№ 397
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. К.
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500735 по описа за 2021 година
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от Община Плевен с ЕИК ***,
представлявано от кмета Г. Л. С., срещу Решение № 260426/11.06.2021 г.
постановено по гр. д. № 5206/2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Навеждат се твърдение за липса на елемент от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно липса на пряка причинно-
следствена връзка между противоправното действие/бездействие на Община –
Плевен и лицето, на което е възложена работата и претърпените вреди. С
въззивната жалба се иска отмяна на решението на районния съд и да бъде
отхвърлен предявения иск. В съдебно заседание се иска отмяна на
постановеното от първата инстанция решение, с което било прието за доказан
фактическият състав на непозволеното увреждане. Навеждат се твърдения, че
изводът на съда не се подкрепял от събраните по делото доказателства.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна М. Б. К., чрез адв. С. Г., изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържа
1
отговора на въззивна жалба. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С решение № 260426 от 11.06.2021 г. Районен съд-гр.Плевен, осъдил
Община – Плевен, с ЕИК *** и „***“ ООД с ЕИК ***, да заплатят солидарно
на М. Б. К. с ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45
ЗЗД, сумата от 6000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като отхвърлил
иска за разликата над 6000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
Присъдил и сумата от 857,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на нанесени телесни увреждания, изразяващи
се в счупване на лява лъчева кост на предмишницата и на шийката на лявата
бедрена кост, настъпили на 28.07.2020 г. поради стъпване в дупка и падане на
пешеходна зона в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 28.07.2020 г. до окончателното й заплащане.
Осъдил е Община - Плевен и „***“ ООД да заплатят на М. Б. К. всеки по
отделно, направените по делото разноски в размер на 371,43 лева на
основание чл. 78 ГПК. Осъдил е М. Б. К. да заплати на „***“ ООД
направените по делото разноски в размер на 1303,59 лева на основание чл. 78
ГПК, съобразно отхвърления размер на иска.
В мотивите на решението си първоинстанционният съд, въз основа на
събраните по делото доказателства, приел за установено, че въззиваемата
страна, поради стъпване в дупка, която била образувана вследствие на
извършвани ремонтни дейности, възложени на изпълнителя „***“ ООД от
Община Плевен, паднала на пешеходната зона на ул. „Васил Левски“ в гр.
Плевен, в резултат на което, било причинено счупване на лява лъчева кост на
предмишницата и на шийката на лявата бедрена кост на М.К.. Намалил
определеното обезщетение с 50%, поради допуснато съпричиняване на
2
пострадалата с вредоносния резултат.
Районният съд обсъдил подробно писмените доказателства (медицинска
документация, представена по делото) и показанията на свидетелката А. М.,
която има непосредствени впечатления за възстановяването на въззиваемата
след инцидента, свързано с преживените болки и страдания вследствие на
причинените счупвания от падането. Обсъдил и показанията на свидетелките
Т. и М., които придобили преки впечатления от инцидента и също така
свидетелстват за наличието на сигнализиращи ленти около изкопните
дейности. Обсъдил е и приетите в хода на съдебното дирене, съдебно-
медицинска и съдебно техническа експертизи. Въз основа на анализа на тези
доказателства, съдът приел, че размерът на претърпените неимуществените
вреди е 12 000 лв., но поради допуснато съпричиняване от страна на
въззиваемата, свързано с обстоятелството, че мястото на инцидента е било
оградено с ограничителна сигнална лента, която била преодоляна от
пострадалата, първоинстанционния съд намалил с 50% така определеното
обезщетение до 6 000 лева. Приел също така, че размерът на претърпените
имуществени вреди е 857,54 лв., като за разликата до пълно предявената
претенция от 1830,18 лв., отхвърлил като недоказана.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема
следното:
Относно искове по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959
г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
3
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл - ППВС № 9/1966 г.).
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на
лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният
субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД
във връзка с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
упражняват надзора за приложението на наредба № 2/22.03.2004г. за спазване
на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В
този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.
3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Безспорно, от доказателствените материали се установява, че Община Плевен
с договор за обществена поръчка ИРО № 2432/18.10.2019 г., възложила на
„***“ ООД извършването на основен ремонт на пл. „Свобода“ и пешеходната
зона на ул. „Васил Левски“ от пл. „Свобода“ до пл. „Ст. Стамболов“, съгласно
приложената техническа спецификация. При изпълнение на така възложената
работа, изпълнителят „***“ ООД, допуснал нарушение на предписаните в чл.
30, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за спазване на минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително
монтажни работи, като не обезопасил с временни плътни огради мястото на
строителната площадка.Тези обстоятелства обосновават възникването и
възможността за ангажиране на отговорността на възложителя на работата,
наред тази на изпълнителя.
4
Относно причинно-следствената връзка между извършеното деяния и
настъпилата вреда:
За да възникне притезателното право на увредения срещу Община
Плевен, респективно „***“ ООД за обезвреждане на неимуществените и
имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод
на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа от Община Плевен, респективно „***“
ООД чрез своето действие или бездействие.
Настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички
предпоставки на визираната правна норма: спъване на ищцата и падането й в
дупка, находяща се на пешеходна зона в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“,
образувана вледствие на строително ремонтни дейности, извършвани от
дружеството ***“ ООД, възложени от Община Плевен.
Причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди, е
изразеното виновно бездействие на служители на дружеството по ремонта,
изразяващо се в допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от
Наредба № 2/22.03.2004г. за спазване на минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително
монтажни работи. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 гласи, че „Строителните
площадки в урбанизирани територии е ограждат с временни плътни огради,
съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се
сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със
светлинни сигнали“. Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционния съд правилно е приел за допуснато нарушение от страна
на изпълнителя непоставянето на плътна временна ограда около мястото на
изкопа. В резултат, между неизпълнението на описаната в наредбата
задължение и претърпяното увреждане от ищцата, установено от приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза - спъване и падане, вследствие на
което ищцата е получила травма на дясната си ръка, изразяваща се счупване
5
на лява лъчева кост на предмишницата и на шийката на лявата бедрена кост,
съществува пряка причинна връзка, поради което е налице основание за
ангажиране солидарно отговорността на дружеството изпълнител и Община -
Плевен по чл. 49 ЗЗД.
Наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010
г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е
посочено в решение № 169 /28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
6
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
конкретния казус, от показанията на разпитаните в хода на съдебно дирене
свид. Т. и свид. К., категорично се установява, че към времето на инцидента
въпросната дупка била оградена със сигнализираща ограничителна лента.
Обстоятелството, че пострадалата нарушила обозначената сигнализираща
маркировка и направила опит да премине през нея, като вследствие паднала,
причинявайки си телесни увреждания е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Установява се, на първо място наличието на
сигнализираща червено-бяла лента, която ограждала ремонтните дейности,
имаща за цел да не допуска преминаването на външни лица през обекта. На
следващо място от показанията на св. Т. се установява, че имало и
възможност за да се достигне до пешеходната зона, мястото на ремонтните
дейности да бъде заобиколено, по начин изключващ пряко преминаване през
строителната площадка. По тази причина с действията си пострадалата
обективно е допринесла за причиняване на вредоносния резултат, поради
което и изводът на първата инстанция в тази насока е правилен.
Относно размерът на обезщетението:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на
ищцата е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева
кост на предмишницата и на шийката на лявата бедрена кост. Било е
проведено лечение, изразяващо се в смяна бедрената кост. Счупванията
довели до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от
7
месец и половина до два месеца, през който пострадалата не можела да се
самообслужва, а счупването на шийката на бедрената кост затруднило
движението на левия долен крайник за срок от 7-8 месеца. В резултат,
въззиваемата преживяла мъки и страдания. Придвижването си извършвала с
патерица. Дори се наложило синът й да се прибере от Испания и да се грижи
за нея. Всички тези обстоятелства се установяват от депозираните
свидетелски показания на свид. А. М., както и от назначената в хода на
производството пред първа инстанция, съдебно-медицинска експертиза.
При тези данни, определената от съда сума в размер на 12 000 лв.,
намалена до размера на 6 000 лв., поради съпричиняване, за тази травма се
явява законосъобразна и този размер на обезщетението отговаря на
критериите за справедливост.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 500 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 260426/11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 5206/2020 г. по
описа Районен съд – гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК
ОБЩИНА – Плевен с ЕИК ***, да заплати на М. Б. К. с ЕГН **********,
направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на
500 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9