МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №24/17.06.2015 Г. ПО
НОХД №121/2015 Г. НА НПРС
Подсъдимият В.Р.Б.
е предаден на съд затова, че на 15.07.2014 г. и на 16.07.2014 г. в с. Н., обл. Ш., в Общинска служба “Земеделие” – с. Н., обл. Ш., при условията на продължавано престъпление
съзнателно се ползвал пред служител – младши експерт М.Е.И. ***, в Общинска
служба “Земеделие” – с. Н., обл. Ш., от неистински
официални документи – 2 бр. декларации на които е придаден вид, че са
нотариално заверени с щемпел с дата от 15.07.2014 г. с рег
№*** и печат от К.М. *** на Нотариалната камара, както следва: На 15.07.2014 г.
се ползувал от Декларация от
заинтересовано лице по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за поддържане на
картата на възстановена собственост от В.Р.Б. за недвижими имоти, находящи се в землището на с. Н., обл.
Ш. с номера №***, №***, №*** и №***, и на 16.07.2014 г. се ползувал от Декларация от заинтересовано лице по чл.3,
ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановена
собственост от В.Р.Б. за недвижими имоти, находящи се
в землището на с. К., обл. Ш. с номера №***, №***, №***
и №***, като от него, за самото съставяне, не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 от НК във вр. с
чл.308, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където страните се
съгласиха да не се разпитват двама от свидетелите и вещото лице, а при
постановяване на присъдата да се ползува съдържанието на протоколите за разпит
на тези свидетели и заключението на вещото лице, съгласно разпоредбата на
чл.371, т.1 от НПК.
Прокурорът
при Новопазарската районна прокуратура поддържа
обвинението. Счита, че същото е доказано напълно. Моли, подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно пробация.
По
предявеното му обвинение подсъдимият не се признава за виновен. Не отрича, че е
посетил нотариус, за да извърши заверка на подпис на декларация, но заявява, че
не обърнал внимание на съдържанието на декларацията, тъй като му била дадена от
други лица, на които той вършил услуга и чиито имена не си спомня. Не отрича,
че посещавал Общинска служба “Земеделие” – с. Н.. Твърди, че там бил приет
грубо от свидетеля М.Е.И.. Моли, да бъде оправдан.
Защитникът
адв. Пл. П. от Ш.ската адвокатска колегия счита, че
обвинението е недоказано, и в случая не е налице осъществен състав на
престъпление. Изтъква, че относно обвинението за извършено деяние на 15.07.2014
г., то същото не се отнася до документ с правно значение, поради което няма как
подсъдимият да носи отговорност за документно престъпление. Относно обвинението
за деянието, извършено на 16.07.2014 г., то защитникът счита, че по делото е
установено, че при нотариуса подсъдимият е заверил декларация, от която е
получил два оригинални екземпляра, единият от които е вероятно да е именно
представеният в Общинска служба “Земеделие” – с. Н.. По тези съображения и
изтъквайки, че присъдата не може да почива на предположения, защитникът моли,
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията. В случай,
че съдът намери деянието за съставомерно или
доказано, то защитникът счита, че същото е с явно незначителна степен на
обществена опасност и поради това моли, съдът да приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК.
Като съобрази
всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият В.Р.Б. ***. На 15.07.2014 г. той посетил
нотариалната кантора на нотариус К.М. *** на Нотариалната камара, където
поискал да бъде извършена заверка на подписа му в декларация от заинтересовано
лице, която той подписал по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за
поддържане на картата на възстановена собственост. С въпросната декларация подсъдимият декларирал,
че има правен интерес от снабдяване с документ за собственост по реда на
чл.587, ал.2 от ГПК по отношение на недвижими имоти, находящи
се в с. Д., обл. Ш. с номера ***, ***, ***, *** и ***.
Декларацията била необходима за представяне в съответната служба по земеделие,
откъдето подсъдимият да се снабди с характеристики за имотите и скици. В
посочената нотариална кантора подписът на подсъдимия в декларацията бил
заверен, като по негово искане му били дадени два оригинални екземпляра от
декларацията с нотариалната заверка, за което и той заплатил съответните такси.
Заверката на подписа била с рег. №*** от дата 15.07.2014 г. и печат на
нотариуса.
На
същата да 15.07.2014 г. подсъдимият посетил Общинска служба “Земеделие” – с. Н.,
където подал заявление за снабдяване със скици, към което приложил и
декларация, подписана от него в качеството му на заинтересовано лице, по чл.3,
ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановена
собственост. Декларацията била с нотариална заверка на подписа на подсъдимия и
се отнасяла до имоти, находящи се в землището на с. Н.
с номера №***, №***, №*** и №***. Заверката на подписа била с рег. №*** от дата
15.07.2014 г. – същата каквато била извършена на декларацията, отнасяща се до
имотите в с. Д.. Документите на подсъдимия били приети от свидетеля М.Е.И.,
изпълняващ длъжността младши експерт в службата, който направил копия на
заявлението, подадено от подсъдимия, на декларацията със заверката на подписа и
на личната карта на Б.. Тъй като подсъдимият искал бързо извършване на
услугата, свидетелят веднага проверил документацията и установил, че имоти с
подобни номера няма в землището на с. Н., а тези номера се отнасят до имоти в
землището на с. К.. Съобщил това на подсъдимия, като му обяснил, че не е
възможно да се издадат документи за такива имоти в землището на с. Н.. После
върнал оригиналите на документите на подсъдимия и последният си заминал.
На
следващия ден – 16.07.2014 г. подсъдимият отново отишъл при свидетеля И. в
Общинска служба “Земеделие” – с. Н.. Тогава пак подал заявление за снабдяване
със скици, към което пак приложил декларация, подписана от него в качеството му
на заинтересовано лице, по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за
поддържане на картата на възстановена собственост. Декларацията била отново с
нотариална заверка на подписа на подсъдимия, но този път се отнасяла до имоти, находящи се в землището на с. К. със същите номера №***, №***,
№*** и №***. Заверката на подписа пак била с рег. №*** от дата 15.07.2014 г. на
същия нотариус – свидетеля К.М.. Свидетелят И. отново приел документите,
направил пак копие на заявлението, на декларацията и на личната карта на
подсъдимия и му върнал оригиналите. В хода на последвалата проверка по повод
заявлението на подсъдимия, на свидетеля И. направило впечатление, че
декларацията се отнася до имоти, за които са вписани като собственици други
лица, а и свидетелят познавал лицата, които обработват земите. Съобщил това на
ръководителя си и върху заявлението на подсъдимия от страна на началника на
службата бил отбелязан отказ да се издадат скици и характеристики за имотите.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите М.Е.И. и К. Т. М., от писмените доказателства и
доказателствени средства – заверени копия на заявление вх. №466/15.07.2014 г.;
Декларация от заинтересовано лице по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за
поддържане на картата на възстановена собственост от В.Р.Б. за недвижими имоти
в землището на с. Н.; заявление вх. №468/16.07.2014 г., Декларация от
заинтересовано лице по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за поддържане на
картата на възстановена собственост от В.Р.Б. за недвижими имоти в землището на
с. К.; копие на лична карта на подсъдимия; справка-удостоверение, изд. от
нотариус К. М. за 15.07.2014 г.; пълна история за имоти №***, №***, №*** и №***
в землището на с. К., писмо изх. №38/14.10.2014 г. на нотариус К. М.;
извлечение от общ регистър на нотариус К. М. за дата 15.07.2014 г.; заверено
копие на фактура №***/15.07.2014 г.; протоколи за разпит на свидетелите Б.Х.И.
и П.Ю.П.; от заключението по назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза, а и частично от обясненията на подсъдимия, където той не отрича
голямата част от фактите по делото.
Анализът
на доказателствения материал води до категоричния извод, че на 16.07.2014 г.
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.316 от НК във вр. с чл.308, ал.
4, т.2 във вр. с ал.2 от НК. На въпросната дата подсъдимият
съзнателно се ползвал в Общинска служба “Земеделие” – с. Н., конкретно пред
младши експерт М.Е.И. ***, в Общинска служба “Земеделие” – с. Н., обл. Ш., от неистински официален документ – декларация, с
нотариално удостоверяване на подпис, а именно декларация от заинтересовано лице
по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на
възстановена собственост от В.Р.Б. за недвижими имоти, находящи
се в землището на с. К., обл. Ш. с номера №***, №***,
№*** и №***, на която декларация е придаден вид, че е нотариално заверена с
щемпел с дата от 15.07.2014 г. с рег. №*** и печат от К.М. *** на нотариалната
камара, като от подсъдимия, за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и случаят е маловажен.
На първо място
е безспорно, че на горепосочената дата подсъдимият е посетил службата по
земеделие и там е представил на свидетеля И. горепосочената декларация. Това
обстоятелство е безспорно от показанията на свидетеля И., както и от
обясненията на подсъдимия. Също така е безспорно, че декларацията, която на
тази дата подсъдимият е представил пред свидетеля се е отнасяла именно до
горепосочените имоти, находящи се в землището на с. К.
и на обратната страница на тази декларация е била поставена нотариална заверка
на подписа на подсъдимия с дата от 15.07.2014 г. с рег. №*** и печат от
нотариуса К.М.. Въпросната нотариална заверка обаче не се отнася до подписа на
подсъдимия под тази декларация. Нотариус К. М. е заверил подписа на подсъдимия
под декларация, касаеща съвсем други имоти в друго землище – на с. Д.. Това е
доказано от показанията на самия нотариус М., а и от извлечението от регистъра
му и представената по делото справка. Така, че ползуваният от подсъдимия
документ в частта му на нотариалната заверка е неистински. Нотариалната заверка
на един частен документ /пълномощно, декларации и заявление/ не го превръща в
официален, но със заверката е налице комплекс от документи на една и съща
материална основа – частен документ, съставен от частно лице /в случая
декларацията/ и официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му /в случая нотариалната заверка/. Последната очевидно не е
предназначена да удостовери подписа на подсъдимия под декларацията, касаеща
земи в землището на с. К., поради което отнесена към именно тази декларация, тя
представлява неистински официален документ. Без съмнение този неистински
официален документ /за конкретно тази декларация/ е бил съставен с цел да бъде
използван, а в случая е и бил използван, тъй като подсъдимият го е представил в
земеделската служба. Няма съмнение относно факта и, че за самото съставяне от подсъдимия
не може да се търси отговорност, тъй като неговата деятелност е доказана само в
границите на ползването на документа. Тук следва да се отбележи също и
обстоятелството, че независимо от това, че липсва оригинала на горепосочената
декларация с нотариалната заверка, то по делото по несъмнен начин е установено,
че такъв оригинален документ, именно с посоченото по-горе съдържание в него
/съдържанието му, както на частен, така и на официален документ/, е
съществувал, тъй като е видно, че при представянето на декларацията в ОСЗ,
свидетелят И. е направил копие на същата, което е останало в службата, откъдето
е и приложено по делото. Така, че в случая следва да се приеме, че подсъдимият
е ползувал неистинки официален документ. С оглед
обаче вида на конкретния документ и предназначението на декларацията, върху
която е била поставена заверката, с оглед обстоятелството, че документът, макар
и подсъдимият да го е ползвал, то той не е успял да се снабди с исканите
документи и не са настъпили някакви неблагоприятни последици, съдът счете, че
деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид, поради което то представлява
маловажен случай.
Съдът
не прие изложената от подсъдимия версия, че е действал, за да услужи на други
две лица, които имали интерес от снабдяване с документи за имотите, а самият
той не знаел всъщност за какви имоти се отнасят документите. Самите факти,
които подсъдимият излага в тази насока са нелогични и звучат неправдоподобно.
Така например подсъдимият твърди, че не знае имената на тези две лица, а
познавал само родителите им, които били починали; твърди, че не може да се
свърже с тях, тъй като не знае адресите им и не помни къде е записал
телефонните им номера. Твърди също, че когато бил пред кантората на нотариуса,
тези две лица са били там и те са му дали документите, които да завери при
нотариуса. Това е нелогично, тъй като ако такива лица са присъствали в деня на
заверката на подписа на подсъдимия, то възниква въпросът защо подсъдимият е
извършил заверка на подпис в декларацията, а не именно тези лица, щом те имат
интерес към имотите и би следвало именно те да попълнят и заверят декларации.
Ако пък подсъдимият действително е действал по поръчка на други лица, то е нелогично
да не може да се свърже с тях и да не знае поне малките им имена. По тези
съображения съдът прие обсъжданите твърдения на подсъдимия като защитна версия,
която не отговаря на действително осъществилите се факти.
Съдът
не прие също и твърденията, изложени от защитника на подсъдимия, че извършвайки
нотариалната заверка на подписа си при нотариуса, подсъдимият се е снабдил не с
два екземпляра на една и съща декларация /за имоти в с. Д./, а има вероятност
да е заверил и подписа си под декларацията, отнасяща се до имотите в с. К.. На
първо място такива данни няма от документацията, представена от нотариуса и от
изявленията на нотариуса. Последният действително споделя за подобни случаи от
неговата практика, без да твърди с категоричност, че настоящият случай е именно
такъв. Но ако действително подсъдимият в деня на заверката на подписа си е
заверил и подпис под декларация за имота в с. К., то няма причина той при
първото си посещение в общинската служба да не я представи, а по делото е установено,
че на 15.07.204 г., когато подсъдимият за пръв път е посетил службата, то
тогава е разбрал, че имотите, за които се интересува са не в с. Н., а в с. К..
Върнал се е и е отишъл на другия ден вече с декларацията за с. К.. Всъщност
установено е, че подсъдимият е узнал за имоти в Крадсен
дол, след като вече е била извършена заверката. Поради това съдът счете, че
версията, лансирана от защитата, следва да се изключи.
Осъщественото
от подсъдимия деяние от субективна страна е с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал и е целял настъпването на съответните последици.
Предвид
гореизложеното и като счете, че обвинението относно деянието, извършено от
подсъдимия на 16.07.2014 г. е доказано напълно, а и то представлява маловажен
случай, съдът призна Б. за виновен по обвението в
тази му част, а именно за престъпление по чл.316 от НК във вр.
с чл.308, ал. 4, т.2 във вр. с ал.2 от НК.
Останалата
част на обвинението, а именно за деянието, описано в обвинителния акт за
извършено на 15.07.2014 г., съдът прие за недоказано. Всъщност безспорно е по
делото, че на тази дата подсъдимият е посетил службата по земеделие, където е
представил горепосочената декларация, отнасяща се за имотите в с. Н., но това
му деяние не може да се приеме, че осъществява състава на посоченото от
прокурора престъпление, защото документът /въпросната декларация/, който
подсъдимият е представил в службата по земеделие, макар и да е неистински в
частта му на официален документ /нотариалната заверка/, няма правно значение и
не може да бъде използуван. Именно по тази причина и подсъдимият се е върнал от
ОСЗ – защото свидетелят И. му е обяснил, че такива имоти в с. Н. няма.
Следователно тук не може да се приеме, че налице осъществен състав на
престъпление, поради което и съдът призна подсъдимия за невиновен в това, че на
15.07.2014 г. в с. Н., обл. Ш., в Общинска служба
“Земеделие” – с. Н., обл. Ш., съзнателно се ползвал
пред служител – младши експерт М.Е.И. ***, в Общинска служба “Земеделие” – с. Н.,
обл. Ш., от неистински официален документ –
декларация, с нотариално удостоверяване на подпис - Декларация от заинтересовано
лице по чл.3, ал.1 от Наредба №49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на
възстановена собственост от В.Р.Б. за недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Н., обл. Ш. с номера №***, №***,
№*** и №***, на която декларация е придаден вид, че е нотариално заверена с
щемпел с дата от 15.07.2014 г. с рег. №***
и печат от К.М.,*** на нотариалната камара, като от него, за самото съставяне,
не може да се търси наказателна отговорност, както и за това, че е действал при
условията на продължавано престъпление и го оправда по обвинението по чл. 316 във вр. с чл.
308, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
За да определи
следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете, че за осъщественото от
него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
Подсъдимият не е осъждан /осъждан, но реабилитиран по право/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК и от престъплението му
не са налице причинени и невъзстановени имуществени вреди. Поради това съдът
счете, че съществуват всички основания
за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Ето защо, след като призна
подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.316 от НК във вр. с чл.308, ал. 4, т.2 във вр.
с ал.2 от НК, съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
При определяне
размера на наказанието, съдът съобрази превеса на смекчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства – направените признания на голяма част от фактите по
делото; личността на подсъдимия и най вече обстоятелството, че е на висока
възраст. Принципно чистото съдебно минало представлява обстоятелство смекчаващо
вината на подсъдимия в процеса, но в случая то е една от предпоставките съдът
да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, поради което не следва да се придава
на това обстоятелство тежестта на смекчаващо такова относно размера на
наказанието. Предвид наличието и превеса на горепосочените смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че размерът на наказанието глоба следва
да съвпада с минималния, предвиден в закона.
Подсъдимият бе
осъден и да заплати направените по делото разноски от 95, 80 лв. /деветдесет и
пет лева и осемдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр. Ш..
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
01.07.2015
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: