№ 207
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Д. Т., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и настойник Д. ЕМ. Т., ЕГН **********, в която е отправено
искане за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото. Искането е
обосновано с липса на средства и влошеното здравословно състояние на ищеца, който е
поставен под пълно запрещение. С исковата молба е представена декларация по чл.83, ал.2
ГПК, в която настойникът декларира, че има месечен доход 1264.48 лева, не притежава
недвижими имоти, няма парични влогове.
Съдът, след като се запозна с изложените обстоятелства, представените доказателства
и служебно изисканите доказателства, намира следното:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и
имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат
изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на
членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с
които разполага лицето дали да достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната
практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно
изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се
прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна
такса по делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените с исковата молба доказателства и
декларация, както и от служебна справка по ел. папка на гр. дело 1442/2019г. на ВОС, е
видно, че ищецът е поставен под пълно запрещение и е с много влошено здравословно
състояние, изискващо средства за лечение.
При установените данни за имущественото състояние на ищеца, еднократното
заплащане на държавната такса по делото се явява непосилен разход за страната.
По изложените съображения съдът намира, че не е във възможностите на ищеца да
заплати дължимата държавна такса, а именно сумата от 40000 лева, поради което същият
следва да бъде освободен от задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищеца ИВ. Д. Т., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и настойник Д. ЕМ. Т., ЕГН **********, от
задължението му за заплащане на държавна такса за производството в размер на 40000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2