№ 6523
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110147428 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумата 344,14 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 37,67 лева, представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021г.,
сумата от 58,50 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 10,56 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г.
до 08.04.2021г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. „Цар
Асен 2“ №3, ет.4 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 22442/2021г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,
1
поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за
забавено плащане.
Ответникът А. П. С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
материалноправната легитимация на ищеца по отношение на претендираните вземания
за главница за дялово разпределение и лихва за забава върху нея. Счита, че липсва
индивидуализация на вземанията, както и индивидуализация по отношение на това за
кой имот са претендираните суми. Ответникът оспорва наличието на облигационна
връзка с ищеца, предвид липсата на писмен договор с топлопреносното дружество.
Твърди, че ищецът не доказва ответникът фактически да е ползвал топлинна енергия в
процесния имот, като обвързването на претенциите с носителя на право на собственост
по отношение на същия имот счита за невярно и противоречащо на основни принципи
на правото. В допълнение към горното оспорва и валидността на договора между ЕС и
фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, при твърдения същият да е
изтекъл. Третото лице помагач на страната на ищеца &. заявява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 22442/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 17.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу А. П. С. от сумите: 344,14 лева, представляваща дължима главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законна лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 37,67 лева,
представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до
08.04.2021г., сумата от 58,50 лева, представляваща дължима главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законна лихва от 20.04.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 10,56 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до
08.04.2021г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника по
настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
2
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно
чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот,
находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. С оглед на гореизложената нормативна уредба
е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент
на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот,
3
явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между
топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на
правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването
на същите.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия.
По настоящото дело съдът намира, че следва да се приеме за установено, че
през исковия период именно ответникът се явява собственик на процесния имот. От
приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот
/лист 22/ се установява, че на 22.12.1997г. Петър Александров С. е дарил на сина си –
А. П. С. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
югоизточния ъгъл /изток/ на 4 етаж в жилищната сграда на ул. „Иван Асен II” № 3, гр.
София. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на безвъзмездната
разпоредителна сделка ответникът е станал едноличен собственик на имота, той има и
качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно
отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. При наличието на облигационно
отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия,
а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в
сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска. Ето защо и
4
следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация
на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса
на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през
процесния период в имота топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е топлофицирано. В
допълнение към това се установява и, че на проведеното на 12.02.2002г. общо
събрание на етажните собственици на ул. „Цар Иван Асен II“ е взето решение да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в
изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор №
2050/25.02.2002 г. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в
етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово
разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Неоснователен е доводът за липса на действащ договор между ЕС и третото
лице - помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през 2002г. договор.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя
и особеностите на възникването и осъществяването на услугата "дялово разпределение
на топлинната енергия". Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/
възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според приложимата до м.09.2006г. норма на чл.
147, ал. 4 (отм.) ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост са длъжни да сключат
нов договор за извършване на дяловото разпределение. При това положение, тъй като
никой не може да черпи права от неизпълнение на предвидени в закона задължения, и
предвид обстоятелството, че през исковия период задълженията по предоставяне на
услугата "топлинно счетоводство" са били изпълнявани от топлинния счетоводител -
5
страна по сключения с етажната собственост през 2002г. договор, не може да бъде
обоснован извод за освобождаване на ответника от договорното задължение да заплати
цената на доставената в имота и потребена от него топлинна енергия.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот е имало четири броя отоплителни тела и един брой водомер
за топла вода. В допълнение е посочено, че на трите броя отоплителни тела са
поставени ИРРО с радиоотчет. Вещото лице дава заключение, че разпределението на
топлоенергията е извършено в съответствие с нормативната уредба на база пълен
отопляем обем на имота – в случая 192 куб.м. Експертът е посочил, че техническото
средство за търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало
метрологични проверки и съответства на одобрения тип. От заключението се изяснява
още, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна
енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 344,15 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по
отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
С оглед на изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия като
основателен за сумата от 344,14 лева за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. следва
да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно
задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на
задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към
процесното вземане за главница за топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
6
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ).
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия,
топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху задължения,
определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че ответникът дължи единствено мораторна лихва върху
уважената главница за топлинна енергия, която в случая съдът намира, че се равнява на
39,24 лв., определена при условията на чл. 162 ГПК, като с оглед диспозитивното
начало искът предявен за сумата в размер на 37,67 лева, представляваща мораторна
лихва върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021г. следва да бъде
уважен изцяло.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение
с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Следователно, в тежест на ответника е възникнало и задължение за главница за дялово
разпределение, което изчислено съобразно приетета по делото справка за задължения
по абонатен номер и на осн. чл.162 ГПК за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в
размер на сумата 58,50лева.
Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение
за забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода,
7
че е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок,
респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде признато съществуването на вземания на ищеца за сумата 344,14 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., за сумата от 37,67 лева, представляваща мораторна лихва
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021г., за сумата от 58,50
лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение
за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.04.2021г. до
изплащане на вземането, а в останалата част исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. На ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК за исковия процес следва да бъде присъдена сумата 465,50 лева – включваща
разноски за държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт /в определен от съда
размер 50 лева/ и депозит за експертиза.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда с арг. чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноските, сторени в производството по ч.гр.д. №
22442/2021г. по описа на СРС, 81-и състав. Същите възлизат на 75,00 лева, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сума в размер на 73,50 лева.
Ответникът с отговора на исковата молба е заявил претенция за присъждане на
сторените разноски, като не доказва да е направил разноски в производството, поради
което такива не му се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че А. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Иван Асен 2“ №3, ет.4, ап. изток ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
сумата 344,14 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия
8
за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.04.2021г. до
изплащане на вземането, сумата от 37,67 лева, представляваща мораторна лихва върху
горната главница за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021г., сумата от 58,50 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.04.2021г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр.
София, ул. „Цар Асен 2“ №3, ет.4, аб. № 26949 и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 22442/2021г. по описа на СРС, 81
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 10,56 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Цар Иван Асен 2“ №3, ет.4, ап. изток ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 465,50 лева – разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 73,50
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 22442/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9