Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Стоян Колев
С участието на
секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ
адм. дело № 2432 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 57а ЗУТ, вр. чл. 13 ал. 3 ЗУЧК.
Образувано е по жалба на „БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Република, сграда на
МЦ-Младост, представлявано от В.М. - управител срещу Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна с която е разпоредено премахване на
преместваем обект: „заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“,
изключителна държавна собственост.
В жалбата се поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Излага се, че административният орган не е
конкретизирал фактическите основания за издаване на оспорения акт. Излага, че от
страна на административния орган не е установена собствеността на преместваемия
обект, налагайки твърдения, че същият е собственост на трето лице „Тием Варна
Бийч“ ООД; Поддържа, че доколкото „Белвекс“ ООД не собственик на обекта, не го
е поставяло на плажа, не следва да е адресат на Заповедта и на задължението за
премахване на обекта. Налага доводи за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, с
твърденията че „Белвекс“ ООД не е присъствало на извършените проверки на плажа,
посочени в оспорената заповед и не е получило описания в същата заповед
констативен акт № 37/14.06.2021г. По този начин дружеството не е могло да се
защити срещу акта и да уведоми административния орган, че неправилно е посочено
като негов адресат.
Счита, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, на лице, което не е
собственик на обекта и няма право да го премахва. Заповедта е издадена в
противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като в нея липсват фактически и правни
основания обосноваващи нейното издаване. На изложените основания се моли отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от двама процесуални представители адв. Й. и адв. А., които поддържат жалбата.
Депозират писмени бележки по съществото на спора в които по идентични със
жалбата съображения молят процесната заповед да бъде отменена.
Ответникът – Началник на РДНСК-Варна, в депозирано
писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител – ст.ю.к.
Д. К.
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, доколкото
заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно
производствените правила и в съответствие с материалния закон, предвид
разполагането на преместваемия обект без да има одобрена схема от министъра на
туризма и съответното разрешение от Главния архитект на общината. Сочи, че
събраните по делото доказателства безспорно установяват тези факти. Моли за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на ю.к. възнаграждение.
След преценка на материалите по делото, съдът
приема от фактическа страна следното:
По силата на Договор за наем с държавата № Т-РД-35-
12 от 15.09.2020 година „Белвекс” ООД е
титуляр на правото да ползва морски плаж „Кабакум Север- 1” представляващ ПИ с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна.
От представените по делото доказателства се
установява, че във връзка с разпореждане на ВКП по пр. пр. № 100/21 г. и дадени
с писмо от 19.02.2021 г. указания, е извършена проверка в ПИ ****** в гр. Варна, представляващ
морски плаж „Кабакум-Север 1“. При проверката, чиито резултати са
обективирани в Констативни протоколи от 31.03.
2021; 02.06.2021г. и 14.06.2021 г. е установено, че в имота е разположен
преместваем обект с площ 190 кв.м. (22х9 м.) и височина 5 м. Към момента на
проверка на 16.06.2021 г. обекта е завършен. На северната стена е поставен
рекламен надпис „**** - ресторант и плажен бар ***“. Одобрена схема, на
преместваемите обекти в имота липсва. ПИ с ИД ******** по КККР на гр. Варна,
представляващ морски плаж „Кабакум- Север 1“, изключителна държавна
собственост, съгласно с чл.2, ал. 2, т. 1 ЗДС, във връзка с чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като собственик на обекта е посочено „ТИЕМ
ВАРНА ТРЕИДИНГ“ ООД, ЕИК *******
На основание гореописаните констативни протоколи е
издаден и Констативен акт № 37 от 14.06.2021г. от инспектори при РДНСК-Варна,
сложил начало на административното производство. С акта е констатирано, че в ПИ
******** в гр. Варна, представляващ морски плаж „Кабакум-Север 1“, е ситуиран преместваем
обект, който е без разрешение за поставяне и не е в одобрената от МТ схема.
Същият е разположен в северната част на ПИ с ИД ******** по КККР на гр. Варна
изключителна държавна собственост, съгласно с чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС, във
връзка с чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обектът
представлява дървена конструкция с приблизителни размери 22 на 9 м. и височина
около 5 м. и с площ около 190 м2. Монтиран е върху метална скара от
кутиеобразни (кухи) профили, заварени върху метални кръгли бази, в които са
монтирани дървени колони от цели групи. Металните елементи са вкопани в пясъка.
Към КП и КА е приложен снимков материал и
изготвена окомерна скица, на която обектът е отразен по местоположение. Същият е
квалифициран като преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, разположен без
разрешение за поставяне и без позиция в одобрена схема от главния архитект на
Община Варна. Изрично е отразено, че предвид установените нарушения, КА е
основание за издаване на заповед за премахване на преместваем обект по реда на
чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 13 ал. 6 ЗУЧК.
От доказателствата по делото се установява, че
Констативен акт № 37 от 14.06.2021г. е надлежно връчен на „Белвекс“ ООД на
24.06.2021г. (л. 57 гръб от преписката), като съобразно КП от 14.06.2021г.,
срещу констатациите в същия дружеството не подало възражения.
В оспорената Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021г.
обектът е подробно описан и квалифициран като преместваем такъв по смисъла на
чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Поради това, че е поставен без разрешение за поставяне,
издадено от Гл. архитект на Община Варна и без схема за поставяне, одобрена от
Министъра на туризма, в нарушение на чл. 13 ал. 3 ЗУЧК, е разпоредено неговото
премахване на основание чл. 57а, ал. 3, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ, вр. чл. 13, ал.
6 ЗУЧК.
Със Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на
Началника на РДНСК Варна е разпоредено премахване на преместваем обект:
„заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с идентификатор ********
по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна
държавна собственост. С разпоредбата по т. 4 е предвидено при неизпълнение
доброволно на заповедта в предоставения срок да бъдат предприети принудителни
действия, съгласно чл. 57а, ал. 7 ЗУТ.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
От приложената към адм. преписка по издаване на горепосочената
заповед обратна разписка (л. 20 от преписката), е видно, че оспорената заповед му
е съобщена на 21.10.2021г., а жалбата до съда е депозирана на 01.11.2021г., т.е
в законоустановения срок. Поради това и с оглед обстоятелството, че жалбата е
подадена от лице с правен интерес, пред надлежния съд, като отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, същата се явява допустима за
разглеждане.
По валидността на акта:
Съгласно чл. 57а, ал. 2 ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване
на обекти, находящи се на територията на национални курорти и на морски
плажове, се установява с констативен акт, съставен от органите на ДНСК, а
съгласно ал. 3 при установяване на такива обстоятелства заповедта за премахване
се издава от началника на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице.
В настоящия случай, видно от КА
№ 37 от 14.06.2021г., с който е поставено началото на производството за
премахване по чл. 57а ЗУТ, същият е съставен от двама главни инспектори по
контрол на строителството при РДНСК-Варна, а оспорената заповед е издадена от
Началника на РДНСК-Варна, оправомощен със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на
Началника на ДНСК. Същата е постановена и в изискуемата от закона писмена
форма.
Предвид горното, съдът намира, че процесната
заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
По процесуалната законосъобразност на акта:
Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на
фактическите и правни основания за премахване, което позволява осъществяването
на съдебния контрол за законосъобразност. Обектът е индивидуализиран в
достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно
е посочен адресатът и наложените му със заповедта задължения. Спазена е и
предвидената в чл. 57а, ал. 2 ЗУТ процедура по премахване на обектите, която
започва с констативен акт, установяващ обстоятелствата, визирани в ал. 1, който
е и редовно връчен на дружеството на 24.06.2021 г. Поради това твърденията на
жалбоподателя, че констативният акт поставящ началото на административното
производство не е връчен на жалбоподателя и с това е накърнено правото му на
защита са неоснователни. Дори този констативен акт да не бе връчен на адресата,
това не би било съществено нарушение на производствените правила, доколкото КА
е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и
подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура акт -
обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на заповедта на Началника на
Регионална дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/- Варна и приемане
на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатът реализира правото
си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния акт, въз основа на
който тя е издадена. Следователно правото на защита срещу констативния акт,
чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на доказателства е реализуемо
и в производството по обжалване на последващата заповед пред съда.
От посочените фактически и правни основания стават
ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че оспорения
акт не съдържа мотиви, като органът не е конкретизирал фактическите основания
за издаването му.
Предвид горното, съдът намира, че процесната
заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила.
По материалноправната законосъобразност на акт:
Съдът намира, че заповедта е обоснована от
установените с констативния акт обстоятелства и събраните в производството
доказателства, като е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Административният орган е посочил като фактическо основание – разполагане на
обекта без разрешение за поставяне, издадено от Гл. архитект на Община Варна и
без схема за поставяне, одобрена от Министъра на туризма, а като правно -
кореспондиращото на визираното фактическо – чл. 57а ЗУТ, вр. чл. 3 ал. 6 ЗУЧК.
В цитираните разпоредби е регламентирано, че на премахване подлежат обектите
разположени на територията на националните курорти, които са поставени без
разрешение от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от
министъра на туризма.
В случая жалбоподателят не твърди и не представя
доказателства, въпреки изрично дадените от съда указания, процесният обект да е
разположен в имота при спазване на посочения по-горе разрешителен режим.
Напротив доказателства по делото, установяват обратното – описаният в заповедта
преместваем търговски обект няма
разрешение за поставяне и не фигурира в одобрена схема на МТ.
От оспорената заповед става ясно кой е отредения
за премахване обект в имота. Както беше посочено и по-горе, налице е описание
на същия, както и препратка към съставения КА, в който също има подробна
индивидуализация на процесния обект. Освен това КА, въз основа на който е
издадена заповедта разполага с графична част, представляваща окомерна скица и
извадка от кадастралната карта, с нанесен на нея преместваем обект.
Неоснователни са и възраженията, че не е
установена собствеността на обекта. Не се спори и се установява от
доказателствата по делото, че процесния преместваем обект е разположен в имот публична
собственост на държавата. Дори и да се поддържа, че същия е поставен там от друго
лице, това обстоятелство е без значение за законосъобразността на заповедта,
доколкото по силата на разпоредбата на чл. 57а, ал. 4 ЗУТ в този случай субект
на заповедта на началника на ДНСК е именно собственика на имота. В случая, по
силата на сключения Договор за наем с държавата №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020 г. адресат
е „Белвекс” ООД, което титуляр на правото да ползва морски плаж „Кабакум
Север-1” представляващ ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна.
Не се установи и че третото неучастващо по делото
лице „Тием Варна Бийч“ ООД има права върху обекта и че е проектиран, поставен и
изграден от последното. В тази връзка към искането си молителят не представя
каквито и да е доказателства от които да се установи правното и фактическо
основание въз основа на което „Тием Варна Бийч“ ООД е изградило, стопанисва и
експлоатира процесния преместваем обект. Липсват такива, от които да бъде
обоснован логичният извод, че „Тием Варна Бийч“ ООД разполага със самостоятелни
права по отношение на този обект и че има право да го постави и държи върху
земя, която е публична държавна собственост. Представеният касов бон е
неотносим към предмета на спора, тъй като вече бе посочено липсват
доказателства, от които да се установява правното основание, въз основа на
което дружеството „Тием Варна Бийч“ ООД стопанисва обекта и не може да го
легитимира, като собственик на обекта. Освен това по силата на Договор №
Т-РД-35-12/15.09.2020 г. за отдаване под наем на обект изключителна държавна
собственост, именно наемателят (настоящият жалбоподател) е титуляр на правото
да ползва морски плаж „Кабакум - Север-1“, в което си качество в съответствие с
т. 3 и т. 4 от чл. 6.1.12 на Договора, има право да осигури експлоатацията на
обекта на договора и да поставя преместваеми обекти и съоръжения и да отдава
под наем преместваемите обекти и съоръжения. В чл. 6.1.15 /1/ от Договора е
предвидено, че наемателят е този, който е длъжен да постави преместваемия обект
след разрешение на главния архитект на общината, въз основа на одобрена от
министъра на туризма специализирана схема на преместваемите обекти. Още повече,
че съгласно чл. 6.1.18 от договора за наем №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020 година
той има задължението да не извършва и да не допуска незаконно строителство в
имота.
Изложените по-горе фактически констатации и правни
доводи обуславят извод за законосъобразност на оспорената заповед. Жалбата
против същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същият е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение следва да се определи съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лева,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ решенията на
първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни
актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, са окончателни.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Република, сграда на МЦ-Младост,
представлявано от В.М. - управител, против Заповед № ДК-02-ВН-20/19.10.2021г.
на Началника на РДНСК-Варна, с която е наредено да бъде премахнат преместваем
обект: „заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с идентификатор ********
по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна
държавна собственост, със срок за доброволно изпълнение един месец от датата на
получаване на заповедта.
ОСЪЖДА „БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Република, сграда на МЦ-Младост, представлявано от В.М.
- управител, да заплати на РДНСК-Варна разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: