МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 339/2013 година
по описа на Специализирания наказателен
съд, 6 с-в
Специализирата прокуратура е внесла обвинителен акт на Окръжна
прокуратура гр.Б. за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинение
срещу подсъдимите както следва:
Г.К.Г.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********
С.П.П.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********
Б.Ж.Ж.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работи
като ЕГН: **********
П.К.Д.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи като таксиметров шофьор, осъждан, но реабилитиран по право,
ЕГН: **********
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
1.
За времето от месец септември 2010 г. до 15.09.2011 год. в
гр.Б Г. образувал и ръководил организирал престъпна група, а П., Ж. и Д.
участвали в нея, като групата е създадена с користна цел - да извършва
престъпления по чл. 155 от НК /да свожда към блудствени
действия и съвъкупление различни лица/ и по чл. 159а
от НК /да набират и транспортират лица, с цел да бъдат използвани за развратни
действия/ - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2-ро вр. ал. 1 /за Г./ вр. ал. 2 /за П., Ж. и Д./ вр. чл. 93, т.20 от НК;
2. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б, при условията на продължавано
престъпление, многократно свождали към блудствени действия и съвкупление
Г.К.С., като деянието е извършено в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т.1, с користна цел и по отношение на повече от две лица -
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
3. За времето от месец септември 2010 г. до
15.09.2011 год. в гр.Б, при условията на продължавано престъпление, многократно
свождали към блудствени действия и съвкупление Г.Т.Д., като деянието е
извършено в изпълнение на решение и по поръчение на организираната престъпна група по т.1, с користна цел и по отношение
на повече от две лица -
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
4. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б, при условията на продължавано
престъпление, многократно свождали към блудствени действия и съвкупление лицето
А. А. Т., като деянието е извършено в изпълнение на решение и по поръчение на организираната престъпна група по т.1, с користна цел и по
отношение на повече от две лица -
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
5. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б, при условията на продължавано
престъпление, многократно свождали към блудствени действия и съвкупление лицето
З.В.М., като деянието е извършено в изпълнение на решение и по поръчение на организираната престъпна група по т.1, с користна цел и по
отношение на повече от две лица -
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
6. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б, при условията на продължавано
престъпление, многократно свождали към блудствени действия и съвкупление лицето
Д.С.Д., като деянието е извършено в изпълнение на решение и по поръчение на организираната престъпна група по т.1, с користна цел и по
отношение на повече от две лица -
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
7. За времето от месец юни 2011г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно свождали към блудствени действия и съвкупление лицето
Д.Й.Х., като деянието е извършено в изпълнение на решение и по поръчение на организираната престъпна група по т.1, с користна цел и по отношение
на повече от две лица -
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.З вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК;
8. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно набирали и транспортирали Г.К.С., с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянията са извършвани в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т. 1 и чрез даване и получаване на облаги - престъпление по чл.159г предлож.
2-ро и 3-то, вр. 159а ал. 2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
9. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно набирали и транспортирали Г.Т.Д., с цел да бъде
използвана за развратни
действия, като деянията са извършвани в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т. 1 и чрез даване и получаване на облаги - престъпление по чл.159г
предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал.
2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал.
1 от НК..
10. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно набирали и транспортирали А. А. Т., с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянията са извършвани в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т. 1 и чрез даване и получаване на облаги - престъпление по чл.159г
предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал.
2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
11. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно набирали и транспортирали З.В.М., с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянията са извършвани в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т. 1 и чрез даване и получаване на облаги - престъпление по чл.159г
предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал.
2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
12. За времето от месец септември 2010г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно набирали и транспортирали Д.С.Д., с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянията са извършвани в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т. 1 и чрез даване и получаване на облаги - престъпление по чл.159г
предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал.
2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
13. За времето от месец юни 2011г. до 15.09.2011 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, многократно набирали и транспортирали Д.Й.Х., с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянията са извършвани в изпълнение на решение и по поръчение на
организираната престъпна
група по т. 1 и чрез даване и получаване на облаги - престъпление по чл.159г
предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал.
2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
14. За времето от месец септември 2010 г. до
15.09.2011 год. в гр.Б, предоставяли систематически
помещение с адрес гр.Б, ул. "Хр.Б.*******, за полови сношения и блудствени
действия на Г.К.С., Г.Т.Д., А. А. Т., З.В.М., Д.С.Д., Д.Й.Х. и други различни
лица, като деянието е извършено в изпълнение на решение и по поръчение на организираната престъпна група по т. 1, с користна цел и по
отношение на повече от д. лица - престъпление по чл. 155 ал.5
т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр.
ал. 2 от НК /за Г., П. и Ж./.
Представителят
на Специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения, като в
хода на съдебните прения излага
становище,че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от
приложените писмени и гласни доказателства –протоколи за претърсване и
изземване с фотоалбуми, технически експертизи, справка от мобилни оператори,
свидетелства за съдимост, протоколи за доброволно предаване и ВДС, събрани със
СРС-та. Според представителя на държавното
обвинение разпитаните свидетели по
несъмнен начин установяват, че подсъдимият Г.Г. е образувал и ръководил организираната
престъпна група с участници С.П. ,Б.Ж. и
П.Д. която си поставила за цел извършването на престъпления по чл.159а НК и 155 НК Приема , че описА.та в обвинителния акт фактическа обстановка
изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Прокурорът
посочва, че през целия инкриминиран период Г.Г. е контролирал набирането и
одобряването на момичетата, които да извършват сексуални услуги, следял за
събирането на средствата, срочността, правилното им разпределение и разходване.
Г.Г. разпределял и задълженията на участниците в групата П., Ж. и Д. и
получените от пострадалите - свидетелките Г.С., Г.Д., А.Т., З.М., Д.Д. и Д.Х.
от развратни действия пари.
В
пледоарията си представителя на държавното обвинение посочва , че е доказано ,
че П.Д. е возил момичетата от клуба до съответния адрес, грижил се също така и
за намирането на клиенти, С.П. набирал момичета и получавал сумите от
развратните действия, които след това предавал на обвиняемия Г., за да се разпределят
между участниците в ОПГ, а Б.Ж.
осъществявал връзката между клиентите и момичетата, контролирал момичетата,
събирал средствата от развратните действия, които след това предавал лично или
чрез обвиняемия П. на обвиняемия Г.. Така сформираната и ръководена от
обвиняемия Г. група е действала до момента на нейното задържане на
15.09.2011г., посочва прокурора. Обвинителят анализира показанията на
свидетелите Г.С. , З.М.,А.Т. , Д.В. и Д.Х. и изразява мнение, че следва да се
кредитират показанията им от досъдебното производство.
Представителят
на държавното обвинение смята, че значение за установяване на престъпната
връзка между подсъдимите са показанията на свидетелите П. и Д.,
свидетелите с тайна самоличност, както и
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие в резултат на
експлоатирани СРС. Той посочва наличието на основни признаци на организираната
престъпна група – трайност и организираност и поставена цел.
Представителят
на прокуратурата намира, че деянията са осъществени при пряк умисъл и пледира
за определяне на наказание „Лишаване от свобода“, около средния, като при
определяне на наказанието да се съобрази
факта, че подсъдимите са с чисто съдебно минало, не са осъждани и нямат криминални
прояви до този момент.
Защитникът
на подсъдимия Г.Г. пледира за
оправдателна присъда като смята, че не са събрани достатъчно доказателства за
доказване на обвинението по несъмнен и категоричен начин , както изисква
закона. Според адвокат К. липсват
доказателства Г. да е извършил престъпленията за което е обвинен. В пледоарията
си защитникът анализира показанията на
всички свидетели и акцентира на липсата
на доказани конкретни факти свързани с обвинението за образуване и ръководство
на ОПГ. Адвокат К. посочва , че СРС не разкриват факти от значение за предмета
на доказване по делото, посочва той.
По
отношение на повдигнатите обвинение по чл.159г, пр.2, пр.3 вр. чл.159а,
ал.2, т.6, пр.2 и пр.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1 НК защитникът
посочва, че понятието „набиране“ не води
до извода, че набирането не може да бъде извършено самоцелно и да се набират
определени лица, които лица се набират за извършване на сексуални услуги, без
това те да разбират за какво са въведени. За съставомерността на основния
състав по чл.159а НК, за да е налице това обвинение е трябвало да се установи,
че някой от участниците в групата е вербувал, уговорил и склонил жертвата за
сексуални услуги, за да постигне някоя от съставомерните цели. Защитникът
посочва, че при склоняване към проституция, с користна цел по чл.155 НК се
извършва дейност към мотивиране лицето към проституция като същото по съдържание е и набиране, чрез
склоняване на лице, което от това се върши с цел използване на развратни
действия. Според К. двете деяния са
формиране на извършване на психическо въздействие върху жертвата, с цел тя да е
убедена да приеме някакво определено поведение, като при склоняването към
проституция в основния състав по чл.155 НК, така и при набирането, чрез склоняване към
проституция по чл.159, ал.1 НК, поведението на дееца се изразява в мотивирани
въздействия върху лицата за встъпване в действие . От разпитите на всички
свидетели по настоящото производство не се констатира да има такова мотивиращо
въздействие на някой от обвиняемите, за да може да се въздейства по някакъв
начин на момичета да извършват нещо против своята воля и своите убеждения,
твърди К..
Той
изразява становище, че обвиненията по чл.155, ал.5 НК, изложени в обвинителния
акт се поглъщат от обективна и субективна стрА., след квалифициране по чл.159а,
ал.1 и ал.2 вр. чл.159 г от НК, като при поглъщането на тези престъпления се
изключва съвкупност от престъпления, които са посочени в самия обвинителен акт.
По
отношение на показанията на свидетелите с тайна самоличност адвокат К. им прави
обстоен анализ и съпоставка с другите доказателства и изразява становище, че те
не са конкретни и не доказват съставомерни признаци на престъпленията.
В
резултат на направения анализ на събраните доказателства процесуалния
представител на подсъдимия Г.Г. пледира за оправдателна присъда по всички повдигнати обвинения на клиента му.
Другия
процесуален представител на Г. подкрепя тезата на адв.К. като изразява
становище за недоказаност на изложената фактическа обстановка в обвинителния
акт.Той смята , че следва да се ценят показанията на свидетелите , дадени в
хода на досъдебното производство.
По
отношение на СРС изразява становище , че същите не са приобщени по надлежен
процесуален ред в настоящото производство и следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност.
Според
адв.П.Д. по делото безспорно е установено, че свидетелките З.М., А.Т., Г.С.,
Д.Д. и Д.Х., така наречените пострадали, предоставяли сексуални услуги срещу
заплащане. Това те са превели по свой личен избор, без да бъдат уговаряни,
убеждавани, склонявани или принуждавани от никого, още по-малко от подсъдимите
по настоящето дело. Това те се правили без знанието и съгласието на управителя
на бар „Т.“ С.П., за да изкарват допълнителни парични средства, извън
получаваното от тях в друго положение в бар „Т.“. Д. смята за доказано от
приложените доказателства, че всички момичета са подписали анекси към трудовите
си договори, с които те излишно са били предупредени, че не трябва да извършват
такива услуги, като в противен случай ще бъдат уволнени. Следващото категорично
доказано, според адвоката е , че
изкараните от тях парични средства са оставали изцяло и само за тях, като по
този начин са се опитвали да си осигурят по-висок стандарт на живеене или да
помагат на своите близки.
Адвокат
Д. след обстоен анализ на всички доказателства по делото пледира за
оправдателна присъда по всички обвинения срещу Г.Г..
Подсъдимия Г.Г. настоява за справедлива присъда и заявява ,
че поддържа изцяло казаното от защитниците си. Поддържа дадените в хода на
съдебното следствие обвинение.
Процесуалния представител на
подсъдимия С.П. смята обвиненията за недоказани поради липса на каквито и да са
доказателства.Според адвокат Л. неправилно са приобщени показанията на свидетелите
с идентификационни номера 2 и 4 както и не следва да се кредитират показанията
на посочените като пострадали свидетелки, дадени в хода на досъдебното
производство.
По отношение на обвинението за участие в ОПГ защитникът посочва, че лисват
конкретни доказателства за съставомерните признаци на това престъпление.
В
резултат на направения анализ на събраните доказателства процесуалния
представител на подсъдимия П. пледира за оправдателна присъда по всички
повдигнати обвинения на клиента му.
Подсъдимия С.П.П. отрича участието си
в ОПГ и заявява , че не е взимал
никакви пари от момичетата тъй като не е знаел с какво се занимават те.
Процесуалният представител на
подсъдимия П.Д. пледира за оправдателна присъда по повдигнатите обвинения.
Адвокат К. посочва, че П.Д. не познава и никога не е срещал така
наречения организатор Г.Г. и не е получавал нареждания от него. В хода на
производството няма безспорни писмени и гласни доказателства, които да доказват участието на подсъдимите в една
стройно ОПГ, създадена с определени цели, действаща единно при осъществяването
им и получавала финанси от това, излага в защитната си реч К.
Според процесуалния представител
в хода на това производство не се доказа наличието на ОПГ и извършени
престъпления по чл.155 и чл.159 НК. Доказа се, че едни жени са решили да
предлагат сексуални услуги и са го направили, като са прибирали парите за себе
си.
В пледоарията си защитникът прави анализ
на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия Д. като прави извод , че
подзащитния й е извършвал единствено таксиметрови услуги и не е съзнавал, че
клиентите му проституират против волята си.
Адв.К. подкрепя изразената теза ,
че СРС не са приобщени по надлежен процесуален ред и не следва да се включват в
доказателствената съвкупност.
Подсъдимия П.Д. подържа обясненията си и настоява за справедлИ.
присъда.
Адвокат Д. в качеството й на
защитник на подсъдимия Б.Ж. посочва, че
няма доказателства той да е участвал в ОПГ. Акцентира се на подсъдимия за
познанството му с Г. и връзката между
тях.
Д. изразява становище , че в
периода, в които се твърди, че е действала ОПГ, подзащитният й е работил в
друго заведение, като диджей - фолк клуб „Х.“ в С. и няма как по същото време
да бъде в бар „Т.“ да контролира и склонява момичета към извършване на секс
услуги.
Няма никакви доказателства Б.Ж.
да е получавал пари нито от момичетата, нито от С., нито от Г.Г.. Единствените
пари, които е получавал са било 30,00 лева, когато е бил нает да свърши
работата по осветлението и музикалното оформление, смята процесуалния
представител.
При така събрания доказателствен
материал, защитника пледира, че следва да бъде оправдателна присъда по
отношение на подзащитния й Ж., тъй като няма правни основания и няма абсолютно
никакви доказателства, които да докажат по безсъмнен начин престъплението, в
което е обвинен.
Подсъдимия Б.Ж. подържа обясненията си и настоява за справедлива
присъда.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия Г.К.Г. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********
Подсъдимия С.П.П. - роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
Подсъдимия Б.Ж.Ж. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като ******, ЕГН:
**********
Подсъдимия П.К.Д. - роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи
като ***********, осъждан, но реабилитиран по право, ЕГН: **********
Подсъдимият Г.Г. бил
управител на „Е.И. " ООД. Подсъдимия С.П. бил
строителен техник и създал доверени отношения с Г. във връзка с предмета на
дейност на фирмата. На ****** година между „Е.и."
ООД, представлявано от Г.Г. и
С.П. бил сключен трудов договор № 4 /т.3, л.125/, с който П. бил назначен на длъжност строител на
жилища, считано от 01.07.2008 година. Г. притежавал
няколко оборотни нощни заведения в гр.Б. и гр.К. , а също така и верига игрални зали. Няколко месеца преди
полицейската акция в бар „Т.“ възникнал конфликт между
полицейски служители и подсъдимия Г. Започнали интензивни проверки на
заведенията му. В началото на 2010г. поради настъпилата криза на пазара на недвижими имоти П.
започнал да търси и друга работа. Попаднал на обява за управител на бар „Т.“.След като се обадил на посочения телефон се свързал с
управител на име И.. След около 2
часа двамата се срещнали и разговаряли. В резултат на
този разговор след няколко дни П. бил назначен за управител на бара като
задълженията му включвало зареждане на алкохол, оформяне на документация и
набиране на персонал. Той пуснал обява във в-к „Ало, Б.“
за сервитьори, бармани, танцьорки. С нотариално заверено
пълномощно peг. №****** год. /в.д.№60/ Н.Н.К.,
в качеството си на управител и представител на „****** ООД, упълномощила С.П. да представлява дружеството. С допълнително споразумение № 7 от 03.01.2011 год. /в.д.№22/
към трудов договор, без посочен номер, между управителя на “*********”ЕООД
С.Б.И. и С.П.,
последният бил назначен за салонен управител на коктейл бар „Т." на осем
часов работен ден с възнаграждение от 360 лева. С нотариално
заверено пълномощно per. № ******** /в.д.№59/ И. също така упълномощил С.П. да
представлява „****** ООД.
Нощен бар
„Т." се намира в гр.Б, в сутерена на улица “Х.Б.” № **. Помещението било наето с договор за
наем от ********** /в.д.№9/, сключен между наемодателя и „****** ООД. В обекта, регистриран за търговия с храни с удостоверение от
********** /в.д. №10/, се предлагали храни и напитки. С
разрешение от 03.09.2010 год. от ****** /в.д. №84/ работното време било от 21.00 до 06.00
часа, с открита процедура от 06.08.2010 год. по
категоризиране на туристически обект /в.д.№11/ за нощен бар „Т.". Впоследствие коктейл бар „Т." се превърнал в
еротичен клуб „Т.", където момичетата започнали да танцуват на пилон по
бельо. Управител на заведението, по силата на пълномощно peг.
№****** год., а от 03.02.2011 год. и
на сключения трудов договор, бил С.П..Той получавал парите от оборота от
свидетелката А. Р. и ги отчитал на неустановено по делото лице с малко име И.. В началото П. бил всяка вечер в
заведението. В средата на 2010г. П. започнал отново да работи интензивно във фирмата на
подсъдимия Г. и по – рядко се занимавал с дейността на бара. Работил във
фирмата на подсъдимия Г. като технически ръководител на почти всички строителни
обекти на фирмата . Със свидетелката
М. се запознал в бара и след известно време заживели заедно.Преди да се
премести в неговото жилище З.М. живеела до бара в нает от нея апартамент.
П. се запознал с подсъдимия П.Д. чрез свидетелката
З.М..Тя се познавала с Д. от около 6-7 години и редовно ползвала услугите му като таксиметров
шофьор.През 2011г. П. отворил магазин за алкохол и
цигари в близост до клуб „Т. „и ползвал Д. на адреси да носи поръчки на
клиенти. Подсъдимия П.Д. работил като таксиметров шофьор от
20 години. От тях последните 10 години работил нощна смяна от 6,00 часа вечерта до 6,00 часа сутринта. В
този период на време си е създал
клиенти, които ползват нощно време таксита, за да има оборот и да си избИ.
разходите.Осъществявал своята дейност с лек автомобил „“Ш-О”" с per. №*****,
който взел от физическо лице на изплащане. С този автомобил Д. обслужвал персонала
на бара включително и танцьорките. Той познавал свидетелката М. от работата й в
курортен комплекс Сл.б. В момента в който започнала работа в бар „Т.“ тя
започнала интензивно да ползва неговите услуги като това правили и другите
момичета от заведението. Д. бил наясно с това , че
момичетата проституират и многократно водил клиенти в бара както и возил
момичетата на адреси като те му заплащали сумата за съответния курс. Във връзка
с работата си на управител на бара подсъдимия се запознал със свидетелката А.
Р. тя работила като барманка, събирала оборота от заведението и го предавала на
П. Заведението имало озвучителна и осветителна система и за поддържането й П. търсил ди джей.
Свидетелката Р. познавала подсъдимия Б.Ж. Той работил по това време в бар „Х.“гр.С.. Познавал се и с подсъдимия
Г. тъй като търсил работа в неговите заведения.Р. запознала
П. с подсъдимия Б.Ж..Той започнал да обслужва бар „Т.“
като за всяко посещение получавал 30 лева.В заведението ходил рядко най – вече
преди отварянето на клуба.С.П. го търсил по телефона
при възникнали проблеми с осветлението и за музиката. Случвало
се е и свидетелката Р. да му се обажда по телефона и да го вика в заведението.
Свидетелката З.М. сключила договор за наем на апартамент на
първия етаж на ул. „Хр.Б." № **със собственика
свидетеля И.Г.С. В апартамента имало д. стаи и кухня.
Според
показанията на танцьорките всички момичета използвали апартамента за
преобличане. Ключът от апартамента стоял на бара в заведението. При извършеното претърсване били намерени вещи, които сочат, че
жилището било използвано и за предоставяне на сексуални услуги. Този извод се основава на намерените в кошчетата за боклук отпадъци
и от показанията на свидетели, ползвали услугите на момичетата.
Към месец септември 2010
година в заведението като танцьорки работили - св. Г.С., Г.Д., А.Т., З.М. и Д.Д. Те
имали сключен трудов договор по силата на който получавали възнаграждение в
размер на 30 лева на вечер и 30% от поръчаните коктейли от клиентите.
В бара
имало мобилен телефон с номер *******, на който да се поръчват момичетата. Според показанията на танцьорките, барманката и
сервитьорките този телефон е оставил от друго момиче ,
което работило в бара и бил ползван за връзка с клиенти.Според справка от
мобилния оператор този телефон е на М.И.М.
Първоначално
ключът от апартамента стоял при бармА. - св. А. Р. В отделни случаи го оставяли в
магазина за алкохол и цигари на същия номер, на който се намирал и апартамента.
В този магазин след проведено интервю за работа от П., като продавач - консултант бил
назначен и работел свидетелят В.П.. Този
магазин бил собственост на подсъдимия П.. В
показанията си в хода на съдебното следствие свидетелките Г.С., Г.Д., А.Т.,
З.М., Д.Д., Д.Х. са категорични , че са проституирали без знанието на
управителя на бара и всички средства са оставали за тях.По делото не са налични
доказателства , които да мотивират съда да приеме тезата на прокуратурата за
начина на плащане и разпределяне на получените от извършваните сексуални услуги
парични средства.Разпитаните като анонимни свидетели клиенти на бара
потвърждават , че са заплащали парите лично на момичето.
От началото
на месец март 2011 година от самите момичета била публикувА. обява в Интернет сайта
“Б.Н”, както и във вестник „Ало, Б.". В тези обяви бил
посочен телефон за връзка ******* /т.1, л. 89-90/, както и че следва да се
звъни след 21.00 часа. Били отпечатани и визитни
картички, в които бил посочен телефонът, на който можеш да си поръчаш момиче за
секс.
През
периода месец септември 2010 год.
- 15.09.2011 год. в
заведението като танцьорки работели
Г.К.С., Г.Т.Д., А. А. Т., З.В.М., Д.С.Д. , а в периода юли – септември 2011г. и свидетелката Д.Й.Х.. Многократно през този период, като в
някои случаи и по няколко пъти на ден, момичетата били ангажирани от различни
български и чуждестранни граждани, клиенти както на нощен клуб „Т.", така и на различни хотели в гр.Б:
„Ф.А.Ц.Л.М.П.К.С.А.А.Св. и Б. И.Б., като срещу предоставените от тях сексуални
услуги, получавали съответното възнаграждение.Полученото възнаграждение
задържали за себе си. Свидетелката А.Т. започнала работа в
клуб „Т." непосредствено след открИ.нето му. Първоначално работела
само като танцьорка, а трудовият договор сключила с подсъдимия С.П..Тя танцувала танци на пилон, еротични танци. Тя получавала възнаграждение като танцьорка от 20 лева и 30% от
консумацията на коктейлите. Клиентите искали секс и тя
срещу заплащане извършвала сексуални услуги. Тарифата
си определяла сама и била 120 лева на час. Впоследствие
св. Т. започнала да отговаря на повикванията
на телефона, да посещава адреси на
клиенти, като срещу предложените от нея сексуални услуги получавала
договореното възнаграждение. Т. извършвала сексуалните
услуги без знанието на управителя на заведението. В случаите,
когато св. Т. трябвало да отиде на адрес
посочен от клиента, до там я откарвал с таксито
П.Д. За превоза П.Д. получавал съответната сума в зависимост от
показанията на апарата в таксито. Броят на клиентите бил
различен, т.к. имало вечери, в които имало много клиенти или пък се търсело
руско момиче, но имало и вечери, в които имало само по един клиент.
С.ката Д.Д.
била студентка и за да се издържа започнала работа в бар „Т." през м.
ноември 2009 година. Разговаряла с подсъдимия С.П. и подписала предоставения й от него
трудов договор. Първоначално св. Д. само танцувала на пилон, като сама подбирала облеклото си:
дали да танцува по-бельо или с много къса пола. За да
припечели допълнително през месец септември 2010 година Заплатата на св.
Д. била 20 лева на вечер, но зависела и от това колко
клиенти е успяла да привлече, както и колко питиета те са си поръчали в бара. Тя получавала и 30 % от стойността на поръчаните коктейли. Свидетелката излизала с клиенти на заведението и предлагала секс
срещу заплащане. Това правила скришно тъй като била
подписала анекс към договора който й забранявал да предоставя сексуални услуги
в бара.Д. сама избирала клиентите си и сама си
определяла тарифата. Парите от извършваните сексуални услуги
оставали за нея. При нужда ползвала услугите на
подсъдимия П.Д. като заплащала сумата, която показвал касовия апарат в
таксито.Д.Д. ползвала апартамента в който
живеела с.ката З.М. само за преобличане, но не и за срещи с клиенти.
С.ката Г.Д.
работела като проститутка от около 4 години. През месец март 2010 година отишла
в бар „Т." за да си търси работа. Там барманката
- св. А. Р. й обяснила, че трябва да се обърне към управителя - С.П.. На следващата вечер пострадалата Д. се срещнала с обвиняемия П.
Двамата се договорили да започне като танцьорка за три дни. Първоначално св. Д. само танцувала в заведението. С
допълнително споразумение №******* /в.д.№20/ към трудов договор /без посочен
номер/ на св. Д. било определено трудово
възнаграждение от 360 лева за четири часа работно време в коктейл бар
„Т.". Месец след като започнала работа Д. започнала да
проституира. Тя сама си избирала клиентите измежду
тези които я питали предлага ли консумация. Всички
получени пари оставали за нея.
Г.С. била назначена с трудов
договор № ******* /в.д..№17/ като барман в бар „Т." със
срок от един месец, с осемчасово работно време и трудово възнаграждение 320
лева. Било предвидено прекратяване на договора след
изтичане на изпитателния срок, с предизвестие до ответната стрА. от 30 дни. Реално обаче св. С. работела като танцьорка. Тя извършвала и сексуални услуги
срещу заплащане . Тя сама си
определяла тарифата. В заведението използвала заедно с други момичета
телефон оставен от момиче на име „К.“, за да приемат
обаждания от клиенти. При посещенията си на адреси ползвала
услугите на подсъдимия Д. като му заплащала сумата по касовия апарат на
автомобила.Всички получени пари са оставали за свидетелката.В показанията си
твърди, че не е плащала такса за работата си в бара.
Свидетелката Д.В. била
студентка. Започнала работа в бар „Т." на
граждански договор от 01.02.2011 година /в.д.№14/ като сервитьорка, за да си
помогне за издръжката. Многократно клиенти на бар
„Т." й предлагали да й платят за секс, но момичето отказвало. Никой не й оказвал натиск да предоставя сексуални услуги на клиенти
срещу заплащане.
Свидетелката
З.М. работела като проститутка от около 6 години. След като се върнала от Германия, през месец март
2010 година и след известно време започнала работа като танцьорка на трудов
договор в бар „Т." С допълнително споразумение № ******** /в.д.21/ към
трудов договор /без посочен номер/ на свидетелката М. било определено трудово
възнаграждение от 360 лева за четири часа работно време в коктейл бар
„Т.".М. сключила договор за наем на апартамент,
намиращ се непосредствено до клуба.Започнала заедно с другите момичета да
предлага сексуални услуги срещу заплащане. За връзка с
клиентите ползвала посочения вече мобилен телефон .Тя се познавала с подсъдимия
Д. отдавна и ползвала услугите му на таксиметров шофьор.Случвало се е той да й
намира клиенти и да я кара на определени адреси. З.М.
му заплащала за всеки курс определена сума. През
2011г. З.М. заживяла с подсъдимия С.П.
Свидетелката
Д.Х. *** през месец юни 2011 година, за да си търси работа. Обиколила из заведенията в града и
питала за работа като танцьорка. Отишла и в клуб „Т.",
където започнала работа като танцьорка. Трябвало да танцува
по бельо в заведението. Свидетелката Х. сключила
трудов договор на ******** /в.д.№18/ за неопределено време на четири часово
работно време, като танцьор с трудово възнаграждение 360 лева. Освен
това попълнила декларация на ******** /в.д..№23/, в
която заявила, че за действията си, излизащи извън възложените й трудови задължения,
отговорност носи само тя, като по никакъв начин не ангажира с тях нейния
работодател /без да е посочено кой е той/. Свидетелката Х.
излизала с клиенти и извършвала секс услуги.Тя сама си изготвила визитни
картички с посочен телефон на който клиентите да се обаждат.П.Д. я карал на адреси на клиенти като Х. заплащала услугата по
показанията на касовия апарат.
Свидетелката
подробно разказва за бившия си приятел на име Б.-Б. . Той редовно я посещавал в бара и
всички момичета го познавали.
В края на месец
юли 2011 година свидетел с идентификационен номер 1, заедно със свои приятели
посетили клуб „Т.". По същото
време в клуба се намирали д. лица които приятелите на свидетеля му посочили
като подсъдимите П.
и Ж.. Един от приятелите на свидетел с идентификационен № 1
си харесал момиче за секс, след което двамата се качили в апартамента на ул.
„**********. Парите за услугата клиентът дал направо на
момичето.
През
инкриминирания период нееднократно бар „Т." посещавал и свидетел с
идентификационен номер 4, След като си поръчвал питие, при него на масата
идвало едно от пострадалите момичета, което му предлагало секс срещу заплащане. Обяснявало му, че половин час
струва 80 лева, а за един час тарифата е 120 лева. Т.к.
свидетелят не разполагал със собствен терен, момичето го водело в апартамента
на ул. „**********.
Вечерта на
15.09.2011 година клиент на заведението платил на свидетелката Х. сумата от 80
лева за половин час. Двамата се качили в апартамента, в съседната сграда на № **.
В момента, в който св. Х. отключила
входната врата, двамата били задържани от органите на полицията.
Около 22.00 часа на
15.09.2011 година П.Д.
спрял таксиметровия автомобил пред еротичен клуб „Т.". След
като влезнал в заведението бил задържан от св. Ж.Д. и други служители на
ОДМВР-Б..
С протокол за претърсване и
изземване от 15.09.2011 година /т.1, л.54-55/ от бар „Т.",
находящ се на ул. ********* били иззети - моб. телефон „**" с IMEI*********** с абонатен номер
*******, визитки с надпис „*********** *******", тетрадки с оранжева цигулка
и със сини корици, оригинали и копия на трудови договори и допълнителни
споразумения към тях, договор за наем, преносим компютър „***".
С протокол
за претърсване и изземване от кошчетата за боклук в стаите на апартамента,
находящ се на ул. „********** /т.1, л.62-63/, били иззети употребявани презервативи и
празни опаковки от тях. При извършен оглед на вещ.
доказателства /протокол т.2, л. 100/ е установено, че в първия кош те са 4 на
брой, а във втория и третия по 6 броя. В два от гардеробите
били намерени намачкани чаршафи.
С протокол за претърсване и
изземване /т.1, л.74/ от С.П. били иззети: карта "Т. клуб"-***;
сумата от 936 лева в банкноти 2 х 100, 3 х 50 лв.,20 х 20 лв.,12 х 10 лв.12 х 5
лв. и 3 х 2 лв.; телефон марка "**"-***, с
ИМЕЙ № ***, ведно със СИМ карта на „М-тел" с № ***; тесте с визитни
картички - общо 27 бр. от които 3 бр. *** 13 бр. ***, 7 бр. на денонощен магазин за цигари и алкохол;
тетрадка малък формат с надпис на корицата "История" с разкъсани
корици и част от листите, захвА.ти с метална щипка; черен калъф за документи с
1 бр. карта на „Уникредит Булбанк" № *** и 45 бр.
различни визитни картички; пълномощно от Ст. И. за Ст.
П. № *** на нотариус Ив.К.; Пълномощно от Н.К. за Ст. П. №** на нотариус
И.К.;Пълномощно от Н. И.нов за Ст. П. № *** на нотариус С.С.; Писмо до
"С.Л." ЕООД с подпис на О. Д.; 24 служебни
бона за “С.К.П.Б” - нощен клуб-Т. за периода
11-15.09.2011 год.; 4 бр. контролни листи с №********
за нощен клуб Т.; 11 бр. бонове на „ПИБ" за
покупки за клуб Т.; ПКО №******** на Ст.П.; 2 бр. приемо-предавателни
протоколи с № ********; 6 бр. Стокови разписки с №********, № -не се чете от
15.09.11 г., №********;. Фактура №
******** /оригинал/; 1 бр. тефтер
"*****"; 1 бр. печат на "*****"
ЕООД; връзка с четири секретни ключа; връзка с 4 бр. секретни
ключа плочка с надпис "*****"; СИМ карта на „*****; СИМ карта на
„М-тел" с № *****; мастилница /тампон/ за печат; л. Осигурителни вноски за
периода 01.08-31.08.2011 год.; Опис на липсващи вещи на “С.К.П.Б”;
Удостоверение до „*****" от С.П.; 1 бр.СМР от 02.06.2011 год.;
Удостоверение № *****; разрешение за удължено работно време № ******* год.;
нотариална покА. от “С.К.П.Б” от 01.09.2011 год.
С протокол за личен обиск
/т.3, л.56/ от Б.Ж.
били иззети мобилен телефон „**" ** с имеи *****, ведно с батерия и
СИМ-карта на ВИ.ком с № ***** и 1 бр. моб. телефон „**" ** с имеи *****, ведно с батерия и
сим-карта на „Виваком"
с№ **.
С протокол
за доброволно предаване от 15.09.2011 година /т.З, л.58/ от св. Д.Х. били предадени, следните вещи собственост на С.П. - моб. телефон „**" Е 71с имеи **, ведно с батерия; моб. телефон „**" ХЗ с имеи **, ведно с батерия; моб. телефон „**" ** с имеи **, ведно с батерия; СИМ-карти
„Прима" с № **; „Глобул" с № **; „ Виваком " с № **.
С протокол за личен обиск
/т.3, л. 60/ от Г.
били иззети моб. телефон „**" с имеи **, ведно
със сим-карта с № ** на „М-тел".
С протокол за претърсване и
изземване /т.1, л.76/ от П.Д. били иззети следните вещи от значение за
наказателното производство: моб. телефон „**" с
ИМЕЙ- **, без СИМ карта; моб. телефон марка
"**-**" с ИМЕЙ-**, ведно със СИМ карта на „ Виваком " с абонатен № **; моб. телефон
"**" ИМЕЙ-**, ведно със СИМ карта на „М-тел" с абонатен № **;
моб. телефон "** **" с ИМЕЙ- № ** със СИМ карта на „ Виваком“
с абонатен № **; сгъваем нож с метална черна дръжка; Сума от 609 лева в
банкноти: 1 х 100 лв., 1x50 лв.,16 х 20 лв., 11 х 10 лв., 3 х 5 лв. и 7 х 2 лв.; Сума от 12.45 лв. в
различни монети; 16 бр. визитни картички с надпис
"***".
Според заключението на
изготвената техническа експертиза /т.2, л.12/ за изследване на мобилен телефон
„**" с абонатен номер ******* се установява, че на този телефон са
изпращани текстови съобщения от момичетата, че ще закъснеят или че ще останат за още определено време при съответния клиент, или е
получавано съобщение с текст посочващ адреса, на който да отиде момиче за
сексуална услуга. Провеждани са и разговори с различни
хотели, чиито клиенти са търсели момиче за секс. В този смисъл са и
изготвените веществени доказателствени средства, получени при използване на СРС
- папка № 5
От протокол за изготвена
техническа експертиза на 5 броя телефони /т.2, л. 17-91/, иззети от П.Д. се установява
следното: мобилни телефони „****", ведно с карта на моб. оператор „Виваком"
и аб. номер **; „** ** s", ведно с карта на моб. оператор „ Виваком
" и аб. номер **; „** **", ведно с карта на
моб. оператор „М-тел" и абонатен номер **; „**
**" с карта на моб. оператор „М-тел" и
абонатен номер ** били използвани от Д. за връзка с бар „Т." и със самите
пострадали - свидетелките Г. С., Г. Д., А. Т., 3. М.,
Д. Д. и Д. Х.. На тези телефони освен обаждания, подсъдимия получавал текстови
съобщения от момичетата кога и откъде да ги вземе, респективно им изпращал
съобщения с информация .
От заключението на
техническата експертиза /т.З, л. 88-106/ се установява, че:
- мобилни телефони „**" Е-71;
„**" ХЗ, ведно с батерия; „**" **, ведно с батерия; сим-карта
„Глобул" с № **, собственост на С.П. са ползвани от него. В този смисъл са
и изготвените веществени доказателствени средства, получени при използване на
СРС /ВДС папка № 2/. СИМ-карти „Прима" с № ** и „ВИ.ком"
с № ** не съдържат никаква информация.
- Мобилни телефони „**" **, ведно със сим-карта на „Виваком" с № ***** и „**" ** със сим-карта на „ Виваком "
с №**, иззети от Ж. са този смисъл са и изготвените веществени доказателствени
средства, получени при използване на СРС /ВДС папка № 3/;
- Моб.
телефон „**", ведно със сим-карта на „М-тел" с номер ** е ползван от
подсъдимия Г. .В този смисъл са и изготвените
веществени доказателствени средства, получени при използване на СРС /ВДС-папка
№1/.
Спрямо
П.К.Д. са прилагани специални разузнавателни средства по разрешение №**на председателя на Окръжен съд - Б. , което е
издадено по искане на ОД на МВР – Б..
Спрямо С.П.П. са прилагани специални разузнавателни
средства по разрешение №**на председателя на Окръжен съд - Б. , което е
издадено по искане на ОД на МВР – Б..
Спрямо Б.Ж.Ж. са прилагани специални
разузнавателни средства по разрешение №**на председателя на Окръжен съд - Б. ,
което е издадено по искане на ОД на МВР – Б..
Спрямо Г.К.Г. са прилагани специални
разузнавателни средства по разрешение №**на председателя на Окръжен съд - Б. ,
което е издадено по искане на ОД на МВР – Б..
Спрямо
установения телефон в бар „Т.“ – ** са прилагани специални разузнавателни
средства по разрешение №**на председателя на Окръжен съд - Б. , което е
издадено по искане на ОД на МВР – Б..
По доказателствата
Фактическата
обстановка по делото се установява по
несъмнен и категоричен начин от
показания на свидетелите З.В.М., Г.К.С., А. А. Т., Д.С.Д.,Д.Й.Х., А.
Р.,Р., Д.С.В., Г.Д., Д.П.Х., И. И.П., С.Г.Ч., Ж.З.Д., В.А.П. , И.М.Т., В.Р.Р. ,
Т.И.С. ,В.Х.Х. ,И.Г.С. от съдебното следствие , свидетели с тайна самоличност
№1,№4, обясненията на подсъдимите дадени
в хода на съдебното следствие , протоколи за претърсване и изземване с
фотоалбум /т.1, л.54-59; л.62-67/; протоколи за претърсване на лице и изземване
/т.1, л.74 и 76/; техническа експертиза /т.2, л. 12-15; 17-91/; протокол за
оглед на ВД /т.2, л. 100; т.З, л.45/; справки от М-тел /т.2, л.**; л. 109-111;
113-246/; разписка /т.2, л. 105/; справка от „Виваком" /т.З, л.64-65/; протокол
за доброволно предаване /т.З, л.83/; свидетелства за съдимост /т. 1 ,л.
12,16,20,24/ , протоколи за изготвени ВДС
и др.
По
отношение на обясненията на подсъдимите :
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимите в
контекста на разбирането , че те имат двойствена природа – гласно
доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита.Оценката
на обясненията на подсъдимите се дава при съблюдаване на логическата
убедителност и последователност на
тяхното вътрешно съдържание и от отношението им към останалия доказателствен
материал.
В
конкретния случай съдът намира , че обясненията на подсъдимите , дадени в хода на съдебното
следствие не съдържат съществени вътрешни протИ.речия и непълноти и не се
опровергават от други събрани по делото доказателства.Поради изложеното те
следва да бъдат кредитирани през призмата на своята двойствена природа.
В
обясненията си пред съда подсъдимия Г.Г. подробно разказва за заниманията си ,
предходните досъдебни производство и изразява становище , че настоящото
производство е продиктувано от нежеланието му да сътрудничи на органите на
полицията.В тази част обясненията на подсъдимия нямат конкретна връзка с
предмета на наказателното производство и не допринасят за изясняване на
обективната истина.
Съдът
кредитира обясненията му в частта относно познанството му с другите подсъдимите
П. и Ж. ,както и обстоятелствата по техните взаимоотношения.Тези обяснения се
подкрепят от обясненията на П. и Ж. и от показанията на с.ите О., А. Р. ,И. П..
Твърдението на Г. , че не е имал досег с бар“Т.“ се подкрепя практически от
всички доказателства.Единствените които говорят за Г. като съпричастен към
дейността на бара са свидетелите с тайна самоличност , които преразказват чуто
от техни приятели както и от с.я Ж.Д..Тези показания са на база преразказани
думи и слухове.В тях не се съдържат конкретни факти които да подлежат на
проверка.
Обясненията
на Г. са логични ,последователни и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.Изготвените ВДС на прилагани СРС не доказват тезата на държавното
обвинение за конкретната роля на подсъдимия Г. в твърдяната престъпна група.
Няколкото разговора по-скоро потвърждават неговите обяснения за връзките му с
подсъдимия П..Тези разговори потвърждават изложеното и от П..Свидетелят Д. на
конкретно зададен въпрос за съпричастността на Г. към дейността на клуб
„Т.“ дава уклончив отговор и заявява, че
подсъдимия не е засичан в клуба при многобройните полицейски проверки. Нито
едно от работещите в бара момичета не споменава Г. като шеф.Те говорят за друго
лице.Възможността това да се дължи на страх не намират опора в доказателствата
по делото.Няма конкретна причина всички свидетели да премълчават тази роля тъй
като някой от тях към момента на разпита им в хода на съдебното следствие нямат
никаква връзка с подсъдимите.
Съдът
приема наличните доказателства и от тях не може да намери основание да игнорира
обясненията на Г. Твърденията му за конфликт с полицейските служители и
преднамереност на действията на органите на досъдебното производство не могат
да бъдат проверени, а и не попадат в предмета на настоящото наказателно
производство. Безспорно е , че Г. е бил изключително предпазлив в разговорите
си по телефона преди полицейската операция.Това е възможно да се дължи на
различни причини .За това в обясненията си споделя и подсъдимия Ж. и
свидетелката О.
Обясненията
на с.я в частта относно публичната тайна за собствеността на веригата еротични
клубове „Т.“ не намира опора в доказателствата. Единствената насока за
верността на тези обяснения е информацията за бившите собственици на фирмата
собственик на клуба „СК. П.“ООД.
Съдът
взема предвид обясненията на подсъдимия Г. в контекста на доказателствената
съвкупност и основава на тях изводите си относно съпричастността му към
деянията най вече поради факта , че не
са опровергани.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия П. във връзка с познанството му с
подсъдимите Ж. ,Д. и Г..Тя се подкрепя и от обясненията на тези
подсъдими.Версията за отношенията му с подсъдимия Ж. се подкрепя от показанията
на с.ката Р. и косвено от танцьорките в бара.Изложеното от подсъдимия за познанството
му с П.Д. се подкрепя от свидетелката М. и от изготвените ВДС на проведени
телефонни разговори.Съдът приема , че изложеното в обясненията на този подсъдим
за отношенията му с Г.Г. е съответно с другите доказателства и следва да бъде
кредитирано.
Липсват
конкретни доказателства които опровергават обясненията на П. в тази им част.
Житейски
нелогично е обяснението на П. относно незнанието му за това , че танцьорките
проституират.В тази част обясненията не се опровергават от други доказателства
.Свидетелките категорично заявяват, че са проституирали без знанието на
управителя тъй като са подписали анекс който им забранявал и поради това ги
заплашвало уволнение.В записаните разговори се споменава за изпращане на
момичета , но това е толкова общо и лишено от конкретика, че не е достатъчно да
опровергае твърдението на подсъдимия по такъв начин, че да го преодолее.Няма
доказателства в подкрепа на твърдяното от държавното обвинение за разпределяне
на получените от незаконната дейност парични средства.Налични са разговори в
които П. взима пари от съпругата на Г. , но това е в контекста на работата му
на технически ръководител в строителен обект.
Съдът
намира , че обясненията на подсъдимия Б.Ж., дадени в хода на съдебното
следствие се вписват в установената фактическа обстановка и съответстват на
другите събрани доказателства.
Те
кореспондират с обясненията на подсъдимия П. , показанията на свидетелката Р. и
не се опровергават от обясненията на другите работещи в бара.Всички свидетели
говорят за момче на име „Б.“ , но от описанието им не може да се направи извод
за идентичност с подсъдимия Ж. А.лиза на показанията на свидетелите във връзка
с това лице води до извод, че този „Б. „ е съвсем друго лице което е приятел на
една от танцьорките – свидетелката Х.Б.Ж. потвърждава обясненията на Г. относно
познанството им и контактите между тях. Във връзка с обясненията на Г. за
притесненията му Ж. казва“ Отидох в „Б.б.“ да говоря с него дали ще мога да
работя и да си кажа моите предложения, свързани с музиката и с танците и тогава
той ми каза, че му създавали много проблеми в заведението и в момента му било
много напрегнато, защото знаел, че го разследват или нещо такова и трябвало да
внимавам и аз заради тези телефони, с които сме говорили за певиците и
музиката. Беше много напрегнат и каза да внимавам и да се пазя, че ще говорим
по-нататък, защото има проблеми. Аз го възприех сякаш, че не желае моите
услуги, свързани с музиката и затова ми казва тези неща. Не взех на сериозно
това нещо. Той каза, че всеки ден му правят проверки, че полицаите го
притесняват по 5-6 пъти на ден, беше доста разстроен.“
Обясненията на подсъдимия Д. относно
заниманията му , контактите с момичетата от клуба и начина на плащане на
курсовете за таксиметровата услуга се потвърждават от свидетелските
показания.П.Д. е знаел, че момичетата проституират и даже им съдействал за
контакт с клиенти.Доказателствата по делото не опровергават обясненията му
свързани с получаваната от него сума за всеки конкретен курс. В тази част
обясненията съвпадат с показанията на свидетелите М., С., Д.,Т. и други. В тази
връзка той заявява:“ Знаех
момичетата от клуб „Т.“ с какво се занимават. Те сами са ми казвали, че
предоставят сексуални услуги, оставяли са ми визитки. От тези пари, които
взимат от клиентите, са ми казвали, че това, което си изкарат, си е за тях,
пари не дават на никой. Не са споделяли, не съм ставал свидетел на разговори за
това, че дават част от парите на някой друг. Доколкото са ми казвали, в клуба
танцуват. А когато предлагат сексуални услуги, като ме извикат да ги карам,
излизат някъде в града – примерно до апартамент на клиент в града или до хотел
и после ме викат да ги върна обратно в бара, ако съм свободен. Имало е случаи
само да ги закарам или само да ги върна. Не мога да кажа дали са получавали
възнаграждение като танцьорки.“
Тези
обяснения не се опровергават и от разговорите записани при експлоатирането на
СРС. Практически анализа на разговорите потвърждава изложеното от Д. по
отношение на контактите си с проституиращите момичета и с подсъдимия П.
По отношение на свидетелските показания:
Съдът
разглежда показанията на свидетелите
,дадени в хода на досъдебното производство, в контекста на нормата на
чл.6,т.3,б.“д“от ЕКЗПЧОС и по – конкретно на изискването депозирането на
гласните доказателства да става в условията на открит и състезателен процес с
гарантирано участие на страните в производството.Доколкото нормата на чл.281 НПК позволява приобщаването на показанията на свидетелите поради наличието на
формалните предпоставки за това съдът ги приобщи чрез прочитането им.
Налице е
твърдение от свидетелите, че е упражнен психически натиск при снемане на
показанията им в хода на досъдебното производство. Съдът смята, че наличието на
натиск не е установено по безспорен и категоричен натиск. Съгласно константната
съдебна практика единствено безспорно установения психически и физически натиск е пречка за
приобщаването на показанията на свидетел, дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство.
Съдът не
приема възраженията на страните относно формата на разпита по реда на чл.223 НПК. Единственото изискване посочено в закона е разпита да се проведе пред
съдия от съответния първоинстанционен съд. В този случай съдията е гарант, че
на свидетеля са му разяснени правата и задълженията и казаното от него е
записано вярно в съставения протокол. Липсата на оформен протокол по правилата
на съдебното следствие е нарушение, което не влияе на доказателствената
стойност на разпита. Вярно е, че наложената практика изисква от формална гледна
точка оформянето на протокола за разпит по правилата на съдебното следствие, но
липсата му не може да се приеме за абсолютна предпоставка за изключването му от
доказателствената съвкупност.
При
изграждане на изводите си относно правнозначимите за предмета на доказване
факти, съдът разделя свидетелите на няколко групи.
В първата
група поставя свидетелите, които са работили като танцьорки в бар“Т.“ и са
предоставяли сексуални услуги на клиенти срещу заплащане.Това са свидетелките
Г.К.С., Г.Т.Д. , А. А. Т.,З.В.М., Д.С.Д. и Д.Й.Х..
Съдът
кредитира показанията на тези свидетели дадени в хода на съдебното следствие
поради гореизложените мотиви. В същото време показанията на свидетелките С., Т.
А., Д. и Х. дадени пред съдия в хода на съдебното следствие бяха прочетени по
реда на чл.281 от НПК.
При
преценка на показанията на посочените свидетели съдът взе предвид заявеното от
тях при условията на непосредствения им разпит в хода на съдебното следствие. Тези
показания се вписват в установената фактическа обстановка.Съпоставяйки
показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие с другите
доказателства се налага извод за достоверност на тези показания.
При
кредитиране на показанията на тази група с.и от досъдебното производство се
констатират съществени непреодолими противоречия с целия останалия
доказателствен материал.
Показанията
на свидетелката Г.Т.Д. от досъдебното производство бяха приобщени по реда на
чл.281, ал.5 НПК.
Свидетелката
З.М. подробно разказва за работата си като танцьорка в бар“Т.“ като признава,
че е проституирала като е предлагала секс срещу заплащане. Според свидетелката
това правила извън бара без знанието на управителя на заведението. Тарифата й
била 100 лева за час стандартен секс .Тя си избирала клиентите и ходила
предимно на техен терен или в хотел като отрича да е водила клиенти в наетия от
нея апартамент, намиращ се в непосредствена близост до бара.М. твърди, че
получените пари оставали за нея. По отношение на подсъдимия П.Д. заявява:“
Плащахме за таксиметровата услуга на П. и когато ни е карал в Б. или извън Б.
сме му плащали това, което пише на апарата на таксиметровия автомобил. Когато
ме кара до вкъщи, аз си плащах. Когато сме ходили при клиент, ние сме взимали
от клиента пари и сме плащали превоза – цената на таксиметровата услуга. Ние
взимахме пари от клиента и плащахме на П., каквото е отчетено на апарата. Това,
което пишеше на апарата, това заплащахме.“Тези нейни думи се подкрепят и от
свидетелките Г.К.С., Г.Т.Д. , А. А. Т., Д.С.Д. и Д.Й.Х..
В
показанията си З.М. подробно разказва за ползвания мобилен телефон, който останал
от друго момиче.Тези нейни думи се потвърждават и от останалите свидетелки от
тази група с изключение на свидетелката Х., която не ползвала този телефон за
връзка с лицата на които предоставяла сексуални услуги срещу заплащане.
Идентични
са показанията на свидетелките и по отношение на лицето с име „Б.“ Всички са
единодушни, че това не е подсъдимия Б.Ж., а едно друго момче – приятел на
свидетелката Д.Х. Всички свидетелки подробно разказват за полицейската акция и
подробности от задържането и разпита им в полицията.Твърденията им за упражнено
психическо насилие са обсъдени по– горе.
Последователни
са и показанията на свидетелките относно собственика на бар „Т.“.С.ката Х.
казва:“ На бара имаше шеф, казваше се И. висок, едър, пълен, с по-дълга коса,
кестенява на цвят. Чувала съм другите
момичета, че този И. е шеф. Виждала съм И. два пъти. Слизаше в бара да пие, по
някакъв начин показваше, че е шеф, държанието му беше като на човек, който е
собственик на бара, разпореждаше се с персонала като свой. Не съм виждала този
И. да събира пари.“
След
прочитане на показанията на всяка от свидетелките от тази група, дадени пред
съдия в досъдебното производство , тя категорично ги отрича и потвърждава тези
дадени пред съда.
Свидетелката
М. категорично отрича всичко записано в протокола от досъдебното производство
като при предявяване на подписа й под протокола отрича да е положен от
нея.Заключението на назначената по искане на защитата съдебно графическа
експертиза на този подпис опровергава твърдението на М.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите от тази група дадени в хода на съдебното следствие по
изложените вече мотиви. Няма доказателствена опора която да мотивира съдебния
състав да игнорира тези показания. Такъв извод би бил в голяма степен пресилен
и голословен.
Втората
група с.и са служители в бар „Т.“ и запознати с обстоятелства свързани с бара и
подсъдимите. В нея попадат Д.В., А. Р. , Д.О.,И. П.,С.Ч., П., И. Т., Т.С.,
В.Х. и И.С..
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.П. в хода на съдебното следствие. Неговите
показания са логични и подробни .Съдът приобщи чрез прочитане показанията на
този с., дадени пред съдия в досъдебното производство. Тези показания бяха мотивирано отречени от П. Той ясно
посочва обстоятелствата които потвърждава. Релевантни за предмета на
производството са показанията свързани с дейността на бар“Т.“,
взаимоотношенията му с подсъдимия П., момичетата от бара и оставяния ключ.
Неговите показания не допринасят съществено за изясняване на обективната истина
по делото.
Свидетелят
напълно отрича показанията си в досъдебното производство като подробно обяснява
условията при които те са били снети.
Свидетелката
И. Т. работила като танцьорка в клуб „Т.“.Тя разказва за запознанството си със
собственика на клуба – И. и начина по който е започнала работа. Тя потвърждава
показанията на другите танцьорки и обясненията на подсъдимите.
Свидетелят
Т.И.С. обяснява по какъв повод се обаждал на Г. и практически потвърждава
неговите обяснения.
Свидетелят
В. Р. потвърждава изложеното в обясненията на подсъдимия Б.Ж..
И.С. е
собственик на апартамента и наемодател по представен договор за наем между него
и с.ката З.М..Той подкрепя показанията на М. и другите танцьорки.Свидетелят е
категоричен, че по повод на сключения договор за наем е контактувал единствено
с наемодателката.
Свидетелката
Д.В. била сервитьорка в бар“Т.“и подробно описва дейността на клуба ,на
танцьорките и на подсъдимите П. и Д..Нейните показания потвърждават показанията
на свидетелите от първата група.В този контекст са и показанията на с.ката А.
Р..Тя е посочена като лицето на което момичетата са отчитали част от парите за
извършваните сексуални услуги. По този въпрос Р. казва :“ Не съм се занимавала
с проституция. Клиенти на бара не са искали от мен извършването на секс услуги.
Управителя никога не ми е казвал, че ако искам да изкарам пари, мога да
извършвам секс услуги. Знам, че момичетата не мога да извършват секс услуги,
работя там и знам, че момичетата, които работеха като танцьорки нямат право да
извършват други услуги. Заведението им беше забранило, тъй като това не е
морално. Момичетата не са споделяли с мен да искат да извършват секс услуги.
Имало е случаи, когато момичетата изкарат по-голям бакшиш, да оставят малка
сума пари 20.00 лв. – 30.00 лв. да се почерпим целия персонал.“В остА.лата част
нейните показания подкрепят изцяло показанията на другите свидетели и
обясненията на подсъдимите.
Свидетелката
Д.О. е съпруга на подсъдимия Г. Нейните показания следва да се преценят като се
вземе предвид това обстоятелство. Те подкрепят изложеното от подсъдимия във
връзка с взаимоотношенията му с П. Също така кореспондират по отношение на
действия на полицията и други контролни органи. О. потвърждава липсата на
всякаква съпричастност на Г. към дейността на бар“Т.“.
Свидетелите
П. и Ч. дават показания свързани с работата им в други заведения собственост на
подсъдимия Г. Съдът взема предвид тази част от тях свързани с провеждани
разговори с подсъдимия, изпращани съобщения и за взаимоотношенията между него и
подсъдимия П. Тези показания кореспондират с показанията на всички коментирани
до тук показания и поради тази причина следва да се кредитират с доверие.
Третата
група с.и включва Ж.Д. и разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели с
тайна самоличност с идентификационни номера 1 и 4.
Съдът
смята , че показанията на свидетеля Ж.Д. не следва да се изключват от
доказателствената съвкупност.
На първо
място, относно достоверността на показанията на с.ите – полицейски служители,
съдът намира за необходимо да отбележи, че няма законова забрана полицейски
служители да бъдат свидетели в наказателното производство. Единствено, предвид
длъжностното им качество, съдът следва особено внимателно да преценя
достоверността на показанията на тези свидетели и да ги подлага на особена
критика.
В първата
част от показанията свидетелят преразказва оперативна информация получена чрез
беседи с граждани както и обстоятелства обосновали прилагането на СРС спрямо
лица свързани с бар „Т.“.Свидетелят подробно разказва за ролята на всеки един
от подсъдимите като изрично заявява , че това го е установил с експлоатация на
СРС ,с явни проверки в заведението и работа с оперативни източници. Тези
източници са основанието на свидетеля да посочи ролята на всеки от подсъдимите.
Съдът цени показанията на този свидетел като производни и им предава по скоро
спомагателно значение за разкриване на обективната истина.
В
показанията на свидетеля Д. се съдържа информация за предаване на оборота от
свидетелката Р. на подсъдимия П., а той от своя стрА.. на Г. Този извод на
свидетеля се основава на получената информация от прилаганите СРС и се основава
на факта , че непосредствено след като П. вземал парите от оборота осъществявал
връзка с подсъдимия Г..При предявяване на изготвените ВДС тази информация не се
потвърждава.Самият свидетел посочва , че в разговорите между Г. и П. много
рядко се е споменавал бар“Т.“ , а парите които Р. предавала на П. са оборотни
пари .Твърдението за това, че клиентите са плащали на бара сумата за поискА.та сексуална
услуга се основава според свидетеля на СРС и от оперативната работа с граждани.
А. свидетел
№4 изрично казва , че парите за услугата дал на момичето , а за питието платил
на бара.Този свидетел разказва , че момичето взело ключ за апартамент и двамата
се качили над бара , влезли в една стая със спалня и там правили секс.На
отговор на въпрос свидетелят отговаря , че цената за услугата я разбрал от
момичето.Харесал момичето , попитал я за цената , тя му я съобщила след което
се качили в посочения апартамент.
Показанията
на а.свидетел №1 фактически са преразказ на думи на други лица които не са
свидетели по делото.Съдържащата се в тези показания информация е непроверима. Информацията
за подсъдимия Г. е основА.. на думи на други лица които свидетелят е възприел.Неговата
информация е преразказ на думите на трети лица.Липсва конкретика относно факти
доказващи твърденията.
Цитираните
показания на тази група свидетели не могат да опровергаят обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелите от другите две групи.
След като
установи , че свидетел с идентификационен №1 е едно и също лице със свидетел с
идентификационен №5 и по изложените в определението мотиви след искане на
страните съдът заличи този свидетел.Съдът смята , че не може един и същи
свидетел да бъде защитен два пъти по едно наказателно производство.Този подход
би създал правна несигурност и би довел до невъзможност за оценка на
свидетелските показания при наличието на противоречия между тях.Правилния
подход би бил с провеждането на нов разпит на същия свидетел с дадения вече
идентификационен номер.Съдът смята , че показанията съдържащи се в протокол за
разпит на свидетел с идентификационен номер 5 не са относими към факти и
обстоятелства от предмета на делото, а
имат отношение към последващо поведение на подсъдимите което е свързано с
производство по чл.64 и 65 НПК.
По
отношение на свидетелите с тайна самоличност №3 и №2 съдът смята ,че не следва
да обсъжда прочетените им показания по реда на чл.28 НПК.Представителя на
държавното обвинение не успя да осигури непосредствения разпит от съда на тези
свидетели.Това лиши подсъдимите и защитниците от правото да им задават въпроси
и по този начин да упражнят правото си на защита.Отказът на двамата свидетели е
предаден чрез трето лице което го прави непроверен от съда .
Съдебният
състав предостави достатъчно време и възможности за разпит на тези свидетели в
хода на съдебното следствие.Съдът смята , че с оглед осигуряването на правото
на защита на подсъдимите и на равнопоставеност на страните в процеса на събиране
на доказателства следва да изключи от доказателствата по делото приобщените
чрез прочитане показания на тези свидетели от досъдебното производство.
Писмените
доказателства по делото са непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи
на доказване и бяха кредитирани от съда изцяло, именно като такива.
По
отношение на прилаганите СРС съдът смята , че те са прилагани законосъобразно
преди образуване на досъдебното производство и са годни доказателства предвид
разпоредбата на чл.177,ал.3 НПК. В случая е налице корелация между ППО - то по
което са прилагани и досъдебното производство по настоящото дело.Липсата на
надлежен прокурорски акт не е такова съществено процесуално нарушение което да
води последици на липса надлежно приобщаване. Считам искането на защитата за
неоснователно поради следните съображения. На първо място, нито в ЗСРС, нито в
НПК, е посочен някакъв специален ред или изискването с изричен акт да бъдат
приобщени тези материали към НП. Касае се за материали, получени чрез СРС. Не
се касае за материали от друго наказателно производство . Тази абревиатура ППО
означава преписка на предварителен отчет – специален оперативно издирвателен
термин и означава определен вид оперативно дело. То се образува от съответните
полицейски органи преди образуването на наказателно производство и служи за
проверка, от която да бъдат събрани данни за образуването на такова
производство. Поради тази причина изтъкнатите нарушения не са налице и
получените и изготвени ВДС посредством използването на СРС, са годни такива, не
е опорочена процедурата по тяхното изготвяне
Съдът изцяло дава вяра на заключението на
назначената по делото комплексна техническа експертиза , което възприема като
пълно, точно, ясно и отговарящо на поставените задачи. Заключението е изготвено
въз основа на теоретичните познания и професионален опит на експерта.
Съдът изцяло дава вяра на
заключението на назначената по делото графическа експертиза, което възприема
като пълно, точно, ясно и отговарящо на поставените задачи. Заключението е
изготвено въз основа на теоретичните познания и професионален опит на експерта.
Съдът приема за достоверно заключението по
назначената компютърно-техническа експертиза .
Спазени
са законовите изисквания при прилагане на специалните разузнавателни средства.
Налице е разрешение от компетентен орган - председател или упълномощен от него
заместник председател към съответния окръжен съд и събраните в резултат на
прилагането им доказателства се ценят от съда при оценка на доказателствата.
Към
доказателствения материал съдът приобщи на основание чл.283 НПК и всички
събрани по делото писмени доказателства.При постановяване на присъдата съдебния
състав ги взема предвид и не изключва от
доказателствената съвкупност нито едно от тях.
ОТ ПРАВНА СТРА. :
Така установената
фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по
делото съда намира, че не може да се
направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимите са автори на
престъпленията, в извършването на които са обвинени с внесения в
Специализирания наказателен съд обвинителен акт, а именно такива по чл. 321 ал. 3 предл. 2-ро вр. ал. 1 /за Г./
вр. ал. 2 /за П., Ж. и Д./ вр. чл. 93, т.20 от НК, по шест обвинения по чл. 155 ал.5 т.1 и т.З вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. I от НК,по шест обвинения по престъпление
по чл.159г предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал. 2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр.
ал.1 предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал. I от НК и едно обвинение по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3 вр. ал. 3 вр. ал. 2
от НК /за Г., П. и Ж./ поради което съда ги призна за невиновни и на осн.чл.304
от НПК ги оправда по така повдигнатите им обвинения.
1.По
първото обвинение /условно посочено като такова/ повдигнато на подсъдимите за
извършено престъпление по чл.321, ал.1 на Г.К.Г. и по чл.321 , ал.2 на С.П.П. ,
Б.Ж.Ж. и П.К.Д..
Легалното
определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20
от НК. Според този текст организирана престъпна група е структурирано трайно
сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита
структура. по обвинението по чл. 321 от НК за организиране и участие в ОПГ по
делото липсват каквото и да било доказателства за наличието на образувана ОПГ,
в това число като трайно сдружение на три лица, с цел извършване на
престъпления по чл. 155 от НК /да свожда към блудствени действия и съвокупление
различни лица/ и по чл. 159а от НК /да набират и транспортират лица, с цел да
бъдат използвани за развратни действия/. Съществуването на такава група касае
общност на сговора с цел създаването й, какъвто по делото категорично не се
доказа и нито едно от доказателствата по делото не сочи обратното.
Съществуването
на такава група касае също трайно установена йерархична структура с ясно
разпределение на ролите по власт и подчинение, като едно или повече лица от
групата са ръководители, а остА.лите имат разпределени роли и са на подчинение
на ръководителя. Според обвинението Г.Г. бил ръководителят, а П., Ж. и Д. –
участници. По делото не се установиха каквито и да било трайни отношения между
тримата подсъдими, основани на власт и подчинение едни към друг.Единствено
отношения между работодател и служител са доказани между Г. и П. .Тези
отношения нямат връзка с обвинението по настоящото дело. Нито свидетелските
показания сочат обратното, нито изслушаните ВДС, събрани чрез експлоатация на
СРС.
В
обясненията си в хода на съдебното следствие
подсъдимите отричат както създаването, така и участието си в ОПГ. Тези
обяснения безспорно са защитна позиция, но те са и доказателствено средство
съгласно изричната норма на чл. 115 от НПК, като съдът не следва да ги
кредитира единствено и само, когато те се оборват от останалите доказателства
по делото. По настоящото дело обаче доказателства за създаване на ОПГ не се
събраха нито преки, нито косвени, поради което по никакви начин не са оборени
обясненията на подсъдимите в тази насока. Поради това обсъждането ролите на
подсъдимите в тази група е абсолютно безпредметно поради липсата въобще на ОПГ.
За наличието на ОПГ и участието на Г. в ролята, приписана му от обвинението, следва
да е доказано и извършването на конкретни фактически действия от Г. по
ръководене на групата, респективно изпълнение на неговите нареждания от останалите
участници. Такива доказателства категорично липсват по делото, още по-малкото
пък да установяват по несъмнен начин тези факти. Освен че липсват доказателства
за създаването и поддържането на ОПГ, липсват и доказателства за осъществявани
комуникации между подсъдимите през инкриминирания период, въобще или
най-малкото в интензитет, даващ основание да се предположи участие в групата.
Съдът
положи максимални усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата по
обвинението, но не успя да събере нито едно доказателство или доказателствено
средство, сочещо на ОПГ, в това число във вида и формата, сочени от обвинението.
Участието в такава организирана престъпна група означава подсъдимите П., Д. и
Ж. да са
изразили съгласие – писмено или устно или пък с някакви действия воля за
участие в групата, която е била ръководена от Г.Г., както и да са имали знанието за целта, за която е
създадена въпросната група. Липсват събрани каквито и да било доказателства от
които да се изведе извода, че подсъдимите са дали съгласие за участие в такава
ОПГ. Напротив от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява,
че липсват такИ.. присъединителни волеизявления от стрА. на подсъдимите.
Липсват и доказателства подсъдимия Г., който е сочен за ръководител на ОПГ , да
е поставял общи или конкретни задачи на другите подсъдими или пък да им е дал
указания за постигане на набелязаната цел, а
именно извършване на престъпления по престъпления по чл. 155 от НК /да
свожда към блудствени действия и съвокупление различни лица/ и по чл. 159а от НК /да набират и транспортират лица, с цел да бъдат използвани за развратни
действия/ на територията на гр.Б. .
Обвинението
се основава единствено на предположението, че след като подсъдимите се
познават, същите са участвали в организирана престъпна група създадена с цел да
извършва престъпления по чл. 155 от НК /да свожда към блудствени действия и
съвокупление различни лица/ и по чл. 159а от НК /да набират и транспортират
лица, с цел да бъдат използвани за развратни действия/ и са извършили и
престъпление свързано с подправка на инкриминираните официални документи.
Горните предположения са изведени от отречените в хода на съдебното следствие
показания на свидетелките З.М., А.Т., Г.С., Д.Д. и Д.Х. . С оглед констатирА.та
липса на доказателства подсъдимите да са
извършили каквито и било фактически действия свързани с участието им в ОПГ съда
намира за ненужно да обсъжда останалите елементи на престъплението по чл.321 от НК от обективна и субективна страна. При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът зае
становище, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Безспорно беше установено, че свидетелките З.М., А.Т., Г.С., Д.Д. и Д.Х., така
наречените пострадали по настоящето производство, предоставяли сексуални услуги
срещу заплащане. Това те са превели по свой личен избор, без да бъдат
уговаряни, убеждавани, склонявани или принуждавани от някого, още по-малко от
подсъдимите по настоящето дело. Това те се правили, за да изкарват допълнителни
парични средства, извън получаваното от тях друго възнаграждение в бар „Т.“.
Това те са правили без знанието и съгласието на управителя на бар „Т.“ С.П.,
тъй като беше установено и доказано от приложените доказателства, че всички
момичета са подписали анекси към трудовите си договори, с които те излишно са
били предупредени, че не трябва да извършват такива услуги, като в противен
случай ще бъдат уволнени. Това, че П. не е знаел какво вършат момичетата
категорично бе заявено от тях при проведените им разпити.
Следващото
категорично доказано е именно, че изкарани от тях парични средства са оставали
изцяло и само за тях, като по този начин са се опитвали да си осигурят по-висок
стандарт на живеене или да помагат на своите близки.
За да се
придвижват момичетата не са ползвали различни таксиметрови шофьори, а е било достатъчно
да се обадят на П.Д. и той да ги закара където трябва. Както на всички останалите
таксиметрови шофьори се заплаща, така и момичетата плащали на П.Д. показаното
на апарата.Между тях са изградили близки, приятелски отношения и последният им
носил, когато ми поискали цигари и ядене. Липсват доказателства в подкрепа на
тезата , че подсъдимият Г. е собственик на бар „Т.“, превърнал го е еротичен клуб в който започнали да се
извършват и сексуални услуги.Посоченото в обвинителната теза , че той набирал момичета,
разпределял задължението на участниците,
наел апартамент в близост до бара, възложил на Д. да обслужва дейността като шофьор и
уточнявал тарифите на момичетата не намира опора в доказателствената
съвкупност.
Когато
трябвало да се потърсят доказателства по делото, няма нито едно пряко, или
косвено доказателство, което да подкрепя тези изводи.
На
следващо място по никакъв начин в хода на разследването не беше установено и
управителят или лицето, представящо се за собственик на бара в Б., а именно „
И.“, посочен от абсолютно всички момичета, работили в заведението в Б., посочен
и от управителя С.П., като човекът, който му е възложил функциите по
управлението и представителството на бар „Т.“ в Б..Не е доказано и наличието на
паричен поток от бар „Т.“ към Г..Твърденията на държавното обвинение се
основават на догадки и предположения.
По отношение на обвиненията за
престъпление по престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.З вр. ал. 3 вр. ал.1
предлож. 2-ро и 3-то вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл.159г предлож. 2-ро и 3-то,
вр. 159а ал. 2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1 предлож.1-во и 2- ро вр. чл.
26 ал. 1 от НК.
Съдът смята , че липсват
конкретни доказателства за автор на
подправката, за начин, време и място на извършване, още по-малкото такИ., сочещи
на несъмнена доказаност.
Наличният доказателствен материал
не установява подсъдимите да са извършили активни действия по намирането,
привличането, уговарянето или склоняването на пострадалите свидетелки, за да
бъдат същите въвлечени за постигане на целите, предвидени в чл.159а ал.1 и ал.3
от НК.
Съдържанието на понятието
„набира", следва да се тълкува като привличане, събиране, вербуване,
уговаряне или склоняване на лице /лица/ за да бъдат въвлечени за постигане на
целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 и ал.З НК. Привличането на лицата може да
е стА.ло, освен с протИ.правни средства и с такИ., които са напълно легални,
например: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане
или приемане на работа, чрез агенции които предлагат работа, обучение,
сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по Интернет или в
медиите, използване на посредници в питейни заведения и други неограничен кръг
дейности.
Понятието „набиране" се
изяснява от граматическото и логическо тълкуване на съдържанието му в
чл.159а-чл.159г НК. Граматическото тълкуване на думата "набирам" води
до извода, че деянието в тази му форма представлява и убеждаване на другиго да
се присъедини към начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата
на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо
въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното
мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на
престъплението.
За съставомерността на основния
състав по чл.159а НК, за да е налице това престъпление трябва да се установи , че някой от участниците в групата е вербувал,
уговорил и склонил жертвата за сексуални услуги, за да постигне някоя от
съставомерните цели.
Съдът не приема тезата на
защитата за това, че обвиненията по
чл.159г предлож. 2-ро и 3-то, вр. 159а ал. 2 т. 6 предлож.2-ро и 3-то вр. ал.1
предлож.1-во и 2- ро вр. чл. 26 ал. 1 от НК
поглъщат тези по чл. 155 ал.5 т.1
и т.3 вр. ал. 3 вр. ал. 1,пр.2 и пр. 3
от НК . С Тълкувателно решение №2/16.07.2009г. ВКС приема, че склоняването към проституция с
користна цел по чл.155 ал.3 вр. ал.1 от НК и набирането чрез склоняване на лице
към проституция с цел използване за разврат по чл.159а ал.1 от НК се покрИ.т,
като единствената разлика между двата състава е в обхвата на целта, а не в
нейното съдържание. При престъплението трафик на хора специалната цел е с
по-широк обхват, защото експлоатацията на развратните действия има траен,
системен характер, тъй като проституцията се използва като зА.ят, извършван
трайно за определен период от време за облаги. При користната цел по чл.155
ал.1 предл.1 от НК в съзнанието на дееца са очертани същите представи, но за
мотивирането на жертвата за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез
проституирането. Поради това има поглъщане на обективните и субективните
признаци на състава по чл.155 ал.3 вр. ал.1 предл.1 от НК от състава на чл.159а
ал.1 предл.1 от НК. В такава хипотеза деянието следва да се квалифицира по
чл.159а ал.1 предл.1 от НК съгласно принципа на поглъщането на престъпните
състави, което изключва съвкупността от престъпления. Иначе казано, не следва
да се приема, че са осъществени едновременно престъпните състави на чл.155 ал.3
вр. ал.1 предл.1 от НК и този на чл.159а ал.1 предл.1 от НК. Създаването на
условия за разврат, каквито са свождането към блудствени действия или
съвкупление, или предоставяне систематически на помещения на различни лица за
разврат , не могат да бъдат погълнати от трафика на хора. Когато деянията по
чл. 155, ал. 1,предложение второ НК, по чл. 155, ал. 2 НК или по чл.155 ,ал.З,
вр. с ал.1, предложение второ или вр. с ал. 2 НК са извършени паралелно с
трафика на хора или след реализиране на целта му за използване на развратните
действия, те могат да са само в реална съвкупност с престъпленията по чл. 159а
- чл. 159г НК, или по чл. 159в НК. При наличните обвинения тезата изложена от
защитата вярна сама по себе си е неприложима , тъй като на подсъдимите не е
повдигнато обвинение за склоняване към проституция.
. В константната съдебна практика
има легално определение на това какво означава „свождане към блудствени
действия, или съвкупление“, това е създаването на условия за блудство и
съвкупление между д. лица, чрез съгласуване на волята им, в посока към
осъществяване на такова поведение. ТакИ. доказателства за съгласуването на
волята на д. лица в делото не съществуват. Видно от доказателствата клиентите са си търсили момичетата, а
последните са се криели и са излизали с когото искат от клиентите, а не са били
заставени да правят това на всяка цена. Момичета са вършели това само ако те
самите са го искали по собствена воля, без да са били мотивирани от някого или
от нещо.
От разпитите на всички свидетели по настоящето
производство не се констатира да има такова мотивиращо въздействие на някой от
подсъдимите, за да може да се въздейства по някакъв начин на момичета да
извършват нещо против своята воля и своите убеждения.
Само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да ангажира претендирА.та от обвинителната власт
отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почИ. на предположения,
на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за
инкриминираните деяния квалифицирани като такИ. по чл.321 , 155, ал.1 пр.2 и 3 и липсата на категоричност
относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно съда да
оправдае подсъдимите по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.
Не се установи в хода на
съдебното следствие сочения механизъм на действие на организирА.та престъпна
група.
Имайки предвид установената в
с.з. по безспорен начин фактическа обстановка съдът прави извода, че
подсъдимите . не са осъществили от обективна и субективна страна състава на
чл.159г, предл.първо вр.чл.159а ал.2,т.1,т.2,предл.първо,т.3,предл.първо и т.6
вр.ал.1, предл.първо от НК .
Изпълнителното деяние „набиране“ по чл.159а НК
така, както е залегнало в Тълкувателно решение № 2/2002г. по ОС на ВСК означава
и се осъществява чрез активни действия на дееца за търсене и привличане,
вербуване, уговаряне и склоняване на жертвите за бъдещата им експлоатация.
Набирането като една от формите на изпълнителното деяние по чл.159 а НК е психическо
въздействие върху едно или няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да
участват в постигане на целите на престъплението. Набирането с цел сексуална
експлоатация по основния състав, представлява активна дейност по търсенето на
пълнолетни лица, с цел да бъдат въвлечени в извършването на развратни действия
за встъпването им, в които те нямат лични, интимни мотиви. За това за
изпълнителното деяние, посочено в обвинителния акт, отново нямаме нито едно
годно доказателство. Няма данни как пострадалите са били уговаряни, склонявани
или вербувани, напротив за всички от тях съществуват трудови договори и анекси
към тях, от които е видно, че те единствено и само следва да се занимават с
танци в бар „Т.“ и да не извършват абсолютно никакви други неморални действия,
като в противен случай, те са били заплашени от уволнение, но както те самите
споделиха самоволно и по своя инициатива, тъй като това, което са получавали
като трудово възнаграждение, процент от изпитите коктейли от клиентите, тези
парични средства не са им били достатъчни и те са си позволявали тайно да
излизат и да извършват сексуални услуги, без това да знаете никой от четиримата
подсъдими.
По отношение на изпълнителното
деяние „транспортиране“. Под транспортиране се разбира превозването или преместването,в
случая на хора, от едно място на друго с помощта на превозно
средство,каквото е установено от
доказателствата по делото. Действително подсъдимият Д. е возил момичетата,
безспорно установено е и никой не го оспорва, но той е бил нает от тях за превозване
.
От субективна страна подсъдимите
следва да са осъществили деянията при форма на вината”пряк умисъл”- съзнавали
са общественоопасния характер на деянието по транспортирането на всяка една от
пострадалите с цел използването им за
развратни действия/ и са искали настъпването на общественоопасните
последици.
Съдът смята , че това деяние не е
осъществено от субективна страна. Подсъдимият Д. формално е превозвал
свидетелките и е бил запознат с това , че проституират.В същото време по делото
не са налични доказателства , че той е знаел за това , че момичетата дават част
от парите на друг, че са мотивирани да извършват това от друго лице или пък са
работили в изпълнение на целите на организирА.. престъпна група.Той е получавал
възнаграждение за извършвания превоз по показанията на касовия апарат в
автомобила .Той е знаел, че тези момичета проституират за себе си въз основа на
собствено решение.В този случай не е доказано , че Д. осъществява съставомерно
поведение по чл.159АНК.Лицето извършващо превоз – транспортиране на жертва на
трафик на хора осъществява съставомерно поведение само когато знае за тези
обстоятелства и е наясно с тях.
Съдът смята , че събраните
доказателства не могат да мотивират извод за осъществен състав на
престъпление по чл. 155 ал.5 т.1 и т.3
вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК от подсъдимите
Г., П. и Ж.. Видно от събраните
доказателства наемател на апартамента по силата на сключен договор е била
свидетелката З.М. . Тя е използвала този апартамент.Наемодателят С. подробно
изяснява обстоятелствата по наемането и ползването на жилището. Изяснено е
начина на предоставяне на апартамента и лицето което го е ползвало.Няма
доказателства за съпричастност на подсъдимите Г., П. и Ж. към наемането и
ползването на апартамента. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен
резултат се заключава в държането на предоставеното помещение от поне т.
двойки.Съдът приема , че в отделни случаи жилището е било ползвано от
проституиращите свидетелки на базата на показанията на някой свидетели и на
намерените вещи при извършеното претърсване и изземване.Не е доказано по
категоричен начин, че жилището е предоставяно от тримата подсъдими.Това
твърдение се основава на предположение за тяхната съпричастност към
предоставянето на сексуални услуги срещу заплащане.
В константната съдебна практика
има определение, има легално определение на това какво означава „свождане към
блудствени действия, или съвкупление“, това е създаването на условия за блудство
и съвкупление между две лица, чрез съгласуване на волята им, в посока към
осъществяване на такова поведение. ТакИ. доказателства за съгласуването на
волята на д. лица в делото не съществуват. Видно от доказателствата клиентите са си търсили момичетата, а
последните са се криели и са излизали с когото искат от клиентите, а не са били
заставени да правят това на всяка цена. Момичета са вършели това само ако те
самите са го искали по собствена воля, без да са били мотивирани от някого или
от нещо.
От разпитите на всички свидетели по настоящето
производство не се констатира да има такова мотивиращо въздействие на някой от
подсъдимите, за да може да се въздейства по някакъв начин на момичета да
извършват нещо против своята воля и своите убеждения.
Основен принцип на съвременния
наказателен процес е, че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а
присъдата не може да се основава на предположения – чл. 303 НПК. Тежестта на
доказване на обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и
разследващите органи (включително и относно субективната стрА.), а в закона изрично
е посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като
съобрази всичко изложено от правна стрА.., съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им
обвинения. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на
съдебния състав за виновността на подсъдимите. Отсъствието на такИ. налага
единствения и правилен извод, че извършването на престъпление не е доказано по
несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимите за невинни и тяхното
оправдаване.
Няма как съдът, при наличие на
множеството целенасочено допуснати в хода на досъдебното производство нарушения
и непълноти, да възприеме за меродавна обвинителна теза. Извършването на едно
престъпление и виновността на подсъдимите не могат да бъдат установявани и
доказвани с цената на игнориране на принципите и правилата на наказателния
процес. В този смисъл се е произнесъл и Върховният касационен съд на РБ в свое
Решение № 161/15.03.2007 г. по н.д. № 843/06, III н.о.
С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о. , ВС сочи
че: вероятността „…не може да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко
съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност на подсъдимия. Необходими са положителни доказателства,
които да правят извода на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да
било противен извод”. Т.е. осъдителната присъда не може да почИ. на вероятности
и предположения, в какъвто смисъл е и чл.303 ал.2 от НПК. За да бъде признат
подсъдимият за виновен, следва да са налице такИ. доказателства, които по
несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на инкриминираното
престъпление. Когато такИ.. доказателства липсват, за съда е налице само една
правна възможност и тя е да признае този подсъдим за невинен и да постанови
оправдателна присъда. За постановяването на осъдителна присъда са необходими
положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на
членовете на съдебния състав за виновността на подсъдимите. Отсъствието на такИ.
налага единствения и правилен извод, че извършването на престъпление не е
доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимите за невинни
и тяхното оправдаване.
Макар и внесеният обвинителен акт да търпи сериозна критика, то
интересите на правосъдието и на подсъдимите биха били защитени в пълна степен с
постановяването на оправдателна присъда.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, сторените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: