Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 305
22.12.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 949
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от П.С.М., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена
чрез адв.В.К., против Решение по АНД № 314 по описа за 2021 г. на PC - Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на закона
и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Въпреки събраните по
делото доказателства, въззивният съд стигнал до неправилен извод, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП няма допуснати нарушения на закона и
процесуалните правила, както и че нарушението е доказано. Касационният
жалбоподател счита, че нито в АУАН, нито в НП било посочено точно и ясно
нарушението. Освен това едва с НП разбрал коя норма се твърдяло, че е нарушил.
Заявява, че заповедта, която се твърдяло, че е нарушил, вече не действала, тоест
действието й било отпаднало. Твърди още, че НП е неправилно, тъй като случаят
бил маловажен. Предвид горното, моли касационната инстанция да постанови решение,
с което да отмени обжалваното решение и потвърденото от въззивния съд наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ –
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Хасково
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира доводите, изложени в касационната
жалба, за неоснователни, поради което предлага решението на Районен съд –
Димитровград като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 254р-316/09.03.2021 г. на Директор на
ОДМВР - Хасково, с което на П.С.М., за това, че на 11.02.2021 г. около 23:10
часа в гр.Димитровград, на бул. ***,
до № **,
в таксиметров автомобил с рег.№ *****, в условията на въведена
извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с
решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01- 51/2021
г. на Министъра на здравеопазването, нарушил посоченото в заповедта, като се
намирал в горепосоченото транспортно средство за обществен превоз без защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата му, с което виновно
нарушил чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от 33, във връзка с т. 7 от Заповед №
РД-01-51/2021 г. на Министъра на здравеопазването, за което на основание чл.
209а, ал. 1 от 33 му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 11.02.2021 г. около 23:10 часа в гр.Димитровград, на бул***, до № **, в таксиметров автомобил с рег.№
*****,
жалбоподателят бил без маска на лицето, за което деяние същият бил санкциониран
с процесното наказателно постановление за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във
връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед №
РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването. В решението си съдът е
обсъдил въведените със Закона за здравето мерки, чието предназначение е да
предпазят обществото от опасността за живота и здравето на населението от
COVID-19 и въвеждането на специално законодателство в тази връзка, след което е
изложил доводи във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Обсъдена е и релевантната Заповед № № РД-01-51/2021 г. на
Министъра на здравеопазването, въвеждаща изискването за поставена защитна маска
за лице на посочените в заповедта места, чието неспазване е скрепено със
съответната санкция.
Изложени
са доводи в насока, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно
словесно описание на същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно
установено, като съдът е изложил доводи и за извършената преценка, че не се
касае за маловажен случай.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационната
инстанция намери,
че в същото
относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са
направени след надлежен
анализ и преценка на събраните по делото
доказателства.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие
на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на
наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения
при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Такива в конкретния случай не са налице. Изрично в процесното
наказателно постановление, при посочване на правната квалификация на
нарушението, е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка
с т. 7 от Заповед № РД-01-51/2021 г. на
Министъра на здравеопазването". Релевантната т. 7 от цитираната заповед регламентира
изискването всички лица, когато се намират в закрити обществени места, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. В акта
и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие
с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. В този смисъл, касационният
състав намира, че е налице правилна правна
квалификация на нарушението и надлежно словесно
описание на същото.
Споделят се и правните изводи на въззивния съд относно
безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение. С разпоредбата на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата към процесния период редакция, е
предвидено административно наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.
С нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период
редакция, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при
възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както
нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон, са
бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като
правила на поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния
случай такава се явява горецитираната
Заповед № РД-01-51
от 26.01.2021
г., издадена от Министъра на здравеопазването, с която се въвеждат
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 01.02.2021
г. до 30.04.2021
г. В т.
7 от
заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в това число транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3. Неизпълнението
на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл. 28 от
ЗАНН.
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл.
348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 45/12.07.2021 г., постановено по НАХД № 314/2021 г. по
описа на Районен съд - Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.