№ 24587
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20241110106936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
1
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
С оглед предходното вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В конкретният случай заявителят претендира и "компенсаторна неустойка" за
неизпълнение на поето задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство.
Настоящият съд приема, че в случая неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като би довела до неоснователно обогатяване на
кредитора. Тази уговорката води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като
позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане на сумата на кредитиране,
като това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на чл.19 ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране и
противоречи на добрите нрави. Ето защо се налага извод, че клаузата предвиждаща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на длъжника да предостави
обезпечение, последващо сключването на договора, е уговорка във вреда на потребителя,
което я прави нищожна на основание чл.21 ЗПК.
Предвид гореизложеното искането за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено за сумата от 732,25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. №
37780/06.02.2024 г. по описа на СРС, подадено от ************, В ЧАСТТА МУ за сумата
от 732,25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение.
УКАЗВА на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2