Определение по дело №233/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 355
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20203000500233
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

355/06.07.2020

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06 .07.2020г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№233/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Г.С.Н. чрез процесуалния му представител адв.Д.Д., против решение № 131/05.02.2020г., постановено по гр.д.№2316/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.С.Н. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представля - ваща разликата над 14 000 лв. до 900 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, емоционално отдалечаване от близките, влошено психично здраве и лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.116 от НК, за което бил оправдан с присъда №156/23.06.2016г., постановена по к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, II н.о.; 2/ е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.С.Н. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представля - ваща разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на правото на разглеж- дане и решаване на НОХД №458/09г. по описа на ВОС в разумен срок, съгласно чл.6, §.1 от Конвенцията.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснова -ност по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени до пълните им предявени размери.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведо -мена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез З. Златев-прокурор при ВОП, против решение №131/05.02.2020г., постановено по гр.д.№2316/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.С.Н.: 1/ сумата от 14 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, емоционално отдалечаване от близките, влошено психично здраве и лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.116 от НК, за което бил оправдан с присъда №156/23.06. 2016г., постановена по к.н.д.№107/16г. по описа на ВКС, II н.о., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-23.06. 2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 2/ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на правото на разглеждане и решаване на НОХД №458/09г. по описа на ВОС в разумен срок, съгласно чл.6, §.1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.2б, ал.1 от ГПК, както и 3/ в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. Диана Д.Д. *** сумата от 2 030 лв., представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищеца Г.С.Н., на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противо -речие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата под -робни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемият Г.С.Н. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му от прокуратурата част да бъде потвърдено.   

В първата въззивна жалба и в отговора не са направени доказателствени искания.Във втората жалба са направени доказателствени искания.

Съдът констатира, че в подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба са обективирани и твърдения по смисъла на чл.248 от ГПК, а именно твърди се, че в обжалваното решение неправилно е присъдено възнаг -раждение на процесуалния представител на ищеца при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв, т.к. ищецът не е материално затруднено лице.Същият е във възможност да заплати сам адв.възнаграждение на представителя си, поради което е неправилно заплащането му да бъде възлагано на прокуратурата.Предвид горните съображе - ния се претендира решението да бъде отменено в тази му част.

При тези твърдения, съдът приема, че производството по настоящото дело следва да бъде оставено без движение с дадени указания на жалбоподателя да уточни дали по съществото си във въззивната му жалба е инкорпорирано и искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските, с която е осъден да заплати на адв.Д.Д. сумата от 2 030лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв/в който случай делото подлежи на прекратя -ване и връщане на ВОС за произнасяне по молба/, или в жалбата не се съдържа подобно твърдение и съответно искане.При евентуално неизпълнение в указания срок ще бъде прието, че такова искане не се съдържа, като съответно въззивният съд при хипотетично постановен идентичен резултат с този на първоинстанционния съд не би могъл да изменя решението на ВОС в частта му относно разноските.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д.№233/20г. по описа на ВАпС, гр.о.

УКАЗВА на въззивника Прокуратурата на Република България, че следва в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни дали във въззивната му жалба е инкорпорирано искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските, с която е осъден да заплати на адв.Д.Д. сумата от 2 030лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

При неизпълнение в срок ще бъде прието, че такова искане не се съдържа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       ЧЛЕНОВЕ: