Р Е Ш Е Н И Е
№ 1145
гр. Пловдив 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Пловдив – ХVІІ н. с., в публично заседание
на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря ВИОЛЕТА ТЕРЗИЕВА като разгледа докладваното от съдията
АНД № 681/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 17-1030-002761/05.05.2017 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на Б.Ф.А. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДВП.
Жалбоподателят Б.Ф.А. не се явява в
съдебно заседание. Чрез упълномощения си процесуален представител се иска от
съда отмяна на наказателното постановление. Изтъкват се като доводи
недоказаност на извършването от страна на санкционираното лице на вмененото
административно нарушение и на пряк умисъл за осъществяването на такова
нарушение, твърдят се и допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения – непълно описание на обстоятелствата на
нарушението в АУАН и в НП.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Б.Ф.А. *** е
правоспособен водач на МПС, притежаващ категории „В”, „М” и „АМ”.
Вечерта на 12.03.2017 г. служители на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, сред които бил свидетелят А.С. – мл.
автоконтрольор, провеждали специализирана полицейска операция на територията на
Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив относно нерегламентирани състезания по
пътищата между автомобили. Около 23.20 ч. св. С. и колегата му, движейки се по
бул. „Дунав” в гр. Пловдив, видели от кръстовището на бул. „Дунав” с ул.
„Победа” да тръгват рязко с пищене на гуми два автомобила „Хонда” – единият
„Хонда Прелюд” с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Б.А., а другият –
„Хонда” с рег. № ***, като автомобилите се отправили в посока гара Филипово.
Тръгването на състезаващите се автомобили било заснето с камери за
видеонаблюдение, монтирани на кръстовището. Св. С. слезнал от служебния
автомобил като наблюдавал състезаващите се и след като автомобилите „Хонда”
направили обратен завой от гара Филипово, насочвайки се пак към кръстовището на
бул. „Дунав” с ул. „Победа”, той преминал в платното им на движение и подал
сигнал за спиране. След спирането им свидетелят съставил на водача на „Хонда
Прелюд” с рег. № *** Б.А. акт – АУАН № 935594/12.03.2017 г., за прието за
извършено административно нарушение по чл.104Б от ЗДВП, състоящо се в участие в
нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. При
предявяване на акта на нарушителя последният не направил възражения против
констатациите по акта. Възражения не били направени и в срока за това по чл.44
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено на
05.05.2017 г. атакуваното наказателно постановление, в което НП обстоятелствата
на нарушението с дадена му правна квалификация по чл.104Б т.1 от ЗДВП били
изложени по сходен начин като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С., АУАН,
оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач, справки.
Съдът ползва като обективни показанията
на св. С. като последователни, логични, кореспондиращи и допълващи писмените
доказателства по делото.
По отношение на АУАН № 935594/12.03.2017
г., съставен от св. С., съдът счита същият за годно писмено доказателство –
като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно
чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване
на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в
съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател
доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на
вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Б.Ф.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.104Б
т.1 от ЗДВП, тъй като на 12.03.2017 г. в гр. Пловдив като водач на моторно
превозно средство – на лек автомобил „Хонда Прелюд” с рег. № ***, е нарушил
забраната да участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, като около 23.20 ч. е участвал в такова нерегламентирано
състезание с водач на друг лек автомобил – „Хонда” с рег. № ***, от
кръстовището на бул. „Дунав” с ул. „Победа” до гара Филипово и обратно.
За съда с оглед на наличните безспорни
доказателства – показанията на св. С. – последователни, обстоятелствени и
неопровергани от останалите доказателства, АУАН и справка за нарушител/водач –
все доказателства, които по никакъв начин не си противоречат и не внасят
съмнение в достоверността им, извършването на нарушенията от страна на лицето
жалбоподател е категорично и безспорно доказано. Неоснователен е според
съдебния състав доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за
недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за извършено от
санкционираното лице А. административно нарушение по чл.104б т.1 от ЗДВП. От
страната жалбоподател не са ангажирани никакви доказателства на никой от
етапите на развитие на административно – наказателното производство, които да
опровергават /или поне да внесат съмнение/ било то показанията на св. С., било
то констатациите по АУАН, които показания и писмено доказателство уличават
жалбоподателя като извършител на нарушението. Без значение за обективността в
твърденията на свидетеля е това, че св. С. е възпроизвел релевантни с оглед на
предмета на делото обстоятелства едва след предявяването му на АУАН, което е и
обяснимо с оглед на многото случаи, за които участва като актосъставител в
процеса на работата си, още повече, че при разпита си същият свидетел
възпроизведе и доста други обстоятелства за нарушението и за поведението на
самия А., които не са залегнали в обстоятелствената част на предявения му акт.
Самият актосъставител е и свидетел очевидец на действията на жалбоподателя като
водач на МПС, участвало в нерегламентирано състезание с друг водач на МПС.
Възприемането от този свидетел очевидец на тръгването на двата автомобила
„Хонда”, единият от които с водач Б.А., с пищене на гуми, отправянето на двата
автомобила до едно и съща точка /от кръстовището на бул. „Дунав” с ул. „Победа”
до гара Филипово/ и връщането им до изходна позиция според съда са все
обстоятелства, насочващи съда към единствено възможен извод – че с поведението
си на 12.03.2017 г. около 23.20 ч. като водач на моторно превозно средство
санкционираното лице е участвало в нерегламентирано състезание по път, отворен
за обществено ползване, въпреки забраната за това.
Колкото до възражението за недоказаност
на прекия умисъл у А. като водач на лек автомобил „Хонда Прелюд” с рег. № ***
да е участвал в нерегламентирано състезание следва да се отбележи, че
установените чрез неоспоримите гласни и писмени доказателства факти и
обстоятелства за поведението на жалбоподателя по рязко тръгване /по показанията
на свидетеля С. – с пищене на гуми/ с друг автомобил от едно и също място, с
достигане до една и съща точка пак с другия автомобил и връщането по един и същ
маршрут, очертават извод за наличие на пряк умисъл при осъществяване на
поведение, очертаващо съставомерността на административното нарушение по
чл.104Б т.1 от ЗДВП и от субективната му страна.
Следва да се посочи, че се констатира от
съдебния състав липса на пълно изписване на цифровата квалификация на приетото
за осъществено от наказаното лице А. административно нарушение по чл.104Б от
ЗДВП в АУАН – дали се касае до т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДВП, но това се счете
за несъществено процесуално нарушение. Нормата на чл.42 т.5 от ЗАНН вменява
задължение за актосъставителя да посочи в акта законните разпоредби, които са
нарушени от субекта на административната отговорност, като нарушаването на това
задължение по чл.42 т.5 от ЗАНН според съда с оглед на безспорността на
извършването на нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП и обстоятелствата по
извършването му, на безспорността и за виновността на адресата на акта,
предопределят такова нарушаване като несъществено процесуално нарушение,
допуснати в хода на административното производство на този етап по съставянето
на АУАН. Този порок в АУАН № 935594/12.03.2017 г. – само в частта при дадена
цифрова квалификация на процесното административно нарушение – дали се касае до
предложение по т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДВП, е преодолян от административно –
наказващият орган при упражняване на правомощията му по чл.52 ал.4 от ЗАНН по
проверка на законосъобразността и обосноваността на акта чрез възможността на
чл.53 ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН „Наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.”. В излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.104Б т.1 от
ЗДВП както в АУАН, така и в НП няма разминавания, а и същите са по такъв начин
изложени, за да е наясно лицето нарушител за какво е подведено под
административната отговорност – по начин неограничаващ го в правото му на
защита.
Нарушението е правилно подведено към
уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата
на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за ясното и
пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под
административна отговорност.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Правилно според съда административно –
наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба
на чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.104Б т.1 от ЗДВП
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма
предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца,
каквито са и наложени на А., като съдът и не би и могъл да ревизира тези наказания
евентуално в насока на намаляване на размера им.
В хода на административното производство
съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които
да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се
квалифицира и като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото според
отразеното в справката за нарушител/водач се установява, че нарушението от
12.03.2017 г. не е изолиран случай за жалбоподателя Б.А., а същият е
санкциониран преди това с друго наказателно постановление и шест фиша пак за
нарушения на правилата за движение по пътищата. Самото процесно нарушение не се
характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства.
По изложените съображения съдът прие да потвърди
атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17-1030-002761/05.05.2017 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на Б.Ф.А. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.