МОТИВИ

към Присъда № 24 на Самоковския районен съд от 05.11.2018 г.

по НЧХД № 538/2016 г. по описа на същия съд

 

С тъжба, подадена на 14.12.2016 г. от М.В.С. *** и уточнена с молба от 01.02.2017 г., същият е повдигнал обвинение срещу И.Д.Д. и Д.Й.Н.,***, за това, че на 09.01.2016 г., около 03,45 ч. в гр. С., в близост до дискотека „Д“, в съучастие като съизвършители са му причинили разкъсно-контузна рана в лява периорбитална област, разкъсно-контузна рана в челната област, двустранен периорбитален хематом, по-силно изразен вляво, с притворена очна цепка, слабо изразен епистаксис, както и „контузио капитис, комоцио церебри сине комоционем”, както и „хеморагия субконюнктивалис ок. утреускве”, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

На тъжбата е даден ход с обвинения срещу всеки от подсъдимите за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание на 03.07.2017 г. в наказателното производство е приет за разглеждане предявеният с тъжбата и уточнен с молбата от 01.02.2017 г. граждански иск на М.С. срещу двамата подсъдими за осъждането им солидарно да му заплатят сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от описаното в тъжбата престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на описаното в тъжбата деяние до окончателното й изплащане.

В хода на съдебните прения адв. Биляна Геринска – повереник на тъжителя, изтъква, че обвиненията са доказани по категоричен начин от събраните по делото доказателства и че подсъдимите от обективна и от субективна страна са осъществили състава на престъпленията, в които са обвинени. Отправя искане подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите с тъжбата обвинения и да им бъдат наложени съответни справедливи наказания около средните предвидени в закона техни размери, а гражданския иск срещу подсъдимите – да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Адвокат Ели Балабанова, упълномощен защитник на подсъдимия И.Д., изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият Д. да е извършил деянието, в което е обвинен. Изтъква съществени противоречия между показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на тъжителя. Сочи, че показанията на свидетелката З. били оскъдни относно авторството на твърдяното в тъжбата деяние, били повлияни предимно от това, че е присъствала в съдебната зала при снемане на самоличността на подсъдимите, а и не кореспондирали с показанията на свидетелката Г. относно мястото на инцидента и възможността й да има непосредствени възприятия за него. Поддържа, че гражданският иск е недоказан по основание и размер. Отправя искане подсъдимият Д. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение срещу него, а гражданският иск – да бъде изцяло отхвърлен. Евентуално, в случай че съдът приеме, че подс. Д. е участвал в извършване на инкриминираното деяние, счита, че следва да бъде съобразено непълнолетието на подсъдимия към датата на извършване на деянието и обстоятелството, че съгласно заключението по съдебно-психиатричната експертиза може да се приеме, че същият е действал при увлечение.

Подсъдимият И.Д. се солидаризира със становището на защитника си, изразено в хода на съдебните прения.

Адвокат Георги Тодоров, упълномощен защитник на подсъдимия Д.Н., подкрепя аргументите на защитника на подс. Д. при оценката на събраните гласни доказателства. Допълва, че според показанията на свидетеля Х. – управител на дискотека „М.”, на инкриминираната дата не е имало сбиване пред дискотеката. Изразява становище, че обвинението срещу подс. Н., както и предявеният срещу него граждански иск, са недоказани. Отправя искане подс. Н. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Евентуално счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в по-малък размер, който да е справедлив и съобразен със съдебната практика по присъждане на такива обезщетения. Моли за намаляване на разноските на тъжителя за платено адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.

Подсъдимият Д.Н. се солидаризира със становището на защитника си, изразено в хода на съдебните прения.

При упражняване на правото си на последна дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 08.01.2016 г. вечерта свидетелите А. З., М. Г. и К. В. били заедно на банкет в ресторант „П.С.” в гр. С. и след това тримата посетили дискотека „М.”, находяща се на площада в централната част на града.

В дискотеката бил и тъжителят М.С., който бил познат на горепосочените свидетели, още повече, че той живеел в с. Д., където живеели свидетелите З. и Г.. Подсъдимите също се намирали в дискотеката, но седели на друга маса в една компания заедно със свидетелите И.К., З.Н.и Ц.А.. Докато бил в заведението тъжителят седнал до св. А., опитал се да я заговаря и да я прегръща, а тя се отдръпнала. Въпреки че останалите от нейната компания му направили забележка, тъжителят останал до А. и станал от масата едва след като се намесили охранителите в дискотеката, с което този инцидент в заведението приключил.

Около 03,30 ч. на 09.01.2016 г. свидетелите З., Г. и В. решили да си тръгнат от дискотеката и излезли навън заедно с тъжителя С.. Свидетелката Г. не употребявала алкохол тази вечер, поради което тя и св. З. се отправили към паркинг недалеч от сградата на съда, където бил паркиран автомобилът на Г.. Тъжителят и св. В. вървели по пешеходната зона пред дискотеката на известно разстояние след З. и Г. и пред дискотека „Д“ били настигнати от двамата подсъдими. Свидетелят В. казал на подсъдимите „ако има нещо, момчета, извинявайте”, въпреки че по време на престоя си в дискотека „М.” той не влизал в конфликти с тях. Подсъдимият Д. отвърнал на В. „циганин мръсен, не ми се извинявай” и го ударил с юмрук в лицето. От удара В. паднал на земята. Тогава двамата подсъдими се нахвърлили върху тъжителя С. и започнали да го бият, вследствие на което и той паднал на земята. Свидетелят В. се уплашил и след като се изправил на крака, избягал от мястото. В този момент св. З. се обърнала назад и като видяла, че има инцидент, се отправила обратно към мястото на побоя. Отблизо тя видяла, че тъжителят лежи на земята, както и че двамата подсъдими са върху него и му нанасят удари с юмруци и с крака по цялото тяло. Когато св. З. стигнала в непосредствена близост до тъжителя, за да види състоянието му, подсъдимите се отдалечили в неизвестна посока. Тъжителят имал рана на главата, а от носа му течала кръв. Свидетелят В. се върнал на мястото и заедно с тъжителя двамата били откарани във Филиала за спешна медицинска помощ в гр. С. от св. Г. с нейния автомобил, придружавани и от св. З.. Нараняванията на св. В. не били сериозни и след като бил прегледан той си тръгнал веднага, а свидетелите З. и Г. останали да разберат какво е състоянието на тъжителя. На същия била оказана първа медицинска помощ и след като бил посъветван да посети по-късно през деня болницата, той се прибрал заедно със свидетелите Г. и З. до дома си.

На 09.01.2016 г. тъжителят бил приет в болницата в гр. С.. Свидетелката З. дошла да го посети и видяла, че едното му око е затворено. Впоследствие тъжителят се оплаквал пред св. З., че чувства силно главоболие и изпитва затруднения при поемане на въздух през носа.

Видно от заключението на експерта д-р Д.Н. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от изследваната от него медицинска документация, представена във връзка с инкриминирания инцидент се установява, че тъжителят е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта на челото и в лявата околоочна област, контузия на носа и двустранни контузии на околоочните области, субконюнктивални кръвоизливи на двете очи. Посочените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети по механизма на удари с такива и могат да се получат при нанасяне на удари с части от човешкото тяло – юмруци и ритници, като не може да се изключи и да са били нанасяни и удари с предмет тип „бокс”. Предвид липсата на категорични данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние /комоционна кома/ и при данните в приложения фиш за спешна медицинска помощ за алкохолна употреба, мозъчното сътресение е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с период на пълно възстановяване – 2-3 седмици. Всяка от разкъсно-контузните рани е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с период на възстановяване – 10-14 дни с образуване на белези. Останалите мекотъканни травми са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с период на възстановяване – 10-14 дни, което е пълно. От мекотъканните травми пострадалият е изпитвал средни по сила болки, най-силно изразени в първите 3-5 денонощия, отговарящи на развиващия се в тъканите оток, постепенно затихващи до края на пълния възстановителен период. Според заключението, при прегледа на представените рентгенографии, не се установява счупване на костите на носа на пострадалия, а проведената на 09.03.2016 г. УНГ операция е била свързана с отстраняване на доброкачествен тумор на носната преграда и няма отношение към инкриминирания инцидент.

От приетото в с. з. на 16.07.2018 г. заключение на д-р П.Д. по първата допълнителна съдебно-медицинска експертиза /допусната в с. з. на 23.04.2018 г./, е видно, че в изследваните от експерта медицински документи не се установява счупване на носните кости на тъжителя, както и че проведеното лечение в УМБАЛ „Света Анна” – гр. София не е свързано със счупване на носни кости, а с друго негово заболяване, описано в издадената от това болнично заведение епикриза. Според заключението описаното затруднено дишане не може да се свърже с диагнозата „контузио нази 2017 г.” Напълно идентично е приетото в с. з. на 05.11.2018 г. заключение на д-р П.Д. по втората допълнителна медицинска експертиза, допусната в с. з. на 28.09.2018 г. по искане на тъжителя във връзка с допълнително представени материали за експертно изследване.

Според приетото заключение на д-р Б.П. по съдебно-психиатричната експертиза подсъдимият И.Д. е психично здрав и към 08-09.01.2016 г., както и към момента на изготвяне на заключението, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно фактите от действителността, както и да дава достоверни показания за тях и да участва в наказателното производство във всичките му етапи.

В разясненията си пред съда при защитата на заключението в с. з. на 19.02.2018 г. вещото лице д-р П. допълва, че от личен преглед на подсъдимия Д. е установил, че той е с напълно завършено нервно-психично развитие, поради което, ако се приеме, че той е извършил инкриминираното деяние, не би могло да се обоснове извършването му поради лекомислие. Дори обаче при малко количество употребен от подс. Д. алкохол би могло да се твърди, че е извършил деянието поради увлечение.

Подсъдимият И.Д.Д., с ЕГН **********, е роден на 23 октомври 1999 г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, с основно образование – към 03.07.2017 г. е ученик в ПТГ „Н.В.”, гр. С..

С одобрено от съда на 10.09.2018 г. споразумение по НОХД № 497/2018 г. по описа на РС – И, с последици на влязла в сила присъда от датата на одобряването му, подсъдимият И.Д.Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 131, ал.  1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 25.09.2016 г., за което при прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказание „пробация”, при следните пробационни мерки: 1/. Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично, за срок от 6 месеца и 2/. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Подсъдимият Д.Й.Н., с ЕГН **********, е роден на 03 октомври 1997 г. в гр. София, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно образование, не работи. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А. З., М. Г. и К. В., частично от показанията на свидетелите И.К., Ц.А. и З.Н.; експертни заключения: на д-р Д.Н. по основната съдебно-медицинска експертиза, прието в с. з. на 23.04.2018 г.; на д-р П.Д. по двете допълнителни съдебно-медицински експертизи, приети съответно в с. з. на 16.07.2018 г. и на 05.11.2018 г.; на д-р Б.П. по съдебно-психиатричната експертиза, прието в с. з. на 19.02.2018 г.; писмени доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл. 283 от НПК – копие от лична амбулаторна карта на М.С. /л. 7 от делото/,  материали по прокурорска преписка № 137/2016 г. на РП – С., изпратени от РП – С. с писмо от 08.02.2017 г. /л. 37 – 78/, писмо изх. № 3039/24.07.2018 г. от управителя на „МБАЛ – С.” ЕООД до съда с приложен диск с рентгенографии на М.С. /л. 163 – 164/; писмо изх. № 3100/26.07.2018 г. от управителя на „МБАЛ – С.” ЕООД до съда с приложена към него справка /л. 166 – 167/, справка за съдимост на подсъдимия И.Д. /л. 181/; справка за съдимост на подсъдимия Д.Н. /л. 182/.

Фактическите си изводи относно авторството на деянията, механизма на извършването им и обстоятелствата, при които са извършени, съдът основава на детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетелите А. З., М. Г. и К. В., на експертното заключение на д-р Д.Н. по основната съдебно-медицинска експертиза, както и на приобщената медицинска документация.

Показанията на посочените свидетели за взаимното им разположение непосредствено след напускане на дискотека „М.” и при възникване на инцидента, са логични, безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и неопровергани от други доказателства. Това фактическо обстоятелство в конкретния случай е съществено, тъй като то обяснява защо св. Г. няма твърде конкретни възприятия за инцидента /същата е вървяла най-отпред към автомобила си заедно със св. З. и е останала до автомобила, когато З. видяла побоя и се върнала назад/, както и защо св. З. се е притекла на помощ на тъжителя, а това не е сторил св. В., който вървял редом с него /непосредствено преди да започне побоя спрямо тъжителя, св. В. бил наречен „мръсен циганин” от подс. Д. и бил ударен от него, поради което паднал на земята, уплашил се и избягал/. При тези конкретни факти различната степен на подробност на показанията на З., Г. и В. относно инкриминираното деяние и участието на подсъдимите в него изцяло е предопределена от установени обективни факти и не следва да се оценява като противоречие между тях, а напълно подкрепя житейската им достоверност.

Още по-съществено е, че участието на двамата подсъдими в нанасянето на удари с ръце и крака по цялото тяло на тъжителя, категорично се установява от показанията на свидетелите В. и З.. Във връзка с незначителен инцидент в дискотеката между тъжителя и компанията на подсъдимите, е напълно логично св. В., който е бил в една компания с тъжителя там, ако и самият той да не е участвал в този инцидент, да инициира разговор с подсъдимите, когато ги е видял да застигат него и тъжителя близо до дискотека „Д“ на пешеходната зона в централната градска част на С. и да се опита да извини поведението на тъжителя. В отговор на този свой опит В. е нападнат от подс. Д. – първоначално словесно, а след това и с удар с юмрук в лицето. От удара св. В. паднал, след което се изправил и уплашен избягал. Съвкупността от така изложените обстоятелства обосновава извод, неопроверган от други доказателства, че св. В. е имал достатъчно време визуално да възприеме отблизо двамата подсъдими като лицата, които започнали да нанасят побой над тъжителя – независимо че мястото не е било твърде осветено и че същият признава, че тогава е употребил немалко алкохол. Това обосновава достоверността на показанията му пред съда, в които той посочва подсъдимите като извършители на този побой. 

Наред с това, свидетелката З. също е видяла отблизо извършителите на побоя, тъй като когато забелязала /първоначално отдалеч/ инцидента, тя се върнала обратно към тъжителя, а и подсъдимите преустановили побоя едва когато тя дошла в непосредствена близост до тъжителя /навела се над него, за да види състоянието му/. Така описаното поведение на З., което също не е опровергано от никакви доказателства по делото, а напротив – подкрепя се от показанията на св. Г., също обосновава извод, че тя е имала достатъчно време и възможност според конкретните обстоятелства да възприеме визуално извършителите на побоя. Тази свидетелка също посочва пред съда еднозначно и без колебание подсъдимите като автори на деянието, а наред с това сочи и други съществени конкретни обстоятелства – че тъжителят лежал на земята, а двамата подсъдими го удряли с ръце и крака по цялото тяло.

Тук е мястото да се посочи, че доводите на защитниците на подсъдимите в хода на съдебните прения, че показанията на свидетелите З. и В. относно авторството на деянието не следвало да се кредитират, тъй като били повлияни от присъствието им в съдебната зала при снемане на самоличност на подсъдимите, са изцяло неоснователни.

В съдебното заседание, проведено на 03.07.2017 г. посочените свидетели действително са присъствали в съдебната зала при снемане на самоличността на подсъдимите в очакване да бъде снета и тяхната самоличност. Разпоредбите на чл. 272-273 от НПК обаче изобщо не въвеждат задължение за съда да снеме самоличността на подсъдимите в отсъствието на свидетелите, напротив – именно съгласно чл. 272 от НПК първо се снема самоличността на подсъдимия, а след това и на останалите явили се по делото лица и едва след това свидетелите се отстраняват от залата /чл. 273, ал. 1 от НПК/. В конкретния случай в съдебното заседание на 03.07.2017 г. е процедирано именно така, като до отстраняването на свидетелите от залата до разпита им съдът не е извършвал такива процесуално-следствени действия, които да са от естество да повлияят на възприятията им, за които впоследствие са дали показания.

Далеч по-съществено в тази насока е друго – за достоверността на показанията на свидетел, който сочи в показанията си, че е очевидец на определено деяние и посочва присъстващ в съдебната зала участник в наказателния процес като автор на това деяние, няма никакво значение дали свидетелят е чул имената му при снемане на неговата самоличност или не, още повече в случай като конкретния, в който нито св. З., нито св. В. са познавали подсъдимите до инцидента и не сочат имената им, а съвсем естествено ги посочват с жестове докато дават показания.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите К. В. и А. З. за обстоятелствата, че на 09.01.2016 г. около 03,45 ч. в гр. С., в близост до дискотека „Д“ подсъдимите И.Д. и Д.Н. са нанесли на тъжителя побой, като и двамата започнали да го удрят с ръце, а след като той паднал и лежал на земята, те продължили да му нанасят удари – вече не само с юмруци, но и с крака по цялото тяло, т. е. включително и по главата. За тези обстоятелства показанията на посочените свидетели възпроизвеждат непосредствените им възприятия и – както вече се посочи – те са логични, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства, както и не са налице дори индиции за тяхна заинтересуваност в полза на тъжителя или във вреда на подсъдимите. Тези показания кореспондират с показанията на св. М. Г., както и със заключението на експерта д-р Д. Н. по основната съдебно-медицинска експертиза, според което констатираните у тъжителя увреждания отговарят да са причинени именно от такава фактическа деятелност на подсъдимите.

Действително, между показанията на св. А. З. от една страна и показанията на св. М. Г. и най-вече на св. К. В. – от друга, съществуват известни несъответствия относно конкретното място, на което подсъдимите са нанесли побоя на тъжителя. Така св. З. сочи, че това място е на около 2 метра пред входа на дискотека „М.”, а свидетелите Г. и Велчов посочват, че побоят бил нанесен пред дискотека „Д“, като разстоянието между двете заведения е около 50 м. /показания на св. Г./. Тези несъответствия са несъществени и са обусловени от особеностите на конкретните обстоятелства, при които св. З. е формирала възприятията си за инцидента. Същата е била най-активният страничен наблюдател на събитията – видяла е, че с тъжителя, с когото дотогава са били заедно в дискотека „М.”, се случва инцидент; незабавно е тръгнала обратно към мястото на инцидента в посоката, от която двете със св. Г. са вървяли дотогава; видяла е, че две лица нанасят побой на тъжителя; видяла е, че тъжителят, според думите й, кърви „отвсякъде”. Съвкупността от всички тези нейни зрителни възприятия, акумулирани за кратко време, при това за обстоятелства – източник на силен стрес, обясняват неточността на показанията й, че побоят бил осъществен непосредствено пред входа на дискотека „М.”. Тази неточност се дължи на фактическа грешка на З., обусловена от обстоятелството, че инцидентът е възникнал също пред входа на дискотека, но известна с наименование „Д“, както еднозначно сочат свидетелите В. и Г. /наблюдавала отдалеч инцидента/, а това безспорно е друго нощно заведение, находящо се в същия район в центъра на гр. С., на същата пешеходна зона.

Именно поради това са неотносими и не се обсъждат подробно от съда показанията на св. С.Х., управител на дискотека „М.”, който сочи пред съда, че на инкриминираната дата през нощта той бил в тази дискотека и пред нея, но не е видял, или както по-конкретно същият заявява – не е гледал, за инцидент пред заведението, чийто управител е той. Както вече се посочи, подсъдимите са нанесли побой на тъжителя през нощта значително встрани от входа на дискотека „М.” и на разстояние около 50-на метра от него – в близост до входа на дискотека „Д“, поради което показанията на Х. не съдържат релевантна доказателствена информация, която да опровергава кредитираните от съда показания на свидетелите Г. и В. за мястото на осъществяването на деянията на подсъдимите.

На следващо място, гореобсъдените показания на свидетелите А. З., К. В. и М. Г. не се опровергават от показанията на свидетелите И.К., Ц.А. и З.Н.. Показанията на последните трима посочени свидетели следва да се кредитират в частите им, в които те сочат, че по време на престоя им в дискотека „М.” между тъжителя, който бил там, и тяхната компания, част от която били и подсъдимите, възникнал инцидент, провокиран от неподходящо държане на тъжителя спрямо св. А.. Именно в тези им части показанията на К., А. и Н. кореспондират с обстоятелството, че след като излязъл с тъжителя от дискотеката, св. В. – без самият той да е участвал в инцидента вътре в заведението – е проявил инициатива да се извини на подсъдимите за поведението на тъжителя, или както той сочи пред съда „Извинявах се на момчетата да не би нещо да е станало в дискотеката. От моя страна нищо не е имало към тях.”. Така показанията на К., А. и Н. установяват и реален мотив у подсъдимите да проявят агресия срещу тъжителя – да го „санкционират” за опитите му да установи близост с А., която е била част от тяхната компания.

Показателно е обаче, че свидетелите К., А. и Н. сочат, че тъжителят и неговата компания първи напуснали дискотека „М.”, а самите те заедно с двамата подсъдими си тръгнали заедно за с. Р. половин час по-късно /вж. показанията на св. К. и А./ с автомобил, управляван от св. Н.. Тяхното решение да си тръгнат тогава било продиктувано най-вече от това, че малко преди това на подс. Д. му потекла кръв от носа. Следователно, конкретните обстоятелства, сочени от свидетелите К., А. и Н. за това кръвотечение от носа на подсъдимия Д., което накарало част от тях /К. и Н./, както и подсъдимия Н., да излязат пред дискотеката, за да видят какво е състоянието му, следва да се отнесе в значителен за конкретния случай период след инкриминираните деяния на подсъдимите. Значителен, защото побоят на тъжителя му е нанесен за кратко време и непосредствено след като той напуснал дискотека „М.” заедно със свидетелите З., Г. и В., докато на подс. Д. му прилошало с кръвотечение от носа около 20 до 30 минути по-късно. Единствен свидетелят К. сочи, че в периода между напускането на заведението от компанията на тъжителя до момента когато на подс. Д. му прилошало и му потекла кръв от носа, последният не е излизал от дискотеката, но показанията му за това обстоятелство не се кредитират от съда. Това е така, защото вниманието на св. К. във въпросната вечер, в която той е употребил алкохол в дискотека, е било привлечено от по-откроими и съществени положителни факти като: инцидента с тъжителя в дискотеката, при който се намесила охраната на заведението; последвалото напускане на дискотеката от компанията на тъжителя; случая с кръвотечението от носа на подс. Д.. При тази съвкупност от факти категоричността на твърдението на св. К., че в промеждутъка от време от излизането от дискотеката на тъжителя с компанията му до момента, когато на Д. му потекла кръв от носа последният не е излизал от дискотеката, не се подкрепя от други доказателства, а и е опровергано от показанията на св. В. и З., които сочат подсъдимите Н. и Д. като извършители на побоя на тъжителя в района пред дискотека „Д“.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с тъжба от М.В.С., в която – с оглед нейното съдържание и съдържанието на уточняващата я молба от 01.02.2017 г. – са описани фактически обстоятелства за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 09.01.2016 г., около 03,45 ч. в гр. С., в близост до дискотека „Д“ от подсъдимите И.Д.Д. и Д.Й.Н. в съучастие като съизвършители.

Тъжбата е подадена в преклузивния срок съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК /в редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 86/2005 г., действаща към датата на описаното в тъжбата деяние и към датата на подаване на тъжбата/ с оглед депозирането й в РС – С. след изтичане на по-малко от 6 месеца от необжалваното постановление от 29.11.2016 г. на прокурор от РП – С., с което е отказано образуване на досъдебно производство поради това, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В същия срок е извършено и гореспоменатото уточнение на тъжбата.

Тъжбата не страда от нередовност поради това, че описаното в нея деяние на подс. И.Д. не било квалифицирано във връзка с чл. 63, ал. 1 от НК въпреки че към твърдяната дата на извършването му той бил непълнолетен. Правна квалификация на описаното в тъжбата деяние се дължи от съда, а не от тъжителя.

Съдържанието на тъжбата е до известна степен непрецизно -  някои от травматичните увреждания са описани не с медико-биологичните си признаци, а като медицинска диагноза с латинска терминология. Това обаче не води до нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Медикобиологичните характеристики на уврежданията подлежат на установяване в пълнота в съдебното производство чрез допустимите съгласно НПК доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че тъжителят не е лице с медицинско образование и не е длъжен да има специални медицински познания, за да очертае едно прецизно от медицинска гледна точка описание на причинените му увреждания като посочи какви медико-биологически характеристики има всяко от диагностицираните увреждания, а е достатъчно за редовността на повдигнатото обвинение да посочи ясно деянието, в резултат на което са му причинени увреждания на здравето и известните му съставомерни последици на това деяние, което в конкретния случай тъжителят е сторил.

Относно законния състав на съда при разглеждане на делото и липсата на необходимост от участие на прокурор съдът е изложил окончателно съображения в с. з. на 03.07.2017 г.

 

По съществото на повдигнатите с тъжбата обвинения съдът намира следното:

Подсъдимите И.Д.Д. и Д.Й.Н. са осъществили обективните признаци на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на 09.01.2016 г. около 03,45 ч. в гр. С., в централната градска част, в близост до дискотека „Д“, са нанесли удари с ръце с юмруци, както и с крака, на М.В.С. и по този начин са му причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение без категорични данни за изпадане в безсъзнателно състояние; разкъсно-контузна рана в областта на челото и лявата околоочна област; контузия на носа и двустранни контузии на околоочните области, както и субконюнктивални кръвоизливи на двете очи, които увреждания поотделно и в тяхната съвкупност са довели до временно разстройство на здравето на М.С., неопасно за живота му, с период на възстановяване в рамките на от 10-14 дни до 2-3 седмици.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият И.Д. е бил непълнолетен /на 16 навършени години/, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което обосновава извода, че той е наказателноотговорно лице за извършеното от него деяние по смисъла на чл. 31, ал. 2 от НК.

На горепосочените дата, час и място, подсъдимите нападнали тъжителя, нанасяйки му удари с ръце свити в юмруци, а след като той паднал на земята и двамата продължили да му нанасят удари с юмруци и с крака по цялото тяло, т. е. включително и в областта на главата. Това обосновава категоричен извод, че и двамата подсъдими са участвали в изпълнението на престъплението.

Горепосочените увреждания на тъжителя са установени по несъмнен начин от заключението по съдебно-медицинската експертиза. По своите медико-биологически характеристики те представляват кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и в по-леки изменения във физиологическите функции на организма извън болката и страданието. Поради това и с оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от ППВС № 3/1979 г. тези увреждания следва да се квалифицират като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Локализацията на уврежданията и тяхното естество напълно кореспондират с установената фактическа деятелност на подсъдимите, поради което следва да се приеме за доказана по несъмнен начин причинната връзка между деянията на всеки от подсъдимите и съставомерния противоправен резултат.

От субективна страна всеки от двамата подсъдими - съизвършители е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че с него засяга телесната неприкосновеност на тъжителя; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани със защитата на тази неприкосновеност и е искал настъпването на общественоопасния резултат на деянието, обективиран в нанесените на М.С. травматични увреждания.

Наред с характеристиките на прекия умисъл на всеки от подсъдимите към извършваното от него деяние, от събраните по делото доказателства се установява общността на прекия умисъл у двамата подсъдими. При извършване на деянието всеки от тях е съзнавал, че го извършва съвместно с другия и че другият също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния характер и е искал настъпването на общественоопасните последици – както на своето деяние, така и на деянието на другия подсъдим. Достатъчно красноречиви в подкрепа на този извод са установените по делото обстоятелства, че и двамата подсъдими едновременно са нанасяли удари на тъжителя първоначално с ръце, свити в юмруци, а в последствие – когато той паднал и лежал на земята – с юмруци и с крака, без оглед на това в коя анатомична област на тялото на тъжителя ще попаднат тези удари.

Ето защо съдът намира, че всеки от подсъдимите И.Д.Д. и Д.Й.Н. виновно е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Поради това, че към датата на извършване на деянието подс. Д. е бил непълнолетен, извършеното от него деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

 

За престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

При задължителното приложение на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК по отношение на подсъдимия И.Д. размерът на предвиденото наказание „лишаване от свобода” за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено от непълнолетно лице, е също така две години. Алтернативно предвиденото в чл. 130, ал. 1 от НК наказание „пробация” не подлежи на редукция в случая с оглед чл. 63, ал. 1, т. 6 от НК, тъй като при извършване на деянието подсъдимият Д., макар и непълнолетен, вече е бил навършил 16 години. Поради това и предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, при приложение на чл. 63, ал. 1 от НК, е „лишаване от свобода” за срок до 2 години или „пробация”.

По НОХД № 497/2018 г. по описа на РС – И подсъдимият Д. е осъден на пробация за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 25.09.2016 г. Това престъпление се намира в отношение на реална съвкупност с извършеното от него престъпление – предмет на настоящото наказателно производство, тъй като двете престъпления са извършени преди за което и да е от тях да е била налице влязла в сила присъда. Извършването на отделни престъпления в реална съвкупност е характерен и типичен случай на множество престъпления. Поради това, щом като при постановяване на присъдата по настоящото дело е безспорно установено, че към този момент подс. Д. вече е осъден за другото престъпление от съвкупността /множеството/, т. е. фактът на извършването му е установен с одобрено от съда споразумение с последици на влязла в сила присъда, то е налице императивна пречка, визирана в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК за освобождаване на този подсъдим от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, независимо от наличие на положителните предпоставки по чл. 78а, ал. 1, вр. ал. 6 от НК. При съблюдаването на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК е без правно значение обстоятелството, че към момента на извършване на деянието по настоящото дело подсъдимият Д. все още не е бил извършил другото престъпление от съвкупността. Да се приеме обратното би означавало да се отрече наличието на реална съвкупност от престъпления /т. е. „множество престъпления” по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК/ в случай, в който тя обективно съществува и то въз основа на критерий, какъвто законът не регламентира.

Независимо от обсъдените по-горе устни разяснения пред съда на експерта д-р П. при защитата на заключението му по съдебно-психиатричната експертиза, съдът не намира, че са налице предпоставките по чл. 61 от НК за освобождаване на подс. Д. от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки с оглед извършване на престъплението поради увлечение. Преди всичко следва да се отбележи, че подс. Д. е навършил пълнолетие на 23.10.2017 г., т. е. повече от една година преди приключване на съдебното следствие, поради което налагане с присъдата на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните спрямо вече навършил пълнолетие подсъдим е неприложимо. И на следващо място, непосредствено преди инкриминираното деяние именно подс. Д. е бил инициатор на словесна и физическа агресия срещу св. В., която незабавно след това е преминала в побой спрямо тъжителя С., т. е. не се откроява конкретен външен фактор, който да е снижил морално-волевите задръжки на този подсъдим срещу извършване на деянието. В този смисъл изтъкнатата от вещото лице употреба на алкохол може да има само хипотетично и абстрактно значение на такъв фактор, а и същата не е доказана по делото.

По всички тези съображения и на основание чл. 54, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия И.Д. наказание „пробация”, което с оглед разпоредбите на чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е по-леко от наказанието „лишаване от свобода”. Съдът намира, че по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, поради които да се приеме, че и по-лекото наказание за извършеното от него престъпление в минималния му размер би се оказало несъразмерно тежко за него по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Подсъдимият активно и съзнателно е участвал в извършване на побой в съучастие с още едно лице, който не може да намери сериозно оправдание в предходното поведение на тъжителя. От друга страна обаче подс. Д. не се е характеризирал с висока степен на обществена опасност като извършител на престъпление по време на извършването му, поради което при индивидуализацията на наказанието „пробация” съдът му наложи само задължителните според чл. 42а, ал. 4 от НК пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК с минимална съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1 от НК тяхна продължителност, а именно: 1/. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично и 2/. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

Съдът счете, че така наложеното на подсъдимия Д. наказание „пробация” при пробационни мерки с вид и продължителност, посочени по-горе, е справедливо и е достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Както вече се посочи, престъплението, извършено от подс. Д., за което същият е осъден по НОХД № 497/2018 г. по описа на РС – И и извършеното от него престъпление – предмет на настоящото наказателно производство, се намират помежду си в отношение на реална съвкупност. Поради това и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата по настоящото дело съдът определи на подсъдимия общо наказание за тези престъпления, като му наложи най-тежкото от тях. В случая наказанията за тези престъпления са еднакви по вид и размер, поради което за тях съдът наложи на подсъдимия Д. общо наказание „пробация” при пробационни мерки: 1/. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично и 2/. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

Наложеното на подс. Д. наказание „пробация” по НОХД № 497/2018 г. на РС – И е от същия вид като определеното му с присъдата по настоящото дело общо наказание. Поради това и на основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът постанови при изпълнението на общото наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието „пробация” по НОХД № 497/2018 г. на РС – И.

 

Подсъдимият Д.Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

С извършеното от него деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Не са налице обстоятелства, съставляващи съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаването на подсъдимия Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободи подсъдимия Н. от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му наложи административно наказание „глоба”.

При индивидуализацията на административното наказание на подс. Н. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността му обстоятелства - ниската степен на обществената му опасност като извършител на престъпление и липсата на предходни осъждания.  Налице е и отегчаващо отговорността му обстоятелство – тежестта на противоправния резултат в рамките на квалификацията му като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, обективирана в няколко травматични увреждания на пострадалия. Това обстоятелство обаче, според настоящия състав, следва да рефлектира най-вече при определяне на размера на обезщетението за вредите от извършените от подсъдимите  деяния, а не върху публично-правната административно-наказателна отговорност на подс. Н., тъй като уврежданията на пострадалия не надхвърлят драстично обичайните случаи на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Поради това и като взе предвид изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия Н. обстоятелства, съдът му наложи административно наказание „глоба” в размер 1000 лв. – в минималния размер на това административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.

Съдът счете, че размерът на това административно наказание на подс. Н. е от естество да постигне целите на административното наказване съгласно чл. 12 от ЗАНН.

 

По предявения срещу подсъдимите граждански иск за обезщетяване на причинените с престъплението неимуществени вреди, съдът намира следното:

Преди всичко обстоятелството, че искът е насочен и срещу подс. Д., който е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК като непълнолетен, не обосновава нередовност на молбата, с която той е предявен, нито недопустимост или неоснователност на иска срещу този подсъдим. Когато непълнолетно лице е наказателноотговорно, както в случая, и е признато за виновно в извършване на престъпление, то отговаря и за вредите, причинени на пострадалия от престъплението, а родителите му отговарят солидарно с него за неупражнен родителски контрол /в т. см. Решение № 19/06.02.1996 г. по н. д. № 346/1995 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Солидарният характер на тази отговорност не задължава пострадалия да насочи иска си за обезщетение и срещу родителите на непълнолетния подсъдим, тъй като солидарните съдлъжници не са задължителни необходими другари в процеса. Поради това, и щом като тъжителят не е предявил иска и срещу родителите на подс. Д., не съществува основание за конституирането на последните като граждански ответници в наказателното производство.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. По смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на обезщетението. 

По настоящото дело съдът отчита претърпените от пострадалия тъжител болки и страдания, причинени му от подсъдимите с извършеното от тях престъпление, чийто противоправен резултат са няколко травматични увреждания с относителна самостоятелност – контузия на главата и мозъчно сътресение без категорични данни за изпадане в безсъзнание; разкъсно-контузна рана в областта на челото и лявата околоочна област, контузии на носа и околоочните области, кръвоизливи на двете очи. По повод тези увреждания тъжителят е бил хоспитализиран за 7 дни в „МБАЛ С.“ ЕООД /вж. медицинско свидетелство – л. 78 от делото/. Без съмнение, особено в периода, необходим според заключението на съдебно-медицинската експертиза като краен срок за пълно възстановяване на пострадалия от уврежданията /2-3 седмици от получаването им/, те са предизвикали у тъжителя сериозни неприятни усещания – болки и страдания.

 Не следва да се пренебрегва обаче и факта, че травматичните увреждания на тъжителя не са причинили усложнения в здравословното му състояние. Необходимо е да се посочи в тази връзка, че претърпяната от тъжителя след деянието оперативна интервенция за отстраняване на доброкачествен тумор на носната преграда няма отношение към инкриминирания инцидент.

Поради това съдът счита, че един размер на обезщетение от 2000 лв. е справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди, причинени от болките и страданията, претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД съдът осъди солидарно двамата подсъдими да заплатят обезщетението за неимуществени вреди в този размер. Върху тази сума на обезщетението подсъдимите дължат лихва за забава, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10000 лв. съдът отхвърли гражданския иск иска като неоснователен и недоказан.

 С оглед изхода на делото и искането на тъжителя, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите дължат да му заплатят разноските по делото в общ размер 2272 лв., от които 12 лв. за държавна такса за разглеждане на тъжбата, 360 лв. за депозити за възнаграждения на вещи лица по основната и допълнителните съдебно-медицински експертизи и 1900 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Отговорността на подсъдимите за разноски не е солидарна, поради което съдът постанови всеки от тях да заплати по половината от сторените от тъжителя разноски, а именно – по 1136 лв.

В наказателното производство не съществува възможност за намаляване на дължимия размер на разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, каквато възможност е установена в чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради това възражението на защитника на подсъдимия Н. за прекомерност на платеното от тъжителя адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано по същество.

Дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск е 80 лв. От бюджета на РС – С. е изплатено възнаграждение на експерта по съдебно-психиатричната експертиза в размер 50 лв. По горните съображения относно липсата на солидарност в отговорността на подсъдимите за разноски и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по половината от всяка от тези суми по сметка на РС – С..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                      

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: