Мотиви
към Присъда по НОХД№ 4380/2018 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
Софийската Градска
прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу подсъдимия Г.П.П. за извършено
престъпление по чл. 343,ал.1 б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК .Обвинен е в това , че
на 14.10.2017 г.в гр.София,около 17,30 ч.при управление на МПС - лек автомобил
“Шевролет Калос” с рег.№ ******по самостоятелно/локално/ платно на
ул.”Околовръстен път” с посока на движение от бул.”Черни връх” към
бул.”България” след пресечката с ул.”*******”
в нарушение на правилата за движение/чл.25,ал.2,изр.1 от ЗДвП
- цитиран в обв.акт/ от дясна пътна лента навлязъл в лява пътна лента на
пътното платно/на горепосоченото локално платно/, без да пропусне движещият се
по лявата пътна лента мотоциклет “Сузуки” модел “ГСХ” с рег.№ *******В,управляван
от М.Г.К.,ЕГН-********** при която маневра реализирал ПТП и причинил по
непредпазливост смъртта на водача на мотоциклета М.К., който починал на място в
резултат на несъвместимата с живота тежка съчетана травма/черепно-мозъчна,шийна
, гръдна и на опорно-двигателния апарат/.
Досъдебното производство/ДП/ е
приключило с мнение на водещия разследването за предаване на съд на подсъдимия
за горепосоченото престъпление.
Съдебното производство е образувано
на 08.10.2018 г.по внесен обв.акт на СГП с определен съдия-докладчик съдия Е.П.,предс.
на 33-ти състав на СГС,НО.Този съдебен състав е провел разпоредително
заседание,конституирал е като частен обвинител Ц.Б./майка на починалия К./ и е
започнал разглеждане на делото по общия ред на съд.следствие по НПК.
Поради невъзможност на предс. на 33-ти състав на СГС,НО да продължи
разглеждането на делото и въз основа на Заповед № РД-08-4465 от 16.07.2019 г.на
Предс. на СГС,както и последващ Протокол
за избор на докладчик, делото е преразпределено на Предс. на 22-ри състав на
СГС,НО.
Поради горното бе проведено второ разпоредително заседание , на което бе
извършено ново конституиране на страните,като отново като частен обвинител бе
конституирана Ц.Б. като законен наследник на пострадалия.Делото бе насрочено за
разглеждане по общия ред, като на следващото СЗ бе даден и ход на съдебното
следствие и започна съдебното дирене.
В СЗ на 22.10.2019 г. обаче повереникът на ч.обв. представи решение на
СГС,ГО,5-ти брачен състав ,по силата на
което починалият пострадал М.Г.К. се признава за баща на малолетния К. Б.К.и
доколкото децата са в първи ред законни наследници/съгласно чл.5 и по аргумент от
противното на чл.6 от Закона за наследството/, те наследяват преди наследниците от втори и всеки следващ
ред/където попадат възходящите,вкл. майката на починалия , която бе частен
обвинител/.Това ново положение постави въпросителни около начина на
конституиране на страните, поради което съдът отложи делото и изиска отново
удостоверение за наследници на починалия.
Постъпи от СО,р-н “Витоша” Удостоверение за наследници”/относно починалия
М.Г.К./, изд. на 18.11.2019 г., в което за негов единствен наследник бе
посочено малолетното му дете К.М.К. след промяна в бащиното име/от Б. на М./.Вече
в това удостоверение за наследници не фигурираше майката Ц.Б. с оглед
визираните в предходния абзац императивни норми
за реда на наследяване в Закона
за наследството.Съдът намери за задължително провеждането но ново разпоредително
заседание ,за да се извърши ново конституиране на страните в съответствие с
новото правно положение в частта за наследяването.
Проведено бе трето поред разпоредително заседание/РЗ/ , на което бяха
отменени досегашните действия на състава пред страните , конституирани на
второто разпоредително заседание.В хода на това последно РЗ съдът конституира като частен обвинител
малолетния К.М.К.,въз основа на молба на неговата майка и законен
представител.Делото бе насрочено за разглеждане по общия ред на съд.следствие
на НПК.
На 24.01.2020 г. и на 24.02.2020 г. се проведоха две съдебни
заседания/СЗ/ ,в които се даде ход на съд.следствие и се започна събирането и
проверката на доказателствата.Делото бе отложено за 16.03.2020 г.Това СЗ и следващото
на 24.04.2020 г. не се проведоха предвид Заповеди на Предс. на СГС по повод
обявеното в Република България извънредно
положение касателно обявената
коронавирусна инфекция с вируса “Ковид-19”.
На 28.05.2020 г. подс. се яви лично и с адв.Е.П.,но без адв.М..Подс.
заяви изрично ,че държи само на адв.М. и липсата му не може да бъде
компенсирана от адв.П.. За да не се накърнява правото на защита на подс. ,се
наложи отлагане на делото и указание към подс. да организира защитата си.Бе
назначен и резервен защитник.
В СЗ на 26.06.2020 г. след назначаването на адв.И.Б. за резервен защитник
подс.П. в присъствието на упълномощения си адв.М.М. поиска отмяна на
определението за назначаване на адв.Б. за резервен защитник с единствения
мотив,че “не желае да го защитава защитник - жена”.Съдът остави на
преценката на адв.Б. дали да сезира или не една особена юрисдикция за това
изявление и продължи разглеждането на
делото.Все пак се налага сравнителната констатация /относно пола на защитниците
по това производство/ ,че по делото дълго време този подсъдим е бил защитаван
именно от адв.Е.П..
Съдът заседава вкл.и през съдебната ваканция/отменена за календарната
2020 г. поради обявеното извънредно положение/, като приключи съдебното
следствие в началото на 2021 г.Начинът на протичане на съдебното следствие
изисква неговото проследяване , за да се преценят причините за известното
забавяне на наказателното производство през неговата съдебна фаза.
След прочитане на писмените доказателства и доколкото определени искания
бяха преценени за неоснователни , съдът обяви за приключено съд.следствие и
даде ход на съдебните прения.
Прокурорът/по
същество/ заявява ,че поддържа обвинението , така както е внесено и намира
същото за доказано по един категоричен и безспорен начин.Подсъдимия като водач
на МПС не е спазил определените законови разпоредби/вменени му съответно в обв.
акт/,като е причинил по непредпазливост
смъртта на едно лице .Смъртта на К. е в пряка причинна връзка с нарушенията на
правилата за движение.Всички доказателства подкрепят така установените факти и
потвърждават механизма на ПТП.Механизмът е свързан с неправилната маневра от
страна на подсъдимия, без да се осигури безопасност за останалите участници в
движението.Подс.П. не е възприел движението в съседната лента на мотоциклетиста
, но е бил длъжен и е могъл да го възприеме и предвиди,като го
пропусне.Същевременно в този пътен участък разрешената скорост е 80 км/ч.На
този фон като се е движил с висока скорост мотоциклетистът е допринесъл за ПТП
, като е намалил времето за реакция от страна на подсъдимия,за да реагира и да
предприеме нужните адекватни действия.Поради горното, представителят на държавното обвинение
пледира за признаването на подсъдимия за виновен в престъплението, извършено по
непредпазливост и посочено в обв. акт.Същевременно при индивидуализацията на
наказанието на подс.П. прокурорът
предлага да се отчетат чистото съд.минало,продължителността на
наказ.производство,значителното съпричиняване на резултата от самия пострадал. Спрямо
подс.П. прокурорът предлага наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1
година,като същото да се отложи по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от 3
години.Прокурорът акцентира и върху обстоятелствата около
продължителността на наказателното производство, което детерминира приложението
на чл.55
от НК и ако съдът процедира така ,то да не налага допълнителното
наказание “Лишаване от права”.
Повереникът
на ч.обв. от една страна изразява съгласие с обвинителната реч на
прокурора , но от друга страна не е съгласен с прокурора относно
съпричиняването на ПТП от страна на пострадалия.На първо място,повереникът се
позовава на л.9 от ДКМАТЕ,където вещите лица сочат ,че в момента когато мотоциклетът
е навлязъл в траекторията на МПС с водач подс.П. ,той е бил на около 50 м. от
него.От друга страна , ударът е непредотвратим както при движение със скорост
от 100 км/ч. ,така и с разрешената
скорост от 80 км/ч.Подс.е навлязъл при интензивен трафик в локалното платно , а
мотоциклетистът /на около 50м. назад/ е бил видим в огледалата за обратно
виждане и подс. е бил длъжен по закон да го пропусне.Ето защо не е налице
съпричиняване,тъй като дори да е било налице управление на мотоциклета с
разрешената скорост от 80 км/ч.,то удар пак би настъпил.Поради горното
повереникът пледира обвинението на прокурора за доказано по безспорен и
категоричен начин ,като съдът да вземе предвид грубото нарушение на правилата
за движение , като отчете и това че МПС на подс. е таксиметров и ако е имало
пътници вътре ,то и те щяха да са пострадали.Ето защо заслужава да се гледа
по-укоримо на личността на подс.П..Това налага да му се наложи едно справедливо
наказание.Следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на
подсъдимия,справката за наказания по ЗДвП и да се отчете професията , която
упражнява.Следва да се наложи и наказанието “Лишаване от право да се управлява
МПС”.
Защитникът
на подсъдимия в защитната си
реч заявява ,че съдът е положил усилия
за изясняване на фактите с оглед формулиране на верни правни изводи. Поради
това и след собствен анализ,защитникът намира ,че не може да се направи
еднозначен извод ,че подзащитния му е извършил престъплението , в което е
обвинен.Според защитата възлово значение има пасаж от обв.акт/л.3 от
обв.акт/където СГП сочи е че ударът е настъпил в момента , когато страничната
лява зона на автомобила на подс. се е намирал в границите на лявата пътна лента
на локалното пътно платно,тоест там където е станал удара.Следователно, тази
маневра по престрояване от дясна в лява лента е била приключена от страна на
подсъдимия.При това положение следва да се прецени дали идващия с непозволена
скорост мотоциклетист е бил видим и откога.При завършена маневра по
престрояване пристигането на мотоциклетиста дали му дава предимство,пита
реторично защитата.Моторът е бил на 50 м. назад ,но дали не трябва да спазва
дистанция от движещите се пред него МПС.Само св.М. Велков намира ,че маневрата
на подс. не е била завършила и поради това не следва да му се дава
доверие.Ударът не е бил страничен , а приплъзващ,забърсващ.Това следва при
преглед на фотоматериалите,направен от защитника.Изразява се несъгласие с
тезата на повереника за липса на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като инерционните сили при сколост от 100 км/ч. или 80 км/ч.са различни.На
последно място,установено по делото е
,че пострадалият е бил под влиянието на наркотични вещества,тъй като
мотоциклетистът върху един мощен мотор е търсел допълнителен адреналин
успоредно с опиатите.Чл.25 от ЗДвП касае други хипотези и
не се отнася за подс.П.,поради което се иска съдът да не ангажира наказателната
му отговорност. С оглед гореизложеното безалтернативно защитникът по пълномощно
на подс.П. иска подзащитния му да бъде оправдан.
Подс.П.
заявява ,че не държи на участие
на резервния защитник/който в този момент беше адв.С.Б., преупълномощен от адв.И.Б./.Уточнявайки
,че не е запознат с юридическите терминологии,подс.П. запита съда реторично”как
прокурора е разбрал ,че той е управлявал автомобила”/цитат/ и “кога мога да
задам този въпрос на прокурора”/цитат/.
Прокурорът /в реплика/
заяви ,че не е заявявал да има съпричиняване,като е бил неправилно цитиран от
други страни в процеса.
В Реплика повереникът намира за установено ,че мотоциклетистът не е бил
повлиян от определени наркотични вещества,въпреки данните за тяхната
употреба.Мотоциклетът се е движел в изправена позиция,бил е контролиран и пострадалият
е реагирал адекватно на пътната обстановка преди инцидента.Скоростта на
движение на мотоциклета не е била значително превишена.Позицията на защитата
,че не е налице чл.25 от ЗДвП е правно неиздържано.Огледалата за обратно
виждане не дават възможност да се прецени на какво разстояние са намиращите се
назад участници в движението, но става ясно че има такива в съседна пътна
лента.Не е вярно ,че маневрата е била завършена и това следва от анализа на
деформациите по лекия автомобил на подсъдимия.последният е засякъл
мотоциклетиста и е последвала промяна в посоката на движение на последния/не по
негова воля/.
В Реплика срещу частното обвинение защитникът сочи че ударът е приплъзващ
,като на разминаващи се МПС, а другите твърдения не са верни.Чл.25 от ЗДвП
наистина изисква даване на предимство ,но от такова голямо разстояние са
поставени под съмнение субективните възможности на подс. да възприеме този
мотоциклет.Ако това правило се абсолютизира ,на такива участници в движението
се дава необосновано предимство.Маневрата е била завършила и вече важи изискването
за безопасна дистанция на движещия се отзад.
В
последната си дума подсъдимият
заявяват ,че не е виновен,но съжалява за смъртта на това младо момче.
От фактическа страна съдът намира
за установена следната обстановка :
Подс.Г.П.П. е роден на *** ***,българин , български гражданин, с висше
икономическо образование,неженен, неосъждан,управител на “Щ.П.” ЕООД, с ЕГН-**********.Притежава
свид. за управление на МПС № *********, катег. „С“ ,с валидност до 17.07.2021
г.
На
14.10.2017 г. около
17,30 ч. подс.П.
управлявал лек
автомобил „Шевролет
Калос“ с
рег.№
********/соб.на
В.И.К./***
и се
включил
със задължителен
десен завой/пътен
знак №
Г2 “Движение
само надясно
след знака”/
в локалното
платно на
ул.”Околовръстен
път”с посока
на движение
от бул.Черни
връх” към
бул.”България”.Преди
навлизане в
локалното платно
подсъдимият спрял
на пътен
знак Б2“Спри!
Осигури движещите
се по
път с
предимство”. ”.Подс.П.
пътувал сам
в автомобила,
който бил
жълт на
цвят с
опознавателни знаци на
таксиметров автомобил.Въпреки
това няма
данни по
делото, в
хода на
управлението на
този автомобил
подс. да
е осъществявал
таксиметрова дейност.
При установяването
си в
дясната лента
на локалното
платно на
ул.”Околовръстен
път” ,продължил
движението си
със скорост
от около
10 км/ч.
По
същото време
по ул.“Околовръстен
път“,в
същата посока-
от бул.“Черни
връх“ към
бул.”България”
се движел
в най-дясната
лента мотоциклет
„Сузуки“модел “ГСХ
Р-1000”
с рег.№
*******В/соб.
на св.Т.В.Л./,като
водач бил
пострадалия М.Г.К..Последният
бил правоспособен
като водсач
на МПС,притежавал
свид.за
управление №
*********,катег. “АВ”,
с валидност
до 31.07.2023 г.Мотоциклетистът
К. приближавал
със скорост
от около
100 км/ч.
района на
кръстовището на
локалното платно
на ул.”Околовръстен
път” с
ул.”Йордан
Стубел”.
Когато подс.П.
вече се
бил установил
в дясната
лента на
локалното пътно
платно на
ул.”Околовръстен
път”,мотоциклетистът
К. с
рязка маневра
надясно се
включил в
лявото пътно
платно на
локалното платно
на ул.”Околовръстен
път” и
продължил движението
си по
него преди
началото на
тревния остров,разделящ
основното от
локалното платно
на ул.”Околовръстен
път”.След
навлизането на
мотоциклета с
водач пострадалия
в лявата
лента на
локалното платно
на ул.”Околовръстен
път”,управлявания
от подс.П.
лек автомобил
се намирал
на около
50 м.пред
него , но
в дясната
лента на
същото локално
платно.В
този момент
подс.П.
започнал да
се престроява
от дясна
в лява
пътна лента
на локалното
платно на
ул.”Околовръстен
път”.Мотоциклетистът
К. ,като
възприел тази
маневра,предприел
аварийно спиране,като
успял да
намали скоростта
на движението
си до
около 75 км/ч.
,но въпреки
това не
бил в
състояние да
спре управлявания
от него
мотоциклет и
настъпил
удар с
лява странична
част на
лекия автомобил
“Шевролет Калос”
с водач
подсъдимия.Последният
автомобил не
успял да
завърши маневрата
“престрояване” в
лявата лента
,а в
резултат от
удара настъпили
щети от
лява странична
част на
лекия автомобил
и по
дясна странична
част на
мотоциклета/описани
в заключ.на
експертизите и
огледния протокол/,
а именно
- задиране по
задна лява
джанта,деформация
на заден
ляв калник,следа
от задиране
по задна
броня в
лявата й
част ,деформации
по предна
и задна
леви врати със
следи от
забърсване с черен
цвят, както
и откъсване
на ляво
странично огледало.По
мотоциклета имало счупване
в основата
на предния
спирачен апарат
вдясно,деформиране
и разрушаване
на спойлера
вдясно,деформиране
на предна
спирачна степенка
и спирачен
лост,деформиране
на кормилото
в дясна
зона и
следи от
задиране в
странична дясна
зона на
спойлера.
В резултат
на удара
,под въздействието
на голямата
кинетичната енергия
и от
инерционните сили
от инициалния
удар ,мотоциклетът
се отклонил
вляво/не
по волята
на водача
му/,ударил
се в
бордюра между
лявата лента
на локалното
платно и
тревния остров,
след което
преминал през
бордюра ,като
след това
паднал на
лявата си
страна върху
тревната площ
заедно с
водача си.Въпреки
това ,под
въздействието на
инерционните сили
от високата
скорост
на движение
водачът и
мотоциклетът продължили
да се
плъзгат в
продължение на
11,4м.напред.В
края на
това разстояние
имало метална
рекламна табела,поставена
върху тревната
площ на
две опорни
метални тръби
/с междинно
разстояние от
0,7 м. между
тях/, като
тялото на
пострадалия М.К.
се ударило
в двете
тръби и
останало в
подножието им.Мотоциклетът
се ударил
в лявата
тръба и
се отклонил
вляво , където
преустановил движението
си в
паднало положение.
В
резултат на
това ПТП
/поради падането
на терена
и последващите
удари с
металните тръби
на рекламната
табела/мотоциклетистът
М.Г.К.
починал на
място ,тъй
като бил
получил тежки
травматични увреждания
, несъвместими с
живота.От
удара му
били причинени
тежка черепно-мозъчна
травма/ЧМТ/,висока
шийна травма
,закрита гръдна
травма и травма
на опорно
двигателния апарат.Пристигналият
на място
екип на
ЦСМП малко
по-късно
само установил
смъртта му.
След
ПТП подс.П.
излязъл от
управлявания от
него лек
автомобил и
отишъл до
тревния разделителен
остров,като
бил в
шок от
станалото,като
седнал на
бордюра, където
бил възприет
от част
от свидетелите/някои
от които
го посочиха
в СЗ/.
Според Заключението
на СМЕ
на труп/л.50-54
от ДП
причината за
смъртта на
М.Г.К.
се дължи
на съчетаното
действие на
ЧМТ/черепно-мозъчна
травма/
с дифузен
субарахноиден
кръвоизлив,кървав
ликвор в
мозъчните стомахчета,
на висока
шийна
травма
- счупване на
подезичната кост
с кръвонасядане
в околните
меки тъкани/вкл.пълно
прекъсване на
връзката между
черепа и
гръбначния стълб/
с интензивно
червеникаво кръвонасядане
в околните
меки тъкани
, на
закрита
гръдна
травма
- контузия на
белите дробове
,на травма
на опорно-двигателния
апарат - травматични
джобове в
областта на
двете колена,напречно
счупване на
дясната бедрена
кост с
образуване на
фрагмен,косо
счупване на
лява бедрена
кост, на
множеството
кръвонасядания
и
охлузвания
на
главата
, шията
и
крайниците. При
аутопсията са
открити данни
и за
Хипертонична болест
на сърцето
- дебелина на
лява камера-18мм,
артериолосклеротична нефросклероза.При
химическото изследване
на кръв
от трупа
на К.
е установено
,че няма
данни за
употребен преди
ПТП етилов
алкохол или други
летливи
редуциращи
вещества
в
кръвта.Същевременно
е
установено
наличие
на
амфетамини
- от
проба
кръв
0,025 мг/%
и
от
проба
урина
0,100 мг/%,
както
и
наличие
в
проба
урина
на
кокаин
и
метаболити
: 0,013 мг/%,
както
и
на
6-моноацетилморфин
: 0,035 мг/%.
Липсва интерпретация
от страна
на вещите
лица за
давност на
тази употреба
и за
негативен ефект
върху способността
за управление
на МПС.Непосредствена
причина за
смъртта на
К. се
явяват първите
четири увреждания/описани
в този
абзац/, като
вещите лица
излагат ,че
механизмът на
получаване на
уврежданията се
дължи на
действието на
твърди тъпи
предмети/удари
с такива
или върху
тях/ с
голяма кинетична
енергия ,вкл.
чрез тангенциалното/косо/
действие на
такива и
могат да
се получат
при ПТП.
Двете
превозни средства
били технически
изправни преди
процесното ПТП
, а състоянието
им след
последното е
добре видимо
от снимковия
материал на Автотехническата
експертиза/Вж.
л.64-71 от
ДП/.Деформациите
и щетите
по МПС
бяха описани
по-горе,като
повторното им
описание във
връзка с
тази експертиза
не е
нужно от
съображения за
проц. икономия.
От
техническа гледна
точка/и
в унисон
с приетите
от съда
КМАТЕ/л.73-91
от ДП/и
ДКМАТЕ/л.109-119
от ДП/
параметрите на
ПТП се
явяват следните
- мястото на
удара е
по ширина
на пътното
платно - на
около 4,5-5,5 м.вляво
от десния
край на
пътното платно
на локалното
платно на
булеварда/тоест
частично в
лявата лента,но
преди лекият
автомобил да
се е
установил изцяло
в нея.При
установена от
огледния протокол
обща ширина
от 5,8 м.
на двете
ленти на
пътното платно
в посоката
на огледа/тази
на двамата
участници в
ПТП/и
съответните ширини
на всяка
от тях
- 2,8 м.-дясната
лента и
3 м.-лявата
лента,следва
извод ,че
ударът е
настъпил
преди
управлявания
от
подс.П.
автомобил да
навлезе
изцяло
в
лявата
пътна
лента
на
локалното
платно.До
такъв извод
водят и
деформациите по
двете превозни
средства, а
голямата кинетична
енергия на
удара детерминира
промяната в
движението на
мотоциклета и
фаталните последици
за живота
му.Скоростта
на лекия
автомобил с
водач подс.П.
е била
от порядъка
на 10 км/ч.,като
в тази
посока са
и твърденията
на прокурора
- в обв.акт СГП
вменява скорост
от 10 км/ч.
, което се
споделя и
от вещите
лица.Към
момента на
удара мотоциклетистът
К. е
успял да
намали скоростта
до 75 км/ч.
спрямо първоначалната
от около
100 км/ч.и
съгласно КМАТЕ
е отстоял
от мястото
на удара
на около
71,32м.Това
отстояние е
било по-малко
от опасната
му зона
за спиране
- 92,7 м.тоест
ударът за
К. е
бил непредотвратим.При
движение със
скорост от
80 км/ч.
обаче К.
е имал
възможност да
предотврати ПТП/според
КМАТЕ/ , тъй
като е
отстоял на
64,64 м. от
мястото на
удара.Според
КМАТЕ суб.действия
на двамата
водачи допринасят
в някаква
степен за
ПТП,тъй
като подс.П.
не пропуска
движещият се
в съседна
пътна лента,като
навлиза в
път с
предимство без
да осигури
предимство на
движещите се
по него
, а мотоциклетистът
превишава максималната
скорост от
80 км/ч.
и се
движи с
около 100 км/ч.
като така
не може
да спре
и да
предотврати ПТП.При
допълнително поставени
въпроси е
изготвената ДКМАТЕ,според
които е
изчислено допълнително
всеки от
участниците в
ПТП за
какво време
какво разстояние
е изминал,като
вещите лица
коригират основно
изводите си
за предотвратимостта
на удара
за мотоциклетиста.според
Заключението на
ДКМАТЕ опасната
зона за
спиране се
явява непроменена
92,7м.,но
вещите лица
установяват ,че
К. като
водач на
процесния монтоциклет
е бил
на 49,93м/тоест
около 50 м.
назад преди
мястото на
удара ,когато
е навлязъл
в траекторията
на лекия
автомобил и
поради това
ударът за
него е
непредотвратим при
всички варианти-както
при превишената
скорост от
100 км/ч. ,така
и ако
се беше
движил с
максимално допустимата
за този
участък от
80 км/ч.Касателно
различията в
отстоянията на
мотоциклета преди
мястото на
удара,съдът
кредитира Заклю.
на ДКМАТЕ/от
ДП/, тъй
като се
базира на
допълнителни изчисления от
вещите лица
,вкл. и
на база
новосъбрани доказателства
, които не
са били
интерпретирани от
първата експертиза/т.е
КМАТЕ/.
В
съдебна фаза
бе назначена
втора ДКМАТЕ
на конкретно
поставени допълнителни
задачи вещите
лица отговарят
,че процесният
мотоциклет ”Сузуки”
е бил
без спирачна
система ABS , а
касателно другите
изводи от
предходните си
експертизи , то
те не
се променят.
Тази
фактическа обстановка
се подкрепя
от следните
доказателствени материали
: събрани на
двете фази
от наказателното
производство, а
именно показанията на
свидетеля М.В.П./от СЗ
,пред предишен състав на
съда и
на ДП/,на св.Н.К.Д. /от
СЗ,пред
предишен състав на съда
и наДП/,на свид.
Я.В.Ц./от
СЗ/,на
свид.А.С.И./от СЗ,пред предишен състав на
Съда и
на ДП/,както и
от Заключенията на двойната СМЕ на
труп и
разпита на
вещите лица
в СЗ,от Заключенията на АТЕ/л.63-71 от ДП/,
КМАТЕ/л.72-91
от ДП/,
от Заключението на ДКМАТЕ/л.109-119 от ДП
и
л.432-436 от съд.произв./Заключ. На СХЕ
№ 593/2017г./л.55
от ДП/
и на
СХЕ №
А 637/2017г/л.56
от ДП/,както и
от разпита на вещите лица в
СЗ , както
и от
другите писмени доказателства , приети и прочетени по реда
на НПК.
Показанията
на св.М.В.П.
/от СЗ,пред
предишен състав
и на
ДП/ съдът
частично кредитира
,тъй като
ги намира
за
добросъвестно дадени.Липсата
на спомени
от заявеното
на досъдебната
фаза и
пред предишен
състав се
обяснява лесно
с изминалото
време , а
не се
дължи на
недобросъвестност от
страна на
свидетеля.Следва
да се
отчете ,че
този свидетел
не е
възприел съществени
характеристики и
детайли на
процесното събитие
, а възпроизвежда
предходно поведение
на мотоциклетиста
К. ,докато
е бил
в главното
платно и
преминава покрай
него с
висока скорост.Този
свидетел не
е възприел
цялостното движение
на подс.
в локалното
платно на
ул.”Околовръстен
път” , а
възпроизвежда възприятията
си по
навлизане на
таксиметровия автомобил/с
водач подс.-П./***
локалното платно.последващо
престрояване този
свидетел не
сочи.Същевременно
този свидетел
заявява ,че
подс.П.
бил седнал
на тротоара
след ПТП,
като други
лица са
се обадили
на тел.112.липсата
на повече
детайли и
подробности в
разказа на
този свидетел
се дължи
и на
факта ,че
той е
преминал в
движение покрай
мястото на
събитието и
го е
подминал , а
не е
стоял в
статично положение.поради
това съдът
не счита
,че е
налице недобросъвестност
при този
свидетел , но
и доказателствената
стойност на
възприетото от
него се
базира на
непълно възприета
пътна обстановка,поради
горните причини.
Показанията на
св.Н.Д. /от
СЗ ,пред
предишен състав
и от
ДП/съдът
кредитира ,тъй
като намира
за добросъвестно
дадени.Отдалечеността
от времето
и бързината
на настъпване
на събитията
не дават
възможност на
свидетели да
заяви повече
подробности , а
и самото
събитие не
е възприел
пряко.Този
свидетел е
пътувал
по основното
платно на
ул.”Околовръстен
път” в
съседна лента
на св.П.
и също
е видял
рисковото управление
на мотоциклетиста
с висока
скорост,но
поради участието
си като
водач и
движението на
МПС в
съседни ленти
не е
възприел детайлите
и характеристиките
на самото
ПТП.
Показанията на
св.Я.В.Ц./от
СЗ/ съдът
кредитира изцяло,като
по съображения
относими и
за горните
двама свидетели
,съдът отчита
че този
свидетел е
бил водач
на МПС
по основното
платно на
ул.”Околовръстен
път” и
е възприел
предходно движение
на мотоциклетиста
по него/без
то да
има отношение
към процесното
ПТП/, което
движение този
свидетел също
определя като
“бързо”.Свидетелят
откровено заявява
,че самият
удар не
е видял,вдигнал
се е
облак дим
и затова
не е
видял къде
и какво
се случва.
Показанията на
св.А.С.И. /от
СЗ ,пред
предишен състав
и на
ДП/ съдът
кредитира,с
уточнението че
тази свидетелка
също е
преминавала като
водач покрай
мястото на
ПТП,но
за разлика
от горепосочените
свидетели ,тя
изобщо не
е спирала.Преминавайки
покрай мястото
на ПТП
тя се
е обадила
на тел.112
и е продължила
по пътя
си.
Заключението
на СМЕ
на труп
съдът кредитира
касателно причината
за смъртта
на пострадалия
М.Г.К..Вещите
лица интепретират
получените от
ПТП увреждания
и
като ползват
притежаваните от
тях специални
знания дават
аргументирано и
компетентно Заключение,
което страните
и съда
приеха.По
сходни аргументи
съдът прие
и изводите
на двете
СХЕ по
делото-данните
за употреба
на наркотични
вещества не
са съпроводени
с допълнителни
изводи на
вещите лица
дали и
как това
е влияело
на качествата
на пострадалия
като водач
на мотоциклет.
Съдът
кредитира Заключенията
на КМАТЕ
и двете
ДКМАТЕ,тъй
като са
пълни,компетентни
и добросъвестно
дадени.Вещите
лица поддържат
и в
СЗ изводите
на тези
експертизи,като
отговориха на
поставените им
множество въпроси
от страните.Редица
технически параметри
от характеристиките
на процесното
ПТП като
място на
удара, опасна
зона , отстояния
,както и
елементите на
пътната обстановка
са идентични
и в
двете Заключения.разликата
в ДКМАТЕ
за отстоянието
от мястото
на удара
касателно мотоциклетиста
съдът го
взе предвид
и съобрази
при доказателствения
анализ.
Съдът
кредитира на
последно място
и писмените
доказателства според
описа на
ДП и
приобщените в
съд.фаза.
От правна страна
, анализът на
събраните доказателства
поотделно и
в тяхната
съвкупност , води
до следните
изводи :
Подс.Г.П.П.
е реализирал
както от
обективна , така
и от
субективна страна
състава на
престъпление по
чл.343,ал.1,б.
„В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3
от НК.
От
обективна
страна
– На процесната дата 14.10.2017
г.,около 17,30 ч. при управление на МПС лек автомобил „Шевролет Калос“ с ДК№ ******в
гр.София ,по самостоятелно /локално/ платно на ул.“Околовръстен път“ с посока
на движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“,след пресечката с ул.”*******” нарушил правилата за движение, а именно чл.25,ал.2,изр.1-во
от ЗДвП - “При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента , водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства ,които се движат по нея” като подс.П. при преминаване от дясна
лента навлязъл в лява лента ,като не
пропуснал движещия се по път с
предимство мотоциклет “Сузуки” ГСХ с
рег.№ ******със същата посока на движение, управляван от М.Г.К.,като реализирал
ПТП с управлявания от последния
мотоциклет и причинил смъртта му.Описаните по-горе увреждания на К. били несъвместими с живота и смъртта му
настъпила веднага след ПТП.
От обективна страна е налице пряка
причинно-следствена връзка между допуснатото
от подс. П. нарушение на
правилата за движение и настъпилото ПТП със
съставомерни последици.
От
субективна
страна
Подс.
е извършил
деянието виновно
при непредпазлива
вина в
конкретна форма
небрежност.Той
е бил
длъжен и
е могъл
да избегне
настъпването на
общественоопасните последици.Ударът
е бил
за него
предотвратим/чрез
пропускане на
движещия се
по път
с предимство
мотоциклет/ ,то
не е
налице случайно
деяние , тъй
като този
подсъдим сам
се е
поставил в
невъзможност да
избегне инцидента
, отнемайки предимство
на движещия
се по
път с
предимство друг
водач.
Касателно
съпричиняването на
резултата от
самия пострадал,следва
да се
има предвид
следното : Съпричиняване
от страна
на пострадалия
се твърди
от държавното
обвинение още
в обст.част
на обв.акт/Вж.л.5
от него/,
като в
пледоариите прокурорът
заявява ,че
„с действията
си пострадалият
значително е
допринесъл за
настъпване на
произшествието“, както
и че
е намалил
възможността на
подсъдимия да
предприеме нужните
адекватни действия
в посока
пропускане на
МПС , управлявано
от пострадалия
и избягване
на процесното
ПТП“/Вж.Протокол
от СЗ
на 20.01.2021г.,л.10
от самия
Протокол/.Същевременно
в Реплика
/л.14 от
същия Протокол/
прокурорът заявява
,че прокуратурата
не е
заявявала съпричиняване
във връзка
със скоростта
на управляваното
от пострадалия
превозно средство/тоест,
мотоциклета/, като
в тази
връзка се
разграничава от
заявленията на
други страни
в процеса
, които са
приписали такова
изказване на
представителя на
СГП.
Съдът
намира ,че
е налице
известно съпричиняване
от страна
на пострадалия
,но то
не е
значително.Във
връзка със
скоростта на
движение , която
се явява
превишена ,пострадалият
не е
могъл да
спре преди
ПТП и
при двете
стойности/превишената
и максимално
допустимата.Тези
изводи обаче
касаят евентуална
отговорност ,ако
самия пострадал
бе привлечен
към наказ.
отговорност , което
не е
налице и
не би
могло да
се реализира
дори К.
да не
бе изгубил
живота си
в процесния
инцидент.Това
е така
,тъй като
в другото
превозно средство
няма пострадали
лица със
съставомерни телесни
повреди, а
деянието по
чл.343 от
НК е
резултатно.От
друга страна
,високата скорост
, рисковото управление
на пострадалия
/най-вече
в главното
платно на
ул.“Околовръстен
път“/ е
било възприето
от почти
всички свидетели
по делото.Във
връзка с
предмета на
настоящото производство
обаче следва
да се
вземе предвид
,че това
е едно
предходно поведение
на пострадалия
на различно
място от
местопроизшествието.Превишената
скорост
е самостоятелно
нарушение на
правилата за
движение, която
би могла
да се
установи и
санкционира в
рамките на
адм.наказ.производство
или да
запълни състав
на бланкетната
норма на
чл.343 от
НК, ако
по този
начин и
в пряка
причинна връзка
се причинят
съставомерни послведици.Съдът
изразява съгласие
с тезата
на прокурора
,че превишената
скорост на
управление на
мотоциклета е
стеснила възможността
на подс.
да реагира
,без да
го е
лишила от
възможност да
предотврати ПТП.В
този смисъл
е налице
съпричиняване на
ПТП,без
то да
е в
значителна степен.Няма
данни данните
за приети
наркотични вещества
/с установената
концентрация в
СХЕ и
с неясна
давност на
приема/да
са повлияли
в някаква
степен на
начина на
управление на
мотоциклета от
страна на
пострадалия.Заявеното
от свидетелите
е за
рисково управление,рязка
маневра по
преминаване от
основно в
локално платно
, но не
и за
невъзможност за
контролиране на
мотоциклета от
К./което
би било
сигурен признак за
повлияването му
от приема
на тези
вещества.
Съдът остави
без
уважение
фактическите
и
правните
възражения
на
защитата,доколкото
намери че
те са
неоснователни.Основният
довод на
защитата е
,че маневрата
престрояване от
дясна в
лява лента/на
локалното платно
на ул.”Околовръстен
път”/ от
страна на
подсъдимия е
била завършила
към момента
на ПТП.По
повод този
аргумент се
извежда и
следващия ,че
за идващите
отзад превозни
средства/вкл.
за мотоциклета
с водач
пострадалия К./
е било
налице задължението
да спазват
безопасна дистанция.За
да остави
без уважение
това възражение
и да
не се
произнесе с
оправдателна Присъда/каквото
бе искането
на защитата/,съдът
кредитира редица
доказателствени източници
, чиято обективност
и достоверност
при тази
категория дела
е с
по-висока
степен на
достоверност, отколкото
са свидетелските
показания - особено
когато става
въпрос за
скорост на
движение и
други точни
параметри, които
един свидетел
пресъздава винаги
в някакъв диапазон
съобразно субективните
си възприятия/дори
при максимална
добросъвестност/.Доколкото
огледния протокол,
скицата към
него и
фотоалбума,както
и Заключенията
на АТЕ,КМАТЕ
и ДКМАТЕ,чрез
технически измервателни
средства и
математически формули
сочат къде
е мястото
на удара,както
и външните
параметри на
пътната обстановка,
а снимките
на двете
превозни средства
са достатъчно
ясни, то
е видно
,че ударът
при ПТП
не е
бил като
при разминаващи
се превозни
средства.Ирелевантно
е как
точно ще
се определи
самия инициален
удар-като
страничен , кос
или приплъзващ
, тъй като
при лек
удар при
разминаващи се
ППС нямаше
да е
налице значителната
кинетична енергия/констатирана
и в
СМЕ на
труп/ и
вероятно мотоциклетистът
не би
изгубил контрол
върху управлението.При
леко забърсване
от странично
движещи се
МПС нямаше
щетите по
лекия автомобил
на подс.П.
да са
толкова сериозни.Самият
удар би бил
изцяло в
лявата лента
,където е
искал да
се престрои
подсъдимия.Всъщност
обаче тази
маневра не
е била
завършена,както
твърди защитата,
защото подс.
само е
бил започнал
маневрата , но
още не
я е
завършил и
автомобилът е
бил навлязъл
само с
предна лява
странична част
в лявата
лента.Това
обяснява локализацията
и степента
на деформации
и щети
по лекия
автомобил.Ако
беше основателно
твърдението , че
маневрата е
била завършена
,удар би
настъпил отзад
фронтално и
биха се
локализирали други
щети по
лекия автомобил,нямаше
да има
деформации по
лява странична
част на
лек автомобил
“Шевролет Калос”,
а от
друга страна
- мотоциклетистът нямаше
да отклони
движението си
встрани,да
се качи
над бордюра
и да
последват другите
тежки последици.По
самия мотоциклет
щетите биха
били само
в предната
му фронтална
част.Поради
тези си
доводи , съдът
не уважи
правните възражения
на защитата
за различна
фактическа ситуация
, която да
налага различни
правни изводи
от така
формулираните от
съда.
Наказателното
производство продължава
3 години
и 4 месеца,
като причините
за това
са от
обективно естество
- промяна на
съдебния състав,няколкократно
провеждане на
разпоредително състояние,промяна
в наследниците
на пострадалия
и не
на последно
място коронавирусната
инфекция.За
влиянието на
нито един
от тези
фактори подсъдимия
не може
да бъде
държан отговорен.Следва
да се
добави ,че
има случаи
,при които
подс.П.
в резултат
на своето
проц.поведение
сам
детерминираше поводи
за отлагане
на съдебни
заседания и
забавяне на
наказателното производство/това
е лесно
установимо чрез
запознаване с
Протоколите от
съд.заседания/,но
съдът не
счита че
това се
дължи изцяло
и само
въз основа
на решения
на самия
подсъдим.
През горепосоченото
време подсъдимият
е търпял
мерки за
проц. принуда
и всички
други неблагоприятни
последици , свързани
с воденото
срещу наказателно
производство.Последното
е самостоятелно
основание за
индивидуализация на
наказанията по
реда на
чл.55 от
НК.Наказанието
за престъпление
по чл.343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.3
от НК
„Лишаване от
свобода“ за
срок от
2 до 6 години.
Поради
горното съдът
намери ,че
следва за
подсъдимия да
се индивидуализира
наказанието по
реда на
чл.55,ал.1,т.1
от НК
„под минимума“,
който в
случая е
2 години, тъй
като дори
най-лекото
наказание е
несъразмерно тежко
с оглед
постигане целите
на чл.36
от НК.За
това допринася
превесът на
смекчаващите обстоятелства
– чисто
съдебно минало,добри
характеристични данни,
трудова заетост
на подсъдимия,
продължителността на
воденото наказ.
производство и
съпричиняването от
страна на
пострадалия.Конкретно
наложеното наказание
съдът определи
в размер
на 10 месеца
“Лишаване от
свобода”.
Налице са
предпоставки материалноправните
предпоставки на
чл.66,ал.1
от НК
за подс.П.
,поради което
съдът отложи
изпълнението на
наказанието за
срок от
3 години , считано
от влизане
на Присъдата
в сила.
Съдът
наложи наказание
по реда
на чл.343Г,вр.чл.37,ал.1,т.7
от НК
на подс.П.
- 6 месеца “Лишаване
от право
да управлява
МПС”, тъй
като намери
че това
е наложително
с оглед
постигане на
целите на
наказанието.Нищо
по делото
не сочи
самият подсъдим
да упражнява
таксиметрова дейност
, извън факта
,че е
управител на
“Щ.П.”
ЕООД и
независимо ,че
процесният автомобил
“Шевролет Калос”е
имал
външните
белези на
таксиметров такъв.Свидетелите
, които са
възприели този
автомобил, не
заявяват да
са видели
в автомобила
да свети
зелена или
червена светлина/което
е външен
знак ,че
се извършва
таксиметров превоз
като автомобилът
очаква наемане
или вече
е нает/.Независимо
от това
,подс.П.
е допускал
нарушения на
ЗДвП ,в
каквато посока
има писмени
доказателства-л.104-105
от ДП/със
същия автомобил
през 2016 г.подс.
е ударил
на пешеходна
пътека непълнолетна
пешеходка/ и
поради това
макар че
за съда
има възможност
да не
наложи това
допълнително наказание,
в случая
това е
наложително за
постигане на
целите по
чл.36 от
НК.Срокът
на това
наказание е
към минимума,тъй
като от
една страна
не се
касае за
особено грубо
нарушение на
правилата за
движение,но
от друга
страна-поради фаталните последици
за един
млад човек,следва
да се
въздейства специално
превантивно върху
правосъзнанието на
подсъдимия с
оглед постигане
целите по
чл.36 от
НК.
В
този смисъл
съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :