Решение по дело №214/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 819
Дата: 13 юни 2018 г. (в сила от 13 юни 2018 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20185300500214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  819

13.06.2018г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На   07.06.2018г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

КАТЯ БОЕВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова гр.дело № 214 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.4 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№2529/21.12.2017г. по описа на ЧСИ – вх. № 2617/26.01.2018 г. по описа на ОС-Пловдив, подадена от И.С.Д.,ЕГН:**********,*** - трето лице по изп.д.№113/2017 г. по описа на ЧСИ Атанас А., против  опис и запор на движими вещи:линия екструдерна за издувно фолио Н -4м, марка и модел  ЛИФ 45-500, ведно с глава за високо налягане с обдухвателен пръстен и вентилатор,  и машина за нарязване на найлон, марка и модел OZM-85-S.Като твърди, че е собственик на  движимите вещи, спрямо които е насочено изпълнението, жалбоподателят настоява обжалваните действия да бъдат  отменени.

Взискателят МПД Трейд“ЕООД,чрез пълномощника си  адв. Ангелова, е изразил становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата.

Приложени са  мотиви от съдебния изпълнител  по чл. 463, ал. 3 от ГПК, в които взема становище за  недопустимост,а по същество за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и след като обсъди писмените доказателства по делото и в изпълнителното производство, както и писмените обяснения на частния съдебен изпълнител по повод обжалваното действие, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от трето лице, което заявява самостоятелно право на собственост върху движими вещи, към които е насочено принудителното изпълнение. В това си качество то има право на жалба срещу действията на ЧСИ съобразно разпоредбата на  чл. 435, ал.4 ГПК. Жалбата на третото лице  е подадена в срок  , внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата за отговор до страните в изпълнителния процес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на  чл. 435, ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Жалбоподателят не е страна в изпълнителното производство и като трето лице заявява самостоятелни права на собственост върху процесните движими вещи. В тази връзка към жалбата представя договор от 19.08.2006г. за покупко - продажба, сключен между него в качеството му на купувач и „ИЗИ-ПЛАСТ“ООД, в качеството му на продавач. Взискателят  е релевирал възражение, че така представеният договор е антидатиран,съставен за целите на процеса,  като е оспорил достоверността на посочения в него дата на сключване по смисъла на чл. 181 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че договорът е частен диспозитивен документ, който няма материална доказателствена сила спрямо взискателя, който е трето за правоотношението лице. Документът няма материална доказателствена и спрямо жалбоподателя, тъй като удостоверява изгодни за него факти, които той трябва да докаже по общия ред. Договорът има само формална доказателствена сила, /че подписите са на лицата, които се сочат за техни автори/, но това не означава, че обективираното в документа е вярно. Документът, доколкото не е нотариално заверен, а е в обикновена писмена форма, няма и достоверна дата - че е сключен именно на 19.08.2006г. Жалбоподателят не е ангажирал други допустими доказателствени средства в подкрепа на собственическите си претенции, като не доказва и владението върху вещите при извършване на описа, респ. налагане на запора - че упражнява фактическа власт върху тях, като ги държи лично или чрез другиго като свои. В подкрепа на тези си твърдения той не е ангажирал каквито и да било доказателства, като същевременно от протокола за извършения опис на движимите вещи, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д.№113/2017г. , който е съставен на 21.09.2017 г., е видно, че при описа  движимите вещи не са били  намерени във владение на третото лице- И.Д., а на длъжника.

В обобщение на горното и след като жалбоподателят не проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост върху движимите вещи, като не доказа в процеса и владението върху вещите при извършване на описа, респ. налагане на запора - че упражнява фактическа власт върху тях, като ги държи лично или чрез другиго като свои, то липсва незаконосъобразност на обжалваните действия, а жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба с вх.№2529/21.12.2017г. по описа на ЧСИ – вх. № 2617/26.01.2018 г. по описа на ОС-Пловдив, подадена от И.С.Д.,ЕГН:**********,*** - трето лице по изп.д.№113/2017 г. по описа на ЧСИ Атанас А., против  опис и запор на движими вещи:линия екструдерна за издувно фолио Н -4м, марка и модел  ЛИФ 45-500,  ведно с глава за високо налягане с обдухвателен пръстен и вентилатор, и машина за нарязване на найлон, марка и модел OZM-85-S.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

    2.