Р Е Ш
Е Н И Е
№ 59
гр.
Силистра, 28 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Г.В., като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 61 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Н.Ю.А. с ЕГН – **********
***, против Решение № 93
от 21. 05. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 862 по
описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
38-0001693, издадено на 22. 10. 2020 г. от Директора на Регионален отдел “Автомобилна
администрация” – гр. Русе.
Касаторът прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните правила
- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Счита, че въззивният съд е установил неправилно
фактическата обстановка и не е отчел допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебната фаза на производството, изразяващи се в
липса на подробно фактическо описание на нарушението както в АУАН, така и в
оспореното НП, в резултат на които правото на защита на санкционираното лице е
било накърнено. Счита, че са били налице предпоставки както АНО, така и съдът
да приложат разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на съдебното решение
и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените
по делото разноски за двете инстанции.
Ответната страна - Регионален
отдел „Автомобилна администрация” гр. Русе - не е представила отговор на
касационната жалба, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема
становище по делото.
Прокурорът от ОП - Силистра
дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на Н.Ю.А. против НП №
38-0001693, издадено на 22. 10. 2020 г.
от Директора на Регионален отдел “Автомобилна администрация” – гр. Русе,
с което на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за
нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на министъра на
транспорта за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът е установил,
че на 16. 09. 2020 г. двама служители при РД “АА” – Русе извършвали проверка на
водачите на автобуси на Автогара гр. Силистра. На същото място проверили касатора,
в качеството му на водач на автобус „***, с който извършвал обществен превоз на пътници – 8 броя,
по маршрут от гр. Силистра до гр. К. Автобусът бил оборудван с аналогов
тахограф Veeder Root
със сериен № ***.
При извършена проверка било установено, че водачът не е представил удостоверение за дейности за
периода от 20. 15 ч. на 04. 09. 2020 г. до 06. 40 ч. на 08. 09. 2020 г., когато
не е управлявал превозното средство. Въз основа на установеното бил съставен АУАН
с № А-2019 № 277815 от 16. 09. 2020 г.,
срещу който водачът не е депозирал възражения. Въз основа на акта било издадено
и НП № 39-0000053 от 09. 05. 2019 г., с което наказващият орган ангажирал
административнонаказателна отговорност на водача на основание чл. 93в, ал. 17,
т. 4 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., като му наложил глоба в размер на 1500,00 лева. Съдът
е коментирал, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята
компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност на
издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса факти и
обстоятелства, че е налице нарушение на задължението на водача, посочено в чл.
10, ал. 1 от Наредба № H-3 от
7.04.2009 г., тъй като при проверката същият не е представил изискуемите
документи, установяващи дейността му в периода
от 20. 15 ч. на 04. 09. 2020 г. до 06. 40 ч. на 08. 09. 2020 г. Съдът е
коментирал подробно наведените в жалбата доводи, приемайки ги за неоснователни.
Приел е, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
тези съображения е потвърдил оспорения акт.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран
дееца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че въззивният съд е установил неправилно фактическата обстановка и
не е отчел допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебната фаза на производството. По инициатива на жалбоподателя не са били събирани
доказателства, които биха могли да разколебаят или опровергаят изводите на
съда, базирани на приложените писмени доказателства. Освен това липсата на тахографски
листа и ръчни записи (възможните доказателства за дейността на водача при
управление на МПС с аналогов тахограф) за периода от 20. 15 ч. на 04. 09. 2020
г. до 06. 40 ч. на 08. 09. 2020 г. е
отрицателен факт, който, в случай че се оспорваше от санкционираното лице,
следваше да бъде опроверган именно от него чрез представянето на съответните
документи.
Лишено от основание е и
твърдението на касатора, че в АУАН и НП липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
Н-3 от 07. 04. 2009 г. предвижда задължение за водача, който при проверка от
контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни
от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно
чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест,
годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо
извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а
не управление на превозно средство или е бил на разположение, да представи на контролните
органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007
г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с
дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.). Очевидно е, че
посоченото удостоверение следва да бъде представено само ако по обективни
причини не е било възможно създаването на тахографски записи, включително ръчни
записи, и същото е необходимо, за да потвърди наличието на тези причини. В
случая касаторът нито оспорва, нито излага твърдения различни от описаната в
АУАН и НП хипотеза, а именно, че в периода от 20. 15 ч. на 04. 09. 2020 г. до
06. 40 ч. на 08. 09. 2020 г. не е управлявал превозното средство. За същия
период при проверката не са представени нито тахографски листи, нито ръчни
записи, поради което е било необходимо водачът да представи изискуемото от чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07. 04.
2009 г. удостоверение за дейности. Тъй като водачът не е разполагал с такова,
му е съставен и съответния АУАН, в който са описани всички обективни и
субективни признаци на деянието. В тази връзка правилна е констатацията на
въззивния съд, че не е необходимо да се описват всички отрицателни фактически
обстоятелства, визирани в правната норма. В последствие при издаването на
оспореното НП правилно е била приложена и съответната санкционна норма – тази
на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвП, чийто текст не предвижда алтернативи на
изпълнителни деяния, за да се разсъждава за кое точно се налага санкцията.
Твърденията на касатора за
накърнено право на защита в процеса не могат да бъдат кредитирани. Както се
коментира по-горе предметът на административното обвинение е бил ясно
конкретизиран, и в това отношение процесуалните права на санкционираното лице
съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН, не са били нарушени. Липсата на други конкретни оплаквания,
накърняващи правото на защита на касатора в производството, правят невъзможно
осъществяването на касационен контрол.
Несъстоятелно е и
твърдението, че преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е неправилна. Нарушението, извършено от касатора, е типично за вида си и
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. При проверката на 16. 09. 2020 г. касаторът не е разполагал с удостоверение за
дейности, а в последствие е представил такова, което не е отговаряло на
изискванията за валидност по чл. 10, ал. 2, изр. 2 от Наредба № Н-3 от 07. 04.
2009 г., тъй като в хипотезата на самостоятелно заети водачи, както е в случая,
водачът е следвало да положи два подписа – като представител на предприятието и
като водач. Представеният пред наказващия орган формуляр е бил само с един
подпис, поради което правилно не е бил зачетен при издаването на оспореното НП,
а надлежно подписаният с два подписа формуляр, приложен в съдебното заседание
пред районния съд, е документ, чието създаване следва като време издаването на санкционния
акт и не променя извода, че към датата на проверката такъв документ в правния
мир не е бил налице. Освен това не може
да се сподели виждането на касатора, че при проверката не е бил представен само
един от изискващите се документи съгласно чл. 93в, ал. 17 от ЗАвП – вече беше
коментирано, че изискването за представяне на удостоверение за дейности е само
алтернатива, която е приложима при липсата на тахографски листа и ръчни записи
(за аналоговите тахографи) във връзка с удостоверяването на времето на
управление, прекъсвания и почивките на водача
в деня на проверката и предхождащите го 28 дни. Следователно при
проверката са липсвали и документите по чл. 93в, ал. 17, т. 1 и т. 3 от ЗАвП,
чиято липса би била оправдана само при наличието на обективни причини,
удостоверени с формуляра по чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07. 04. 2009 г.,
но тъй като такъв не е бил налице, касаторът е бил санкциониран именно на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвП. Ето защо настоящият състав намира, че
наведените доводи за маловажност на деянието са несъстоятелни, а преценката на
районния съд в тази насока е правилна.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд за
установеност и доказаност на нарушението. Ето защо следва да се приеме, че решение
на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от
21. 05. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 862 по описа
на съда за 2020 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.