РЕШЕНИЕ
№ 2803
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330105669 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищцата ИВ. СТ. М., ЕГН: **********, от ****** чрез пълномощник адв. С.П., е
предявила против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, представлявано от *****, иск за признаване на установено, че не дължи
на ответника поради изтекла давност по изпълнително дело № ******, сумата от общо 1 511,
29 лева, по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно гр. дело № 15075/ 2014 г.
на ПРС, XVI гр. с-в, от която: главница- 719, 84 лева, представляваща неплатено задължение
по договор за потребителски заем в размер на 800 лева № **** от 27.02.2013 г.,
възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за периода 09.04.2013 г.- 20.08.2013 г.,
мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 21.10.2014 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 лева.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по
частно гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ИВ. СТ. М. била осъдена да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, следните суми: главница- 719, 84 лева,
представляваща неплатено задължение по договор за потребителски заем в размер на 800
лева № *****г., възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за периода 09.04.2013 г.-
20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от 30.04.2013 г. до
26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 21.10.2014 г.
1
до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 лева-
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За събиране на сумите се образувало
изпълнително дело № ***** г. на *****. В хода на изпълнението вземането било
прехвърлено с цесия на ответника, който бил конституиран като нов взискател на 14.03.2017
г. Твърди се, че сумите по листа не били дължими поради изтекла давност. По
изпълнителното дело била връчена ПДИ на 10.08.2015 г. и се насрочил опис на движими
вещи на 23.11.2016 г., като на три пъти- на 30.11.2016 г., на 06.12.2016 г. и на 25.01.2017 г.
длъжникът платил по 50 лева за погасяване на дълга. На 25.04.2019 г. бил наложен запор на
банковите сметки на длъжника. От плащането на последната сума- 25.01.2017 г. за период
от две години не били извършени никакви действия, поради което на 25.01.2019 г. делото
било прекратено по силата на закона поради перемпция. При това положение с обратна сила
се заличавали всички изпълнителни действия, като те не можели да породят правно
действие. Била изтекла и общата петгодишна давност за вземанията по листа до момента на
завеждане на делото. Моли за признаване на установено, че е изтекла погасителна давност за
вземанията по листа. Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа иска, като представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва се, че между ищеца и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор за кредит № ***** от
27.02.2013 г., а на 06.01.2015 г. се образувало изпълнително дело ***** С молбата за
образуване се прекъсвала давността, като в последствие на 03.11.2016 г. на длъжника била
изпратена ППИ, а на 23.11.2016 г. той подал молба за разсрочено плащане. На 14.03.2017 г.
ответникът бил конституиран като нов взискател и се поискал опис на движими вещи, а на
18.10.2018 г. до длъжника пак била изпратена ППИ за опис. На 25.04.2019 г. се изпратило
запорно съобщение до ПИБ, на 25.08.2020 г. взискателят поискал опис на движими вещи, а
на 16.03.2021 г.- поискал справка за трудови договори на длъжника. В случая нямало
бездействие на кредитора, което да се санкционира, защото описаните действия прекъсвали
давността. Посочва се, че не било необходимо непременно изпълнителния способ да е
успешен, за да се прекъсне давността, защото се изисквало действието да е предприето.
Следвало да се прави и разграничение между давностен и перемпционен срок, като
перемпцията била без правно значение за прекъсване на давността. Според актуалната
практика на ВКС, ТР № 2/ 2015 г. пораждало действие от датата на обявяването му и то само
за висящите изпълнителни производства, а не за вече приключилите. Пренесено към
настоящия случай, от образуване на първото изпълнително дело до 26.06.2015 г. действало
ППВС № 3/ 1980 г. и погасителна давност не течала, независимо от извършените действия,
като след този период вече били извършени множество действия, които я прекъсвали. Във
връзка с цесията, прехвърлила вземането, новият кредитор бил уведомил длъжника, чрез
изпращане на писмо на адреса му и макар че там то не било получено, била положена
дължимата грижа лицето да бъде информирано. Моли за отхвърляне на иска. Също
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В
съдебно заседание страната не се явява, но представя писмено становище по спора.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в, на
09.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е била осъдена да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, следните суми:
главница- 719, 84 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски
заем в размер на 800 лева № **** г., възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за
периода 09.04.2013 г.- 20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от
30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението- 21.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ
размер на 325 лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 06.01.2015 г. против
ищцата е образувано изпълнително дело № *****. По делото е изискана информация за
проучване на имущественото състояние на длъжника (справка за гражданско състояние,
писмо по ТД на НАП, ОД на МВР), изпратена е и ПДИ. Длъжникът на 10.08.2015 г. е подал
молба за разсрочено плащане на задълженията си- по 100 лева месечно. С ППИ от
03.11.2016 г. на длъжника е указано, че при липса на доброволно плащане, ще се пристъпи
към опис на движими вещи. Длъжникът на 23.11.2016 г. е подал молба, с която е уведомил
***, че всеки месец ще внася по 50 лева, като в тази връзка е извършил две такива
плащания, съответно на 30.11.2016 г. и на 25.01.2017 г., за които има съставени протоколи
от ****за извършено погасяване на дълга. С молба от 14.03.2017 г. по делото като нов
взискател е конституиран ответникът, въз основа на договор за цесия от 10.01.2017 г.
Наново са извършени справки относно имуществено проучване на длъжника- от НАП, НОИ,
БНБ, ИКАР, ОД на МВР. С молба от 18.06.2018 г. взискателят е поискал извършване на
справка за осигурител, а с разпореждане на *****от 08.10.2018 г. е насрочен опис на
движими вещи, които не се е състоял. На 25.04.2019 г. е наложен запор върху банкови
сметки, до длъжника е изпратена и ППИ. С молба от 25.08.2020 г. взискателят е поискал
предприемане на принудителни действия спрямо длъжника, като отново са изискани
справки за имуществото и доходите му. Междувременно длъжникът е започнал изпращане
на суми от по 50 лева на дати 08.02.2012 г. и 08.03.2021 г., за което са изготвяни и
протоколи от ЧСИ. Отново на 16.03.2021 г. е поискано от кредитора да се извърши справка
от НОИ. Последвали са и нови плащания от длъжника на суми от по 50 лева, на дати
09.04.2021 г., 10.05.2021 г., 14.06.2021 г., 14.07.2021 г., 09.08.2021 г., 08.09.2021 г.,
15.10.2021 г., 19.11.2021 г., 21.12.2021 г., 24.01.2022 г. и 28.02.2022 г., за които също са
изготвяни протоколи от ****за всяко отделно погасяване. С молба от 30.03.2022 г.
длъжникът чрез пълномощника си е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради
настъпила перемпция, но с разпореждане от 15.04.2022 г. ****е отказал да уважи молбата.
Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, с разпореждане на ****
от 04.05.2022 г. изпълнителното производство е спряно.
Копие от това изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в
тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по
изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет
на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията
на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния
лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на
кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на
две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително
дело е видно, че по същото единственото валидно изпълнително действие е изпратената до
длъжника ППИ от 03.11.2016 г., доколкото в нея е посочено, че ще бъде извършен опис на
движими вещи при липса на доброволно плащане. Останалите действия до този момент
(като изискване на справки за проучване на длъжника) не са насочени към приложение на
определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия.
Така от горепосочената дата за период от две години- или до 03.11.2018 г. след като няма
извършено нито едно друго изпълнително действие, по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
са изтекли две години на бездействие на кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е
считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и
формален акт на ЧСИ, който реално само би констатирал настъпването на това
обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона.
Последващите изпълнителни действия (описи и запори) се явяват направени по прекратено
по силата на закона дело, поради което са нищожни и не могат да породят своите
последици.
Не могат да се споделят съображенията в отговора на ответника за това, че давността
била прекъсната с подаване на молбата от 19.07.2018 г. на взискателя, с което е поискано
налагане на запор върху заплатата на длъжника, както и с разпореждането на ****от
18.10.2018 г. за насрочен опис на движими вещи. Молбата на взискателя е за извършване на
справка чрез отдалечен достъп от ****в НОИ за наличието на получавани от длъжника
пенсии или трудови възнаграждения, а в случай, че имало такива (каквито в последствие се
установява, че няма)- тогава да се наложи запор върху тях. В случая няма насочване към
конкретно имущество на длъжника, а искането е направено под условие, което обаче не се е
сбъднало и в тази връзка не може да се приеме, че е налице валидно действие, доколкото
реално само е извършена справка за доходи на осигурено лице, чрез която не може да се
прекъсне давността. На следващо място, действително с разпореждане от 08.10.2018 г. ****е
насрочил опис на движими вещи на длъжника в имота му. Изрично в това разпореждане
обаче е посочено, че ако длъжникът не бъде редовно уведомен за описа или, че ако
4
взискателят не плати за описа дължимата такса по Тарифата, такъв няма да се проведе.
Видно от материалите по изпълнителното дело, и двете изисквания не са изпълнени- в
изпратената до длъжника ППИ ясно е записано, че той не е открит, за да му бъде съобщено
за описа, а от друга страна- липсват доказателства взискателят да е заплатил такса за описа.
При това положение, не може да се приеме, че е налице предприето изпълнително действие
по смисъла на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, което да прекъсне давността според ТР № 2/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, защото нито взискателят е проявил активност към *****да внесе
разноски, за да се състои описът, нито пък длъжникът е бил уведомен за това, което пък е
гаранция за защита на правата му. Затова и той не следва да търпи неблагоприятни
последици за себе си от бездействието на кредитора и от неспазената процедура по
информирането му, довели до непровеждане на изпълнително действие, нито пък от това
може да се възползва взискателя, който не е демонстрирал активност, чрез оказване на
необходимото съдействие на ЧСИ- внасянето на такса за описа, за да се проведе редовно
съответното изпълнително действие.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 19.04.2022
г., петгодишната погасителна давност, считано от разпореждането за извършване на описа с
ППИ от 03.11.2016 г., който е последното и единствено валидно изпълнително действие, е
била изтекла.
Необходимо е да обсъди въпросът и с подадената от длъжника молба за ежемесечно
внасяне на суми от по 50 лева. Принципно плащането представлява способ за погасяване на
задължението, като изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността
спрямо същото да се осъществи друг погасителен способ. Плащането като юридически факт
има за правни последици погасяване на дълга, който след това вече не съществува. В тази
връзка платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като вече са били
погасени чрез плащане, а пък давността не може да тече без съществуващо задължение.
Извършените две плащания от по 50 лева на дати 30.11.2016 г. и 25.01.2017 г.
(доколкото само те са релевантни за давността) обаче не представляват признание на
вземането по смисъла на чл. 116 буква „а” от ЗЗД. Това е така, защото от една страна
подадената от длъжника молба- заявление съдържа единствено волеизявление на лицето за
внасяне на сума в определен размер месечно по сметка на ЧСИ, но без никъде в молбата да
е посочено, че дългът за признава. Още повече, че изявлението на длъжника не е адресирано
до взискателя и не е достигнало до знанието му, защото молбата е до ЧСИ, без той да
уведомява кредитора или да търси неговото съгласие, като същата, видно от резолюцията й,
само е била приложена по делото. От друга страна, признанието представлява изрично
съгласие на длъжника, негово собствено желание да плати доброволно по своя воля, а в
случая плащанията са направени във връзка с предприето принудително изпълнение и в
хода на висящ изпълнителен процес, т.е. изявлението на ищеца е било насочено само към
предотвратяване на предприемането на изпълнителни действия, за да не произтичат повече
неблагоприятни последици за него. При това положение, липсват както признание, така и
доброволно изпълнение, поради което извършените от ищеца няколко плащания за
5
въпросния период не могат валидно да прекъснат давността.
Второ- видно от протоколите на ****от 06.12.2016 г. и 27.01.2017 г., платените от
длъжника суми на два пъти от по 50 лева са били приети като погашение на част от
разноските в изпълнението (платените от взискателя такси по Тарифата на ****), т.е. с нея
не се погасява дълга по листа. При това положение тук не може да има частично отхвърляне
на иска до размера на платеното, защото от една страна, с предявения отрицателен
установителен иск длъжникът цели въобще да отрече съществуването на вземане срещу
него по изпълнителния лист, като, ако ищецът е търсил връщане на недължимо платени
суми, то тогава е щял да предяви осъдителна претенция, каквато обаче в случая нямаме. От
друга страна, което е и по- важното, направеното плащане не погасява суми по
изпълнителния лист, които са предмет на делото, а пък претенция за разноските по
изпълнението в случая няма.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на давността и
приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г., че
цитираното тълкувателно решение е в сила от 26.06.2015 г. и с него се отменя като загубило
сила горното ППВС, според което давност не тече по време на изпълнителното
производство. Изпълнителното дело в случая обаче е образувано на 06.01.2015 г. или ППВС
по него би имало действие само до момента на приемане на ТР, с което то е отменено,
поради което дори и да се възприеме тезата на ответника, че ТР се прилага за в бъдеще, а до
постановяването му действа ППВС, то изводите на съда за давността пак не биха се
променили.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 60, 45
лева, както и такса за изискване на изпълнително дело от ЧСИ в размер на 24 лева, които
суми следва да й се възстановят от ответника, като законна последица от решението.
Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е
заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че тя се представлява безплатно от ****
като близък, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за
оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с
оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 335, 79
лева.
6
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от**** че ищцата ИВ.
СТ. М., ЕГН: **********, от *****, ап. 1, НЕ ДЪЛЖИ на ответника поради изтекла давност
по изпълнително дело *****, сумата от общо 1 511, 29 лева (хиляда петстотин и единадесет
лева и двадесет и девет стотинки), по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно
гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в, от която: главница- 719, 84 лева,
представляваща неплатено задължение по договор за потребителски заем в размер на 800
лева № CASH- *****., възнаградителна лихва в размер на 364, 16 лева за периода 09.04.2013
г.- 20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102, 29 лева за периода от 30.04.2013 г. до
26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 21.10.2014 г.
до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 лева.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, представлявано от ***** да заплати на ИВ. СТ. М., ЕГН: **********, от
г*****, направените по делото разноски, както следва: сумата от 60, 45 лева (шестдесет лева
и четиридесет и пет стотинки)- държавна такса и сумата от 24 лева (двадесет и четири лева)-
такса за изискване на изпълнително дело от ЧСИ.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, представлявано от *****, да заплати на адвокат С.Ж. П., със служебен
адрес:******, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата ИВ. СТ. М., ЕГН:
**********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 335, 79 лева
(триста тридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), определено от съда по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7