О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 58/4.2.2020г.
04.02.2020 г., гр.Ямбол
Ямболският административен съд, шести
състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Ст.ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 25 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Д.Д.Д. ***, чрез адв.П.Г.
*** против писмо рег.№ 94-Д-347#18/25.10.2019 г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас.
Първоначално жалбата е депозирана пред Окръжен съд- Бургас, който с
Определение № ІV-2428/10.12.2019 г. по ч.гр.д.№1793/2019 г. е прекратил
производството и изпратил преписката на Административен съд-Ямбол, като е
приел, че обжалвания отказ е индивидуален административен акт и на основание
чл.133, ал.1 АПК делото е подсъдно на Административен съд-Ямбол.
С Определение № 665/16.12.2019 г. по ч.адм.дело
№ 446/2019 г. ЯАС е изпратил делото на ВАС за определяне на подсъдността.
С Определение № 923/21.01.2020 г. по адм.дело
№ 14754/2019 г. ВАС е приел, че компетентен да разгледа жалбата на Д.Д.Д. *** против писмо рег.№ 94-Д-347#18/25.10.2019 г. на заместник-директора
на ТД на НАП-Бургас е Административен съд-Ямбол, който следва да се произнесе
по допустимостта на производството при заявените съмнения относно правната
природа на акта.
В тази връзка с разпореждане № 60/27.01.2020 г. по адм.дело
№ 25/20 г. на ЯАС жалбата е оставена без движение и на оспорващия е даден
седмодневен срок, в който: да посочи конкретно и еднозначно какво обжалва:
административен акт, действие или бездействие; да индивидуализира предмета на
спора като посочи обжалвания административен акт или опише точно обжалваното
действие или бездействие; да посочи административния орган, който е издал
административния акт, респ. извършил действието или допуснал бездействието; в
случай, че обжалва действие или бездействие да посочи правното основание, на
което е било дължимо поведението на органа;
да посочи в какво се състои искането.
С молба вх.№ 255/30.01.2020 г. на ЯАС, жалбоподателят е конкретизирал
претенцията си като е посочил : „Касае се за действия по смисъла на чл.250 от АПК. Действията се изразяват в отказ за заплащане на разноски в изпълнителното
производство - адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Има волеизявление
от страна на НАП „Ще платим но моля да пи представите оригинален изпълнителен
лист за направените разноски”. Тези действия на НАП не се основават на
административен акт или на закона. Тези действия продължават и към момента, към
момента няма извършено плащане.“
Със същата молба е уточнено, че искането е: „да разпоредите на HAП, ТД
на НАП-Бургас, да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват
в изпълнение на административен акт или на закона, изразяващи се в отказ за
заплащане на разноски в изпълнителното производство, образувано пред тях със
заявление с вх. № 94-Д- 347#12/ 23.08.2019 г., докато не им се представи
оригинален изпълнителен лист за направените разноски.“
След като се запозна с материалите по делото, становищата на страните,
направената конкретизация и приложимия закон, съдът приема, че така
депозираната жалба е процесуално недопустима поради липса на подлежащ на оспорване
акт-чл.159, т.1 АПК, по следните
съображения:
В настоящия случай липсва индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 АПК или действия на административния орган, защита против които да се
осъществява пред съда по реда на административното производство.
Със Заявление вх.№ 94-Д-347#12/ 23.08.2019 г. Д.Д.
е поискал от ТД на НАП-Бургас за му бъдат изплатени направените по адм.дело № 204/2019 г. на ЯАС разноски в общ размер на 615
лева, за което е представил изпълнителен лист, както и да му се платят
направените в изпълнителното производство разноски в размер на 500 лева, за
което е приложил Договор за правна защита и съдействие серия Я, № **********/22.08.2019
г.
Сумата по изпълнителния лист е изплатена на заявителя, за което няма
спор, като на допълнително депозираните от него писма с искане за заплащане на
сумата от 500 лева-разноски в изпълнителното производство, с писмо рег.№ 94-Д-347#18/25.10.2019
г. заместник-директора на ТД на
НАП-Бургас е отговорил, че за тях следва да се представи оригинален
изпълнителен лист.
В съответствие с това на първо място не е налице твърдяното в
молбата-уточнение действие на административния орган, за да се реализира
производството по чл.250 АПК, т.к. от една страна в самата конкретизация
едновременно се твърди и че се касае за действия по смисъла на чл.250 от АПК и
че има волеизявление от страна на НАП, което е взаимноизключващо
се.
От друга страна съгласно чл.250 АПК всеки, който има правен интерес,
може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона,
като се има предвид извършването на фактически, а не правни действия.
Понастоящем напротив, административният орган не само не извършва
фактическото действие по плащане на претендираната сума,
но и не направи това, т.е. няма действие, което да не се основава на
административен акт или на закона, за да се проведе защитата против него в
рамките на производството по чл.250 АПК.
На второ място в Определение № 923/21.01.2020 г. по адм.дело
№ 14754/2019 г. ВАС посочва, че е дължима проверка дали издателят на писмото е
действал като финансов орган по смисъла на чл.519, ал.2 ГПК за изпълнение на
частно парично вземане срещу държавно учреждение,
като отрича да е възникнало правомощието му във връзка с изпълнение на частно
парично вземане, което не е съдебно признато; действа като носител на империума въобще /за да се квалифицира правоотношението
между него и заявителя като публично/ или е направил изявление от името на учреждението, с което оспорва вземането за разноски извън
съдебно признатите, което да сочи на спор за материално право.
В тази връзка трябва да се има предвид, че писмо рег.№
94-Д-347#18/25.10.2019 г. на Ст.И.–заместник-директор на ТД на НАП-Бургас е
подписано от издателя му ЗА Директор на ТД та НАП-Бургас, съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017 г., с която се оправомощава Ст.И.–заместник-директор
на ТД на НАП-Бургас да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП-Бургас
при отсъствие на титуляра, т.е. същият е действал
като директор на териториалната дирекция, а не като финансов орган по смисъла
на чл.519, ал.2 ГПК.
На следващо място не е възникнало административно правоотношение, по
което издателя на писмото като административен орган да дължи произнасяне по
искането на заявителя, за да се приеме за осъществена втората от възможните
хипотези.
В настоящия случай авторът на процесното писмо
е направил изявление от името на ТД на НАП-Бургас и е оспорил вземането за
разноски, което не е съдебно признато.
В подкрепа на това е и изразеното в депозираното пред Окръжен съд-Бургас
становище на директора на ТД на НАП-Бургас, че за дирекцията няма как да
възникне каквото и да е задължение за заплащане на претендираните
разноски.
Ето защо с въпросното писмо се оспорва материалното право на разноски на
заявителя и същия следва да го установи извън рамките на административното
производство.
Поради това атакуваното писмо рег.№ 94-Д-347#18/25.10.2019 г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас не
е индивидуален административен акт или фактическо действие и по аргумент за
противното във връзка с чл.145, ал.2, т.1 АПК не подлежи на оспорване.
В съответствие с което и на основание чл.159, ал.1, т.1 АПК жалбата
против разглежданото писмо следва като недопустима да се остави без
разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.159, ал.1, т.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.Д. ***, чрез адв.П.Г. *** против писмо рег.№ 94-Д-347#18/25.10.2019
г. на заместник-директора на ТД на
НАП-Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№ 25 по описа на Административен съд-Ямбол за 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в
седмодневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете