№ 13383
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110144991 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. К. В. против
(министерство).
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 2912 лв. по издадения изпълнителен лист от 15.02.2012г. по
присъда № (номер)/(дата)г. по НОХД № (номер)/(година)г. на Пл. в. с., поради плащане и
изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не спори, че ищецът е заплатил главницата в
размер на 2912 лв., но твърди, че не е заплатил законната лихва от датата на увреждането
11.08.2009г. Поддържа, че давността е била прекъсвана.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 15.02.2012 г., издаден по
НОХД № (номер)/(година) г. на Пл. в. с., с който ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 2 912,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени щети, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 11.08.2009 г. до окончателно изплащане.
Видно от квитанция към приходен касов ордер № 28 от 16.02.2012 г. ищецът е
заплатил сумата от 2 912,00 лв.
По делото са представени и приети като писмени доказателства постановените
крайни съдебни актове по НОХД № (номер)/(година) г. по описа на В. с. - Пл.. Видно от
1
решение № 491/08.02.2012 г. по КНОХД № 2541/2011 г., ищецът е осъден да заплати на
(министерство) на РБ сумата от 2 912 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането 11.08.2009 г. до окончателно
изплащане.
Като доказателство по делото са приети преписи от изпълнителни дела № 5290/2016
г., № 5067/2018 г. и 4075/2021 г. по описа на ДСИ при РС (град).
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По делото не е спорно между страните, че ищецът е осъден да заплати в полза
на (министерство) на РБ сумата от 2 912 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането 11.08.2009 г. до окончателно
изплащане, за което е издаден изпълнителен лист от 15.02.2012 г. по НОХД №
(номер)/(година) г. на Пл. в. с..
Видно от представения по делото разходен касов ордер от 16.02.2012г. ищецът е
платил сумата от 2912 лв. Ответникът не оспорва това обстоятелство с отговора на исковата
молба. Въпреки това, видно от приложените доказателства е завел два пъти изпълнителни
дела, а именно: изп. д. № 5067/2018 г. и изп. д. № 4075/2021 г. по описа на ДСИ при РС
(град), в които е претендирал платената вече от ищеца още на 16.02.2012г. главница, като е
направил искане за принудително изпълнение и по отношение на тази сума, вместо да
претендира единствено лихвата от посочената в изпълнителния лист начална дата на
изпадане в забава до датата на плащане – 16.02.2012г. Ето защо, съдът намира, че ищецът
има правен интерес от завеждане на настоящето дело с оглед образуването на изпълнителни
дела срещу ищеца за вече платената сума.
Предмет на настоящето дело е единствено установяване недължимостта на
главницата, видно от петитума на исковата молба, поради което не следва да бъдат
обсъждани възраженията на ответника по отношение на лихвата. С оглед на изложеното и
като взе предвид извършеното плащане от страна на ищеца още на 16.02.2012г., съдът
намира, че предявеният иск за установяване недължимостта на главницата следва да бъде
изцяло уважен.
На следващо място следва да се отбележи следното. Присъдата е влязла в сила на
08.02.2012г. Изпълнителният лист е издаден на 15.02.2012г. Плащането на задължението за
главница е извършено на 16.02.2012г. Незаплатена е останала лихвата за периода от
11.08.2009г. до 15.02.2012г., която възлиза на 769.05 лв. , изчислена с интернет калкулатор.
Дори да се приеме, че с извършеното плащане в размер на 2912 лв. е погасена първо
лихвата по издадения изпълнителен лист, а след това и част от главницата, поради което
остатъкът от дължимата главница би възлизал на 2142.95 лв. /2912лв. - 769.05лв./, то този
остатък би бил погасен по давност поради следните съображения. Както беше посочено по –
2
горе, присъдата е влязла в сила на 08.02.2012г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е винаги пет години. Вземането на ответника към ищеца в случая е било
установено със съдебно решение. В Решение № 141/17.07.2019 г. по дело № 3152/2018 г. на
ВКС, ГК, III г.о., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД има предвид съдебни
решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент
на давността е датата на влизането им в сила. Ето защо, в настоящия случай, давността е
започнала да тече от датата на постановяване на решение № 491/08.02.2012 г. по КНОХД №
2541/2011 г., доколкото същото не подлежи на обжалване.
Молбата за образуване на изпълнително дело № 5067/2018г., съдържаща искане за
предприемане на определени изпълнителни действия, е подадена на 25.01.2018г. От
08.02.2012г. /датата на влизане на решението в сила/ до датата на подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 25.01.2018 г., са изтекли повече от 5 години, през
които не се установява да са извършени каквито и да било действия, прекъсващи или
спиращи погасителната давност, поради което дори да се приеме, че с извършеното плащане
на 16.12.2012г. е погасена първо лихвата и част от главницата, то и в този случай остатъкът
от дължимата главница би бил погасен по давност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложеният препис от
изпълнително дело № 5290/2016 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от
17.11.2016 г., с който В. К. В. е осъден да заплати сумата от 200 лева, представляваща
наказание глоба в полза на бюджета на съдебната власт. Взискател по посоченото
изпълнително дело е районен съд (град), като не се установява по същото да е присъединен
взискател (министерство). Следователно предмет на изп. д. № 5290/2016 г. не е било
процесното парично вземане. С оглед изложеното, не може да се приеме твърдението на
ответника, че давността е прекъсната с образуването на посоченото дело. Първото действие,
което прекъсва давността е било подаването на молба от 25.01.2018г. за образуване на
изпълнително дело № 5067/2018г., но както беше посочено по – горе, към тази дата
вземането вече е било погасено по давност.
С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като
основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в размер на 566.50
лв., от които 116.50 лв., представляваща държавна такса и 450 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на (министерство) на Република
България, (град), (адрес), че В. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес) не дължи на
(министерство) на Република България, по предявените искове с правно основание чл. 439
ГПК, сумата от 2 912 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за която е
издаден изпълнителен лист от 15.02.2012 г. по НОХД № (номер)/(година) г. на Пл. в. с..
ОСЪЖДА (министерство) на Република България , (град), (адрес), да заплати на В. К.
В., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
566.50 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4