№ 165
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500160 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №1489 от 17.12.2021г.,
постановено по гр.д.№5571/2021г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК,с който се
претендира да бъде признато за установено, че А.. А.. Ч. , ЕГН *** от гр.П.
ж.к.“Д. „бл.*** А. *** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П. К.” № 4-6
сумата от 4215,16 лева главница,1553,70 лева просрочена наказателна лихва
от 25.01.2007г. до 02.10.2008г. и законна лихва върху главницата считано от
03.10.2008г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 120,38
лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20088150400900
по описа на ЧСИ Т. К., с рег.№ 815 и район на действие ОС Плевен,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2008г.,издаден по ч. гр.
д.№3734/2008г.по описа на Районен съд Плевен, поради изтекла погасителна
давност на задължението.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от А.. А.. Ч. от гр.П. чрез пълномощника й адвокат Г.Г. от ПАК,с която
1
същото се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон ,немотивирано и необосновано с оглед събраните по
делото доказателства.Изложени са доводи, че решението на ПРС е
постановено при допуснато от съда нарушение на чл.236 ал.2 ГПК,като съдът
се е задоволил само и единствено да посочи коя от страните какви искания
и/или възражения е направила,като в мотивите на решението липсва каквато
и да било преценка на доказателствата, липсва изложение на това какви
фактически констатации съдът е направил ,т.е. кои факти и въз основа на кои
доказателства е приел за установени.Безспорно по делото е установено ,че въз
основа на издадения изп.лист кредиторът „Райфайзенбанк“АД гр.С. е
образувал изп.д.№900/2008г.по описа на ЧСИ Т. К.,като на
10.10.2008г.взискателят е направил искане за опис, оценка и публична продан
на дв.вещи,принадлежащи на А.Ч.. Твърди се,че опис,оценка и продан на
дв.вещи ,собственост на длъжника не са извършени от страна на ЧСИ Т.К. по
изп.д.№900/2008г.,по което са извършени действия по образуването на
изп.д.,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,проучване имущественото състояние на длъжника,извършени
справки ,набавяне на документи, книжа. Жалбоподателката счита,че не са
извършени действия на същинско принудително изпълнение-описи,продажба
на движими и недвижими вещи върху имуществото на длъжника А.
Ч..Изложени са доводи,че след 15.04.2009г.в продължение на повече от 2
години не са извършвани действия по принудително изпълнение ,че
следващото изп.действие от кредитора е от дата 14.09.2011г.,когато е поскано
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Балкам“АД
гр.С.,като се твърди,че към датата на налагане на запора въззивницата не е
работила при този работодател.Изложени са доводи,че на основание чл.433
ал.1,т.8 ГПК след като взискателят в продължение на 2 години не е поискал
извършване на нови изпълнителни действия е настъпила т.н.перемция,а
изп.производство подлежи на прекратяване,като съгласно задължителните
указания,дадени в ТР №2/26.06.2015г.по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС
прекратяването на изп.производство настъпва по право,като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие ,а от този момент нататък всички предприети
действия по събиране на дълга лишени от правно основание,доколкото са
извършени след като изп.дело е прекратено.В този смисъл жалбоподателката
2
се позовава на посочена съдебна практика –решения на ВКС,постановени по
реда на чл.290 ГПК.На това основание се твърди,че последващите
изпълнителни действия от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.С. не са прекъснали
погасителната давност по смисъла на чл.116,б.“в ЗЗД и тези действия се
обезсилват по право с прекратяване на принудителното изпълнение и нямат
нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.Посочено е,че с
молба от 30.01.2013г.взискателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.С. е поискал от
ЧСИ Т.К. да се извършат нови справки по издирване имуществото на
длъжника,но не са извършвани действия на същинско принудително
изпълнение спрямо А.Ч..С молба от 31.03.2014г.взискателят е поискал от
ЧСИ Т.К. да се извършат нови справки за имуществото на длъжника,като се
твърди,че не са извършвани действия по принудително изпълнение,водещи
до прекъсване на давността върху имуществото на А.Ч..Изложени са
доводи,че към момента на образуване на изп. дело №900/2008г.по описа на
ЧСИ Т.К. е действало ППВС №3/18.11. 1980г.,което е отменено с т.10 от
ТР№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС. Посочено е,че въз основа на
изпратените запорни съобщения по изп.д.на дата 13.05.2014г.и на дата
27.02.2015г.до работодателя „Ванко кар“ЕООД гр. П. не са постъпили суми
по изп.дело,а към датата на запора въззивницата не е работила при този
работодател.Във вр.с молбата на взискателя от 24. 11. 2016г.за насрочване на
опис на движими вещи в дома на длъжника ,съгласно данните от изп.дело
такъв опис на е извършван.В жалбата въззивницата се позовава на дадените
задължителни указания в т.10 от цитираното ТР№2/26. 06.2015г.на ОСГТК на
ВКС относно това кои изпълнителни действия прекъсват давността,а
именно:насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана,присъединяването на кредитори,възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане,извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на
пазач,насрочване и извършване на продан и т.н.до постъпване на парични
суми от проданта или на плащания от трети лица.С оглед приложеното изп.д.
№900/2008г.по описа на ЧСИ Т.К. се твърди,че от страна на длъжника и
поисканите изп.действия не са постъпвали суми,както от наложените запори
на банкови сметки,така и от наложените запори на трудови
възнаграждения.Изложени са доводи,че независимо,че изп.производство е
прекратено ex lege ,новата давност е започнала да тече на 15.04.2009г.,когато
е извършено последното релевантно изпълнително действие и давността за
3
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право както кратката
тригодишна,така и петгодишната е изтекла преди депозиране на ИМ,че
действията предприети от страна на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.С.
по налагане на запор върху трудово възнаграждение от дата 23.07.2020г.са
предприети след изтичане на давността,а изтеклата давност не може да бъде
прекъсвана ,че след като изп.производство веднъж е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия –налагане на запори върху
вземания на длъжника,не са прекъснали погасителната давност по чл.
116,б.“в“ЗЗД.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени
обжалваното решение на ПРС ,с което предявеният иск по чл.439 ГПК е
отхвърлен като неоснователен и вместо него да постанови друго,с което
искът бъде уважен ,като се признае за установено,че А.. А.. Ч. не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.С. сумата по издаден изпълнителен лист от
06.10.2008г.по ч.гр.д.№3734/2008г.по описа на ПРС,с който А.Ч. е осъдена да
заплати на кредитора „Райфайзенбанк“АД гр.С., заместен от „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД гр.С. следните суми:
4215,16лв.главница;1553,70лв.просрочена нак.лихва от 25.01.2007г.до
02.10.2008г.,законна лихва върху главницата,считано от 03.10.2008г.до
изплащане на вземането ,както разноски в размер на 120,38лв.,които суми са
предмет на принудително изпълнение по изп.д.№900/2008г.по описа на ЧСИ
Т. К..В съдебното заседание на 06.04.2022г.въззивницата чрез своя
пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и
моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Въззиваемото дружество „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.С. чрез своя
пълномощник адвокат А.К. от АК М. е депозирало писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е допустима,но
неоснователна.Изложени са доводи,че ПРС мотивирано и обосновано е
изложил своите изводи,спазвайки разпоредбите на закона,като е приел,че по
образуваното изпълнително дело са извършени редица валидни изпълнителни
действия,които са прекъсвали давността и в срок са предприемани нови
действия,като съдът подробно е описал всяко действие , довело до прекъсване
на давността.Твърди се,че неоснователни се явяват твърденията,че
принудителните действия не са породили действие,тъй като делото е било
вече перемирано,тъй като по образуваното изп.дело са предприети редица
валидни действия в период по –малко от 2 години,което е довело до
4
многократно прекъсване на давността.Изложени са доводи,че към момента на
депозиране на ИМ,давността на вземането не е изтекла.В отговора на жалбата
въззиваемото дружество се позовава на разпоредбата на
чл.116,б.“в ЗЗД,съгласно която давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането,както и на даденото
разрешение в т.10 от ТР №2013от 26.06.2016г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на
ВКС.Посочено е,че отношенията между страните досежно института на
давността при образуване на изпълнителното дело са се уреждали от ППВС
№3/18.11.1980г.,съгласно което по време на изпълнителното производство
давност не тече.Изложени са подробни съображения в тази насока.В
заключение въззиваемата страна моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение изцяло като
правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано.В условията на
евентуалност,в случай,че съдът уважи жалбата и въззивникът претендира
заплащане на разноските,е направено възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на другата страна на основание чл.78 ал.5 ГПК.За
съдебното заседание на 06.04. 2022г.е депозирана молба от пълномощника на
въззиваемото дружество за разглеждане на делото в отсъствие на негов
представител,в която са изложени и доводи по съществото на спора.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
А.. А.. Ч. от гр.П. чрез пълномощника й адвокат Г.Г. от ПАК срещу “ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД гр.С. с правно основание чл.439 ал.1 ГПК с искане да се
признае за установено,че ищцата не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 06.10.2008г.,издаден от ПРС по ч.гр.д.
№3734/2008г.,които същата е осъдена да заплати на кредитора
„Райфайзенбанк“АД гр.С.,заместен от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.С.,
предмет на принудително изпълнение по изп.дело №900/2008г.по описа на
ЧСИ Т. К. ,поради погасяване по давност на вземането на
5
ответника,взискател по изп.дело .
Така предявеният иск е допустим.Ищцата като длъжник в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите
по изпълнителния лист.В конкретния случай правният интерес произтича от
твърдението,че след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника,с
изтичане на давностния срок, вземането на взискателя е погасено.
За да отхвърли като неоснователен така предявения иск ПРС е
приел,че от издаване на изпълнителния лист и образуване на
изп.производство на 10.10.2008г.са извършвани същински изпълнителни
действия през по-малко от 2 години и в нито един момент не са били налице
условията за прекратяване на производството по принудителното
изпълнение.В обжалваното решение подробно са описани извършените
изпълнителни действия-наложени запори, връчени запорни
съобщения,насрочване на опис на движими вещи,като съдът е приел,че с
извършването на всяко от тях давността се прекъсва и след всяко прекъсване
започва да тече нова давност..Изложени са доводи,че взискателят е бил
активен и тази активност е продължила до спиране на принудителното
изпълнение,като по време на висящото изпълнително дело давността
многократно е прекъсвана с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ,независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя,съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ.Крайният извод на съда е,че в нито един
момент от изпълнителното производство не е имало двугодишен период,в
който да не са предприемани същински изпълнителни действия и това да е
довело до прекратяване на изп.производство по силата на закона. Тези
съображения на ПРС за отхвърляне на иска са
правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото
доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно между страните е с оглед приложеното копие от изп.дело
№900/2008г.по описа на ЧСИ Т. К. , че същото е образувано на 10.10.2008г.по
молба на „Райфайзенбанк България”ЕАД гр.С. и издаден от ПРС
изпълнителен лист от 06.10.2008г. по ч.гр.д. № 3734 / 2008г.по описа на
същия съд.Съгласно изп.лист А.. А.. Ч. е осъдена да заплати на
6
„РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД следните суми:4215,16 лв.
главница,1553,70лв.просрочена наказателна лихва от 25.01.2007.до
02.10.2008г., законна лихва върху главницата от 03.10.2008г. до изплащане на
вземането, както и 120,38 лв. разноски по делото.
Няма спор,че с определение на ПРС №2553 от 08.09.2021г.на
осн.чл.389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск по чл.439 ГПК
чрез спиране на изпълнението по изп.д.№900/2008г.по описа на ЧСИ Т.
К.,след внасяне на парична гаранция от ищцата.Гаранцията е
внесена,издадена е обезпечителна заповед, приложена по изп.дело и с
разпореждане на ЧСИ К. от 08.10.2021г.е спряно производството по
посоченото изп.дело. Последното изпълнително действие е от 28.09.2021г.,
на която дата е извършен превод на сумата от 189,69 лв.от ЧСИ на
взискателя.
Видно от приложеното копие на изп.д.№900/2008г.по описа на ЧСИ
Т.К. на 16.10.2008г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника А.Ч. при работодателя.На същата дата е наложен запор и върху лек
автомобил „Ф. Г.”,с рег.№*** , собственост на длъжника.Въз основа на
наложения запор върху трудовото възнаграждение по сметката на ЧСИ са
постъпвали суми и видно от платежните нареждания по изп.д./л.25-30/,ЧСИ е
превеждал суми на взискателя „Райфайзенбанк”АД,както следва:на
17.11.2008г. е преведена сумата от 80 лв.; на 17.12.2008г. е преведена сумата
от 80 лв.;на 16.01.2009г. сумата от 80 лв.;на 17.02.2009г. сумата от 80 лв.;на
16.03.2009г. сумата от 80 лв.и на 15.04.2009г. сумата от 80лв.Извършените
плащания са отразени и на гърба на изпълнителния лист.На 01.12.2009г.от
работодателя „ЧЕЗ България”ЕАД е постъпило писмо,с което ЧСИ е
уведомен ,че А.Ч. е в продължителен отпуск от 03.11.2008г.,поради
бременност и раждане,поради което не може да се изпълнява наложения
запор.На 25.08.2010 /л.32 от изп.д./ от взискателя „Райфайзенбанк
България”ЕАД е депозирана молба с искане да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в ЧЕЗ България, на което ЧСИ е
поставил резолюция,че длъжникът е в отпуск поради бременност и
раждане.На 14.09.2021г. взискателят е подал молба за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Балкам „АД гр.С., а на
15.09.2011г.ЧСИ е изпратил запорно съобщение до дружеството
7
работодател,с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
А.Ч..Съобщението до посоченото дружество е върнато като непотърсено.На
21.11.2011г.банката взискател е депозирала молба до ЧСИ ,че вземането към
длъжника А.Ч. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ООД с договор за
цесия.Установява се от приложения договор за цесия от 31.10.2011г. и
Приложение №1А, че между „Райфайзен банк /България/“ ЕАД и „ЕОС
МАТРИКС“ ООД е сключен договор за цесия,с който е прехвърлено
вземането на банката към А.Ч..На 27.12.2011г. от цесионера „ЕОС
Матрикс”ООД е постъпила молба дружеството да бъде конституирано като
взискател по изп.дело с оглед извършената цесия,като на основание чл.429
ал.1 ГПК ЧСИ е конституирал дружеството като взискател по изп.д.
№900/2008г. На 30.01.2013г.от взискателя „ЕОС Матрикс”ООД е постъпила
молба до ЧСИ да извърши справка в ТД на НАП за имущественото състояние
на длъжника. На 21.08.2013г.ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
работодателя „Гранд протект“ЕООД гр.П.,с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника А.Ч..На 29.08.2013г. дружеството
работодател с писмо е уведомило ЧСИ,че доходът ,получаван от длъжника Ч.
е под минималната работна заплата.На 31.03.2014г.взискателят е депозирал
молба до ЧСИ да извърши справка в НАП за наличното имущество, доходи и
тр.възнаграждения на длъжника.На 13.05.2014г.ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до „Ванко Кар“ ЕООД П., с което върху трудовото
възнаграждение на длъжника А.Ч. е наложен запор.На 29.01.2015г.от
взискателя е депозирана молба до ЧСИ за изпращане на напомнително писмо
до работодателя.На 27.02.2015г.ЧСИ е изпратил ново запорно съобщение до
„Ванко Кар“ ЕООД П., с което върху трудовото възнаграждение на длъжника
А.Ч. е наложен запор. На 24.11.2016г.взискателят е направил искане до ЧСИ
за извършване на справка от ТД на НАП за имущественото състояние на
длъжника,както и за насрочване на дата за опис на движимо имущество.ЧСИ
е насрочил опис на движими вещи на 14.12.2016г. в дома на длъжника,като по
изп.д.няма данни този опис да е извършен.На 13.12.2016г. е постъпила молба
от длъжника за прекратяване на делото поради настъпила перемпция.Молбата
е оставена без уважение, като ЧСИ е посочил,че няма основания за
прекратяване на изп.дело на основание чл.433ал.1,т.8 ГПК.На
28.08.2018г.взискателят е депозирал молба до ЧСИ да извърши справка за
банковите сметки на длъжника,каквато е изготвена от ЧСИ.На
8
07.09.2018г.взискателят е поискал да се наложи запор върху банковата сметка
на длъжника в Общинска банка АД и на същата дата 07.09.2018 ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до Общинска Банка АД,с което е наложен запор
върху банковата сметка на длъжника. С писмо от 14.09.2018г. Общинска
банка АД е уведомила ЧСИ, че разплащателната сметка е блокирана в
изпълнение на запорното съобщение, но в същата няма достатъчно средства
за изпълнение на запора.На 22.05.2020г.от взискателя е депозирана молба за
проуване имущественото състояние на длъжника.На 23.07.2020г. ЧСИ
наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“АД
и в „Уни Кредит Булбанк“АД,както и запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата в Основно училище „Х. Б.“ с.П..По наложените запори са
постъпвали суми по сметката на ЧСИ ,а видно от приложените към изп.д.
преводни нареждания за периода от 04.09.2020г. до 28.09.2021г.ЧСИ
ежемесечно е превеждал по сметката на взискателя парични суми за
погасяване задължението на въззивницата,като на гърба на изп.лист са
отразени сумите и датите на извършените плащания.Както вече бе посочено
последното извършено от ЧСИ плащане към взискателя е от дата
28.09.2021г.,когато по банков път е преведена сумата 189,69лв.С
разпореждане на ЧСИ от 08. 10. 2021г. производството по изп.дело е спряно
на основание допуснатото от ПРС обезпечение и издадената обезпечителна
заповед.
При така изяснената фактическа обстановка,при съпоставяне на датите,
на които взискателят е правил искания за извършване на изпълнителни
действия и осъществените такива от ЧСИ Т. К. по процесното изп. д.
№900/2008г.,е видно ,че в нито един момент от образуване на изп.дело на
10.10.2008г.до неговото спиране на 08.10.2021г.,т.е.за период от 11 години,
когато изп.дело е било висящо,не е налице период от две години,в който
взискателят да е бездействал и да не е искал извършване на изп.действия. Не
са налице предпоставките на чл.433 ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.
производство ex lege и твърдяната от ищцата перемция не е настъпила.
Изложените в тази насока съображения на ПРС са правилни,кореспондират с
установената фактическа обстановка по изп.дело и се възприемат изцяло от
въззивната инстанция.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи,че след 15.04.2019г.до
9
следващото изп.действие от 14.09.2011г.не са извършвани изпълнителни
действия за период повече от 2 години.Както вече бе посочено на 25.08.2010
/л.32 от изп.д./от взискателя „Райфайзенбанк България”ЕАД е депозирана
молба с искане да бъде наложен запор върху тр.възнаграждение на длъжника
в ЧЕЗ България,на което ЧСИ е поставил резолюция,че длъжникът е в отпуск
поради бременност и раждане.На на 14.09.2021г. взискателят е подал нова
молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„Балкам „АД гр.С.,като на 15.09.2011г.е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на въззивницата в посоченото дружество работодател.За да
са налице предпоставките на чл.433 ал.1т.8 ГПК следва да се установи ,че
взискателят е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни
действия в период повече от 2 години.Не следва да се смесват предпоставките
на чл.433 ал.1,т.8 ГПК ,които имат процесуален характер с
материалноправните предпоставки за прекъсване на давността ,респ.с това
кои изпълнителни действия прекъсват давността и кога едно вземане се
счита погасено по давност. Фактът,че взискателят периодично е депозирал
молби за извършване на изпълнителни действия за период по-малък от 2
години ,независимо дали същите са осъществени или не, обуславя извода,че
кредиторът е бил активен и не е бездействал.Както първоначалният взискател
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, така и впоследствие конституираният
взискател с оглед извършената цесия „ЕОС Матрикс“ЕООД са били
активни,периодично за период по-малък от 2 години са депозирали молби до
ЧСИ за проучване имущественото състояние на длъжника,за налагане на
запори върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение,от ЧСИ са
налагани запори, въз основа на наложените запори са постъпвали суми,които
ЧСИ е превеждал на взискателя. Видно е, че преди всяко запорно съобщение
взискателят е заплащал съответните такси за извършваните по делото
справки и налагане на запорите.В този смисъл не е налице хипотезата на
чл.433 ал.1т.8 ГПК за прекратяване изп.дело и перемция не е настъпила.
Въззивницата,ищец по предявения иск по чл.439 ГПК носи
доказателствена тежест и следва да установи ,че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание са настъпили факти,поради които изп.основание е отпаднало.В
конкретната хипотеза се твърди,че вземането на взискателя е погасено по
давност.Крайният извод на ПРС,че вземането на взискателя не е погасено по
10
давност е правилен ,макар и по съображения,различни от изложените.
Съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.В т.10 от ТР №2/26.06.
2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н.В
мотивите към т.10 на ТР е възприето становището ,че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие , изграждащо съответния способ,независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ.Посочено
е,че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с всяко действие за
принудително изпълнение. Със същото ТР на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ППВС №3/1980г., съгласно което погасителната давност не
тече,докато трае изпълнителния процес относно осъществяване на вземането.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса отмяната на
ППВС №3/1980г.дали има обратно действие или посоченото ППВС се счита
отменено от датата на приемане на новото ТР,т.е от 26.06.2015г.В решение на
ВКС №252/17.02.2020г.,постановено по гр.д.№1609/2019г.,ІІІ г.о. е прието,че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и
постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове.ВКС приема,
че при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване,последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие,а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред.От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.В същото
решение на ВКС е прието,че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС производства по принудително изпълнение и спрямо
11
осъществените по тях факти до посочената дата, следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му,до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Ако е
налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща
датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен)
срок.В този смисъл е и решение на ВКС №170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о., ГК,с което също е прието,че отмяната на ППВС № 3/18.
11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР №2/26.06.
2015г.,т.е. от 26.06.2015г.
Съобразно цитираната съдебна практика,която настоящият въззивен
състав възприема изцяло ,постановките на ППВС №3/1980г.,съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес,намират
приложение в конкретната хипотеза.За периода от образуване на изп. дело
10.10.2008г.до 26.06.2015г.,когато ППВС №3/18.11.1980г.е отменено, следва
да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с
отмененото ППВС относно приложението на чл.116,б.“в ЗЗД и за този
период не е текла погасителна давност относно вземането,предмет на изп.д.
№900/2008г.по описа на ЧСИ Т.К..След 26.06.2015г.по искане на взискателя
от ЧСИ са извършени същински изпълнителни действия по смисъла на т.10
от от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №2/2013г.,прекъсващи
давността.По молба на взискателя от 24.11.2016г.е насрочен опис на движими
вещи за дата 14.12.2016г.На 07.09.2018г.е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в Общинска банка АД ,на 23.07.2020г.са наложени
запори върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“АД и в
„УниКредит Булбанк“АД,както и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника,получавано от ОУ“Х. Б.“с.П..В случая давността по изп.дело
многократно е прекъсвана,като всяко от гореописаните изпълнителни
действия прекъсва общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД за погасяване
вземането на взискателя по изп.дело и с всяко от тези изпълнителни действия
започва да тече нова петгодишна давност ,която не е изтекла към датата на
предявяване на исковата молба-27.08.2021г.
12
Предявеният иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК ,с който се
претендира да бъде признато за установено,че вземането на взискателя,
съгласно изп.лист ,издаден от ПРС на 06.10.2008г.по ч.гр.д. №3734/2008г.и
образуваното въз основа на него изпълнително дело №900/2008г.по описа на
ЧСИ Т. К. е погасено по давност,е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и обосновано на доказателствата решение,което на осн.чл.271 ГПК
следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.С. не е направило
разноски за въззивната инстанция и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд ,ХІ-ти гр.с.№1489 от 17.12.2021г.,постановено по гр.д. №5571 за
2021г.по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13