Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 703
25.10.2022г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 601 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закон за
отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на Б.Х.В. с ЕГН **********,***,
чрез адв. В.Г., с адрес *** против
Заповед № ЗРД - 327/09.06.2022г. на Командира на Военно формирование 52740-
Хасково, с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договорът му за военна служба, освободен
е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в запаса на военнослужещ.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за незаконосъобразна, издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
нарушения на материални разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Претендира
се липсата на мотиви, като се сочи, че от текста на оспорения акт не става ясно
за какво нарушение е ангажирана отговорността му, какво е изпълнителното деяние
на същото и кое вменено му задължение не е изпълнил. Оспорва да е нарушил
военната дисциплина.
Излагат се твърдения за издаване на
процесния акт извън предвидените в чл. 249 от ЗВОС срокове за това. Оспорва се,
административно наказващия орган да е установил нарушението на 26.05.2022г. с
представянето на свидетелство за съдимост с рег. № 2118/23.05.2022г., като в
тази връзка се претендира Присъда по НОХД № 1077/2018г. на РС Кърджали да е
била изпратена от съда на административно наказващия орган, след
потвърждаването й с Решение № 21/28.03.2019г. по ВНОХД № 23 /2019г. на ОС
Кърджали.
В хода по същество, процесуалният
представител на жалбоподателя сочи, че административнонаказващия орган е бил
наясно с наличието на образувано досъдебно производство по случая, в хода на
което е представил характеристични данни за жалбоподателя. Твърди се, че
наложените с присъдата пробационни мерки са били осъществявани със знанието на
командира на военното формирование, предвид което няма как същият да не е знаел
за цитираната присъда. Претендира се, с оглед изтеклия срок от влизане в сила
на присъдата, жалбоподателя да е реабилитиран за извършеното престъпление. На
следващо място, се сочи че към настоящия момент жалбоподателят има завършено
средно образование, предвид което нецелесъобразно е неговото освобождаване, с
оглед използваната неистинска диплома за завършено образование.
По изложените съображения се претендира
отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът – Командир на Военно
формирование 52740 - Хасково, чрез процесуален представител изразява становище
за законосъобразност на оспорения акт. Твърди се наличието на безспорни
доказателства, че при постъпване на военна служба жалбоподателя се е ползвал от
неистински документ за завършено средно образование. Сочи се, че нарушаването
на закона, забранено на военослужещия по силата на чл. 115, т.7 от Устава е тежко
нарушение на военната дисциплина, което от своя страна и поради характера на
деянието /използване на неистинска диплома за средно образование/ винаги води
до уронване на престижа на военната професия. Като неоснователни се определят
доводите на жалбоподателя свързани с изчисляването на сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание. Претендира се жалбоподателя да е нарушил закона още при постъпването
си на военна служба и да е продължил да го нарушава непрекъснато до неговото
уволнение, предвид което сроковете предвидени в чл. 249 от ЗОВСРБ се считат за
спазени. Оспорва се наличие на знание у командира на военното формирование за
потвърдената от ОС присъда, както и за изпълнение на наказанието по същата с
негово знание. При тези доводи се иска да бъде потвърден оспорения акт и да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЗРД - 295 от 26.05.2022г.
/л.11/ командира на военно формирование 52740, назначава Комисия в състав от
председател и двама членове, която да извърши служебна проверка във връзка с
получено свидетелство за съдимост с рег. № 2118 на ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В. –
гранатометчик в 1 механизирано отделение на 2 механизиран взвод във 2
механизирана рота на военно формирование 52740 .
Във връзка с производството, на
27.05.2022г. от ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В.
– гранатометчик в 1 механизирано отделение на 2 механизиран взвод във 2
механизирана рота на военно формирование 52740 е снето обяснение /л.15/, в
което същият сочи, че при постъпването си на военна служба през 2009г. е
представил диплома за завършено средно образование, която в последствие се
оказала нереална. Независимо от опитите да се защити бил признат за виновен за
това си деяние и изтърпял наказание – „пробация“. Записал се да учи отново, но
към 27.05.2022г. все още нямал диплома. Такава щял да получи седмица по- късно.
На 27.05.2022г. е снето обяснение и от
сержант Г. Б. А.- Началник на отделение „Сигурност на информацията“, в което се
сочи, че във връзка със стартирала процедура по проучване по ЗЗКИ, на
26.05.2022г. ефрейтор Б.Х.В. му представил свидетелство за съдимост, в което било
отразено, че е осъждан. С посоченото обстоятелство бил запознат командира на
батальона.
За резултатите от извършената служебна
проверка, определената със Заповед № ЗРД - 295 от 26.05.2022г. Комисията изготвила Протокол, заведен във Военно
формирование 52740- Хасково под рег.№ 3-1646 от 06.06.2022г. /л.12-14/ Предвид
установеното по случая и направеното заключение, Комисията предложила на
основание чл.245, ал.2, вр. чл. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ на ефрейтор
2-ри клас В. да бъде наложено дисциплинарното наказание „уволнение”.
На 07.06.2022г. с жалбоподателя Б.Х.В. е
проведена беседа, обективирана в Протокол рег.№ 3-1651/07.06.2022г. /л.24/, в
хода на която същият е запознат със събраните доказателства и описаните в
Протокол рег.№ 3-1646 от 06.06.2022г. обстоятелства, като в протокола В. е
отразил, че има възражения.
С оспорената Заповед № ЗРД- 327 от 09.06.2022г.,
на основание чл. 245, ал.2, във вр.
чл.242, т.1 и чл. 244, т.7 от ЗОВСРБ, Командира на Военно формирование
52740 - Хасково налага на жалбоподателя Б.Х.В. дисциплинарно наказание ”уволнение“.
На основание чл.161, т.3 и чл. 165, т.3
от ЗОВСРБ, чл.73, ал.1 и чл. 91 от ППЗОВСРБ и т. 9.2 от Заповед № ОХ-
669/05.08.2021г. на Министъра на отбраната на РБ се прекратява договора за
военна служба и се освобождава от длъжност и военна служба и се зачислява в
запаса ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В. – гранатометчик в 1 механизирано отделение на
2 механизиран взвод във 2 механизирана рота на военно формирование 52740-
Хасково.
В заповедта се излагат следните факти:
На 26.05.2022г. около 10:00ч., в района на военно формирование 52740- Хасково,
във връзка със стартирала процедура по проучване по ЗЗКИ ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В.
е предоставил на началника на отделение по сигурността на информацията – старши
сержант Г. А. свидетелство за съдимост с рег. № 2118 от 23.05.2022г. От
свидетелството за съдимост става ясно, че ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В. е осъден на
основание чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. чл.1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“
от НК по НОХД № 1077/2018г. с присъда № 123/20.11.2018г., като му е наложено
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки „задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 8 месеца с периодичност два пъти седмично“ и
задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца.
Присъдата е потвърдена с решение № 21/28.03.2019г. по ВНОХД № 23/2019г. по
описа на Окръжен съд Кърджали.
Сочи се, че ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В.
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено
образование – диплома за средно образование серия С-20 № 027059, рег.
№1622/28.06.2003г. издадена на негово име, като го е представил лично в сектор
„ Военен отчет, кандидати, набиране и адаптация“ при Военно окръжие – Кърджали
при кандидатстване за работа като военнослужещ. Впоследствие, ефрейтор 2-ри
клас Б.Х.В. е използвал диплома за средно образование серия С-20 № 027059, рег.
№1622/28.06.2003г. за подписване на договор за военна служба през 2009г. и е
приет на служба във военно формирование 52740, където служи и до момента.
От така описаните факти е прието, че Б.Х.В. е допуснал тежко нарушение
на дисциплината, като умишлено е използвал неистински официален документ за
завършено образование - диплома за средно образование серия С-20 № 027059, рег.
№1622/28.06.2003г. при кандидатстване на военна служба и подписване на договор
за приемане на военна служба през 2009 година. Посочено е, че използването на
неистинска диплома нарушава изискването на чл. 141, ал.1 от ЗОВСРБ за завършено
минимум средно образование, а с представянето й той е удостоверил притежаван
образователен ценз, който в действителност не притежавал. Това обстоятелство се
сочи да е налице, както към датата на приемане на военна служба, така и към
настоящия момент.
Така описаното деяние е квалифицирано
като нарушение на разпоредбите на чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ, вр. чл. 114, т.4 и
чл. 115, ал.1, т. 7 от УВСВСРБ. След посочените правни норми, в оспорената
заповед се пояснява, че В. е признат за виновен за това, че съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ за завършено средно образование при
кандидатстване за заемане на военна служба. Сочи се още, че нарушаването на
закона е тежко нарушение на военната дисциплина, което от своя страна и поради
характера на деянията /използване на неистинска диплома за средно образование и
затаяване на факти и обстоятелства относно влезнала в сила присъда по време на
службата му/ винаги води до уронване на престижа на военната професия.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.06.2022г.
По делото като доказателства са приети
Заповед № ОХ-669 от 05.08.2021г. на министъра на отбраната, заверено копие на
молба вх. № 22/08.05.2009г., с която Б.Х.В. иска да му бъде разрешено да
кандидатства за кадрови войник, заверено копие на автобиография, заверено копие
на диплома за средно образование серия С-20 № 027059, рег. №1622/28.06.2003г.,
протокол за психологична пригодност на кандидат за военна служба вх.№
1821/22.04.2009г., експертно решение за годността за военна служба №
619/14.04.2009г., свидетелство за съдимост от 01.04.2009г., декларация за
отсъствие на друго гражданство от 07.05.2009г., декларация за липса на
образувано наказателно производство, удостоверение за отслужил наборна военна
служба, заверено копие на Заповед № 427/08.06.2009г. на командира на поделение
№ 52740 с която Редник Б.Х.В. се приема на военна служба и считано от 08.06.2009г.
се назначава на длъжност „гранатометчик“
в 1 механизирано отделение на 2 механизиран взвод на 2 механизирана
рота в поделение 52740- Хасково, Договор
за военна служба с № 49-63/25.05.2010г., свидетелство за съдимост с рег. №2118
от 23.05.2022г., удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно
образование серия ГБ-22, № 016179 и др.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е
издадена от командира на военно формирование 52740 – подполковник С. Г.. Съгласно
разпоредбата на чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от
длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Видно от
чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от
длъжностните лица, които имат право да прекратят договора за военна служба и да
освобождават от военна служба. Разпоредбата на чл.146, т. 3 от ЗОВСРБ предвижда приемането на военна служба, назначаването и
освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и
понижаването на военнослужещите във военно звание да се извършва по отношение на
офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите)
със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни
лица. Видно от т.9.1. на Заповед № ОХ-669/05.08.2021г. на
Министъра на отбраната, командирите на самостоятелни батльони и приравнени на
тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжности
изискващи звание „подполковник“ /“капитан II ранг“/ се оправомощават да назначават,
преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно
звание сержанти /старшини/ и войници /матроси/ на длъжности в подчинените им
военни формирования. Изложеното води на извод, че оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
Оспорената заповед е
обективирана в писмена форма и съдържа изложение на фактическата обстановка,
въз основа на която административния орган е приел наличието на извършено
нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ
изисква дисциплинарното наказание да се наложи с мотивирана писмена заповед, в
която да се посочи извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които същото е установено, правното основание на
наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за
обжалване на заповедта. Заповедта съдържа изложение на разпоредбите и
задълженията, които органа е счел за нарушени, както и правното основание на
което е наложено конкретното наказание „уволнение“. При това положение формално
следва да се приеме, че са спазени
законовите изисквания за нейното съдържание.
Не се установява да са
допуснати нарушения на предвидения с
разпоредбите на чл.142 и следващите от ППЗОВСРБ, вр. чл.252 от ЗОВСРБ ред за
провеждане на дисциплинарното производство, а и такива не се твърдят от страна
на жалбоподателя.
Следва да се посочи, че
между страните не съществува спор относно фактите. Спора се свежда до това дали
от така установените от органа факти, може да се изведе наличието на осъществено
от жалбоподателя нарушение на военната дисциплина, кога е извършено това
нарушение и дали отговорността за същото е ангажирана в предвидените в чл. 249 от ЗОВСРБ срокове за това.
В случая оспорената
заповедта съдържа просторно описание на фактите и обстоятелствата, които органа
е възприел, като такива нарушаващи военната дисциплина. Същите очертават няколко
деяния, всяко от които с различна дата на осъществяване.
Обстоятелствената част на
заповедта започва с посочване, че на 26.05.2022г. в 10:00ч., в района на военно
формирование 52740 гр. Хасково, В. е предоставил на началника на отделение по сигурността на информацията – старши
сержант Г. А. свидетелство за съдимост с рег. № 2118 от 23.05.2022г. От
свидетелството за съдимост става ясно, че ефрейтор 2-ри клас Б.Х.В. е осъден на
основание чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. чл.1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“
от НК по НОХД № 1077/2018г. с присъда № 123/20.11.2018г., като му е наложено
наказание пробация със следните пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 8 месеца с периодичност два пъти седмично“ и
задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца.
След това се
сочи, че В. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за
завършено образование – диплома за средно образование серия С-20 № 027059, рег.
№1622/28.06.2003г. издадена на негово име като го е представил лично в сектор
„Военен отчет, кандидати, набиране и адаптация“ при Военно окръжие – Кърджали
при кандидатстване за работа като военнослужещ, а впоследствие е използвал
диплома за средно образование серия С-20 № 027059, рег. №1622/28.06.2003г. за
подписване на договор за военна служба през 2009г. във военно формирование
52740.
На трето място се
сочи, че използването на неистинска диплома при кандидатстване на военна служба
и подписване на договор за приемане на военна служба през 2009 година нарушава
изискването на чл. 141, ал1 от ЗОВСРБ за завършено минимум средно образование.
В заключение се прави
обобщение, че нарушаването на закона е тежко нарушение на военната дисциплина,
което от своя страна и поради характера
на деянията / използване на неистинска диплома за средно образование и
затаяване на факти и обстоятелства относно влезнала в сила присъда по време на
службата му/ винаги води до уронване на престижа на военната професия.
Така описаното е
квалифицирано като нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗОБСРБ, вр. с чл. 114, т.4 и
чл. 115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ. За описаните и квалифицирани по посочените
разпоредби деяния, органът е наложил процесното наказание „уволнение“ на
основание чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ .
Съгласно чл. 245, ал.2 от ЗОБСРБ „дисциплинарното наказание уволнение може
да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина“. От горното
следва извод, че ответната страна не е възприела наличието на никое от
предвидените в разпоредбата на чл. 245, ал.1, т. 1-9 от ЗОВСРБ обстоятелства,
при които императивно закона е заложил налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“. В процесния случай органа се е позовал на нормата на ал.2, която
дава възможност на дисциплинарно наказващия орган да наложи най – тежкото дисциплинарно
наказание ако прецени, че нарушението на военната дисциплина е толкова тежко,
че това се явява единственото справедливо и съразмерно наказание. Предвид
изложеното следва да се извърши анализ дали вмените на жалбоподателя нарушения
са такива, по отношение на които следва да се приеме че са тежки и по отношение
на които следва да се наложи именно наказанието „уволнение“.
Следва да се посочи, че цитираната
в оспорения акт разпоредба на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, урежда степента на
образователен ценз, който следва да е налице при назначаване на военна служба.
Същата не засяга служебната дисциплина и не би могла да се възпреме като такава
квалифицираща вмененото нарушение.
Разпоредбата на чл. 178, ал.1 от
ЗОБСРБ вменява на военнослужещите
задължение да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на
органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на
отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или
началниците. При анализа на цитираните
разпоредби се стига до извод, че на жалбоподателя се вменява неизпълнение на
разпоредбите на чл. 114, т.4 и чл. 115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ.
Нормата на чл. 114, т.4 от УВСВСРБ сочи, че военослужещият е длъжен
да пази честта на пагона, а тази на чл. 115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ забранява на
военослужещия да нарушава законите и обществения ред на страната.
Така цитираните разпоредби съпоставени
към изложеното в оспорената заповед, че „нарушаването на закона е тежко
нарушение на военната дисциплина, което от своя страна и поради характера на
деянията / използване на неистинска диплома за средно образование и затаяване
на факти и обстоятелства относно влезнала в сила присъда по време на службата
му/ винаги води до уронване на престижа на военната професия“, дава основание
на съда да счита, че администаративния орган е вменил във вина две деяния.
Вмененото на жалбоподателя деяние
„използване на неистинска диплома за средно образование“, съдът намира, че в
действителност изпълва състава на посочената правна квалификация по чл. 114,
т.4, вр. чл. 115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ и по своята същност може да бъде
определено като друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ. Така описаното деяние обаче е осъществено от
жалбоподателя през 2009г., като от този момент до датата на ангажиране на
дисциплинарната орговорност за това, многократно са изтекли предвидените в чл.
249 от ЗОВСРБ преклузивни срокове. Не се споделя изложеното от процесуалния
представител на ответната страна становище, че това нарушение на закона веднъж
осъществено от жалбоподателя при постъпването му на работа е продължило да бъде
осъществявано непрекъснато до неговото уволнение. Използването на неистински
официален документ, субсумирайки се под нормата на чл. 316, вр. чл. 308, ал.2,
вр. ал.1 от НК, в действителност представлява нарушение на закона, но същото е
на просто извършване и не продължава във всеки един момент до уволнението на
жалбоподателя. Ето защо срока за ангажиране на отговорността е започнал да тече
от датата, на която е била представена неистинската диплома. Тук следва да се
посочи, че за дисциплинарно наказващия орган не е съществувала пречка да
образува и проведе паралелно на наказателното производство и дисциплинарно
такова, доколкото ангажирането на дисциплинарна отговорност не е предпоставено
от ангажирането на наказателна такава. Ето защо като е сторил това едва с
издаването на процесния акт, органът е пропуснал императивно заложения с
нормата на чл. 249 от ЗОВСРБ преклузивен срок за ангажиране отговорността на
жалбоподателя за също деяние. Последното съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и е основание за отмяна на оспорения акт.
Другото посочено в заповедта деяние
„затаяване на факти и обстоятелства относно влезнала в сила присъда по време на
службата му“, настоящият състав намира, като неотносимо към посочените, като
нарушение правни разпоредби. На първо място видно от приетатата към
доказателствата по делото Присъда №123 от 20.11.2018г. по НОХД № 1077/2018г. по
описа на Районен Съд Кърджали, същата е била четена „В името на народа“, в
публично съдебно заседание. От последното следва извод, че цитираната от органа
присъда е била разгласена публично, предвид което е невъзможно да бъде
осъществено вмененото на жалбоподателя деяние, а именно „затаяване на факти и
обстоятелства относно влезнала в сила присъда по време на службата му“. Не се
сочи конкретна разпоредба от ЗОВСРБ или друг нормативен акт, който изрично да
вменява задължение на военнослужещия, изрично да представи пред работодателя си
копие от влязлата в сила присъда или изрично да заяви пред същия наличието на
такова обстоятелство, като в оспорения акт не се и твърди наличието на
нарушение на такава разпоредба. Ето защо, като не е имал вменено
задължение изрично да извести работодателя
си за това обстоятелство, липсата на предприети действия в тази насока, не
могат да бъдат определени, като нарушаващи служебната дисциплина, още по- малко
пък по посочените в акта правни норми.
Предвид изложеното така описаните факти и обстоятелства не представляват
нарушение на разпоредбите на чл. 114, т.4 и чл. 115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ и по
отношение на същите не се следва предвиденото в чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ
наказание „уволнение“. В тази връзка
съдът намира оспорения акт за издаден и в нарушение на материалния закон.
От
представените по делото доказателства се установява, че към 06.06.2022г. -
датата на издаване на процесния акт, жалбоподателя е разполагал с диплома за
завършено средно образование съгласно изискването на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ. Същият също така на
23.05.2022г. е реабилитиран по право на основание чл. 88а, ал.1, вр. чл. 82, ал.1,
т. 5 от НК. Последното обстоятелство заличава осъждането и отменя занапред
негативните последици от това, освен ако със закон изрично не е предвидено
друго. Такова изрично предвиждане не се съдържа в ЗОВСРБ, предвид което следва
да се приеме, че по отношение на военнослужещите важи общия принцип, лицето да
се счита за „неосъждано“ след настъпване на реабилитацията. По така изложените
съображения издаването на акт от вида на процесния се явява и в разрез с целта
на закона.
Ето защо Заповед № ЗРД -
327/09.06.2022г. на Командира на Военно формирование 52740- Хасково, с която на
жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна
служба, и е зачислен в запаса на военнослужещ се явява издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
неговата цел, предвид което на основания чл.146, т.3-5 от АПК следва да бъде
отменена.
При този
изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена
държавна такса и 800 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, платими от
ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЗРД - 327/09.06.2022г. на Командира на Военно формирование 52740- Хасково, с
която на Б.Х.В. с ЕГН **********,*** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договорът му за военна служба, освободен
е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в запаса.
ОСЪЖДА Военно
формирование 52740- Хасково да заплати на Б.Х.В. с ЕГН **********,***, сума в
размер на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване в 14 дневен срок пред ВАС.
Съдия: