на охраняваните обществени отношения с процесните
норми на ЗВ, поради което не са налице законовите основания за освобождаване на касатора
от административно наказателна отговорност.
По изложените съображения, ЯАС
намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва
да бъде уважавана.
Предвид изложеното и
на осн.
чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС,
първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
225/11.10.2019г. постановено по анд № 546/2018г. на Елховския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2./п/ не се чете