№ 407
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария В.а
Членове:Г. Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500541 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Община Д. м., представлявана от Кмета на общината, обжалва Решение
№ 162 от 16.08.2022 г., постановено по гр. д. № 455/2022 г. по описа на РС
Бяла, с което уволнението на Ц. П. Р. е признато за незаконно и същата е
възстановена на длъжността, преди уволнението „***“ на „Защитено жилище
за лица с умствена изостаналост“ с. М., общ. Д. м.. Излагат се оплаквания за
неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено и предявените искове да се отхвърлят поради законосъобразност на
уволнението. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата Ц. П. Р. в писмен отговор счита, че въззивната жалба е
неоснователна и моли за нейното отхвърляне, а постановеното от
първоинстанционния съд решение, като правилно, да бъде изцяло
потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, че същите са били в трудови
правоотношения като Ц. П. Р. е заемала длъжността *** в Защитено жилище
с. М., Община Д. м.. Във връзка с Решение № 944, взето на заседание на
Общински съвет Д. м. с Протокол № 48/22.02.2019 г. за закриване на
социалната услуга „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, на
05.12.2019 г. ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и считано от 05.01.2020 г. същото било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Тъй като счела уволнението си за
незаконно, предявила искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за
признаването му за незаконно, неговата отмяна и за възстановяване на
предишната работа. С решение № 260025/07.10.2020 г. по гр. д. № 130/2020 г.
по описа на Районен съд Бяла, влязло в сила на 25.02.2022 г., уволнението
било признато за незаконно, а заповедта на кмета на Община Д. м. за
уволнението на Ц. П. Р. – отменена като незаконосъобразна и била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – *** на „Защитено
жилище за лица с умствена изостаналост“ с. М., общ. Д. м..
По реда на чл. 345, ал. 1 от КТ, на 18.04.2022 г. Р. била уведомена от РС
Бяла, че е възстановена на предишната длъжност и има право да се яви на
работа за заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на
съобщението, който изтичал на 02.05.2022 г., неприсъствен ден, поради което
срокът изтичал на 03.05.2022 г. Няма спор по делото, а и видно от
представените доказателства – медицинско направление от 18.04.2022 г. и
болничен лист от 04.05.2022 г., ищцата се намирала във временна
неработоспособност в периода 01.04.2022 г. – 15.05.2022 г., поради което е
налице уважителна причина срокът да не бъде спазен. За тези обстоятелства
своевременно уведомила жалбоподателя с две заявления – от 26.04.2022 г.,
получено от работодателя на 29.04.2022 г. и от 09.05.2022 г., с което
представила болничния лист и уведомила, че на 16.05.2022 г. в 09.00 ч. ще
започне да изпълнява задълженията си като *** в „Защитено жилище за лица
с умствена изостаналост“ с. М..
Не е спорно между страните, че на 16.05.2022 г. Ц. Р. не се явила на
2
адреса по седалището на ответника в гр. Д. м., бул. „Б.“ № **, в резултат на
което работодателят Община Д. м. упражнил правото си по чл. 325, ал. 1, т. 2
от КТ и прекратил трудовото правоотношение на ищцата на длъжността ***
на ЗЖЛУИ с М., поради неявяване за заемане на длъжността в срока по чл.
345, ал. 1 от КТ, за което издал процесната заповед № 380#1/16.05.2022 г. –
предмет на оспорване в производството по делото.
От показанията на свидетелите И.К. и Л.В., дадени пред
първоинстанционния съд, се установява, че на 16.05.2022 г. за времето от
около 08.45 ч. до около 09.20 ч. заедно с ищцата и процесуалния й
представител били пред сградата на „Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост“ в с. М.. Р. имала готовност да заеме длъжността, на която била
възстановена от съда, но сградата била заключена, а вратите на двата входа
били затворени с синджир и катинар. Тъй като не се явил нито кметът на
общината, нито негов представител, ищцата и свидетелите си тръгнали и била
сигнализирана прокуратурата за неизпълнението от страна на кмета на
Община Д. м. на съдебното решение за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност.
Първоинстанционният съд е приел, че при липса на изрична законова
разпоредба къде точно следва да се яви работникът или служителят при
възстановяване на предишната работа, то следва да се счита, че това е
мястото на работа, което съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ се смята, че е
седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор,
доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Неправилно обаче съдът е счел, че в настоящия случай ищцата е трябвало да
се яви за заемане на длъжността в с. М., където било ситуирано защитеното
жилище, чийто *** била. Този довод е изведен от представеното
допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №
755/19.12.2012 г., видно от което за място на работа на ищцата било посочено
именно Защитеното жилище в с. М., което следвало и от естеството на
заеманата длъжност – *** на същото.
Настоящият състав намира този извод за неправилен. Видно от трудов
договор № 160/16.08.2010 г., Ц. Р. е назначена на длъжност *** с място на
работа Община Д. м., при пълно работно време от 8 часа, а Защитено жилище
с. М. се явява работното място, където изпълнява трудовите си задължения. С
3
допълнително споразумение № 316/30.12.2011 г. трудовото правоотношение е
изменено, като освен *** в защитеното жилище, Р. е приела да изпълнява и
длъжността *** на същото, при пълно работно време от 8 часа, а като мястото
на работа отново е посочено Община Д. м.. С допълнителното споразумение
№ 755/19.12.2012 г., на което се позовава ищцата, трудовото правоотношение
е изменено по отношение продължителността на работното време, което е
намалено от 8 часа на пълно работно време 7 часа, а мястото на работа е
запазено в Община Д. м., Защитено жилище с. М..
На това основание уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ се явява
законно, тъй като на 16.05.2022 г., след отпадане на уважителната причина за
неспазване на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, ищцата не се е явила
да заеме длъжността, на която е възстановена в предприятието-работодател
по неговото седалище – гр. Д. м., бул. „Б.“ № **, където е мястото на работа.
Дори и да се приеме, че с оглед характера на работата, мястото на
работа е било определено в с. М., то ищцата отново не би могла да се яви на
това място за заемане на длъжността, поради факта, че Защитеното жилище,
на което е била ***, е закрито и Р. знае, че такава услуга вече не се
предоставя от работодателя, т. е. това място на работа, с оглед характера на
самата работа, вече не съществува. Единственото място, на което Ц. Р. е
следвало да се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановена, е
седалището на работодателя Община Д. м., а именно в гр. Д. м., бул. „Б.“ №
**.
Изложеното налага извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, поради което подлежи на отхвърляне.
Неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна, предпоставя неоснователност и на иска по чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ, предявен от ищцата, за възстановяване на предишната работа на
длъжността *** на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ в с.
М..
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил решение, което е неправилно и следва да се отмени изцяло и
вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на
4
жалбоподателя Община Д. м. следва да се присъдят направените разноски в
общ размер на 265 лв., от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 15
лв. разноски за призоваване на свидетел в първата инстанция и 120 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. държавна такса за въззивната
инстанция.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 162 от 16.08.2022 г, постановено по гр. д. №
455/2022 г. по описа на РС Бяла, с което са уважени исковете на Ц. П. Р. с
ЕГН ********** от с. М., общ. Д. м., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. Р. с ЕГН ********** от с. М., общ. Д.
м., ул. „Г. Б.“ № *, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за
признаване на уволнението, извършено със Заповед № 380#1/16.05.2022 г. на
Кмета на Община Д. м. с ЕИК *********, за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ на
„Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ с. М., общ. Д. м., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. П. Р. с ЕГН ********** от с. М., общ. Д. м., ул. „Г. Б.“ № *
да плати на Община Д. м. с ЕИК *********, гр. Д. м., обл. Русе, бул. „Б.“ №
**, сумата от 265 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5