Решение по дело №16768/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1256
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20211110216768
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1256
гр. С., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216768 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-117699/15.11.2021г. по описа на
СДВР-ОПП от Д. В. Л. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.З. с адрес в гр.С., бул."В. Л." № *,
офис * срещу Наказателно постановление N 21-4332-020297 от 06.10.2021г. , издадено от
началник група в Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Л. , редовно призован не се явява.
Представлява се от адв.З. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният поддържа жалбата и иска отмяна на
процесното наказателно постановление.
Сочи, че накзателното постановление е незаконосъобразно , тъй като няма издаден
акт за установяване на административно нарушение.
Наред с това се сочи, че на доверителят й е вменено , извършването на нарушение
при управление на два различни автомобила.
Претендира разноски
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Д. В. Л. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-4332-
020297 от 06.10.2021г. , издадено от началник група в Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по посочените в нея съображения.
Във връзка с настъпило ПТП на 12.08.2019г. в гр.С., бул.''П. Е.'' с пострадало лице, на
същата дата било образувано досъдебно производство № 112275/2019г. по описа на СРТП-
ОР-СДВР.
В хода на производството на 14.10.2020г. Д.Л. (жалбоподателят) бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.''б'', пр. 2, вр. чл. 342, ал. 3 от
НК, за това , че на ***г. около ***ч. в гр. С., по бул.''П. Е.'' с посока на движение от
ул.''Г.С.Р.'' към бул.''В.'' и на кръстовището с бул.''Ф. Н.'' при управляване на МПС-лек
автомобил марка ''Ф.'', модел ''Г.'' с рег. № ***, нарушил чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Д. М. М. средна телесна повреда.
По делото били изготвени САТЕ и КСАТМЕ, от които се установило , че Д.Л. е
допуснал посочените нарушения на ЗДВП и това е причината за настъпване на
произшествието.
По делото била приета и тройна СМЕ, от заключението, на която се установило, че
нанесената на М. телесна повреда е лека по смисъла на чл. 130 от НК.
Последното мотивирила извод за неставомерност на деянието като престъпление по
НК и постановяването на прекратяване на досъдебното производство с постановление на
СРП от от 03.09.2021г.
Прокурорът разпоредил , препис от постановлението за прекратяване да бъде
изпратен на началника на ОПП СДВР за преценка, за налагане на административно
наказание на Д.Л..
Въз основа на материалите от воденото досъдебно производство на 06.10.2021г.
началникът на група в Отдел “ПП“ към СДВР издал Наказателно постановление N 21-4332-
020297, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2
от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
2
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай административнонаказателното производство е образувано
при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл са неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съгласно посочената разпоредба административнонаказателна преписка не се
образува без приложен акт, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, съответно липсва твърдяното от защитата нарушение.
На следващо място, съдът счита, че от приобщените писмени доказателства,
изложените в НП факти , досежно нарушението се установиха по категоричен начин.
В хода на съдебното следствие бяха приобщени като писмени доказателства заверени
преписи от протокол за оглед на местопроизшествие, скица към него, заключение на АТЕ и
снимков материал към нея.
От същите се установява по категоричен начин , извършеното нарушение на чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП и неговия автор.
На практика, жалбоподателят и неговия процесуален представител не са изложили
възражения във връка с фактическата обстановка и допуснатото нарушение.
Възраженията са единствено за допуснати процесуални нарушения.
Съдът намира за неоснователно и второто възражение , наведено от адв. З..
Действително в уводната част на обжалваното наказателно постановление е посочено,
че Л. е водач на л.а. С. Ф. К. с рег. № ***, но административното фактическо обвинение е
затова , че нарушението е извършено при управлението МПС-лек автомобил марка ''Ф.'',
модел ''Г.'' с рег. № ***, което е именно превозното средство , участвало в произшествието и
управлявано от Л..
Независимо от изложеното , съдът констатира, че е неправилно и в разрез със
събраните доказателства, административнонаказващият орган е нагажирал отговорността на
жалбоподателя за нарушение , извършено на 23.09.2021г.
От доказателствата по делото , категрично се установява , че Л. е извършил
описаното нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП на 12.08.2019г.
За съда е неизвестно на базата на какви установени факти и въз основа на какви
доказателства АНО е приел, че нарушението е извършено на 23.09.2021г., но по делото не се
установява на тази дата да е допуснато нарушение от Л..
3
Датата на нарушението е основен реквизит на наказателното постановление и се
отнася пряко към възможността на обвиненото лице да организира защитата си.
По тези съображения, допуснатото от АНО нарушение се явява съществено и
неотстранимо в хода на въззивното производство, респективно води до отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Предвид това , съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на
процедурата по съставяне на НП, компетентността на наказващия орган и вида и размера на
наложеното наказание.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за процесуално
представителство, съобразно представения списък и доказателства.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-020297 от 06.10.2021г. , издадено
от началник група в Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Д. В. Л. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Л. с ЕГН **********, сумата от 600 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4