О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 05.12.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
05.12. Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 1380 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр. София против Г.И.Г.. На ответника е изпратен
препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент
срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му
особен представител –адв.Б.К..
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими,
допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства
по делото представените с исковата молба документи, както и да се приложи
изисканото ч.гр.д.№6129/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд. На
основание чл.190 ГПК следва да бъде задължен ищецът да представи по делото Стандартния
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем, и
други относими документи към процесния договор за
заем, с които ищецът е следвало да се снабди по смисъла на чл.4.7.2 от Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен
между него и "Изи Асет
Мендижмънт" АД.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: Уведомление за цесия, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД и Приложение към него, Пълномощно за
уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията,
Договор за паричен заем с № 2377833, от 31.08.2015 г., ведно с Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД и
Предложение за сключване на договор за паричен заем.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№6129/2017
г. по описа на Старозагорски районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в
оригинал Стандартния европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на
бъдещия паричен заем, и други относими документи към
процесния договор за заем, с които ищецът е следвало да се снабди по смисъла на
чл.4.7.2 от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г., сключен между него и "Изи Асет Мендижмънт" АД.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 08.01.2019 г.
от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр. София против Г.И.Г..
Ищецът твърди в исковата си молба, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата била връчена на Г.И.Г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниквал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него. Заповедта за изпълнение била издадена въз основа на подписан Договор за паричен заем № 2377833 от 31 август 2015 г.
между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател и Г.И.Г.
като заемател, сключен при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение №
1 към него от 01.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор
за заем заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1750.00 лева, а последният усвоил цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил
задължението си. В договора страните се съгласявали, че със сключването на
същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем
2320135. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка.
След извършеното прихващане задължението на заемателя
се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заетата сума по
договора. Г.И.Г. се задължил да ползва и
върне заетата сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 2007.80 лв., ведно с договорната лихва на 20 седмични и месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 103.39 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). По договора за паричен заем Г.И.Г.
извършвал плащания в общ размер
на 2519.09 лв. Към
настоящия момент дължимата главница била в размер на 482.30
лв. За ползването на предоставената сума по сключения Договор за
паричен заем № 2377833 от 31 август 2015 г. ответникът дължал
договорна лихва в размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената
договорна лихва била в размер на 19.65
лв. за периода от 17.09.2015 г. г. - датата на първата вноска до 09.06.2016 г.
- датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните
договор ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 258.96 лв. Ответникът трябвало да изплати целия
заем на 09.06.2016 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на исковата молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 66.75 лв. от 09.06.2016 г. датата на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението - 24.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че има следните вземания
срещу Г.И.Г.: 482.30 лв. главница; 19.65 лв. договорна лихва за периода 17.09.2015 г. до
09.06.2016 г.; 258.96 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
66.75 лв. от 09.06.2016 г. датата на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението-24.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди Г.И.Г. да му заплати направените съдебни
разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител – адв.Б.К., в който
счита, че предявеният установителен иск е неоснователен. Съгласно
чл.1 на представеният от ищеца Договор за паричен заем № 2377833 от
31.08.2015г., сключен между "Изи Асет Мендижмънт" АД като
заемодател и Г.И.Г. като заемател, последният се
съгласил да сключи същия договор на основание на Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително от заемодателя и посочващ индивидуалните
условия на бъдещия паричен заем и Предложение за сключване на договор за
паричен заем (ППЗ), направено от заемателя.
Така сключеният договор попадал в приложното поле на Закона за потребителския
кредит, тъй като отговарял на критериите по чл. 3 ЗПК и не засягал изключенията
по чл.4 ЗПК. Съгласно чл.2, изр.1 от горепосочения договор за заем заемодателят
се задължил да отпусне на заемодателя паричен заем в общ размер на 1750 лв., с
който страните се съгласили да се рефинансира текущ заем на ответника по
Договор за паричен заем 2320135, за което в чл.3, ал.2 от договора страните
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а в
чл.3, ал.2 от същия договор се съгласили, че за заплащането на остатъка от
заемната сума договора има силата на разписка. По силата на горепосочения
договор Г.И.Г. се задължил да върне заемната сума на 20 периодични вноски,
платими на двуседмични интервали на посочените в договора 20 дати, всяка от
които в размер на 100.39 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва) или обща сума в размер на 2007.80 лв. Сочи, че съгласно признанията на
ищеца, направени с исковата молба, Г.И.Г. бил извършил плащания по договора за
заем в общ размер на 2519.09 лв., следователно последният е платил сума в
размер, надвишаващ размера на общата предвидена сума на плащанията по договора за
заем от 2007.80 лв. Следователно недоказани и неоснователни се явявали
твърденията, че дължи главница в размер на 482.30 лв. и 19.65 лв. договорна
лихва за периода 17.09.2015г. до 09.06.2016г. по процесния договор за заем. В
исковата молба нямало данни кога и в какъв размер били извършени плащанията от
него по договора за заем в общ размер на 2519.09 лв., следователно не се
установявало дали действително е налице твърдяната от ищеца забава от страна на
ответника, с която се обосновават претенциите за установяване вземанията на
ищеца за лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер
на 66.75 лв. от 09.06.2016г. датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 24.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми, поради което тези претенции също
се явявали изцяло неоснователни и недоказани. По отношение на предвидената в
чл.4, ал.2 неустойка за неизпълнение на задължението му да предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, счита че клаузата, на която се основава тази претенция,
се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави и не поражда права и
задължения за страните, поради което претенцията за установяване на вземането в
размер на 258.96 лв., представляващо неустойка за неизпълнение на договорно
задължение също се явявала изцяло неоснователна и недоказана. В случая страните
били уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение били предвидели неустойка в размер, който надвишавал
както заетата сума, така и сбора между заетата сума и печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/. Така, както е
уговорена, неустойката била предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор било видно, че е
предвидено предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със
всяка вноска по договора. Такава клауза изцяло противоречала на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушавала принципа на справедливост и излизала извън обезпечителните
и обезщетителните функции, които законодателят
определял за неустойката. Действително нямало пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче нямало адекватен критерий
за преценка на това надвишение, доколкото процесната
клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Само по себе си
непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза била да
доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума с двоен размер, което било в контраст с всякакви разумни граници на
добрите нрави и не се толерирало от закона. Счита, че представеният с исковата
молба Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г., сключен между ищеца и "Изи Асет Мендижмънт" АД и
Приложение № 1 не обективирали твърдяното прехвърляне
на процесните вземания. В извлечението на Приложение
№ 1 към рамковия договор били индивидуализирани вземания от лице, което е
различно от ответника (Г. Иванчев И. с ЕГН **********), които произтичали от
друг кредит (2438031), по който отпуснатата сума била различна от визираната в
исковата молба (700 лв.). Нямало данни по делото на ответника да е връчено
надлежно уведомление по чл.99, ал.З от ЗЗД за прехвърляне на процесните вземания. Счита, че връчването по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК на исковата молба с доказателствата, в това число и представеното
уведомление за прехвърлянето на вземанията, както и връчването им на назначения
по делото особен представител, не съставляват надлежно връчване на уведомление
по смисъла на чл.99, ал.З от ЗЗД, поради което в полза на ищеца не било
възникнало правото да изисква изпълнение от страна на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищцовото дружество установителни
искове като неоснователни и недоказани.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е
сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6129/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор
за паричен заем 2377833от 31.08.2015г. Тежестта
да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който
следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на
задълженията на праводателя му по него, респ.
изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора.
Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство
по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е
придобил правата на цедента по договора за
потребителски кредит.
УКАЗВА на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата
молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: