РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601177 по описа за 2021 година
С присъда № 56 от 23.97.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 1590/2021 г.,
Бургаският районен съд признал подсъдимия М. Е. С. с ЕГН ********** за
невиновен за това, че за времето от октомври 2010 г. до 24.05.2011 г. в гр.
Бургас и в гр. София, след като се сговорил предварителто с П. В. П., в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за П.
В. П. имотна облага, възбудил заблуждение у лицата В. К. Б., родена в ***, Н.
Н. З., роден в гр. ***, *** и В. Г. К., роден в ***, всички с *** гражданство,
като им формирал неверни представи, че П. В. П. в качеството му на
представляващ „Марек Пропъртис“ ЕООД ще закупи от тяхно име и за тяхна
сметка три недвижими имота на българското Черноморие при конкретно
договорени цени и с това им причинил имотна вреда в общ размер 46 400.00
евро, с левова равностойност 90 750.51 лева, като измамата е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил
престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
1
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата районният съд отхвърлил предявените от В. К. Б., Н. Н. З. и
В. Г. К., чрез адв. Евгений Николов граждански искове против подсъдимия М.
Е. С. за заплащане солидарно с П. В. П. сумите от 53 980.91 лева, респ.
3911.66 лева и 32 857.94 лева, представляващи обезщетения за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на довършване на
съответното деяние до окончателното изплащане на сумите.
Със същата присъда районният съд признал подсъдимия П. В. П. с ЕГН
********** за виновен за това, че за времето от месец октомври 2010 г. до
24.05.2011 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у лицата В. К. Б.,
родена в ***, Н. Н. З., роден в гр. ***, *** и В. Г. К., роден в ***, всички с ***
гражданство, като им формирал неверни представи, че в качеството му на
представляващ „Марек Пропъртис“ ЕООД ще закупи от тяхно име и за тяхна
сметка три недвижими имота на българското Черноморие при конкретно
договорени цени и с това им причинил имотна вреда в общ размер 46 400.00
евро, с левова равностойност 90 750.51 лева, като причинената вреда е в
големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години,
като го признал за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
обвинението да е действал след предварителен сговор с М. Е. С., да е целял да
набави имотна облага и за М. Е. С., измамата да е в особено големи размери и
да представлява особено тежък случай, както и по квалификацията деянието
да представлява престъпление по чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК
съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за изпитателен срок от пет години.
С посочената присъда районният съд осъдил на основание чл. 45 ЗЗД П.
В. П. да заплати на В. К. Б., гражданка на *** сумата от 53 980.91 лева, на Н.
Н. З., гражданин на *** сумата от 3911.66 лева и на В. Г. К., гражданин на
**** сумата от 32 857.94 лева, представляващи обезщетения за претърпени
имуществени вреди вследствие на престъплението, за което П. бил признат за
виновен, ведно със законната лихва от датата на съответното деяние до
окончателното изплащане на сумите.
2
Накрая районният съд осъдил подсъдимия П. П. да заплати направените
по делото разноски, както и държавна такса върху уважената част от
гражданските искове.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура. Изразено е становище за неправилност на
съдебния акт, като според прокурора повдигнатото обвинение срещу двамата
подсъдими по чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 НК е доказано по несъмнен начин от събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал. Претендира се отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която: 1) подсъдимият М. Е. С. бъде
признат за виновен и осъден за осъществен в съучастие състав на
престъплението по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; 2) да се приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление за подсъдимия П. В. П., като същият бъде признат за виновен и
осъден за осъществен в съучастие състав на престъплението по чл. 211 вр. чл.
210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; 3)
да се увеличи наложеното на подсъдимия П. П. наказание.
Недоволство от крайния съдебен акт на първоинстанционния съд е
изразено и от адв. Христина Късева от Адвокатска колегия - Бургас, служебен
защитник на подсъдимия П. В. П.. Във въззивната жалба е подчертано, че се
обжалва присъдата изцяло, като незаконосъобразна и необоснована. Твърди
се, че наред с това присъдата е неправилна и издадена в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оплакването се отнася и до наложеното наказание, което се счита за
явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият П. бъде признат за невиновен по предявеното
му обвинение и гражданските искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас не поддържа подадения от СРП протест.
Посочва, че в протеста липсват аргументи в посока неправилност на
присъдата и необходимост от отмяна на първоинстанционния акт.
Същевременно прокурорът изразява становище за неоснователност на
подадената от защитника на подсъдимия П. въззивна жалба. Намира, че
фактическите положения, приети за установени от районния съд съответстват
3
на доказателствения материал, събран и проверен след обективно, всестранно
и пълно разследване. Счита, че материалният закон е приложен правилно, а
наложеното наказание е съобразено по вид и размер със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Пледира атакуваната присъда да
бъде потвърдена.
Повереникът на гражданските ищци заявява, че всички елементи на
деликта са доказани в процеса по безспорен начин, поради което моли
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен.
Защитникът на подсъдимия П. П. - адв. Късева, поддържа жалбата
срещу постановената от районния съд присъда. Изразява несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд относно доказаната вина и виновно
поведение на подс. П.. Заявява, че присъдата се базира основно на
показанията на свидетеля С. С., които в голямата си част пораждат огромно
съмнение относно достоверността на твърдените от него факти и
обстоятелства. Твърди, че показанията на свидетелите са тълкувани
превратно и избирателно, като в резултат на това се е формирала грешна
интерпретация на фактическата обстановка. Моли атакуваната присъда да
бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият П.
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и предявените
граждански искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави
алтернативно искане – да се измени присъдата, като определеното наказание
бъде намалено към минималния размер, предвиден в закона.
Защитникът на подсъдимия С. - адв. Късева, посочва, че протестът е
бланкетен, без мотивировка и правни изводи. Заявява, че не са събрани
никакви доказателства от страна на прокуратурата, които еднозначно да
сочат, че двамата подсъдими са действали съгласувано и в предварителен
сговор. Моли да се потвърди оправдателната присъда по отношение на подс.
С. като правилна, законосъобразна, обоснована и постановена след прецизен
анализ на целия събран доказателствен материал по делото, преценен
поотделно и в неговата съвкупност.
Подсъдимият П. заявява, че иска оправдателна присъда, защото не се
чувства виновен.
Подсъдимият С. моли да се потвърди присъдата, постановена от
районния съд.
4
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за
обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по
делото. Фактическите положения са правилно установени, поради което този
съдебен състав изцяло ги възприема и не намира за нужно да ги преповтаря.
По делото е установено по несъмнен начин, че подс. С. започнал работа
в „Марек пропъртис“ ЕООД след проведено интервю от свидетеля С. С..
Първоначално М. С. е превеждал от български на руски език предоставяни му
от С. обяви за продажба на недвижими имоти, а след това е бил брокер.
Безспорно е, че подс. С. е водил свидетелите В. Б., Н. З. и В. К. на огледи на
различни имоти по Южното Черноморие, като за целта предварително е
получавал от свидетеля С. координатите на собствениците на имотите. Няма
спор и относно начина, по който са били сключвани предварителните
договори с тримата руски граждани – подс. С. изготвял договорите с текст на
български и на руски език, сканирал документите и ги изпращал по
електронна поща на свид. С. С., който от своя страна ги препращал на подс.
П.. Последният ги подписвал на всяка страница и ги подпечатвал с печата на
дружеството, след което връщал договорите на С., който пък ги препращал на
подс. С. за подпис от купувачите. При подписването на договорите подс. С. е
получавал от купувачите капаро в размер на 1000 евро в брой (от свид. Б.) и
по 2000 евро в брой (от свидетелите З. и К.). Тези пари М.С. е предавал на
свид. С. С.. Останалите суми по договорите са били превеждани по банков
път от купувачите по сметка на „Марек пропъртис“ ЕООД в ПИБ АД и
теглени касово от подсъдимия П. в гр. София.
Посочените обстоятелства са установени от обясненията на подс. С.,
които в отделните си части се потвърждават от показанията на свидетелите Д.
М., С. С., В. Б., Н. З., В. К., В. К., както и от приложените по досъдебното
производство писмени доказателства.
При тези фактически положения не би могло да се обоснове извод за
извършена съучастническа дейност между подсъдимите М. С. и П. П., както и
за осъществен състав на престъплението измама от страна на подс. С.. По
делото не е доказано двамата подсъдими да са поддържали контакт помежду
си във връзка с работата им. Дори заплатата си подс. С. е получавал от свид.
С. С., който именно през периода от м. октомври 2010 г. до м. септември 2011
г. наредил 12 парични превода в общ размер на 6680 лева в полза на С. (вх.
писмо от „Изипей“ АД – т. 2, л. 155-156 от ДП). Липсват убедителни
доказателства и за наличието на ясно съзнание на подс. С., че формира у
5
тримата пострадали неверни представи, че собствеността върху имотите ще
им бъде прехвърлена. Не е доказано самият той да е имал представи, че трите
сделки няма да бъдат осъществени. Недвижимите имоти действително са
били обявени за продажба, като собствениците им са осигурявали достъп до
тях за провеждането на огледите. В тази насока следва да бъде отбелязано
още, че съгласно чл. 3 от трите предварителни договора, „Марек пропъртис“
ЕООД се е задължавало да сключи окончателен договор за покупко-продажба
на съответните недвижими имоти от името и за сметка на руските граждани
(т. 1, л. 167, л. 201 и л. 89 от ДП). Свидетелят К. дори подписал пълномощно
на подс. П. П. да го представлява пред нотариус да закупи и плати
недвижимия имот (т. 1, л. 94 от ДП). Подс. С. не е имал никакви задължения
относно сключването на окончателните договори. Към момента на
подписване на предварителните договори – 16.11.2010 г. със свид. В. Б.,
6.12.2010 г. със свид. Н. З. и 3.02.2011 г. със свид. К., той дори не е бил на
трудов договор (договорът е от 7.06.2011 г. – вж. т. 4, л. 231 от ДП).
От значение са и показанията на свид. С. относно последвалата
кореспонденция между М. С. и свид. К., видно от които преди да отговори на
всяко едно писмо от свидетеля, подс. С. е разговарял със С. С., който изрично
му е посочвал текста на необходимия отговор. Същото се отнася и за
кореспонденцията със свид. Б..
С оглед на горните съображения въззивният съд прие, че по делото
липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се изведе извод, че
подс. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което
правилно на основание чл. 304 НПК районният съд го е признал за невинен.
Относно подсъдимия П. П.
По делото е безспорно установено, че подсъдимият П. регистрирал
търговското дружество с наименование „****“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
чийто управител и едноличен собственик на капитала бил той (т. 1, л.123-143
от ДП). П. П. открил разплащателна сметка в евро на името на дружеството в
„Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN BG93FINV91501014663363, като
само той бил лицето, което имало право да се разпорежда със средствата по
сметката (т. 2, л. 20-22 от ДП). Същият подсъдим в качеството си на
представляващ дружеството сключил договори с „Рига риалити медия“ ООД,
Латвия за ползването на чуждестранни сайтове за реклама на предлагани за
продажба от „Марек пропъртис“ ЕООД недвижими имоти по българското
Черноморие (т. 2, л. 170 от ДП).
Съдът кредитира с доверие обясненията на този подсъдим, че свид. С. С.
е бил инициатор за регистрирането на дружеството и е играл не малка роля за
осъществяване на неговата дейност. Това е така, защото за разлика от П.,
свидетелят е бил много добре запознат с търговията на недвижими имоти – С.
бил работил в „Български недвижими имоти“ ЕООД и бил управител на
6
„Стратос БГ“ ООД, като предмет на дейност на посочените дружества бил
посреднически услуги при покупко-продажба на недвижими имоти.
Независимо от горното, съдът не може да даде вяра на обясненията на
подс. П., че не е знаел дали и каква дейност е развивало дружеството, че не е
подписвал предварителни договори за покупко-продажба за недвижими
имоти, че не е знаел дори къде се намирал офисът на дружеството в гр.
Бургас. В качеството на представител на „Марек пропъртис“ ЕООД
подсъдимият е подписал в гр. Бургас договорът за наем на недвижим имот,
собственост на свид. Н. М., както и приемо-предавателния протокол относно
състоянието на имота, наличното обзавеждане в него, включително показания
на електромер и водомер (т. 2, л. 187-194 от ДП). По-важното е друго –
доказано е по несъмнен начин, че подс. П. в качеството си на представител на
„Марек пропъртис“ ЕООД е подписал предварителните договори с тримата
пострадали руски граждани (вж. заключение на графическата експертиза – т.
4, л. 104-111 от ДП). Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че подписите
за „довереник“ в договорите са изпълнени от него, но обяснява, че под
давление на свид. С. С. той положил свои подписи на 10-15 били празни
листи, в долния ляв ъгъл на всяка страница (обяснения, дадени на ДП- т. 4, л.
308, приобщени на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК - л. 105 гръб от
НОХД № 1590/2021 г. на БРС). Пред районния съд тези обяснения се
променят, като вече се твърди, че подписаните бели листи били много повече
на брой, а подсъдимият се подписвал не само в долните леви ъгли, но и „горе
в ляво, горе в дясно и долу в ляво и дясно“ (цит. обяснения по НОХД
1590/2021 г.- л. 105). Обясненията на П. са недостоверни, тъй като подписите
му са били полагани както на посочените от него места, така и по средата на
страниците (вж. последните страници на договорите - т. 1, л. 93, л. 171 и л.
204 от ДП), при това не близо, а точно на мястото за „доверител“.
С подписването на договорите подсъдимият П. ясно е съзнавал, че
формира у пострадалите неверни представи, че като представител на
дружеството се задължава да сключи окончателен договор за покупко-
продажба на съответния недвижим имот от тяхно име и за тяхна сметка. Той
обаче изначално не е имал намерение да изпълни задълженията си по
предварителните договори, което се илюстрира от последвалите му действия.
След като руските граждани превеждали по банковата сметка на „Марек
пропъртис“ ЕООД в Първа инвестиционна банка посочените в договорите
суми, подсъдимият ги теглил касово. При получаването им той декларирал
като произход на паричните средства: „по зделка“ (т. 2, л. 27-30, л. 40 и л. 44
от ДП). Последното категорично опровергава и обясненията му, че не е знаел
дали управляваното от него дружество е извършвало дейност. След
изтеглянето на паричните суми подс. П. не е предприел никакви действия за
сключването на окончателни договори на покупко-продажба на имотите. П. се
е разпореждал с получените пари, но не в интерес на пострадалите, тъй като
нито една от сумите или част от нея не е била преведена по сметка или
предадена на собствениците на процесните недвижими имоти. Дори и
7
подсъдимият да е давал част от парите на свид. С. С., то това е ставало по
негово желание, при липса на доказателства за упражнена принуда от страна
на свидетеля. По този начин ясно се очертава користната цел на действията
на подсъдимия – да набави за себе си имотна облага, съзнавайки
настъпването на имотна вреда за пострадалите като последица от
въвеждането им в заблуждение от него самия.
По изложените съображения въззивният съд прие, че районният съд
правилно е признал подсъдимия П. П. за виновен. Материалният закон е
приложен правилно с квалифицирането на деянията на този подсъдим по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При определяне на наказанието районният съд е съобразил всички
изисквания на чл. 54 НК и е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В писменото допълнение към въззивната жалба
се твърди, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите
обстоятелства, без обаче да е отбелязано кои точно обстоятелства се имат
предвид. Упрекът към първия съд е неоснователен, не защото е
неаргументиран, а защото съдът е отдал точната относителна тежест и
значение на отчетените от него обстоятелства.
Вярно е, че степента на обществена опасност на подс. П. не е висока,
предвид необремененото му съдебно минало, липсата на данни за други
неприключени наказателни производства, трудовата му ангажираност.
Правилно първият съд не е съобразил във вреда на подсъдимия
непризнаването на виновно поведение, а забавянето на наказателния процес,
макар и пет години от което да е по вина на дееца, е отчел като смекчаващо
обстоятелство със сравнително висока относителна тежест.
От друга страна обаче не може да се подмине високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, която се обуславя от
размера на причинените вредни последици – 90 750.51 лева. Този размер не
само надвишава повече от пет пъти необходимия размер за квалифициращото
обстоятелство „големи размери“ (към момента на извършване на деянията
минималната работна заплата за страната е била 240 лева). Престъпният
резултат надхвърля близо три пъти цифровия еквивалент на „особено големи
размери“. Впрочем именно поради ниската лична обществена опасност на
дееца съдът е квалифицирал деянията като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
НК и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 211 НК.
При преценката на всички посочени по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че наказанието на подс. П. правилно е определено под
средния размер на предвиденото в текста на чл. 210 НК наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от три години. Наличието на всички
предпоставки за приложението на института на условното осъждане правилно
е дало основание на районния съд да отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години.
8
Присъдата е законосъобразна и в гражданско-осъдителната й част. В
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия П. П.,
гражданските ищци В. К. Б., Н. Н. З. и В. Г. К., всички граждани на ***, са
претърпели имуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с
извършеното престъпление. Размерите на гражданските претенции са
доказани по несъмнен начин, което е довело до уважаване на предявените
искове в пълен размер, ведно със законната лихва от датите на увреждането
до окончателното изплащане на сумите.
С оглед на изложените съображения и и като не намери основание за
отмяна или изменение на атакуваната присъда, въззивният съд прие, че
същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 от 23.09.2021 г., постановена по НОХД
№ 1590/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9