РЕШЕНИЕ
№ 2202
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110150735 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 825,91
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2018 г., с включени
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването.
Ищецът ЗД „Б ИС“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че водачът на МПС „Ауди А3“, с рег. № застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „У“ АД, движейки се по бул.
Симеоновско шосе в гр. София частично навлиза в съседна пътна лента, без да
пропусне движещото се по нея направо МПС „Шкода Суперб“ с рег. № , застраховано
при ищеца, като го удря в предна лява част, с което водачът на застрахованото при
ответника МПС виновно е нарушил правилата на ЗДвП. Поддържа, че вредите са на
стойност 810,91 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и
че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди,
че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което
претендира същата.
С допълнително ангажирано становище ищецът потвърждава, че ответникът е
изплатил изцяло регресната претенция в хода на производството по настоящото дело,
като претендира единствено заплащането на направените разноски.
Ответникът не оспорва предявения иск, като признава всички твърдени от ищеца
факти във връзка с процесното ПТП. Твърди, че процесната сума е заплатена на
06.10.2021 г. Сочи обаче, че не са били надлежно поканени от ищеца за заплащане на
1
регресната претенция, тъй като приложената полица по застраховка „Автокаско“ не
била подписана. Това е причината, поради която сумата не била заплатена преди
образуването на настоящото дело. Намира, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да не бъде
осъждан за разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
Съобразно направеното от ответника признание на факти съдът е отделил като
безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане /проект на
доклад, обективиран в определение от 21.01.2022 г., приет за окончателен в открито
съдебно заседание от 10.03.2022 г./. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано. Ищецът признава твърдението на ответника
за погасяване на дълга, поради което съдът намира за установено по делото, че на
06.10.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 834,86 лева, с което е погасил
задълженията си – предмет на делото. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени
поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Единственият спорен между страните въпрос касае отговорността за присъждане
на разноски. Към датата на завеждане на делото 31.08.2021 г. ответникът е бил в забава
на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца.
Видно от изпратената регресна покана, същата е получена от ответника на 23.04.2018
г. Възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е
неоснователно. Ето защо ищецът има право на сторените по делото разноски – за
държавна такса в размер на 50,00 лева и възнаграждение за юрисконсулт в минимално
предвидения размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б И“ АД, ЕИК срещу ЗК „У” АД, ЕИК иск по чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 825,91 лева, представляваща регресно вземане за
2
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за вреди на лек автомобил марка
„Шкода Суперб“ с рег. № , настъпили вследствие на застрахователно събитие от
11.01.2018 г., на бул. Симеоновско шосе в гр. София и разноски за определянето му.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 1 ГПК ЗК „У” АД, ЕИК да заплати на ЗД „Б И“ АД,
ЕИК сумата 150,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3