№ 32
гр. Свищов, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20234150200079 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №23-0352-000116/24.03.2023 г.
на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.
Жалбоподателят Р. В. Р. от гр. Свищов обжалва наказателното постановление, с
което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В
съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. С. Т. от ВТАК поддържа
жалбата. В хода по същество взема становище за незаконосъобразност на наказателното
постановление – административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл. 27 от
ЗАНН, при определяне на наказанието да извлече, както тежестта на нарушението, така и
други смекчаващи вината обстоятелства. Видно било от представените по делото
доказателства било, че жалбоподателят е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на 09.03.2023 г. в 12:30 ч., но в полицата, в графа „срок на договора“ било
въведено като час 15:28 ч. Счита, че отговорността на застрахователя за това отбелязване не
следва да се прехвърля върху жалбоподателя. Излага, на второ място, че неправилно в НП е
посочено мястото на извършване на нарушението, като е записано ул. „*“, а проверката
реално били извършена на кръстовището. Това се потвърждавало от разпита на първия
свидетел, служител на РУ Свищов – И. И.. На последно място счита, че неправилно
наказващия орган не е представил с НП своето становище относно наличието и липса на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за да може правилно да се приложат изискванията на
закона. Намира, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, поради което моли съда да
1
отмени процесното НП.
Ответникът по жалбата – Началник на РУ – Свищов при ОД на МВР Велико
Търново – редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил „**, като имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/02/122000704743 с начало
00:00 на 08.03.2022г. и край – 00:00 на 07.03.2023г.
На 09.03.2023 г. в 12:30 ч. жалбоподателят сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Около 15,20 ч. в същия ден той
управлявал собствения си лек автомобил като се движел по ул. „***“ в гр. Свищов. В
същото време, изпълнявайки служебните си задължения на кръстовището, образувано от
тритe улици - „***“, „****“ и „*****“ се намирали свидетелите И. И. – младши полицейски
инспектор в РУ Свищов и И. А. – полицейски инспектор в РУ Свищов. Малко преди
кръстовището жалбоподателят бил спрян за проверка, тъй като полицейските служители
установили, че автомобилът бил без включени задължителни светлини. Водачът не оспорил
нарушението, за което му бил съставен фиш. В хода на проверката, при въвеждане на
данните на автомобила в работни станции за отдалечен достъп (РСОД), полицейските
служители установили, че автомобилът в момента на проверката няма действаща
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изискали обяснения и
документи от водача, който им оказал съдействие. Обяснил им, че застраховката изтекла
преди два дни, но в деня на проверката - 09.03.2023 г., в по –ранен час, е сключил
застраховка "Гражданска отговорност". Представил и договора, от който било видно, че на
09.03.2023 г. в 12:30 ч. жалбоподателят е сключил договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Жалбоподателят заявил на служителите, че
управлявал автомобила знаейки, че има сключена застраховки и същата е в сила от момента
на сключване на договора. Свид. И. И. съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН №
GA85741 от 09.03.2023г. В него актосъставителя И. посочил, че Р. управлявала посочения
автомобил, негова собственост без сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към дата и часа на извършване
на проверката. Свидетелят приел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 483, а.1,
т. 1 от КЗ и го отразил в АУАН. Р. подписал акта, като вписал, че има възражения. Такива
депозирал до Началника на РУ Свищов гр. Свищов на 14.03.2023 г. против АУАН серия GA
№ 85741/09.03.2023 г., като моли да бъде отменен съставения акт, тъй като към момента на
проверката имал сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Наказващия орган, след като взел предвид писмените доказателства установил, че
срока на договора на жалбоподателя по отношение на застрахователния период и
фактически период на застрахователно покритие е от 15,28 часа на 09.03.2023 г., а не от
друга дата и час, поради което издал обжалваното наказателно постановление за нарушение,
а именно: физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
2
Р. България и не е спряно от движение, няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което виновно нарушил чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ. На основание чл.638,ал.1, т. 1 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.
Видно от приложената по делото Справка от базата данни на Информационен център
към гаранционен фонд се констатира, че за лек автомобил марка „-, в ЗАД „ДаллБогг Живот
и ЗДраве“ АД има сключен застрахователен договор по полица BG/30/123000763991, с дата
и час на издаване- 09.03.2023 г. в 12,30 ч. и начало – 09.03.2023 г. в 15,28 ч.
Видно от справка за нарушител/водач, по отношение на жалбоподателя са влезли в
сила четири наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, от 2005 г., 2006 г., 2010 г. и
2011 г., по две от които глобата е платена.
Съгласно приложената по делото Заповед № 366з-4485/30.12.2021 г. на Директора на
ОД на МВР – Велико Търново, началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново са
оправомощени да издават НП за извършени нарушения по КЗ.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.
283 НПК писмени доказателствени средства - АУАН – 1 бр., писмо – 3бр. НП- 1 бр., справка
относно извършено проверка по повод депозирано възражение, справка за нарушител,
заповед № 366з-4485/30.12.2021 г., както и от изслушването на актосъставителя И. И. и
свидетеля И. А.. От разпита на свид. И. се установява, че при въвеждане на рег. № на
управлявания от Р. автомобил, системата показала, че автомобилът е без задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Той и колегата му провери с жалбоподателя
разговор на място, видели полицата за застраховка, като за началото на действие на
застрахователния договор е посочено 15:28 ч., а проверката е осъществена в 15:20 ч, т.е осем
минути преди влезе в сила. Според станцията за отдалечен достъп, автомобилът на Р. е
нямал редовна застраховка. Изяснява още, че автомобилът се е движил от пл. „Свобода“ към
кръстовището, но физическата проверка е осъществена на кръстовището, образувано от
улиците „***“, „****“ и „*****“. Показанията на този свидетел кореспондират с тези,
дадени от свид. И. А.. Сочи, че проверката е осъществена осем минути преди началото на
действие на застрахователния договор на Р., като последния бил изненадан, когато му
съобщили, че няма застраховка. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с
приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна.
При проверката на редовността на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление, както и на законосъобразността на
3
процедурата по издаване на същите, съдът констатира, че не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН и на НП. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени
в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен.
Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на
извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното
постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства. В тази
връзка съдът не приема възражението на жалбоподателя за извършено процесуално
нарушение, тъй като в АУАН и НП било отбелязано като място на извършване на
проверката ул. „***“, а не самото кръстовище, тъй като житейски нелогично е проверката да
се извърши на самото кръстовище на трите улици, тъй като същото би спряло движението в
този участък и било предпоставка за ПТП.
В разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН законодателят е извел легалната дефиниция за
административно нарушение, а именно това е деяние, извършено виновно, нарушаващо
установения ред на държавно управление и обявено от закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието,
противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за
наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу
установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или правен
принцип. В настоящия казус тя представлява противоречие с разпоредбата на чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ, а именно физическо лице, което е собственик на моторно превозно средство и не
изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят Р. В. Р. е собственик на лек автомобил марка „-, който в
15,20ч. на 09.03.2023 г. го е управлявал без валиден действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и с тези си действия, жалбоподателят е
нарушил чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ. Констатира се, че жалбоподателят
Р. е сключил нов застрахователен договор на същия ден – 09.03.2023 г. в 12, 30 ч., но
същият е приведен в действие в 15, 28ч. на 09.03.2023 г. или 8 минути след извършване на
проверката.
Съдът счита, че макар да е налице извършено от обективна страна административно
нарушение, не е извършено виновно, тъй като договорът за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е сключен 3 часа по- рано от извършената проверка. В
административно наказателното производство в тежест на наказващия орган е да докаже
именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението – при пряк или евентуален
умисъл. Съдът намира, че от Тъй като действието на сключения застрахователен договор е
започнало по- късно, нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя Р..
4
Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дали са налице или не
понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да
не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на
предупреждение, съдът намира следното:
В обжалваното НП административно наказващият орган не е коментирал дали следва
или не да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. дали са налице или не понятията за
маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи
наказание, освобождавайки субекта от отговорност с отправяне на предупреждение. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със
закона /Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007 година на ВКС/. Съдът не е
обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото от които
зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения по КЗ, следва да се съобразяват
разпоредбите на въведеното с измененията в ЗАНН в сила от 23.12.2021 г. легално
определение на понятието "маловажен случай" с разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 4 от ДР на
ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. От анализа на горното следва извода, че дали конкретно
административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите
на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността
обстоятелства. Маловажен случай ще е налице само, ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид.
В конкретния случай съдът приема че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай“. По
делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката
жалбоподателят не е имал действаща застраховка "Гражданска отговорност " на
автомобилистите на притежавания от него и управляван лек автомобил, тъй като около три
часа преди това е сключил такъв договор, но действието му е настъпило осем минути преди
извършената проверка от контролните органи / проверката в 15, 20 ч., а валидно действие на
5
договора в 15, 28 ч. на същата дата /и в този интервал от време той е управлявал без
действаща застраховка. По делото обаче няма данни да са произлезли някакви вредни
последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за
инцидентен случай. Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия
случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено
административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице е
хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказателният орган е следвало да предупреди - писмено жалбоподателя, а
не да налага адм. наказание. В случая неприлагането на института за маловажност води до
отмяна на наказателното постановление по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като на
основание чл. 63, ал. 4, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН следва да предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде
наложена имуществена санкция за това друго нарушение.
По отношение на претенцията за разноски за адвокатски хонорар, предвид изхода на
спора, съгласно чл. 63, ал. 4 изречение последно от ЗАНН, такива се следват на
жалбоподателя. По делото е приложен списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие от 30.03.2023 г., според който изцяло е платен адвокатски хонорар в размер на
400, 00 лева за настоящото производство. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложим при санкция в процесния размер, договореното възнаграждение е в минималния
размер от 400лв. и следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. чл. 63, ал. 4 вр. ал.2, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0352-000116/24.03.2023 г. на Началник
РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на Р. В. Р., ЕГН ********** от гр.
Свищов, ул. „-- е наложено наказание на основание чл.638, ал.1, т. 1, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ
„глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Р. В. Р., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „--, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Осъжда ОДМВР - гр. Велико Търново, с административен адрес: гр. --- 7, да заплати
на Р. В. Р., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „---- сумата от 400 (четиристотин) лева -
разноски по делото.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6
7