Определение по дело №2924/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260831

 

                                        23.12.2020г, гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                                         Костадин Иванов

Като разгледа докладваното от с. Рабчева в.ч.гр.д.№ 2924/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.413, ал.2 вр. с чл.278, ал.1 и сл ГПК.

            Производството е образувано по частна жалба на Ай тръст ЕООД-гр.София, представлявано от управителя И. Ш., действащ чрез пълномощника си юриск.В.М. против Разпореждане от 29.10.2020г. , постановено по ч.гр.д.№ 13971/ 2020г. по описа на Районне съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявлене за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК на жалбоподателя против В.А.П. *** частта му, с която се иска да бъде издадена ЗИ за сумата от 74,31 лв – административни разноски, сумата от 384,11 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 33,22 лв – обезщетение за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 11.11.2019г. – 09.10.2020г. С частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжлваното разпореждане, като се иска неговата отмяна и постановяване присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски за настоящото производство.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

            Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 във връзка с чл.413, ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            С обжалваното разпореждане е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, с която се иска да бъде издадена ЗИ срещу В.А.П. *** за сумата от 74,31 лв – административни разноски, сумата от 384,11 лв – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 33,22 лв – обезщетение за забава  по договора за предоставяне на поръчителство за периода 11.11.2019г – 09.10.2020г.

             При отхвърляне на заявлението за издаване на ЗИ заповеднят съд на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК/ нова, ДВ, бр.100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г. / е констатирал неравноправност на аклаузите, уговарящи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски при предоставяне на заемна сума, както и това, че допълнителното възнаграждение и административни разноски, заобикалят забраната на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, като неравноправни на основание чл.143, ал.2, т.5 вр с ал.1 ЗЗП. С оглед на това и поради частичното отхвърляне на заявлението относно претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, е отхвърплено и искането за присъждане на обезщетение за забава върху претендираното вземане.

            Видно от чл.4 от процесния договор за ПК във връзка с раздел III, т.12 от представените Общи условия се налага извод, че са предвидени договорни условия за диференцирано разглеждане чрез предвиждане на допълнителна предпоставка при клиевнтите, реализирали избора за предоставяне на кредит при обезпечение / чл.4, ал.1 от договора/ и тези клиенти, при заявен кредит без обезпечение / чл.4, ал.3 от договора/. При първите е предвидено прилегировано разглеждане на заявлението за кредит и по-висока степен на гарантираност за неговото одобрение, което с оглед оглед осигуряване на допълнително обезпечение / с поръчителство на ЮЛ/ сочи на изготвяни от кредитора с договора предварителни условия както за неравноправно третиране на потенциални клиенти на кредитора, така и за прехвърляне на риска върху потребителя. Последното е в нарушение на изискването на чл.16 ЗПК относно задължението на кредитодателя за самостоятелна оценка на пратежоспособността на клиента и определянето на цената на услугата във връзка с предоставената финансова услуга. Следователно предвидената клауза налага обоснована вероятност както заобикалявне на забраната по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, така и неравноправност на основание чл. 143, ал.1, т.5 ЗПК. Това е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

            По отношение на претендираните административни разноски, предвидено в процесния договор, налице е противоречие с уредената в специалния закон забрана по чл.33 ЗПК. Касае се за определени с договора за кредит допълнителни разноски в полза на кредитора, чието събиране се обезпечава предварително с договора без яснота относно техния размер, което е несъответно на изискването за определяемост на ГПР по смисъла на пар.1, т.1 ДР на ЗПК. Процесната претенция е в нарушение и на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е с характер на определена такса по управление на кредита, което същевременно води до оскъпяване цената на предоставената услуга, доколкото последната следва да се определя от размера на договорената между страните възнаградителна лихва. Следователно и в тази част искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК в тази част е също неоснователно и подлежи на отхвърляне.

            С частната жалба се оспорва правния  извод на съда за нищожност на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство като нищожно на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП вр с чл.143, ал.1 ЗЗП, който правен извод на съда се свързва с изложение относно вида услуга, предоставена от жалбоподателя и неправилното  приравняване от съда на възнаграждението за поръчителство на наустойка и на обезщетение за забава, в каквато насока се развиват доводи относно характера на договора за поръчителство като такъв по смисъла на чл.138 ЗЗД, са неотносими към обосновката на съда в настоящото обжалвано разпореждане. Неотносимо към настоящото обжалвано разпореждане е и оплакването за наличието на направен извод на заповедния съд за това, че вземанията на жалбоподателя следва да се включат в годишния процент на разходите / ГПР/ , в каквато насока се развиват доводи поради липса на предвидени в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, въз основа на което претенцията за възнаграждение за поръчителство  се обосновава да е основателна.

                        Относно претендираните административни разноски, констатирани от заповедния съд освен като противоречащи на разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5 и неравноправни на  основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, което се споделя от въззивния съд, с горното изложение се обосновава и, че процесната клауза за предварително събиране на административни разноски е  противоречаща и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

                   По изложениет съображения, които съответстват и на направените от заповедния съд правни изводи, частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното разпореждане ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е Л  И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане от 29.10.2020г. , постановено по ч.гр.д.№ 13971/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

     Председател:                                 Членове: