№ 845
гр. Варна, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500974 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
З. И. М., с ЕГН: **********, с адрес ************************, чрез
назначения му особен представител, срещу решение №253/27.01.2023г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1195/10.04.2023г.,
постановено по гр.д. № 4411/2022 г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, пл. Позитано №5, сумата от 507.07
лв., представляваща регресна претенция на платилия застрахователно
обезщетение на увреденото лице по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ застраховател срещу виновния водач, управлявал моторно
превозно средство без правоспособност за управление на съответната
категория превозно средство, тъй като е шофирал с временно отнето
свидетелство за управление на МПС, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда -
1
20.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението с твърдения за недоказаност на фактите, с които е обоснована
претенцията на ищеца. Решението се основава единствено на безкритично
възприемане на необоснованата САТЕ, събрана близо 1 година и 6 месеца
след твърдяното ПТП и след извършен ремонт на автомобила. Съдът
механично е възпроизвел изводите на вещото лице за вероятно настъпване на
щетите и тяхната вероятна причинно-следствена връзка с ПТП. Въпреки
констатациите на вещото лице, че лисват обективни данни за определяне на
скоростта на участниците в движението, съдът неправилно е приел, че
ответникът е управлявал с превишена скорост и несъобразена дистанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че изготвената САТЕ не е оспорена
от ответника в първата инстанция. Наред с останалите събрани по делото
доказателства същата установява както механизма на ПТП, така и причинно-
следствената връзка на вредите. Позовава се на материална доказателствена
сила на съставения протокол за ПТП. Счита всички предпоставки на
регресната отговорност за доказани.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от КЗ за установяване съществуването на
регресното вземане на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" към
З. И. М. по Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10608/2021г. в размер на
507.07 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/20.07.2021 г./ до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и З. Йорданов Стойчев е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на МПС „Ситроен“ с peг. № ****,
обективиран в застрахователна полица № ************, валидна от
28.09.2020г. до 27.09.2021г. На 13.03.2021г., около 19.30 часа, в гр. Варна, на
бул. „Сливница” до Пожарната, в посока бул. „Христо Смирненски",
2
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на З. И. М., който като
водач на МПС „Ситроен", модел „Ксара Пикасо", с рег. № ****, блъснал
МПС „Хонда", модел „ЦРВ", с рег. № *****, който от своя страна се ударил в
МПС „ВАЗ", модел „21214", с рег. № *****, което е документирано в
Протокол за ПТП № 1823832/13.03.2021г. В резултат на произшествието са
нанесени материални щети на МПС „ВАЗ", модел „21214", с рег. № *****,
собственост на Р.З.Т., изразяващи се в повредени задна броня, лайсна задна
броня, задна престилка, заден десен рог задна част и основа заден десен
калник. С комбинирана застрахователна полица № ****** пострадалият
автомобил бил застрахован в „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД по застраховка
„Каско+" със срок на действие от 11.11.2020г. до 10.11.2021 г. По
уведомление за щета по полица „Каско+" № ****** в „ДЗИ-Общо
Застраховане" ЕАД е заведена щета № 44010312101700. След извършен оглед
на щетите от експерт на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД с Опис-заключение
по щета № 44010312101700/15.03.2021г. са установени следните повреди по
лек автомобил „ВАЗ", модел „21214", с рег. № *****: задна броня - за
подмяна; лайсна задна броня - цяла - за подмяна; задна престилка - за ремонт
втора степен и боядисване; заден десен рог задна част - за ремонт първа
степен и боядисване; основа заден десен калник - за ремонт първа степен. С
възлагателно писмо изх. № 248779 от 15.03.2021г. за извършване на
автосервизни услуги „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД възложило ремонта на
пострадалото МПС „ВАЗ", модел „21214", с рег. № ***** на автосервиз
„Карколор" ЕООД. С калкулация по претенция №
44010312101700/15.03.2021г. експерт на „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД
изчислил, че възстановяването на материалните щети по процесния
автомобил възлиза в размер 482.07 лева. С ликвидационен акт по щета №
20701410888 по преписка 44010312101700 от 15.03.2021г. комисия на „ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД одобрил ликвидационни разноски в размер на
482.07 лева и определил да се изплати на автосервиз „Карколор" ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 482.07 лева, съгласно фактура №
********** от 13.04.2021г. за извършени на автосервизни услуги, издадена от
„Карколор" ЕООД. С преводно нареждане към опис от 21.04.2021г. „ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД изплатило на „Карколор" ЕООД сумата от 45310.21
лева, включваща определеното застрахователно обезщетение в размер на
482.07 лева. С регресна покана вх. № 1529 от 29.04.2021г. „ДЗИ - Общо
3
Застраховане" ЕАД предявило претенция до ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп", в качеството му застраховател на виновното лице по
застраховка „Гражданска отговорност", в размер на 507.07 лева, включваща
сумата от 482.07 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско" и сумата от 25.00 лева,
представляваща направените ликвидационни разноски по процесната щета. С
доклад от 12.05.2021г. по щета № 471020212101514 ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" определило да се изплати на „ДЗИ - Общо Застраховане"
ЕАД застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност"
в размер на 507.07 лева, съгласно експертиза по щета № 44010312101700, с
която се признала предявената от „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД претенция
в размер на 507,07 лева. С уведомително писмо изх. № 92-578/19.05.2021г.
„ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД направило изявление до ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп" уреждането на дължимите между двете дружества
суми по регресни претенции да се извърши чрез прихващане до размера на
по-малкото от тях, като посоченото застрахователно обезщетение в размер на
507.07 лева било прихванато с дължими между застрахователните дружества
насрещни вземания. Към датата на събитието З. И. М. управлявал моторното
превозно средство с временно отнето свидетелството за управление на МПС.
На виновния водач З. И. М. бил съставен АУАН № 890254 за нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който исковата претенция се оспорва
като неоснователна. Твърди се, че от представения с исковата молба протокол
от 13.03.2021г. не може да се изведе вина на когото и да е от участниците в
процесното ПТП. Този извод кореспондира и със съставената схема на ПТП,
която е напълно неясна и не сочи на ПТП с участието на три автомобила.
Поддържа, че фактът, че З. Минев е управлявал един от автомобилите без
свидетелство за управление не означава, че той е виновен за настъпване на
ПТП.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
4
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В разглеждания случай
същите се свеждат до възраженията за липса на осъществено от ответника
виновно противоправно деяние.
Съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория или на което
временно е отнето свидетелството за управление.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно
сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" за управлявания от
ответника автомобил, изплащането на застрахователното обезщетение,
настъпването на процесното ПТП по вина на ответника и управление на
автомобила с отнето свидетелство за управление. В тежест на ответника е да
докаже, че към момента на ПТП е притежавал правоспособност за управление
на МПС и настъпване на щетите по различен от твърдяния от ищеца
механизъм.
В разглеждания случай по делото не е налице спор, а и от ангажираните
доказателства се установява, че за управлявания от ответника автомобил има
валидно сключен с ищеца договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
че на процесната дата е настъпило ПТП с участието на ответника, че към този
момент последният е бил с отнето свидетелство за управление на МПС, че
вследствие на ПТП са причинени твърдяните по вид и размер вреди и че в
полза на увреденото лице е извършено плащане на застрахователно
обезщетение в твърдяния размер, опосредено чрез застрахователя по
5
застраховка „Каско“ на увредения автомобил, за което последният е начислил
ликвидационни разноски. Доколкото посочените факти са установени от
първоинстанционния съд след правилен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
част.
Спорът от фактическа страна пред настоящата инстанция се свежда
единствено до факта на настъпване на вредите по вина на ответника.
Решаващият съдебен състав приема, че ангажираните по делото
доказателства обусловят категоричен извод, че ответникът е осъществил
фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №1823832
се установява, че на 13.03.2021г. е настъпило ПТП, при което л.а. „Ситроен“,
модел „Ксара Пикасо“, с peг. № ****, управляван от ответника З. И. М., е
блъснал движещото се пред него в същата пътна лента МПС с рег. № *****,
което от своя страна вследствие на удара се е блъснало в МПС „ВАЗ“, модел
„21214“, с рег. № *****. Посоченият механизъм се установява недвусмислено
както от словесното описание на причините за ПТП, така и от изготвената
схема на ПТП, в която е отразено графично местоположението и
треакторията на движение на участвалите в произшествието три превозни
средства. Описани са деформациите по предната част на управлявания от
ответника автомобил и по задната част на МПС „ВАЗ“. В графата „взето
административно отношение“ е отбелязано, че на участник №1 - З. И. М. е
съставен акт № 890254 за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Отбелязано е,
че местопроизшествието е посетено от актосъставителя.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на
службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (чл.189, ал.2
ЗДвП), по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен
държавен орган обстоятелства, включително констатираните твърдяни щети
по участвалите в ПТП автомобили. Протоколът е подписан от ответника без
възражения, с което последният е признал неизгодните за себе си факти
относно причините за настъпване на ПТП – предизвикване на верижен
сблъсък с предходно разположени автомобили. В частта относно
обективираното в него признание на факти протоколът представлява частен
6
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила. При това
положение в тежест на ответника е да опровергае доказателствената сила на
признанието, като докаже друг механизъм на настъпване на вредите.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив удостоверените в
протокола факти се потвърждават от целия доказателствен материал.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност на дееца е
ирелевантно за гражданскоправния аспект на нарушението на правилата за
движение, но издаването на Акт за установяване на нарушение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП в случая служи за индиция за наличието на противоправно
поведение. Механизмът на деянието се потвърждава на база констатираните
по автомобилите увреждания посредством заключението на вещото лице, че
същите могат да бъдат получени по посочения в Протокола за ПТП начин.
Липсват данни за противоправно поведение на водача на увредения
автомобил или на трето лице, което да се намира в причинна връзка с
претърпените вреди. Нито в заключението, нито при изслушването си, вещото
лице не е посочило друг възможен механизъм за настъпване на вредите.
Действително данни за превишена скорост по делото не са събрани и в
тази част заключението на САТЕ не следва да бъде кредитирано. Това обаче
не изключва отговорността на ответника, тъй като противоправното му
поведение се изразява в неспазване на необходимата дистанция и управление
на автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, с което е
реализирал нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед
изложеното съдът приема, че дори ответникът да се е движил в рамките на
разрешената за пътния участък скорост, последната не е била съобразена с
характера и интензитета на движението и останалите участници в него, като
по този начин сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на
верижната катастрофа.
В обобщение следва да се приеме за доказано, че управлявайки в
7
нарушение на правилата за движение по пътищата превозно средство,
ответникът е причинил с виновното си и противоправно поведение
имуществени вреди на трети на спора лица
Поради наличие на всички визирани в закона елементи от фактическия
състав, предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 500, ал.2 от
КЗ се явява доказан по основание и размер.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 253.27
лева, изразяващи се в заплатено адвокатски възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №253/27.01.2023г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение №1195/10.04.2023г., постановено по гр.д. №
4411/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА З. И. М., с ЕГН: **********, с адрес
************************, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, пл. Позитано №5, сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 253.27 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8