Решение по дело №16917/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261505
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330116917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

       

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 261505

гр. Пловдив, 02.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.11.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16917 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу С.С.Б. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 421.71 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 07.12.2017 г. до 07.06.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 19.13 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г. до 31.05.2019  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9840/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван единствено по едно измервателно устройство с № ***. Твърди се, че до дата 08.01.2018 г. потреблението в имота е начислявано съобразно показанията от водомера, като на тази дата е констатирано, че измервателното устройство следва да се смени и е дадено предписание. За периода от 08.01.2018 г. до 08.05.2018 г. потреблението е начислявано съразмерно, а след 08.06.2018 г. по тарифа за двама човека. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Не се оспорва качеството потребител на ответника на предоставените от ищеца услуги за процесния период в процесния имот. Оспорва начина по който е начислявана доставената услуга, счита че не е следвало да се начислява по Тарифа, а от показанията на монтираните измервателни устройства. Счита, че не е спазена процедурата за начисляване по тарифа. Оспорва да му е връчвано известие за нередовен водомер. Счита, че карнетите не са водени редовно. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9840/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване по Тарифа,  включително отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок за това. В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горното от ищеца, че е заплатил претендираната стойност.

С Определение от 22.01.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът С.С.Б. е потребител на предоставените от ищеца услуги за периода 07.12.2017 г. до 07.06.2019 г. за имот в ***, като собственик.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..

Безспорно е че процесния имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на „ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.

 Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.

В исковата молба се излагат твърдения, че за част от процесния период от 07.12.2017 г. до 08.01.2018 г. за процесния имот отчитането е извършвано въз основа на едно измервателно устройство с номер ***, като през целият този период отчетът е бил реален.

Видно от карнетите, водени за този водомер /л.19-20/ за посочения период начисляването е било по показанията на водомерите, който безспорно е водомер в процесния имот. В карнетите са налице подписи на представител на потребителя, по смисъла на чл.21, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, което се установява от Приетата по делото допълнителна Съдебно-почеркова експертиза /л.125/, а именно от лицето Н. М. Б., която безспорно е майка на ответницата. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е, че е налице подпис на карнета от датата 08.01.2018 г. /крайната дата за обсъждания период/, което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите отчетени от водомера за целия този период. В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че не са отчетени правилно стойностите на водомерите през процесния имот, доколкото представителя на ответника – неговата майка, се е съгласила с отразеното в карнетите, което представлява признание на неизгоден за потребителя факт. Същата е присъствала на отчета като ползвател на имота и с оглед близките роднински връзка с ответника, съдът приема, че е неин представител.

            От представено известие за нередовен водомер /л.46/ се установява, че на дата 08.01.2018 г. е констатирано от представител на ищеца, че процесният водомер подлежи на метрологична проверка, като са предоставени 90 дни за подмяната му. В известието за нередовен водомер има подпис за абонат, като е посочено, че това е лицето С.Б.. Дори и да се приеме, че не ответницата е подписала известието, с оглед приетата допълнителна СПЕ, се установява, че на датата в карнета 08.01.2018 г. на която е отразено „известие“ фигурира подписа на Н. Б. – майка и представител на ответницата, то съдът приема, че известието е подписано от намиращия се на адреса представител на ответницата – нейна майка Н. Б..

 Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/2004 индивидуалните водомерни устройства подлежат на периодичен метрологичен контрол на 10 г., като съгласно ал.2 на посочената разпоредба проверките се извършват по искане и за сметка на потребителите.

Съгласно ал.5 на чл.34а от Наредба № 4/2004 г. когато длъжностното лице на оператора установи, че водомера не преминал метрологична проверка на 10 г. срокът за извършване на проверката е 3 месеца, ако след изтичане на този срок водомерът не е преминал метрологична проверка, количеството изразходвана вода се начислява съгласно чл.39, ал.6 от Наредбата, във вр. с ал.5, а именно по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5 куб.м.за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

Видно от карнетите след датата на известието 08.01.2018 г. за срок от 90 дни – или 3 месеца за периода 07.03.2018 г. до 08.05.2018 г. за водомера е начислявано количество вода като е записано „съразмерно“.

В такава хипотеза в закона и в Общите условия на оператора не е предвидено, в периода на предписание, как се начислява количеството изразходвана вода. В чл.26, ал.2 от Общите условия /одобрени от 2014 г./ е предвидено, че при неизправен водомер, за срока на предписанието, количеството вода се определя според средномесечния разход за съответния период от предходната година, а ако няма данни от реален отчет от предходния период се начислява по реда на чл.25, ал.8.

По делото има данни какви количества вода реално са преминавали през измервателните уреди през предходната година, което е съобразено.

Видно от карнетите за периода 07.06.2018 г. до 07.06.2019 г., е начислявана вода на по 10, 12 и 14 куб.м., което е в рамките на предвидено в закона по 5 куб.м на всеки обитател или по 10 куб.м за двама обитатели /ответницата и нейната майка/. Прилагано е и завишаване с 1 куб.м на всяко тримесечие, съгласно чл.23, ал.7 от ОУ на ищцовото дружество. Карнетът за този период е подписан от страна на представител на ответника, като с полагането му същият е признал, че именно двама души е имало в имота, и се е съгласил с начина на начисление, поради което съдът приема, че и за този период правилно е начислено количеството вода.

С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция за главница е доказана по основание.

Относно размера на претенция е изслушана и приета ССчЕ /л.85/, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало заключение, че за процесния период 07.12.2017 г. до 07.06.2019 г. стойността на начисленото количество вода е в размер на 421.71 лева, като липсват плащания по фактурите от страна на ответника.

Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен размер и следва да бъде изцяло уважен.

Основателно е и искането за установяване на дължимостта на главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 13.06.2019 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 28.02.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. декември 2017 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 28.02.2018 г. до 31.05.2019 г. възлиза в размер на 19.13  лева, което съответства на търсената сума, поради което и този иск ще се уважи изцяло.

По отговорността за разноските:

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 120  лева –депозит за ССчЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от претенцията са 75 лева – за заповедното производство и 295 лева - за исковото производство.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

           Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 421.71 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 07.12.2017 г. до 07.06.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 19.13 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г. до 31.05.2019  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9840/2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н., следните суми: 295 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 9840/2019 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ