Решение по дело №411/2023 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 669
Дата: 4 юли 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20231520100411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Кюстендил, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100411 по описа за 2023 година
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт
ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА, е предявило против В. А. В.,ЕГН ********** от
*****, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането на дружеството за сумите по издадената по ч.гр.д. №
2177/2022 год. на КРС заповед за изпълнение на парично задължение, както
следва: 1 782,87 / хиляда седемстотин и осемдесет и два и осемдесет и седем/
лева, представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за
потребителски кредит № 2206785, сумата от 501,40 /петстотин и един и
четиредесет/лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
20.01.2021 год. до 20.03.2022 год. във връзка с договор за потребителски
кредит № 2206785 и сумата от 351,82 /триста петдесет и един и осемдесет и
два/ лева, представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски
кредит, начислено за периода от 21.01.2021 год. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
1
парично задължение до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на разноските от заповедното производство по
ч.гр.д. № 2177/2022 год. по описа на РС - Кюстендил и тези от настоящото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала
писмен отговор.Не се спори по сключването на земният договор с
„Кредисимо“АД,както и получаването на заемната сума.спори се по
сключванеот на дотовор за поръчителство,развват се доводи за нищожност на
клаузи на договора за потребителски кредит и този за поръчителство,а от това
и за погасявяне чрез плащане на главничното задължение и недължоимост на
лихви.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
На 13.03.2020 год. между ответника и „КРЕДИСИМО“ЕАД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управлене на дейността-
гр.София,бул.“Витоша“146,/Сграда А/,ет.4,Бизнес център „България“,на
основание попълнен предварително по електронен път стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/л.27-
30/ и при действето на Общи условия на кредитора /л.6-12/ бил сключен
договор за потребителски кредит № 2206785,по силата на който и
приложение № 1 към същият /л.17/ дружеството като кредитор поело
ангажимент да предостави на ответника паричен заем в размер на 2500,00
лв.,която сума последният се задължил да върне при фиксиран лихвен
процент от 40 %, ГПР в размер на 48,21 %,за срок от 24 месеца на 24 броя
погасителни вноски,всяка в размер на 152,97 лв.,при общ размер на всички
плащания от 3 671,28 лв.с краен срок на връщане 20.03.2022 год.В чл.4 от
договора е предвидена клауза,по силата на която ответникът се задължил да
предостави на кредитора обезпечение на вземането,изразяващо се или в
предоставянето на банкова гаранция,или да сключи договор за поръчителство
с одобрено от кредитора лице.Предоставен е като доказателство договор за
поръчителство от 13.03.2020 год./л.18-22/,сключен между кредиторът и „АЙ
ТРЪСТ ЕООД“,ЕИК *********,по силата на които поръчителят се съгласил
при неизпълнение на задълженията на ответникът по договора за
потребителски кредит да отговаря за тях солидарно,а в чл.13 и възможността
2
за кредитора да приема и администрира вместо поръчитнелятн изпълнеинето
на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключен
между поръчителя и потребителя договор за предоставяне на
поръчителство.От справка от ТР се установява,че кредиторът е едноличен
собственик на капитала на поръчителя.Представя се като доказателство и
договор за поръчителство от 13.03.2020 год.,сключен между „АЙ ТРЪСТ
ЕООД“ като поръчител и ответникът като потребител, по силата на който
поръчителят срещу заплащане на месечно възнаграждение от 119,18 лв.,както
е посочено в приложение № 1 към този договор /л.26/се съгласява да отговаря
солидарно пред кредитора в случай на неизпълнение на задълженията на
ответника по договора за потребителски кредит с кредитора по същият.От
експ.з-ние вх.№ 5667/07.06.2023 год./л.97-112/,изп.от в.л. С. Т.,се установява
това,че: 1.Ответникът е отправил по електронен път искане за отпускане на
потребителски кредит на интернет сайта на „Кредисимо“ЕАД,като е
попълнил форма за кандидастване за финансова услуга по електронен път;2
.Ответникът е приел стандартният европейски формуляр и договорът за
финансова услуга,ведно с Общите условия,чрез маркиране на предварително
празни чекбоксове с хиперлинкове,като ги е получил на 13.03.2020 год. в
13,30,25 часа.ответникът е приел да предостави обезпечение на кредита чрез
поръчителство в заявлението за кандидатстване с натискане на бутон „вземи
парите сега“;3.ответникът е сключил по електронен път договор за
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ЕООД,веднага след сключването на договора за
потребителски кредит на 13.03.2020 год. в 13,31 часа.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.02.2022 год./л.31-37/ кредитора и поръчителят прехвърлили на
ищцовото ТД вземанията си от длъжници,съгласно приложение № 1,като от
извлечение от същото /л.40-41/ се установява,че е прехвърлено и вземане на
поръчителят към ответника по договора за потребителски кредит в общ
размер на 4138,16 лв.
Видно от представеното на л. 42 от делото писмено доказателство е, че на
осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера последният да
уведомява длъжниците от името на кредитора за станалото прехвърляне,като
такова правомощие е учредено по силата на изрично пълномощно /л.43/ и в от
страна на „Кредисимо“ЕАД в полза на ищеца. Представено е и Уведомително
писмо /л.44/ от поръчителят до ответникът по чл. 99 от ЗЗД /л.44/, без данни
3
за получаване на същото от последният (л. 45/.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. С. Т. ,се
установява това,че : 1.Ответникът е погасил в периода 22.04.2020 г.-
29.04.2021 год. общо сума в размер на 2500,00 лв.,като „Кредисмо“ЕАД е
отраило в ситемата нси плащания за 1406,83 лв. ,а „АЙ ТРЪСТ ЕООД“
плащания в размер на 1093,17 лв.;2.Няма доказателства за това на коя
конкретно дата поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е заплатил на кредиторът
„Кредисимо“ЕАД дължащи се от ответника суми,като по устна справка от
последният това е станало на 07.02.2022 год. за сумата от 2 389,15
лв.;3.Дължимата от ответника сума по погасителен план към 07.02.2022 год.
възлиза на 3 671,28 лв.,от която е платена 1406,83 лв.и остатък от 2 264,45
лв.;4.към датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК-29.11.2022 год.
задълженията на ответникът са за обща сума в размер на 2 628,65 лв.,от която
за главница 1763,05 лв.,договорна лихва от 501,40 лв. и законна лихва от
364,20 лв.;5.В погасителният план по договора за потребителски кредит не е
включено уговореното между ответникът и поръчителят възнаграждение за
последният в размер на 119,18 лв.,което ако се включи би дало ГПР от 80,63
%;6.Ответникът съгласно разписка от 29.04.2021 год. е внел по сметките на
„Кредисимо“ сумата от 855,00 лв.,която сума е осчетоводена от последното.
Ищцовото дружество депозирало пред КРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 29.11.2022
г.,което било удовлетворено с издаването на ЗИПЗ по чл.410 ГПК
1017/29.11.2022 год. по ч.гр.д.№ 2177/2022 год. по описа на РС-
Кюстендил/пиложено изцяло към настоящото/,но поради подаденото от
ответникът възражение се предявяват в срок искове за установяване
съществуване на вземанията на ищеца.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по
същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен
4
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта
на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване
в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се
стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В
конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е
налице, искът е предявен съобразно указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№ 2177/2022 г. на КРС и в срока за това действие, поради което съдът
приема, че искът е допустим.
По основателността на претенцията:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, е това, че между
длъжника и кредитора е възникнало облигационно правоотношение, чийто
правопораждащ юридически факт е сключеният на 13.03.2020 год. между
„Кредисимо“ЕАД и ответникът, Договор за потребителски кредит №
2206785.Твърдението на ищеца,че този договор не попада под разпоредбите
на Pакон за потребителският кредит е неоснователно.
Процесният договор не само по именоване ,но и почти напълно по
съдържание покрива изискването на чл.9 от Закон за потребителският
кредит. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора
/дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на
ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в
този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
5
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а
според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от
разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга"
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да
доказва, че е: 1/. изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил
съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да
се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП,
като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
6
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. В случая такова съгласие не е
постигнато в договора,въпреки което ответникът не спори по сключването му
и по изпълнението на договорното задължение на кредитодателя да му
предаде реално в заем уговорената сума от 2500,00 лв.
Следва да се обсъдят възраженията за наличието на нищожни клаузи в
същият. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което ответникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно
кредиторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието
на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава
да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски
кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице
изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случаи са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК.
Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е
7
било необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява,
че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и
погасителен план, които съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,договорът
съдържа наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
които това право може да бъде упражнено, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, с което
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. По въпроса дали срочният
договор за потребителски кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата
изчислена на базата на лихвения процент, когато не е налице искане на
потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит, както и
дали трябва договорът за потребителски кредит, по отношение на който не са
приложими различни лихвени проценти, трябва да съдържа посочване
отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска,
е налице трайно установена съдебна практика на ВКС,съгласно която когато
не са приложими различни лихвени проценти,а казуса е точно такъв, не е
необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска.
В случая, както бе посочено по-горе, в процесния договор се съдържа
погасителен план, посочен е размер на кредита, броя погасителни вноски,
размер на всяка на погасителна вноска, обща стойност на плащанията,
годишен процент на разходите и фиксиран годишен лихвен процент от 40 %
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният
процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от
разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината
има 360 дни. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при
фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В този случай не е
необходимо да се разграничава каква част от месечна погасителната вноска е
предназначена да погаси главницата и каква част лихвата. Потребителят е
получил още при сключване на договора погасителен план, който не се
променя. Ето защо разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК не са
8
нарушени и процесният договор за потребителски кредит не е недействителен
на това основание
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит). Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания (чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит). Годишният
процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в Закона
за потребителския кредит. Приемането на методика за изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от предвидения от законодателя, е
недопустимо. В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че
годишният процент на разходите е 48,21 %, но не е отразено по какъв начин е
формиран, какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя невъзможност
да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те
са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита,
за може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да
сключи договора. С оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка
10 от Закона за потребителския кредит, в договора за потребителски кредит
следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и
изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави,
отчетени при формиране на годишния процент на разходите.
9
В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно
посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита - кои точно компоненти са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,21 %. Не са посочени допусканията, които са
взети предвид при посочване на годишния процент на разходите. Клаузите на
договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от
граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да
предвиди икономическите последици от сключване на договора. По
изложените съображения, настоящият състав счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит -
годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени
основните данни, послужили за неговото изчисляване,поради което
договорът е нищожен.
При съобразяване на специалната норма на чл. 23 ЗПК, установяваща
изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита и при
недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на
валидността на част или дори на целия договор няма да изключи
задължението на потребителя да върне чистата стойност на кредита/,
настоящият съдебен състав намира, че целта на защитата на потребителя не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на
обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения,
накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Това тълкуване е
съответно и на общия принцип на закрила на потребителя срещу обвързване с
отделни клаузи, наложени му от недобросъвестния кредитор, като в резултат
на обявената недействителност отпада само възмездността на кредит,
сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се съхранява
сделка със съдържание на безвъзмезден заем. В този смисъл остатъчното
задължение на потребителя е именно за връщане на главницата по получения
кредит, а не за реституция на дадената сума по повод несъществуващ
/недействителен/ договор - в този смисъл е решение № 50174 от 26.10.2022 г.
на ВКС по гр. дело № 3855/2021 г., ІV ГО. Посочената част от договора за
ГПР е особено съществена за интересите на потребителите, тъи като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
10
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил деиствителен
ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стоиност на кредита, но не дължи лихва и или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
По делото се установи от приетата като обективна и неоспорена от
страните експертиза на в.л.С. Т.,че ответникът е заплатил на Кредисимо ЕАД
сума от 2500,00 лв.,равна на получената в заем от това дружество, поради
което последното не може да се легитимира като титуляр на вземане за
остатък от главница,договорни лихви,лихви за забава,ниеустойки и всякакви
други акцесорни вземания ,произтичащи от договора.Поради това
съображение същото не би могло да прехвърли на цесионера-ищец в
настоящото производство такива вземания и искът на последният е
неоснователен.
Следва да се отбележи и това,че сключеният договор за поръчителство с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се
явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне.На кандидатите за кредит на „Кредисимо“ЕАД формално е дадена
възможност да изберат ,или не дали да обезпечат кредита с поръчителство,но
в първият случай е гарантирано получаването на бърз кредит,в кратки
срокове,докато при необезпечаване на вземането срокът за разглеждане на
заявлението е 14 дни.Следователно сключването на процесния договор за
поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и
търговеца,защото потребителят няма правото на собствен избор кое лице да
посочи за поръчител,при положение и,че самият не е длъжен ако посочи по
собствена воля такъв да сключва с него договор.За поръчителството е
необходимо съглашение в писмена форма между кредитора и
11
поръчителят.Като се съобрази това,че съгласно експ.з-ние на в.л. С. Т.
договорът за поръчителство,сключен между ответника и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД
е бил изпратен на ответника в разстояние на няма и една минута от момента
на подписването на договора за потребителски кредит,е очевидно че за
длъжника не е имало друга възможност,освен да го сключи,при абсолютна
невъзможност за толкова кратък период от време да бъде изготвен,прочетен и
анализиран от него.Освен това сключването на договора за поръчителство
между посочените има за цел допълнително и то значително оскъпяване на
ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника,
доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя от 119,18 лв.на
месец, акумулира задължение от 2 860,32 лв.,което е по-голямо от
главничното задължение на ответника. Последното е в явно противоречие с
добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения
пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото уговорения по договора за потребителски кредит ГПР е в размер на
48,21 %,без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения договор за
поръчителство,като при съответната калкулация води до резултат, съгласно
неоспореното заключение на в.л.Т. в размер на 80,63 % . С оглед на това
сключеният именно с тази цел договор за поръчителство е нищожен и от него
за "Ай Тръст" ЕООД не са възникнали имуществени права / вземания/, които
да бъдат прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството на цесионер.
Следва да се отбележи още, че представените договори за
поръчителство,сключени между поръчителят и кредиторът и между
поръчителят и ответникът са по реда на ЗЕДЕУУ, но те не са подписани от
никоя от страните с електронен подпис по смисъла на закона, т. е. няма
сключени валидни договори за поръчителство,при което пък и „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД не би могло да цедира никаво свое вземане,което произтича от
такъв договор на ищцовото ТД.доказателства за цедирано вземане от
кредиторът на ищеца пък липсват-в представеното приложение № 1 фигурира
единствено вземане на поръчителят към ответника.Освен така изложеното
ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
12
посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за
поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно
които е приложим ЗПФУР,приложим е чл.138 ЗЗД,за прилагането на която
норма доказателства няма.
Съобразно горното исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне и
на ответникът се следват сторените по делото разноски в размер на 975,14
лева,платени общо в заповедното и настоящи производства.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление на дейността – гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против В. А. В.,ЕГН ********** от *****,
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането на дружеството за сумите по издадената по ч.гр.д. №
2177/2022 год. на КРС заповед за изпълнение на парично задължение, както
следва: 1 782,87 / хиляда седемстотин и осемдесет и два и осемдесет и седем/
лева, представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за
потребителски кредит № 2206785, сумата от 501,40 /петстотин и един и
четиредесет/лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
20.01.2021 год. до 20.03.2022 год. във връзка с договор за потребителски
кредит № 2206785 и сумата от 351,82 /триста петдесет и един и осемдесет и
два/ лева, представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски
кредит, начислено за периода от 21.01.2021 год. до 29.11.2022 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул. “Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис4, ДА ЗАПЛАТИ на
В. А. В.,ЕГН ********** от *****, сумата от 975,14 /деветстотин и
седемдесет и пет и четиринадесет/лева, представляваща сторените от същият
разноски по ч.гр.д.№ 2177/2022 год. /202,57 лв./ по описа на РС-Кюстендил и
сторените в настоящото производство /772,57 лв./ такива.
13
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи, а в частта му за разноските,имаща характер на определение-с
частна жалба пред посоченият съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14