№ 1510
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430105004 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
КР. В. П., ЕГН**********, гр.*** против ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, в която твърди, че по договор за потребителски банков
кредит, предоставен от „***, ищеца приел да бъде поръчител на
кредитополучателя И***. Твърди, че кредитът не бил обслужван от
последния бил обявен от банката за предсрочно изискуем. С определение по
ч.гр.д.№ 2214/2007 г., Плевенският районен съд издал на 10.07.2007 г.
изпълнителен лист в полза на „*** за главница в размер на 11749.35 лева,
законна лихва върху главницата от 04.07.2007 г. до окончателното и
изплащане; мораторна лихва върху главницата от 13.12.2006 г. до 03.07.2007
г. в размер на 912.23 лева, наказателна лихва от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г.
в размер на 319.47 лева, както и съдебни разноски общо в размер на 562.63
лева. Твърди, че с Молба за образуване вх.№ 886/23.11.2007 г. кредиторът
представил пред *** на КЧСИ този изпълнителен лист и поискал
образуването изпълнително дело срещу ищеца, кредитополучателя и
останалите поръчители с посочен изпълнителен способ запор на трудовото му
възнаграждение. Твърди, че въз основа на същата молба *** образувала
изпълнително дело № 611/2007 г. и със Запорно съобщение изх.№
1
1940/28.03.2008 г. наложила запор на трудовото възнаграждение на ищеца
при работодателя *** Наред с това в АВ/ИР-Плевен била вписана и възбрана
акт № 170, том I, вх.рег.№ 4968/28.03.2008 г. на недвижими имоти на ищеца.
Твърди, че плащания от страна на работодателя не са извършвани по този
запор. Твърди, че със Запорно съобщение изх.№ 21495/17.09.2013 г. ***
наложила запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя
„Т***рди, че и по този запор няма извършвани плащания от работодателя.
Твърди, че от 17.09.2013 г. до сега спрямо него не са искани и предприемани
каквито и да е изпълнителни действия. Твърди, че с Молба вх.№
22766/02.07.2021 г. „*** уведомила ***, че е прехвърлила вземането си на
ответника *** г. Със Съобщение изх.№ 23630/02.07.2021 г. *** уведомила
ответника, че следва да представи молба за встъпване като кредитор по
делото и договора за цесия. Счита, че вземането на ответника е погасено по
давност, настъпила след издаването на изпълнителния лист по реда на ГПК
(отм.). Твърди, че в хода на производството по изпълнително дело №
611/2007 г. на *** нито цедентът, нито цесионерът са искали извършване на
изпълнителни действия повече от две години, считано от 17.09.2013 г. и
делото се е прекратило спрямо ищеца по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
17.09.2015 г. Твърди, че ответникът-цесионер дори не е встъпвал в
изпълнителния процес от 2013 г. до 02.07.2021 г. Твърди, че перемпцията е
настъпила след 26.06.2015 г., поради което за давността следва да се приемат
разрешенията, дадени с ТР № 2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. Счита, че с
оглед тези разрешения общата 5-годишна давност е изтекла на 23.11.2012 г.
поради обезсилването на всички изпълнителни действия, които са били
искани и предприети срещу ищеца, считано от датата на подаване на молбата
за изпълнение - 23.11.2007 г Моли да бъде признато по отношение на
ответника, че ищеца не му дължи процесиите вземания, а именно: главница в
размер на 11 749.35 лева; законна лихва върху главницата от 04.07.2007 г. до
окончателното и изплащане; мораторна лихва върху главницата от 13.12.2006
г. до 03.07.2007 г. в размер на 912.23 лева; наказателна лихва от 13.12.2006 г.
до 03.07.2007 г. в размер на 319.47 лева, както и съдебни разноски общо в
размер на 562.63 лева. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който, в случай че бъде приет иска за допустим го иска като
основателен, за което представяме изрично пълномощно от представляващия
2
„***, и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли да бъдат възложени
разноските върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. Безспорно на 13.12.2004 г. е сключен договор за кредит за текущо
потребление между „*** като кредитор и *** ЕГН **********, като
кредитополучател в размер на 12000 лева., обезпечено с поръчителството на
***, ЕГН **********, КР. В. П.. ЕГН **********/ишеп/ и *** **********.
Поради допуснато неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за
плащане на дължимите суми по договора за кредит „Б*** се е снабдила със
Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 10.07.2007 г.,
издадени по ч. гр. д. № 2214/2007 г. по описа на PC Плевен. Въз основа
издадените Решение и Изпълнителен лист по молба на „Б*** е образувано
изпълнително дело 611/2007 г. по описа на ***, per. № 815 и район на
действие PC Плевен. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания
от 25.9.2013 г., сключен между „Б*** и „***, „*** е придобило вземането
срещу *** ЕГН **********, ***, ЕГН **********, КР. В. П.. ЕГН
**********/ишеп/ и *** **********, произтичащо от договор за кредит за
текущо потребление от 13.12.2004 г. Последното се потвърждава и от
приложените към настоящия отговор Договор за цесия от 25.9.2013 г.,
извлечение от Приемо-предавателен протокол към договор за цесия и
потвърждение от „Б*** до „*** за извършеното прехвърляне на вземания
съгласно договора за цесия. Въз основа изрично пълномощно от „Б***, с
което цедентът е упълномощил цесионера „*** да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията по силата на Договора за цесия от 25.9.2013 г., по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника КР. В. П. с ЕГН ********** е изпратено
писмено уведомление за цесията до ищеца получено лично на 30.10.2013г. В
съответствие с чл. 429 от ГПК цесионерът като частен правоприемник на
цедента се ползва от издадения в полза на „*** Изпълнителен лист от
10.07.2007 г. по ч. гр. д. № 2214/2007 г. по описа на PC Плевен. Твърди, че по
молба с вх. № 25930/27.07.2021 г. до ***, per. № 815 на КЧСИ, с район на
действие ОС Плевен, „*** е конституирано като взискател по изпълнително
дело № 611/2007 г. срещу *** ЕГН **********, ***, ЕГН **********, КР. В.
П.. ЕГН **********/ишеп/ и *** **********. Още преди образуване на
настоящото дело изпълнителното производство срещу КР. В. П. е прекратено
по силата на закона поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. Твърди, че ответникът „*** не е предприел каквито и да било
3
действия по принудително изпълнение по отношение на КР. В. П.. Това
обстоятелство се признава в исковата молба, като ищецът изрично е посочил,
че „от 17.09.2013 г. досега спрямо него не са искани и предприемани каквито
и да е било изпълнителни действия. Липсата на висящо изпълнително дело
срещу КР. В. П. и липсата на каквито и да било искания на кредитора за
насочване на изпълнението срещу имуществото му (както към датата на
предявяване на отрицателния установителен иск, така и понастоящем) са
аргумент в полза на това, че „*** не е дало повод за завеждане на настоящото
дело. Доказателства в обратна посока не са представени с исковата молба.
„*** не е дало повод по никакъв начин за иницииране на настоящото
производство, тъй като не оспорва, че е настъпила погасителна давност по
процесното вземане спрямо КР. В. П. а напротив, признава, че предявеният
иск е основателен. Действително по изпълнителното дело е подадена молба за
конституиране от „*** с вх. № 15930/27.07.2021 г., но целта й е да може
цесионерът впоследствие да подаде молба за прекратяване на изпълнителното
дело предвид договорено споразумение за изплащане на задължението с
друго от задължените лица. В самата молба за конституиране няма поискани
изпълнителни действия - нито срещу ищеца, нито срещу което и да е било от
лицата. От съдебния изпълнител също не са предприемани действия, а и
ищецът единствено посочва, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение
до цесионера. Така, видно и от твърденията на страните, а и от представени
доказателства, срещу ищеца не са предприемани изпълнителни действия след
2013 г., като не се и спори, че вземането срещу него е погасено по давност.
Последващите действия от взискателя след подадената молба за
конституиране по изпълнителното дело са изцяло в съответствие с посочената
по-горе цел - на 11.08.2021 г. е сключено извънсъдебно споразумение с друго
от задължените лица (което не прилага, доколкото ищецът не е страна по
него, а самото споразумение съдържа лични данни на лица, неучастващи в
процеса), след което на 18.08.2021 г. е подадена молба за прекратяване на
изпълнително дело № 611/2007 г. по описа на ***, per. № 815 с район на
действие *** Изготвено е съобщение с изх. № 30661/24.08.2021 г.,
с което съдебният изпълнител уведомява страните, че изпълнителното
дело е прекратено. Твърди, че не е налице накърняване на правата на
насрещната страна, което да доведе до необходимостта от тяхната защита в
настоящото производство, т. к. и с извънсъдебното си поведение „*** не е
4
оспорвало факта на погасяване по давност на вземането. Отговорност за
съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора ответник само ако
той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност
вземане, респ. оспори предявения основателен иск, което в случая не е
налице. Посочва, че именно в този смисъл е трайно установената практика на
ВКС по въпроса: Определение № 534/06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г.,
III г. о„ Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г., IV г. о.,
Определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г., Iг.о., Определение
№ 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., IVг. о„ Определение №
318/25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г„ III г. о., Определение №
420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г., III г. о., Определение №
468/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018г., IIIг.о. и др. В конкретния случай,
самият ищец е признал, че след 17.09.2013 г. срещу него не са
предприемани изпълнителни действия. Дори напротив - „*** е предприело
действия по прекратяване на изпълнението, като към настоящия момент има и
изричен акт на съдебния изпълнител. Признава иска и моли да бъде
постановено решение съобразно признанието. Претендира направените
разноски в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300,00 лева. В
случай че независимо от горното бъде преценено, че направените в
производството разноски следва да останат в тежест на ответника „***, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъде присъден размер на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца в минимален размер съгласно Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като
5
ответника с отговора на исковата молба е направил изявление, че признава
иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание
на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
По направеното искане на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски съдът намира следното: Срещу направеното искане за
присъждане на разноски от страна на ищеца, ответника е противопоставил
възражение, че не е признал иска и не е станал причина за завеждането му,
поради което разноските следва да бъдат поставен в тежест на ищеца, а в
случай, че това възражение не бъде уважено, прави възражжение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдържащо се имплицитно в
искането на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото.
Видно е от приложената по делото молба от 27.07.2021г., че по ИД 611/2007г.
ответника *** е направил искане да бъде конституиран като взискател.
Делото към посочения момент няма данни да е било перемирано, тъй като
длъжниците са четири, които са солидарно отговорни за задължението и дори
по отношение на ищеца, вземането да е било погасено по давност, то липсват
доказателства, че спрямо другите длъжници не са извършвани редовно
изпълнителни действия. Факта, че след подаване на исковата молба на
28.07.2021г. е направено искане от взискателя за прекратяване на
изпълнителното дело, не води то извод, че ответника не е станал причина за
завеждане на делото, тъй като релевантния момент е този към датата на
подаване на исковата молба, към която дата изпълнителното дело не е било
прекратено. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
постановяване на решение при признание на иска, намира че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е прекомерно и следва да
бъде присъдено в минимален размер от 936,31 лв. С оглед изложеното
6
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 1478,06 лв./541,75
лв.+936,31 лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, че КР. В. П.,
ЕГН**********, гр.*** не дължи плащане на сумата 13543,68
лв./формирана от 11 749.35 лева; законна лихва върху главницата от
04.07.2007 г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва върху
главницата от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г. в размер на 912.23 лева;
наказателна лихва от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г. в размер на 319.47 лева,
както и съдебни разноски общо в размер на 562.63 лева /, за която сума е
издаден изпълнителен лист от от 10.07.2007г. по ч.гр.д.№ 2214/2007г. по
описа на РС-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Кредит инкасо инвестмънт БГ ЕАД, ЕИК202423225 , със
седалище и адрес на управление: гр***, бизнес сграда *** представлявано от
*** да плати на КР. В. П., ЕГН********** , гр.*** , направените деловодни
разноски в размер на 1478,06 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7