Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 322
04.01.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора Валентина
Радева - Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1078
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
депозирана от Д.Х.А., ЕГН : **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. Б.С.,
против Решение № 83 от 13.09.2021 г., постановено по НАХД № 634/2021 г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба жалбоподателката
сочи, че в нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението си
съдът не извършил цялостна проверка на протеклата административнонаказателна
процедура. В наказателното постановление следвало да намери място фактическо
описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност.
Това изискване било с цел да може деецът да установи механизма на формиране на
правните изводи на наказващия орган и съответствието между фактическите и
правните изводи. В атакуваното НП наказващият орган обвинил дееца, че е
предоставил управлението на неправоспособен водач, но не посочил как точно се е
случило това, особено когато липсвали каквито и да е външни признаци за активно
действие от страна на жалбоподателката по предоставяне на МПС на
неправоспособен водач.
Съдът обсъдил в мотивите си
възраженията за липса на субективен елемент от съдържанието на вмененото
нарушение, но не обърнал внимание на обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 102,
ал. 1 от ЗДвП липсвало изпълнително деяние под формата на допустителство.
Жалбоподателят счита, че тези въпроси следвало да бъдат изследвани и обсъдени
както от административнонаказващия орган, преди да се произнесе, така и от
първоинстанционния съд, но те не го сторили.
Изразява се несъгласие и с извода на
съда, че обжалваното НП и АУАН са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, и че е налице пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена. Не бил обоснован и изводът, че от субективна страна деянието е
извършено виновно.
С оглед на така изложеното, се моли
да бъде отменено Решение № 83/13.09.2021 г. на Районен съд - Свиленград като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и спорът да бъде решен по същество
с всички законови последици от това.
Ответникът – Районно управление -
Свиленград към ОДМВР – Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на Районен съд – Свиленград като правилно
и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, съответно същата е процесуално
допустима.
С обжалваното Решение № 83 от 13.09.2021
г., постановено по АНД № 634/2021 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 21-0351-000381 от
12.05.2021 г. на Началник Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което
на Д.Х.А. с ЕГН : ********** ***, за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
За да постанови решението си, съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 25.02.2021 г. в гр.Л., област
Х., непълнолетният и неправоспособен водач Д. Н. А. с ЕГН : ********** е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Вектра” с държавен регистрационен номер *******, собственост на починало лице
- Н. Я. А.. При разговор с жалбоподателката и сина й Д. А. същият дал в писмен
вид сведение, в което посочил, че майка му спяла, той видял къде са ключовете
на колата и я взел от гаража.
С оглед на така установеното, на жалбоподателката
бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП, а впоследствие
въз основа на акта издадено и процесното НП № 21-0351-000381 от 12.05.2021 г.
Съдът е приел, че обжалваното НП и
АУАН са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, съответно че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура. Приел е също, че актът и НП са
издадени от компетентни органи и че са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Във връзка с приложението на
материалния закон съдът е намерил за правилна дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Приел е за доказана и обективната страна на процесното
административно нарушение и по-конкретно факта, че Д. А. е неправоспособен
водач, който на посочената дата и място е управлявал процесното МПС - един от
собствениците на което е именно жалбоподателката А., като по този начин тя
допуснала управлението на лекия автомобил от неправоспособен водач. Обсъдена е
и субективната страна на деянието, като е посочено, че в случая дори и
извършителят да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
същият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, съответно, че се касае за форма
на вина - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (вид
непредпазливост). Посочил е, че като е оставила без надзор сина си, респективно
като не е взела необходимите мерки по съхраняване на ключовете на автомобила на
място, което да не се знае и да не е достъпно от сина й, жалбоподателката А. не
е проявила дължимата грижа и е допуснала неправоспособният й непълнолетен син
да управлява МПС, тоест при задължение за действие, същата е бездействала. Обсъдено
е и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е прието, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения,
нито липса на такава. Административното наказание е прието за правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в минималния предвиден от закона такъв.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за
правилно. Същото е постановено при изяснена и правилно установена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Правилен е изводът на Районен съд – Свиленград за спазване на
процесуалните правила в проведеното административнонаказателно производство. При
събиране на доказателствата и при формиране на изводите си районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Същият обосновано е приел,
че актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление отговарят на изискванията за законосъобразност. Нарушението е
описано ясно, точно и разбираемо, поради което правото на защита на
жалбоподателката не е накърнено.
С оглед
установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка, в
съответствие със закона е и изводът на районния съд за осъществен от Д.Х.А.
състав на нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая не е спорно, че
на 25.02.2021 г. в гр.Любимец Д. Н. А. с ЕГН : **********, неправоспособен
водач, е управлявал лек автомобил, един от собствениците на който е именно жалбоподателката.
Спорен е субективният елемент на състава, тъй като в касационната жалба се
твърди, че наказващият орган не е доказал и съответно въззивният съд не е
обсъдил липсата на активни действия от страна на жалбоподателката по
предоставянето на автомобила.
В тази
връзка следва да се има предвид, че законът в чл. 102 от ЗДвП забранява на
собственика на МПС да го предоставя на неправоспособен водач, което предполага,
че този собственик следва да положи дължимата грижа, за да се увери, че неправоспособно
лице няма достъп до автомобила му и по този начин да изпълни вмененото му от
закона задължение, скрепено със забраната, визирана в чл. 102 от ЗДвП. Затова
правилно районният съд е приел, че е налице непредпазлива форма на вина,
съгласно която наказаното лице е могло и е било длъжно да предвиди настъпването
на обществено опасните последици – жалбоподателката е била длъжна да предприеме
необходимите действия, за да надзирава сина си, респективно да вземе мерки за
съхраняване на ключовете на автомобила по начин и на място, недостъпно за него.
Затова, за установяване на нарушение като процесното, е достатъчно наказващият
орган да докаже, че автомобилът е собственост или предоставен за управление на
лицето, чиято отговорност се ангажира, както и че водачът на автомобила (различен
от собственика или упълномощения да го управлява) е неправоспособен. Тези факти
в настоящия случай са установени по несъмнен начин.
Административното
наказание за това нарушение е предвидено в чл. 177, ал. 1, т. 3, б. а от ЗДвП и
е глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. Правилно районният съд е приел, че
административнонаказващият орган е приложил съответната санкционна норма и е
индивидуализирал законосъобразно административното наказание, като го е
определил в минимално предвидения от закона размер от 100 лв.
Предвид
всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва
да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 13.09.2021 г., постановено по НАХД №
634/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.