Определение по дело №375/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 7/19.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1571/2013 г., К.районен съд е признал за установено по отношение на Община К., че съставеният акт за раждане № 655/03.06.1992 г. от Община К. на М. О. Б., с ЕГН * от Г.,обл.Р., У.И. К. № * е с невярно съдържание относно вписаното в графа „родители” на майка Т.С.А. вместо Т.С.А. и на баща О. М. Б. вместо О. М.Б. Съдът е отхвърлил предявения иск в останалата му част за установяване спрямо Община К., че в акта за раждане № 655/03.06.1992 г. на Община К. са вписани неверни имена на М. О. Б. вместо М. О.Б.,като неоснователен.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана частична въззивна жалба от недоволния молител в първоинстанционното производство, М. О. Б.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение, в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането му дÓ бъдат променени имената му от М. О. Б. на М. О.Б., е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Излага съображения, че след като съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл.45,ал.1, т.9 от ЗГР в акта му за раждане се съдържали неверни данни относно имената на родителите му към датата на раждането му 31.05.1992г., неправилно не допуснал промяна на имената ми от М. О. Б. на М. О.Б. с мотива,че искът касаел промяна на лични данни и като такъв е следвало да бъде заведен. Този извод на съда бил необоснован,защото разпоредбата на чл.38,ал.4 от ЗГР, допускала промяна на акт за гражданско състояние, след като се установят вписани неверни данни,и съдът като установил, че такива данни са налице, би следвало с решението да ги промени. Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането му да бъдат променени имената му от М. О. Б. на М. О.Б., като моли настоящата инстанция да се произнесе по същество и уважи предявената искова претенция.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, Община К..

В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата-Община К., редовно призована, не изпраща представител.

В съдебно заседание, О. П., Г., призована по реда и при условията на чл.544, ал.1 от ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, изхождайки от обхвата на депозираната частична въззивна жалба, установи, че предмет на настоящия въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за установяване по отношение на Община К., че в акт за раждане № 655/03.06.1992 г. на Община К. са вписани неверни данни - имената М. О. Б. вместо М. О.Б..

В този обхват на въззивната проверка, съдът констатира, че в основата на първоинстанционното производство стои предявената от М. О. Б. претенция, с която същият цели да установи по отношение на ответника Община К., че в съставения му акт за раждане № 655/03.06.1992 г. на Община К., са вписани неверни данни относно вписването в графа „родители” на майка Т.С.А. вместо Т.С.А. и на баща О. М. Б. вместо О.М.Б., както и са вписани неверни данни в имената му М. О. Б. вместо М. О.Б..

Т.е. така предявеният иск за установяване на вписани неверни данни в имената на ищеца М. О. Б. вместо М. О.Б., определено, както и първоинстанционният съд правилно го е квалифицирал, е искът с правно основание чл.38, ал.4, предл.последно от ЗГР. Първоинстанционният съд като се е произнесъл по така предявения иск е постановил един допустим съдебен акт. И това е така, защото безспорно в производството формулираното от ищеца искане е това с правно основание чл.38, ал.4, предл.последно от ЗГР и съставлява искане за установяване на вписани неверни данни в съставен акт за гражданско състояние. Тази констатация обуславя задължението на съда, който е сезиран с такава претенция, да се произнесе само в рамките са същата, защото всяко друго произнасяне води до произнасяне свръх петитум и води до недопустимост на постановения акт. А от подробния прочит на исковата молба не може да се направи извод, че ищецът е предявил и иск с правно основание чл.73 от ЗГР, по който първоинстанционният съд да е дължал произнасяне. И това е така, защото искане по смисъла на чл.73 от ЗГР за промяна в данните за гражданското състояние на лицето в съставения му акт за гражданско състояние, в частност за допускане на промяна в бащиното и фамилното му име в издадения му акт за раждане, той прави едва с въззивната си жалба. Исканата промяна в акта му за раждане досежно имената му, по своя характер не съставлява констатирано наличие на вписани неверни данни, защото неверните данните, са тези, които не отговарят на действителното фактическо положение към момента на съставя на самия акт за гражданско състояние. Искането и евентуалното уважаване на това искане за промяна на бащиното и фамилно име на ищеца в казуса е следствие от вече констатирани неверни данни и тяхното поправяне. Това именно поправяне е предпоставката, която поражда за ищеца правен интерес за предявяване на иск по чл.73 от ЗГР. Безспорно в производството такъв иск не е предявяван и такъв не може да бъде уважен. Разбира се, това обстоятелство по никакъв начин не ограничава правата на ищеца да предяви своя иск в отделно надлежно производство, след съответно заплащане и на дължимата се за това държавна такса.

Или казано с други думи решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото във фазата на въззивното производство, доколкото изрично не са поискани и доказани такива, разноски на ответника по жалбата, не се дължат.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/19.02.2014г., постановено по гр.д.№ 1571/2013 г. по описа на К.йския районен съд,в обжалваната му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.