Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесет август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 2081/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Евро Ин
консулт”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Синанишко езеро” № 7, ет.7, ап.33, срещу „Био Елит Енерджи”ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Дебър”58,
ет.9, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумите, както следва:
1. сумата от 28 809.60 лв., представляваща разликата между присъдената сума по
частично предявения иск за главница по фактура № **********/18.12.2014 г. по т.
д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното
дължимо възнаграждение по фактура № **********/18.12.2014 г. по Договор за
консултантски услуги от 06.03.2013 г., в размер на 58 809.60 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
2. сумата от 7 044.55 лв., представляваща разликата между присъдената сума по
частично предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължение
по фактура № **********/18.12.2014 г., за периода от 02.01.2015 г. до
09.05.2017 г., в размер на 7 000 лева, до приетия от съда размер от 14 044.55
лева;
3. сумата от 7 611.14 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част
от задължението по фактура № **********/18.12.2014 г. в размер на 28 809.60
лева (претендирани по настоящото дело), за периода от 10.05.2017 г. до
16.12.2019 г.;
4. сумата от 31 272.60 лв., представляваща разликата между присъдената сума по
частично предявения иск за главница по фактура № **********/18.12.2015 г. по т.
д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното
дължимо възнаграждение по фактура № **********/18.12.2015 г. по Договор за консултантски
услуги от 06.03.2013 г., в размер на 61 272.60 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане;
5. сумата от 4 411.04 лв., представляваща разликата между присъдената сума по
частично предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължението
по фактура № **********/18.12.2015 г., за периода от 02.01.2016 г. до
09.05.2017 г., в размер на 4 000 лв., до приетия от съда размер от 8 411.04
лева;
6. сумата от 8 261.84 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част
от задължението по фактура № **********/ 18.12.2015 г. в размер на 31 272.60
лева (претендирани по настоящото лева), за периода от 10.05.2017 г. до
16.12.2019 г.
Ищецът поддържа, че се
явява изправна страна по сключения между праводателя му и ответника договор за
консултантски услуги от 06.03.2013г. за получаване на компенсаторни плащания по
Мярка 214 „Агротехнологични плащания” от ПРСР 2007-2013г., като е извършил в
пълен обем всички етапи на възложената работа. Въз основа на изготвената от
ищеца документация ответникът е подал заявление за финансово подпомагане по
Мярка 214 и е одобрен за участие в Мярка 214 с общо одобрена площ от 1064.38
хектара (10643.80 декара). Дължимото от ответника възнаграждение е уговорено в
размер на 5 лева на дка без ДДС годишно за одобрените от ДФ „Земеделие”
обработваеми площи и подлежи на изплащане след получаване на компенсаторното
плащане за конкретната година. Въпреки че е получил финансова помощ за 2013г.,
2014г. и 2015г., ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на
дължимото възнаграждение за 2014г. в размер на 58809.60 лева и за 2015г. в
размер на 61272.60 лева, за което са издадени процесните фактури. С влязло в
сила решение по т.д. 546/2017г. на ВОС, образувано по предявени от ищеца
частични искове, ответникът е осъден да му заплати сумите от по 30000 лева по
всяка от фактурите, поради което се претендира неплатения остатък, ведно с
обезщетение за забава.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК
отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения
за липса на доказано изпълнение на възложената работа и на предаването й на
ответника-възложител, като предпоставки за възникване на насрещното парично
вземане. Поддържа, че единствената извършена по договора дейност е изготвяне на
хартиен носител на заявление за кандидатстване. В изпълнената част от работата
са били налице непълноти, които ответникът се наложило да отстранява в
продължение на повече от две години. Вземането на проби е извършено от
служители на ответника. Липсват доказателства за изготвен 5-годишен план за
сеитбообръщението и за предоставяни консултации по прилагане на изискванията по
направлението до края на 5-годишния ангажимент, напротив, сеитбооборотите са
изпращани от ответника до изпълнителя – ищец. Независимо че е обвързвана в
договора с получаване на компенсаторните плащания, дължимостта на
възнаграждението не може да се разглежда извън изпълнението на възложената
работа и нейното приемане от възложителя, каквито в случая не са налице. В
условията на евентуалност поддържа, че вземанията са погасени с изтичане на
кратката 3-годишна погасителна давност, считано от датата на издаване на
съответната фактура, приложима поради периодичния им характер. Счита, че при
процесния договор за изработка е налице повтарящ се характер на задълженията и
предварително определени и известни на страните падежи, което обуславя
периодичен характер на паричното задължение. С погасяването на главното задължение
се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността
за тях да не е изтекла, т.е. погасена по давност е и претенцията за обезщетение
за забава. Евентуално твърди, че главницата за 2014г. е погасена с изтичане на
общата 5-годишна давност, тъй като задължението не е възникнало на датата на
издаване на фактурата, а съгласно договора – в по-ранен момент. Погасителна
давност е настъпила и по отношение на всички претендирани лихви за забава до
16.12.2016г., тъй като уважените частични искове не прекъсват давността.
В срока по чл. 372, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която
поддържа, че възраженията срещу правопораждащите факти на вземането -
наличие на сключен консултантски договор и изпълнението по него, са обхванати от
силата на пресъдено нещо на решението по частичните искове, поради което не
следва да бъдат преразглеждани. Поддържа, че плащането по договора не е
периодично, макар да е уговорено годишно, тъй като същото е поставено под
условие (бъдещо несигурно събитие) – в зависимост от последователно/поетапно
приемане на извършените дейности по мярката от страна на ДФ „Земеделие” и
извършване на годишно компенсаторно плащане към възложителя. Заплащането на
консултантското възнаграждение е уговорено за целия срок на договора, но е
дължимо на части, поетапно при изпълняване на съответните условия, като е
цитирана съдебна практика в тази насока. По изложените съображения приложима е
общата 5-годишна погасителна давност, която не е изтекла, тъй като вземането за
2014г. е станало изискуемо на 18.12.2014г., денят следващ получаването от ответника на компенсаторните плащания от ДФ
„Земеделие”, а искът е предявен на 16.12.2019г.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С представения
по делото договор
от 06.03.2013г. „Био Елит Енерджи“ ООД е възложил на „Евро ин консулт“ ЕООД,
изпълнение на: 1/ подготовка на заявление за кандидатстване и 5-годишен план за
сеитбообръщение по направление «Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на
почвите и водите”; 2/ извършване /вземане/ на почвени проби за всички площи на
ниво физически блок включени в компенсаторни плащания по Мярка 2014
„Агроекологични плащания” от ПРСР на възложителя през първата година; 3/
извършване анализ на почвените проби и подготовка на 5-годишен план за
управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене;
4/ извършване /вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически блок
включени за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
ПРСР на възложителя през четвъртата година; 5/ консултации по прилагане на
изискванията по направлението до края на –годишния ангажимент на възложителя. В
чл.2 от договора дължимото на изпълнителя възнаграждение е уговорено в размер
на 5лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на
компенсаторните плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообръщение
за опазване на почвите и водите”, платимо както следва: 1/ 5 000лв. без
ДДС, авансово след подписване на договора; 2/ разликата до договореното
възнаграждение без ДДС след приспадане на авансовото плащане - след получаване
на компенсаторното плащане през първата година; 3/ от втората до петата година -
изцяло след получаване на компенсаторно плащане за конкретната година.
Не се спори между страните, че ответникът „Био Елит
Енерджи” ООД е получил финансиране по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от
ПРСР 2007г.-2013г., по реда на Наредба№11/2009г. за 2013г., 2014г. и 2015г.
За дължимото по договора
възнаграждение за процесния период между страните са издадени фактури, както
следва: №**********/18.12.2014г. за сумата от 58809.60 лева. – плащане по
консултантски договор и №**********/ 18.12.2015г. за сумата от 61272.60 лева -
плащане по консултантски договор.
С влязло в сила на 22.4.2019г.
Решение №
908/22.12.2017г. по т. д. №
546/2017 г. на Окръжен съд Варна „Био Елит
Енерджи”ООД, е осъдено да заплати на “Евро Ин консулт”ЕАД, сумата от 30 000лв., част
от 58809,60лв. дължима по фактура №**********/18.12.2014г., представляваща
дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 06.03.2013г. за
2014г., на основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от
7000лв., представляваща част от 14 044,55лв., представляваща лихва за
забавено изпълнение на задължението по фактура №**********/18.12.2014г., за
периода от 02.01.2015г. до 09.05.2017г., сумата от 30 000лв., част от 61 272,60лв. дължима по фактура
№**********/18.12.2015г., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 06.03.2013г. за 2015г., на основание чл.266 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и сумата от 4000лв., представляваща част от
8 411,04лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението
по фактура №**********/18.12.2015г., за периода от 02.01.2016г. до
09.05.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД.
С оглед установяване на
остатъчния размер на дълга по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
видно от която изплатените на ответника от ДФ „Земеделие“ по мярка 214 суми са
в размер на 350100.13 лева за кампания 2014г., получена на два транша,
съответно на 17.12.2014г. и 03.06.2015г. и в размер на 361319.85 лева за
кампания 2015г., получена на 17.12.2015г. Дължимото по договора възнаграждение
за консултанта е изчислено от вещото лице в размер на 59013.00 лева за кампания
2014г. и 60904.20 лева за кампания 2015г. Разликата с общия размер на
задълженията по години, посочен в експертизата по т.
д. № 546/2017 г. на ВОС, се състои в това, че вторият транш от 03.06.2015г. в
размер на 1206.69 лева, макар изплатен през 2015г., се отнася към дължимото
компенсаторно плащане за 2014г.
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен
иск с право основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е
сключен договор за изработка с конкретни параметри и индивидуализация на
уговорената работа и възнаграждение, че работа е извършена съобразно
уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за него е възникнало
основанието за плащане.
В разглеждания
случай въпросът за правопораждащите факти, на които се основава претенцията, е
разрешен с влязлото в сила решение по т.д. № 546/2017
г. по описа на ВОС. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Преклудиращото действие на
силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно
признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в
полза на която пораждат изгодни правни последици. От съдебната проверка са изключени
фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. По
предявения иск за разликата могат да с твърдят само нови факти, настъпили след
влизане в сила на решнеието по частичния иск, напр. изтекъл давностен срок или
друг факт с погасителен ефект.
Налага се
изводът, че с оглед задължителната сила на решението по т.д. № 546/2017г. по описа на ВОС,
в настоящото производство е изключена преценката
относно правопораждащите факти на вземанията – факта на сключен валиден договор за
изработка с твърдяните в исковата молба параметри; изпълнението на възложената
по договора консултантска услуга и приемането на извършената работа. Въпросът
за валидността на договора не подлежи на разглеждане в настоящото производство,
доколкото фактите, водещи до опорочаване на сделката, на които ответникът се
позовава за първи път в хода на устните състезания, по дефиниция би следвало да
са били налице към момента на сключването й и е следвало да бъдат релевирани в
производството по частичния иск. Нищожността на договора поради нарушаване на
добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите е изначален порок на
сделката, поради което пропускът да бъде релевирана в предходния исков процес
не може да бъде саниран в настоящото производство. Обхванати от преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо са и правоизключващите
възражения, основани на факти, настъпили до влизане в сила на решението,
включително възражението за неизпълнен договор. По делото не са събрани доказателства за упражнено своевременно
възражение за отбив от цената, по реда на чл.265 от ЗЗД, поради което дори да се приеме, че същото е допустимо за разглеждане, доколкото касае
остатъчния размер на дълга, същото се явява неоснователно.
От изложеното и въз основа на чл.2, ал.3 от договора на база одобрените площи
по години, следва да се приеме, че договорното възнаграждение на консултанта
възлиза на сумата от 59013 лева за 2014г. и 60904.20 лева за 2015г., установени
от заключението на вещото лице. След приспадане на присъдената с влязлото в
сила решение по т. д. №
546/2017 г. част от вземанията в размер на по 30000 лева за всяка от годините, остатъкът
от уговореното възнаграждение възлиза на 29013 лева за 2014г. и на 30904.20
лева за 2015г.
Поради формирания
извод за доказаност на вземанията по основание подлежи на разглеждане
въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, което се
явява допустимо. Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Съгласно възприетото тълкуване в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с:
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията
са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви.
Процесният
договор
за консултантска услуги представлява вид договор за изработка, имащ
за предмет престиране на резултат. Същият е сделка, със сключването на която
едната страна възложител възлага, а изпълнителят приема да извършва комплекс от
дейности - подготовка на заявление за кандидатстване и петгодишен план за
сеитбообръщение, вземане на почвени проби от всички площи и изработка на
петгодишен план за управление на хранителните вещества с препоръчителни норми
за торене, срещу договорено възнаграждение за извършената работа в размер на 5
лв./дка годишно. От анализа на договорните клаузи се установява, че
възнаграждението не е с постоянен характер, а е поставено в зависимост
от извършената работа, т. е. зависи от конкретния резултат на
извършената консултантска дейност, а не се гарантира получаването на
твърдо регулярно или постоянно годишно възнаграждение. Не е налице и
предварително определен падеж на задължението за заплащане на възнаграждение, а
изискуемостта и размерът му са обусловени от осъществяването на допълнителен
факт с публично правен характер – административен акт, издаден от ДФ
„Земеделие“, с който се одобрява компенсаторното плащане по Мярка 214. В този
смисъл вземането за възнаграждение по договора за консултантска услуга не
попада под дефиницията на понятието „периодични плащания“ по смисъла на
ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., и
за него не е приложим специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С оглед
изложеното съдът приема, че по отношение на вземането за главница приложима е 5
годишната погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД, тъй като главното вземане
не е периодично и не се прилага кратката давност. Давността започва да тече от
датата на изискуемостта на задължението. В случая поради липсата на изрично уговорен в договора
падеж, приложение намират общите диспозитивни правила на
чл.303а, ал.3 от ГПК. Доколкото по делото не е налице спор относно получаване
на процесните фактури на датата на издаването им, следва да се приеме, че
срокът за плащането им настъпва с изтичането на 14-дневен срок, считано от този
момент. Налага се изводът, че вземането по фактура №**********/18.12.2014г. е
станало изискуемо на 02.01.2015г., а по фактура
№ **********/18.12.2015 г. – на 02.01.2016г. Искът по
настоящото дело е предявен на 18.12.2019г., с което започналият да тече на
02.01.2015г. петгодишен давност срок за погасяване на най-ранното
вземане за главница е прекъснат преди да е изтекъл. С оглед изложеното по
отношение на главните вземания възражението за давност се явява неоснователно.
С оглед
формираните изводи по съществото на спора по отношение на претендираното
консултантско възнаграждение за 2014г. по фактура №**********/18.12.2014г. предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 от ЗЗД следва да бъде уважен до предявения
размер от 28 809.60 лева с оглед
диспозитивното начало, а относно
възнаграждението за 2015г. по фактура
№ **********/18.12.2015 г. искът следва да бъде уважен до доказания размер от 30904.20 лева и
отхвърлен за разликата до претендираните 31
272.60 лева.
Предявените акцесорни
претенции с правно основание чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни. Поради
липса на плащане в сроковете по чл.303а, ал.3 от ГПК, ответникът е изпаднал в
забава, поради което
дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая се касае за
вземане с периодичен характер, което се погасява с кратката погасителна
давност, поради което с оглед релевираното от ответника възражение, акцесорните
претенции се явяват основателни само за периода след 18.12.2016г.
(три години назад считано от подаване на исковата молба). Въпросът дали предявяването на частичен иск води до
спиране или прекъсване на давността за цялото вземане е предмет на
противоречиви становища в правната теория и съдебната практика, което
противоречие предстои да бъде преодоляно с тълкувателно решение. Настоящият
съдебен състав възприема становището, според което предявяването на
частичният иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за
останалата част от вземането, освен ако тази останала част е включена в
предмета на същото висящо дело чрез изменение на иска.
По изложените съображения по отношение
на иска по чл.86 от ГПК, предявен за остатъчния размер на лихвата за забава,
претендирана по т. д. № 546/2017 г. върху пълния размер на възнагражденията,
искът се явява основателен само за необхванатия от давността период 18.12.2016 г. -
09.05.2017 г. От
заключението на ССЕ се установява, че общият размер на дължимата лихва за
забава върху главница от 58809.60 лева за периода 02.01.2015г. – 09.05.2017г. е
в размер на 14045.54 лева, а за периода 18.12.2016г. – 09.05.2017г. – 2336.23 лева.
Следователно изчислен съобразно простото тройно правило, дължимият остатък от
лихвата за периода 18.12.2016г. – 09.05.2017г. при съобразяване на вече
присъдения частичен размер (7000 лева) възлиза на сумата от 1164.33 лева. По
отношение на възнаграждението за 2015г. експертизата установява размера на
лихвата за забава върху главница от 60904.20 лева за периода 02.01.2016г. –
09.05.2017г. в размер на 14545.80 лева, а за периода 18.12.2016г. –
09.05.2017г. – в размер на 2419.44 лева. Следователно изчислен съобразно
простото тройно правило, дължимият остатък от лихвата за периода 18.12.2016г. –
09.05.2017г. при съобразяване на вече присъдения частичен размер (4000 лева) възлиза
на сумата от 665.33 лева. По изложените съображения претенцията следва да бъде
уважена до посочените размери и отхвърлена за разликата до
претендираните размери от 7044.55
лева за периода 02.01.2015 г. - 17.12.2016г. върху главницата по фактура
№**********/18.12.2014г. и 4 411.04
лева за периода 02.01.2016 г. - 17.12.2016г. върху главницата по фактура №
**********/18.12.2015 г.
Обезщетенията за забава
върху главниците предмет на настоящото дело са претендирани за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г., поради
което не са обхванати от действието на давността. Размерът им според
заключението на вещото лице възлиза на 7611.14 лева върху главницата от 28 809.60 лева по фактура
№**********/18.12.2014г. и 8164.51 лева върху главницата от 30904.20 лева
фактура № **********/18.12.2015 г., до който размер исковете следва да бъдат
уважени, като по отношение на втората претенция искът следва да бъде отхвърлен
за разликата над 8164.51 лева
до претендираните 8261.84 лева.
С оглед правоувеличаващия
ефект на исковата молба и направеното искане, върху дължимите главници предмет
на настоящото производство следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД „Био Елит Енерджи”ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Дебър”58, ет.9, ДА ЗАПЛАТИ на “Евро Ин консулт”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Синанишко езеро” № 7, ет.7, ап.33, следните суми:
1. сумата от 28 809.60 лева, представляваща разликата между
присъдената сума по частично предявения иск за главница по фактура №
**********/18.12.2014 г. по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер
на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение по фактура № **********/18.12.2014
г. по Договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., в размер на 58 809.60
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане;
2. сумата от 1164.33 лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск по
т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 7000 лева, до пълния размер
на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура №
**********/18.12.2014 г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017 г., като отхвърля иска
за разликата над 1164.33 лева до 7
044.55 лева за периода 02.01.2015
г.- 17.12.2016г.;
3. сумата от 7 611.14 лева, представляваща лихва за забавено
изпълнение на част от задължението по фактура № **********/18.12.2014 г. в
размер на 28 809.60 лева (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4. сумата от 30904.20 лева, представляваща разликата между
присъдената сума по частично предявения иск за главница по фактура №
**********/18.12.2015 г. по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер
на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение по фактура № **********/18.12.2015
г. по Договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., в размер на 60904.20
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 30904.20 лева до 31 272.60 лева;
5. сумата от 665.33 лева, представляваща разликата между
присъдената сума по частично предявения иск по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен
съд Варна, в размер на 7000 лева, до пълния размер на дължимата лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/18.12.2015
г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017 г., като отхвърля иска за разликата над 665.33 лева до 4 411.04 лева за периода
02.01.2016г. - 17.12.2016г.;
6. сумата от 8164.51 лева, представляваща лихва за забавено
изпълнение на част от задължението по фактура № **********/18.12.2015 г. в
размер на 31 272.60 лева (претендирани по настоящото лева), за периода от
10.05.2017 г. до 16.12.2019 г., като отхвърля иска
за разликата над 8164.51 лева до 8 261.84 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: