РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 05 август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 245 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Ю.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник И.Д. ***, против
Решение № 291 от 20.03.2020 г., постановено по АНД № 324/2020 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000198
от 10.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна
администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което за нарушение на чл. 12, § 2, б. ”б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т.
2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Касационният
ответник - Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е
приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество съдът е приел, че извършването на нарушението е правилно
установено и доказано. Налице е нарушение на чл. 12, § 2, б. "б", т.
(ii) от Приложение "Контролен уред" на AETR, за което нормата
на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр предвижда налагане на
административно наказание.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по ЗАвПр и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства,
които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях
правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал
установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушението е
правилно установено и безспорно доказано, като предвиденото за него наказание е
определено от закона в абсолютен размер. Обсъдил е възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за
правната квалификация на нарушението, които е приел за неоснователни. Мотивиран
така, РС - Русе е потвърдил изцяло наказателното постановление.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати
нарушения при съставянето на АУАН и НП. И двата акта съдържат необходимите
реквизити. Преведени са в присъствието на назначен преводач. Спазена е
процедурата на чл. 44, ал. 4, във вр. с чл.
52, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - нарушителят като турски гражданин няма постоянен
адрес в страната - транзитно преминаващ турски гражданин е, подписал е акта без
възражения и не са накърнени правото му на защита и правото му да разбере в
какво е обвинен.
Касаторът,
като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Р
Турция за Р Румъния през територията на Р България с превозно средство,
регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е
такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично
предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън
Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство,
вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства,
регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR,
за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно посочената
Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал.1, т. 2 от ЗАвПр.
Неоснователен
е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, наведен и пред
касационната инстанция, за неправилна квалификация на нарушението и съответно
прилагането на относимата санкционна норма в НП. От съдържанието на АУАН и НП,
а и от показанията на разпитания актосътавител, безпротиворечиво се установява,
че в хода на проверката, при снемане на информацията от картата на водача чрез
съответния софтуерен продукт, се е установило, че за посочен времеви период
жалбоподателят не е въвел чрез функцията на тахографа за ръчно въвеждане
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва дигиталния тохаграф. Това задължение водачът има съгласно
посочената разпоредба на чл. 12, § 2, б. "б", т. (ii) от
Приложение "Контролен уред" на AETR. Според нея, когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не може да използва контролния уред по
допълнение 1Б (т. е. дигитален тахограф), монтиран на превозното средство,
периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б",
"в" и "г" по-долу, а именно всички други периоди на работа,
други периоди на разположение и прекъсванията и дневните почивки, трябва да се
запишат на картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане,
осигурена от записващото оборудване. За нарушението й се прилага именно
санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от
пороци, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 291 от 20.03.2020
г., постановено по АНД № 324/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 38-0000198 от 10.02.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.