МОТИВИ към ПРИСЪДА № 119/24.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 2275/2019г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу Д.С.И.,
ЕГН ********** с обвинение за това, че след като е бил осъден с протоколно
определение от 17.04.2013 г. по гражданско дело № 1078 по описа за 2013 г. на
Районен съд Бургас, влязло в сила на 25.04.2013 г., да издържа свой низходящ -
непълнолетната си дъщеря С.Д.И., през периода от месец януари 2016 г. до месец
февруари 2017 г. включително, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски,
всяка, от която по 100 /сто/ лева, като общата сума на незаплатените вноски
възлиза на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, платими в гр. Бургас, чрез
майката и законен представител В.Д.В. – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Предявен е граждански иск от С.Д.И.,
ЕГН **********, посредством
нейния процесуален представител, за сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата, както и направените от пострадалата
разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 /четиристотин/ лева.
В хода на съдебните прения, представителят на БРП
поддържа повдигнатото обвинения срещу подсъдимия като намира, че в хода на
съдебното следствие, обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Моли за постановяване на съдебен акт с осъдителен
диспозитив. Предлага съдът да наложи наказание пробация, включваща следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1
година, с явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от
него лице с периодичност 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година.
Гражданският ищец моли, предявеният гражданки иск,
да бъде уважен в пълен размер. По отношение на наказанието се солидаризира със
становището на прокурора.
Защитникът посочва в пледоарията
си, че вината на подсъдимия е безспорно доказана. Моли, по отношение на И., да
бъде наложено наказание „пробация“, за срок от шест месеца. Акцентира на
обстоятелството, че подсъдимият не е плащал издръжка, заради финансови проблеми.
Подсъдимият признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума, изразява съжаление
за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И. и свидетелката В.
живеели на семйни начала. На *** г., от съвместното им съжителство, се родила
дъщеря им С.Д.И..
След време личните отношения
между подсъдимия и свид. В. се влошили и двамата прекратили съвместното си
фактическо съжителство. По повод искова молба, подадена до PC Бургас от свид. В.
срещу И. за постановяване на мерки, по отношение на непълнолетното дете С.И. и
във връзка с упражняване на родителските права, в PC Бургас, било образувано
гражданско дело № 1078/2013 година. С протоколно определение от 17.04.2013 г.
по посоченото гр. дело, влязло в сила на 25.04.2013 г., подсъдимият И. бил
осъден да заплаща на С.Д.И., чрез нейната майка и законен представител В.Д.В.
месечна издръжка, в размер на 100 лева, считано от 14.02.2013 г. до настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване. Първоначално, след влизане
в сила на решението, И. заплатил няколко месечни вноски, след което спрял
изпълнението. По този повод било образувано наказателно производство по НОХД №
2176/2016 г. по описа на БРС, с предмет незаплатени месечни вноски за издръжка
на С.Д.И., в периода
от м. ноември 2013 г. до м. декември 2015 г.
Междувременно, преди приключване
на горепосоченото наказателно производство, св. В. *** втора жалба срещу
неплащане на издръжка от страна на подсъдимия, който продължавал да не
изпълнява задълженията си. В периода от месец януари 2016 г. година до месец
февруари 2017 година включително, той продължил да не се съобразява със
съдебния акт по гражданското дело и не изпълнявал задължението за заплащане на
дължимата издръжка. През месец март 2017 г., С.Д.И. навършила пълнолетие и
задължението на И. отпаднало. В горепосочения период, подсъдимият не извършвал
никакви плащания, представляващи издръжка и по никакъв начин не подпомагал
финансово И., въпреки че разполагал с движимо и недвижимо имущество.
Така, в периода от януари 2016 г.
година до месец февруари 2017 година включително, в гр. Бургас, след като бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт - с протоколно определение от 17.04.2013 г.
по гр. дело № 1078/2013 г. на БРС, с което бил осъден да издържа свой низходящ
- дъщеря си С.Д.И., обв. И. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, всяка в размер на 100 лева, а именно 14
/четиринадесет/ месечни вноски, възлизащи на сумата от 1400 лева, платими в гр.
Бургас, чрез майката и законен представител В.Д.В..
На 06.04.2017 г. влязла в сила
присъда № 145/08.09.2016 г. на БРС, постановена по НОХД № 2176/2016 г., с която
Д.С.И. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка на С.И., за периода от м.
ноември 2013 г. до м. декември 2015 г.
По делото не е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, до колкото несъмнено и безспорно може да се
установи началото на инкриминираният период и неговият край – а именно 14
месечни вноски, всяка по 100 (сто) лева, общо – 1400 лв, за периода месец януари
2016 г. до месец февруари 2017 г. включително. Съдебно-счетоводната експертиза
би изчислила единствено общия дължим размер от 1400 лева, което може да бъде
извършено и от настоящата инстанция. Съответното по делото няма счетоводна
документация с фактическа сложност, която да налага необходимостта от специални
знания. Подсъдимият не твърди, че е заплащал издръжка в инкриминирания период,
нито пък са налични обективни доказателства, от които да се установи, че
месечните задължения са изплащани.
Констатация за съдебното минало
на подсъдимия, съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като
писмени доказателства, справка за съдимост.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направените от подсъдимия самопризнания и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
а именно показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, както и справка за
съдимост на подсъдимия.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прие, че подс. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Обект на престъплението по чл.
183 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта,
защитени от раздел I на гл.IV на НК. Престъплението по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на бездействие,
трайно и непрекъснато в определен период от време. Изпълнителното деяние се
изразява в неизпълнение на задължение за издръжка, за което има влязло в сила
съдебно решение на граждански съд на низходящ в размер на две и повече месечни
вноски. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока,
от който осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление
се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си
за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс.
От събраните в хода на
досъдебното и съдебно производството доказателства по категоричен начин се
установява, че подсъдимият не е изпълнил семейноправните си задължения по
издръжка на своя низходящ – дъщеря си, за повече от два месеца. Нещо повече,
касае се за формално неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.2 от СК
/”Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото”/ за дълъг
период от време - пет години, през който подсъдимият съзнателно, при липса на
обективна невъзможност е неглижирал семейноправните си задължения към своите
низходящи.
От обективна страна,
изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на
фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски
запис на пари. Дори да се приеме, че подсъдимия през инкриминирания период е
бил безработен или финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи
присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално
положение има. Ако същото е тежко, съдът ще го отчете единствено при
индивидуализация на наказанието, но не може да промени правните изводи на съда
за виновно осъществено деяние от подсъдимия, което съобразно разпоредбата на
чл.183, ал.1 от НК е обявено за престъпление. Следва да се посочи също така, че
целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови затруднения, не го
освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си.
Субект на престъплението е
подсъдимият И., който е наказателноотговорно лице - пълнолетен, дееспособен,
осъден да издържа свой низходящ.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им.
За извършеното от подсъдимия
престъпление, законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода
или пробация. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, тъй като с бездействието си е затруднил отглеждането на детето си за
един продължителен период от време, така и от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържаното лице,
а от друга страна съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан,
положените усилия за възстановяване на издръжката, както и обстоятелството, че
е безработен.
С оглед постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът прецени, че на подсъдимия следва да
се наложи наказание „пробация“, включваща следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с явяване и подписване пред
пробационен служител или упълномощено от него лице два пъти седмично; -
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.
С така определеното и наложено
наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия ще се поправи и
превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките
икономически условия, свързани с безработицата в страната, липсата на средства.
Основанието на гражданския иск в
наказателния процес е деянието, предмет на обвинението по конкретното дело.
Когато това деяние осъществява състава на престъпление и с него са причинени
имуществени вреди, гражданският иск е доказан по основание. В случая
извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по повдигнатото обвинение и от
него С.Д.И., ЕГН ********** е претърпяла имуществени вреди, съответно в размер
на 1400 лв., като същата е заявила изрично, че желае да и бъде възстановена тази
сума, ведно с направените по делото разноски.
Предвид на това, съдът осъди
подсъдимия Д.С.И., ЕГН **********, да заплати на пострадалата С.Д.И., ЕГН **********,
сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на
сумата, както и направените от пострадалата разноски за адвокатски хонорар в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:К.С.