№ 1567
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213146 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от “И-И” АД срещу Наказателно постановление
№ Р-10-27/15.02.2022 г., издадено от заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 ЗППЦК, на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл. 115, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗППЦК.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 4142/2022 г. по
описа на СРС, НО, 11-ти състав, като след обезсилване на решението по това
дело, същото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, вследствие на
което е образувано производството пред настоящия съдебен състав.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата се оспорва наказателното постановление, като се
навеждат доводи за надлежно отстранен пропуск, както и за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП (липса на
посочване на дата и място на нарушението; непосочване на доказателствата,
на които се основава обвинението). Алтернативно се претендира маловажност
на случая. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. П., която поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Изтъква се, че констатираните нарушения са били отстранени
преди съставяне на АУАН и преди провеждане на ОС на акционерите, поради
1
което не са настъпили никакви вредни последици за обществения интерес,
което обуславя маловажност. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за платени възнаграждения.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата, като моли за
потвърждаване на НП по съображения, изложени в писмени бележки.
Изтъква, че с решението на АССГ делото е върнато за ново разглеждане
поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а не защото
НП е незаконосъобразно. Претендира юрисконсултски възнаграждения както
за двете въззивни производства, така и за касационното. Възразява за
прекомерност на поисканите разноски от насрещната страна, като иска
същите да бъдат съобразени с минималния размер по Наредба № 1/2004 г.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
„И-И” АД, ЕИК ***********, е вписано под № РГ-05-1171 в регистъра
по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
На 09.07.2021 г. било проведено заседание на СД на дружеството, на
което било взето решение за провеждане на редовно годишно общо събрание
на акционерите, като бил определен и дневен ред и бил одобрен текст на
поканата за свикване.
Дружеството представило чрез единната система за предоставяне на
информация на КФН с електронна форма № 10-05-3941/17.07.2021 г. покана
за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите, насрочено за
31.08.2021 г., респективно – за 15.09.2021 г., при условията на чл. 115, ал. 14
от ЗППЦК, ведно с писмени материали. В поканата липсвал уникален
идентификационен код на събитието; ISIN код на емисията, съответно –
емисиите – при издадени различни класове акции; час на събитието в
координирано универсално време.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетеля В. Ц.; АУАН; НП; разпечатка от
АИС; разпечатка от интернет сайт; разпечатка от e-Register; разпечатка от ТР;
наказателни постановление; разпечатка от публичен регистър; заповед за
компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства
доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на
противоречащи си доказателства подробен доказателствен анализ се явява
ненужен. Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се
подкрепя от показанията на актосъставителя, но не се оспорва и от самия
жалбоподател, а спорът в настоящото производство касае приложението на
материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена
форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални
нарушения. Налице е изрично посочване на дата и място на нарушението
(кореспондиращо и с населеното място по седалище и адрес на управление на
дружеството, и с датата, на която съдържанието на поканата е било одобрено
на заседание на СД). Изброяването на доказателствата, на които се основава
НП е пропуск по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, но не е от категорията на
съществените, които да обуславят отмяна на НП.
По приложението на материалния закон:
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-
жалбоподател е публикувало покана за свикване на редовно годишно общо
събрание, несъдържаща всички изискуеми се по закон реквизити (в
конкретния случай - идентификационен код на събитието; ISIN код на
емисията, съответно – емисиите – при издадени различни класове акции; час
на събитието в координирано универсално време).
Дружеството е годен субект на административнонаказателна
отговорност, доколкото е вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК има императивен характер и
регламентира в детайли информацията, която поканата следва да съдържа.
Неспазването на изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК (в която и да е
от хипотезите му, като правилно липсата на повече от един реквизити е
квалифициран като едно нарушение, а не като отделни) е формално
нарушение и е довършено с публикуване на покана с непълно съдържание.
Ето защо то няма как да бъде „отстранено“.
3
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, поради което изследването на субективната страна на деянието е
безсмислено.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към
държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН –
такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Това е така, тъй като процесното нарушение се
явява формално, или на просто извършване. Същото се явява довършено със
самия факт на неизпълнение на предвидените задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат (общественоопасни последици). По този
начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили конкретни вреди.
Приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е
застрашило обществените отношения, свързани с информираността на
акционерите и възможността им да вземат пълноценно участие в
предстоящото общо събрание, като се касае за потенциално неограничен кръг
участници, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на
този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същият
следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай. Освен това липсват три от изискуемите реквизити в
поканата, което допълнително завишава степента на обществена опасност на
деянието.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана
законосъобразно и правилно.
По размера на имуществената санкция:
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК, на юридическо
лице, което не изпълни задължението си по чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК, се налага
имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева. Наложената санкция е в
минималния размер, поради което разсъждения по размера на санкцията са
безпредметни.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и
4
императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от
юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната
страна освен по настоящото производство, и за предходните такива, развили
по настоящия казус. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева за всяка съдебна
инстанция. Същевременно, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя в тази посока се явява неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-27/15.02.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1
ЗППЦК, на “И-И” АД е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 115, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4
от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „И-И”АД, ЕИК *********** да заплати на КФН сумата от
300 (триста) лева – възнаграждение за юрисконсулт, както по настоящото
дело, така и по НАХД № 4142/2022 г. по описа на СРС и КНАХД №
4798/2022 г. по описа на АССГ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “И-И” АД за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5