Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,03.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на седми декември
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря И.И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7366/2017г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ – М.Й.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат И.С.М., адвокат от САК с № 1*******, с адрес на
кантората: гр. София, ул. „*******, твърди, че на 25.11.2016г. водачът на л.а.
марка „БМВ”, модел „730Д” с д.к.№ *******управлявал превозното средство по път
III-307, при км 3+700 м, със скорост несъобразена с конкретната пътна
обстановка и при навлизане в десен завой и мокра пътна настилка загубил контрол
над управляваното от него МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение. По
същото време в обратната посока се движил л.а. марка „Ауди”, модел „80” с д.к.№
*******и настъпил удар между двете МПС, в резултат от който настъпила смъртта
на водача на л.а. „Ауди” - М.Р.и пътничката в същия
автомобил Й. Х. Д.. Излага, че настъпването на ПТП е изцяло по вина на водача
на л.а. марка „БМВ”, модел „730Д” с д.к.№ ******, който нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за
живота и здравето на участниците в движението, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал.
1 и 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – като управлявал МПС със скорост несъобразена с
конкретните пътни условия и със законовите ограничения и не контролирал
непрекъснато управляваното превозно средство, вследствие на което навлязъл в
лентата за насрещно движение в момент, в който по нея се движил друг автомобил
и така предизвикал посоченото ПТП. Ищецът навежда, че починалите при ПТП лица
са и изключително близки като Й. Х. Д. е нейна майка, а М.Х.Р.е живял на
семейни начала с майка й и се е грижил за нея още от малка, възпитавал я е като
свое дете и винаги се стараел да не и липсва нищо. Те двамата изградили общ дом
и сплотено семейство, в което отношенията се основавали на любов, уважение и
разбирателство. Ищцата възприемала М. като свой баща и така се обръщала към
него, а той искал да я осинови и да стане неин законен родител, но това му
желание така е не успяло да се сбъдне.Твърди, че той е биологичен неин баща,
макар да не е вписан в акта й за раждане като такъв. Ищцата твърди, че в резултат
от загубата на двамата си родители преживява мъчителна загуба, непреодолимо
психическо натоварване и болка. Страда от безсъние и вечер трудно заспива като
през нощта успява да поспи само няколко часа. Изпитва постоянен стрес,
ранимост, опустошеност, безсилие пред живота като цяло и е загубила хората,
които са и давали емоционална сигурност и опора. Това довело до развитие на
остра стресова реакция и душевно разстройство. Намира, че след като към датата
на настъпване на ПТП за л.а. марка „БМВ”, модел „730Д” с д.к.№ ******, е бил налице валиден
застрахователен договор за риска гражданска отговорност на автомобилистите с
ответното застрахователно дружество, то е
налице основание за ангажиране на неговата отговорност. В тази връзка
представя доказателства за извънсъдебното сезиране на застрахователя на
основание чл. 496 КЗ, като твърди, че същият и към момента не и е определил и
изплатил претендираното от нея обезщетение за причинените и от процесното ПТП
вреди. С оглед изложеното обосновава правен интерес от предявяване на
настоящите искове като по всеки от тях претендира обезщетение в размер от по
200 000 лв. за причинените и неимуществени вреди от смъртта на двамата и
родители, като в тази категория поставя и починалия М. Р., ведно с законната
лихва върху всяка от главниците от деня на настъпване на смъртта им до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ З.К.“Л.И.” АД, ЕИК ********;
адрес: гр. София, бул. “********, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен
директор и П.Д.- изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Й. оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил. По повод на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, за които се твърди да са в
резултат от смъртта на М.Р.ответникът оспорва да са били налице такива близки
отношения между него и ищцата, каквито се посочват в исковата молба. Навежда,
че от представените писмени доказателства се установява, че той дори не е живял
на един и същи адрес с майката на ищцата, което поставя под сериозно съмнения
нейните твърдения за наличие на семейни отношения между тримата. Оспорва
материалноправната и легитимация да претендира вреди от неговата смърт. Оспорва основанието и размера и на иска,
предявен за обезщетяване на вредите от смъртта на майката на ищцата, като по
отношение и на двата иска оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,
вината и противоправното поведение на застрахования при него водач на МПС.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалите.
Оспорва размера на претенциите и искането за присъждане на законна лихва върху
претендираните главници. Претендира присъждане на разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени
са с исковата молба-молба-претенция с вх. № 2615/08.03.2017 г,; писмо от „З.Л.И.”
АД с изх.№ L-1059/03.04.2017 г.;
писмо от „З.Л.И.” АД с изх.№ L-3096/11 Ю4.2017 г.; молба до „З.Л.И.” АД с вх. № 5246/10.05.2017 г.; писмо от ОП
Ловеч с изх. № 3388/05.04.2017 г; писмо от „З.Л.И.” АД с изх. № 4538/18.05.2017
г., с които се установява, че ишцата преди завеждане на иска, на 08.03.2017г. е
сезира застрахователя за изплащане на обезщетение, но е получила отказ
на11.04.2017г.
Не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице
валиден застрахователен договор с ответното дружество по отношение на процесния
лек автомобил.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават:
-механизмът на ПТП, наличето на противоправно и виновно поведение на
застрахования водач, като е направено и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на наследодателите на ищеца;
-причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба неимуществени
вреди и процесното ПТП, оспорват
се твърдените близки отношения между починалия М.Р.и ищцата,твърденията, че
същият й е биологичен баща, макар да не е установено с документ това
обстоятелство. Навежда, че;
- видът, характерът и размерът на причинените неимуществени;
-размерът на обезщетението;
-дължимостта
и размерът на обезщетението за забава;
По делото са приети
като доказателствозаверени копия от материалите по образуваното по процесното
ПТП досъдебно производство - констативен протокол за птп; протокол за
оглед на местопроизшествие; съдебномедицинска експертиза- които са обсъдени подробно от
допуснатите по делото съдебни експертизи.
За установяване механизма на процесното ПТП и
във връзка с направеното от ответника възражение за липса на виновно поведение
у водача на застрахования при него автомобил, както и относно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат в хода на делото е допусната АТЕ, според която механизмът на
процесното ПТП е следният: на 25.11.2016 г., около 1030 ч., на път Ш
307, км 3 + 700 в землището на с. Тодоричене, обл. Ловеч, Ауди 80 с per. № *******се движи
от с. Тодоричене към гр. Луковит. В обратна посока се движи л.а. БМВ 730Д с per.№ *******. В района
на ляв завой по посока на огледа
двата автомобила се сблъскват около осовата линия. Ударът е в предните леви
части на автомобилите. Вследствие на създадените инерционни сили л.а. БМВ ротира в посока обратна на
часовниковата стрелка и се установява върху пътното платно. Л.а. Ауди 80 поради
по малкото масово тегло се измества назад и в дясно и остава в покой на банкета.
Преди удара между двата автомобила няма регистрирани спирачни следи, следствие
от аварийно спиране, поради което експертизата приема, че към момента на удара
и преди това, скоросттана автомобилите е била една и съща.Скоростта на лек автомобил Ауди 80 преди настъпване на ироцесното ПТП е била около 48
км/ч. Скоростта на лек автомобил
БМВ 730Д преди настъпване на
процесното ПТП е била 82 км/ч. Вещото лице сочи, че причината за
настъпване на произшествието е в действията на двамата водачи, допуснали
частично навлизане в лентите за насрещното си движение при неправилно
разположение на пътното платно. С
техническа възможност е разполагал всеки един от двамата водачи на МПС да не
предизвика произшествие. Всеки от двамата е трябвало да управлява автомобила си
в рамките на пътното платно, в което се е движил.
От заключението на
приетата съдемно-медицинска експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че причината за смъртта на М.Р.е тежката гръдна травма с
разкъсване на дясната камера на сърцето, сърдечната торбичка и пълно прекъсване
на гръдната аорта, довело до бързо изливане на голямо количество кръв в
гръдната кухина и спиране на сърдечната дейност. Причината за смъртта на Й. Д.
е тежката гръдна травма с пълно прекъсване на гръдната аорта, двустранно
счупване на ребра, разкъсване на мускулатурата между ребрата и счупване на
гръдната кост, довело до бързо изливане на голямо количество кръв в гръдната
кухина и спиране на сърдечната дейност.Вещото лице сочи ,че има
причинно-следствена връзка между телесните увреди, смъртта на М.Р.и Й. Д. и механизма на процесното ПТП, в което са
участвали. С оглед характера, степента и местоположението на травматичните
увреди на М. Р., мястото на което е бил по време на ПТП, положението, в което е
намерен след спиране на лекия автомобил, в което е седял, дават основание да се
приеме, че не е бил с правилно поставен предпазен колан. С оглед характера,
степента и местоположението на травматичните увреди на Й. Д., мястото, на което
е била по време на ПТП, положението, в което е намерена след спиране на лекия
автомобил, в което е седяла, дават основание да се приеме, че не е била с
правилно поставен предпазен колан.Вещото лице изтъква, че от протокол за оглед
на МП е видно, че л.а. „Ауди" е получил тежки деформации в предна лява
ъглова част, довели до хлътване на купето му навътре. Ако се приеме, че воланът
е достигнал до гръдния кош на М. Р., поставен предпазен колан не би могъл да
ограничи получаването на травматичните увреждания на сърцето и гръдния кош,
като се вземе пред вид и възрастта на пострадалия. С оглед характера и степента
на травматичните увреждания на гръдния кош и органите в него, получени от Й. Д.,
може да се приеме, че вероятността за летален изход е била по-малка, ако е била
с поставен предпазен колан.
От заключението на допуснатата и
неоспорена съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че ищцата е
преживяла остра стресова реакция при узнаване факта за едновременната смърт на
двамата й родители при процесния инцидент, с вероятна продължителност от
няколко часа до 2-3 дни. Описва последващи емоционални симптоми с функционален
характер, изводими от преживяното. Въпреки тежестта на загубата ищцата е
мобилизирала личностовите си ресурси за справяне и няма обективни данни за
развитието на дезадаптивни реакции. Към настоящия момент ищцата не страда от
психично заболяване и поради това не може да се обсъжда оздравяване. Персистират
психологични последици, които не излизат извън рамките на нормалпсихологична
реакция на траур след загубата на значими близки.
За установяване на причинените неимуществени
вреди на ищците в хода на делото са
събрани гласни доказателства.
С представените
към исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява активната легитимация на ищцата по отношение на починалата Й. Д..
За установяване активната
легитимация на ищцата по отношение на починалия М. Р., за който
твърди, че е отгледал, живял на семейни начала с нейната майка и тя е била плод на това съвместно
съжителство се събраха гласни доказателства.
Свидетелката О.Г.Б.твърди, че познава ищцата М.от бебе. Познава и починалите М. и Й., твърди,
че те са родители на М.. Преди
катастрофата те живеели в с. Добревци. Сочи, че М. е истински баща на М.. Не знае дали М. и Й. са имали сключен брак. Изтъква, че, когато се родила М., всички празнували, ходили в гр. Тетевен да я
изпишат от родилното. М. се грижел
за М.като своя
дъщеря.
Свидетелят В.И.В.твърди,
че също познава ищцата М., както и починалите М. и Й.. Познава ги от 1985 г., Твърди,
че М. преди брака си с Й. е имал друг брак, от който брак има двама сина. Сочи,
че от 1985-86 година започнал да живее с Й.. От брака си с Й. имал три деца - М.,
К. и още една дъщеряГ.. За първите две момичета е сигурен, че от него са
момичетата, той е баща им. М. бил добър баща, любезен с дъщерите си, грижил се
за тях. Той ги издържал.
По делото във връзка с механизма на ПТП е разпитана като свидетел Т.Д.П., водач на процесния л.а. БМВ. Нейните
показания съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК. Не приема твърденията
й, че не е настъпвала с автомобила си осовата линия, тъй като те са в
противоречия с останалите доказателства по делото.
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.4326 от Кодекса за застраховането дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала родственицата (майка) на
ищцата, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на оспорената връзка между ищцата и починалия М.Р.се
събраха убедителни гласни доказателства. СвидетелитеБ.и В., които познават
починалите М.Р.и Й. Д. от преди раждането на ищцата, установяват, че същата е
родена при съвместното имсъжителство, тя е плод на тяхната връзка, като сочет,
че М.Р.е баща на ищцата.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключението на АТЕ. Вещото лице
сочи, че причината за настъпване на произшествието е в действията
на двамата водачи, допуснали частично навлизане в лентите за насрещното си
движение при неправилно разположение на пътното платно. С техническа възможност е разполагал всеки един от двамата водачи на МПС
да не предизвика произшествие. Всеки от двамата е трябвало да управлява
автомобила си в рамките на пътното платно, в което се е движил.
При
заключение на вещото лице, че причината
за настъпване на произшествието е в действията на двамата водачи, допуснали
частично навлизане в лентите за насрещното си движение при неправилно
разположение на пътното платно, настоящият съдебен състав приема за основателно
възражението на ответника за наличие на съпричиняване, още повече, че се
установи и че двамата пострадали М.Р.и Й.
Д. са пътували без поставени предпазни колани. Вещото лице, изготвило
заключението на приетата СМЕ, установява, че с оглед характера и степента на
травматичните увреждания на гръдния кош и органите в него, получени от Й. Д.,
може да се приеме, че вероятността за летален изход е била по-малка, ако е била
с поставен предпазен колан.
Претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитаните исвидетели, както и от
заключението на приетата СПЕ.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищцата- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищцата е претърпяла
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своите родители-
майка и баща. Житейски
неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата на родител. При
това положение, отчитайки големата степен на съпричиняване от страна на
пострадалите, икономическите
условия в страната, съдебната практика и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на по 50 000 лв., за колкото исковете следва да
се уважат, а за разликата да се отхвърлят.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ,
ал. 1 от КЗ предвижда, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът
за окончателно произнасяне по претенцията към застрахователя по застраховка ГО
не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването на претенциите по чл.
380 КЗ. Доколкото не се установява от ищеца
датата по чл. 497, т. 1 КЗ и доколкото ответникът носи тежестта от
непредставяне на изискани от съда /и ищеца/ доказателства съгласно чл. 161 ГПК,
то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение,
респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане
срока по чл. 496 КЗ, т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на
претенцията. С оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата върху
обезщетението следва да бъде определена от датата на изтичане на тримесечния
срок за окончателно произнасяне от страна на застрахователя или от 08.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като претенцията за периода от 25.11.2016г. до 08.06.2017г. е неоснователна и следва да се отхвърли
(В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г.,
ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., ТК,
ТО на ВКС и др.).
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с
представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че
същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 3 580 лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на
ответника за процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 712.50 лв. от 950 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в размер
на 4 000лв., както и 600лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.”
АД, ЕИК ********; адрес: гр. София, бул. “********, представлявано от М.М.-Г.-
изпълнителен директор и П.Д.- изпълнителен директор, да заплати на М.Й.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат И.С.М., адвокат от САК с № 1*******, с адрес на
кантората: гр. София, ул. „*******, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на всеки един от нийните родители-баща и майка,
в размер по 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева) или общо 100 000лв.(сто
хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искове за разликата над 50 000
лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.(двеста хиляди лева), както и претенцията за законна
лихва за периода от 25.11.2016г. до 08.06.2017г.
ОСЪЖДА М.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.С.М., адвокат от САК с
№ 1*******, с адрес на кантората: гр. София, ул. „*******, да заплати на З.К.“Л.И.”
АД, ЕИК ********; адрес: гр. София, бул. “********, представлявано от М.М.-Г.-
изпълнителен директор и П.Д.- изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в
размер на 712.50 лв. лв.(седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки ).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК ********;
адрес: гр. София, бул. “********, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен
директор и П.Д.- изпълнителен директор, да заплати на адвокат И.С.М., адвокат от САК с № 1*******,
с адрес на кантората: гр. София, ул. „*******, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 5 559лв. (пет хиляди петстотин петдесет и девет лева).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК ********;
адрес: гр. София, бул. “********, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен
директор и П.Д.- изпълнителен директор, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 4 000лв.(четири хиляди лева), както и
600лв. (шестстотин лева)
разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: