Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 10.09.2020 г., при секретаря Анна Димитрова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело №
1371/2020
г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на
Й.К.Й. *** срещу Решение № 599/14.04.2020 г., постановено от ХXXII-ри състав на ВРС по НАХД №5896/2019 г., с което е потвърдено
НП №23-0000596/01.11.2019г., издадено началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в ГД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
С него
за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ и на основание
чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на касатора е
наложено административно наказание глоба
в размер от 2000 лв.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, тъй като и
административнонаказващият орган и въззивният съд са отказали приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Счита, че вмененото му нарушение е за липса на карта за
квалификация, а не за това, че не притежава професионална компетентност за
извършване на превоз на пътници за собствена сметка. Твърди, че и към момента на проверката от контролните органи е бил със съответната
професионална компетентност за извършване на такава дейност, а липсата на картата
не го прави некомпетентен за извършване на дейността. Релевира, че липсата на
карта за квалификация на водача, при наличието на професионална компетентност
за извършване на превоз на пътници за собствена сметка сочи на по-ниската
степен на обществена опасност на нарушението.
Въз основа на изложеното моли касационния
съд да отмени въззивното решение и
наказателното постановление.
Ответникът
в представен по делото писмен отговор счита касационната жалба за
неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
Решението на ВРС намира за правилно, постановено изцяло според събраните писмени доказателства и свидетелски
показания, които по отделно и в своята съвкупност последователно, логично и
непротиворечиво кореспондират с квалификациите направени в наказателното
постановление и моли за
потвърждаването му.
Представителят на ВОП счита също за
неоснователна касационната жалба, а решението на ВРС за правилно постановено
при липса на основания за неговата отмяна. Пледира за решение в същия смисъл.
Съдът
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите
по случая са следните:
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за
нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ. Касаторът
извършвал превоз на пътници за собствена сметка на 13.08.2019г. по маршрут гр.
Добрич-к.к. „Златни пясъци“-гр. Добрич, с МПС от кат. М2 – автобус марка „Форд Транзит“,
с рег. №***, за чието управление се изисква СУМПС от категория „D“ без валидна карта за квалификация на водача,
издадена по реда на наредбата по чл.7б от ЗАвтПр.
Установено е по делото, че Й. е притежавал
карта за квалификация №Р054442, чиято валидност е изтекла на 09.12.2017г. Видно
от приложената по преписката справка му е издадена нова карта №Р247145 едва на
18.09.2019г., като в периода от 09.12.2017 г. до 18.09.2019 г. водачът е
управлявал процесното превозно средство без да притежава валидна карта за
квалификация.
За да потвърди
наказателното постановление, решаващия състав на ВРС приел за безспорно, че към
момента на извършване на проверката, Й. е осъществявал в качеството на водач
превоз за собствена сметка, без валидна карта за квалификация на водача, което безспорно
представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ, според която притежаването на
цитирания документ е предпоставка за законосъобразното осъществяване функциите
на водач при извършване на посочената категория превоз. Според изричното
съдържание на изложените в проверявания съдебен акт мотиви, съдът не е констатирал нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН – на нарушението, както и на обстоятелствата при които е
извършено. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП
става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена глобата.
Според въззивния съд не са налице и предпоставки за
прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното
нарушение, доколкото се касае за формално деяние, осъществяването на което
всякога засяга обществените отношения, които е призвана да гарантира конкретната
санкционна разпоредба.
Тези
фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи се
споделят от касационния съд в настоящия
му състав.
Решението
е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба
№41/04.08.2008г. на МТ: „Водачите на моторни превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.“
Чл.
7б, ал.1 от ЗАвтПр предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация
на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от
него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години.
Чл.
7б, ал.2 от ЗАвтПр в приложимата редакция /ДВ, бр. 85 от 2006 г./ предвижда, че
карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал. 3 и 4.
Липсата
на такава карта у водача, управлявал процесното МПС през процесния период е
безспорна.
Съгласно
изричната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
В
случая касаторът Й., в качеството му на водач на МПС, който извършва превоз за
собствена сметка на пътници, е санкциониран за неизпълнение на вмененото му
задължение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от
4.08.2008 г. на МТ да осъществява
превоз на пътници за собствена сметка като притежава валидна карта за квалификация
на водача. Възраженията в касационната жалба касаещи преминатото
обучение са неоснователни, доколкото изискването за квалификация на водача се
удостоверява единствено и само с карта за квалификация, съгласно чл. 7б, ал.1,
изр.2 от ЗАвтПр, като преминатото обучение и издаденото удостоверение за
професионална компетентност няма нито алтернативна, нито заместваща картата за
квалификация функция. Удостоверението за професионална компетентност съставлява
необходим документ, въз основа на който се издава картата за квалификация на
водача по чл. 29, ал. 1 от
Наредба № 41/04. 08. 2008 г., респ. двата
документа са различни, а не са взаимозаменяеми. Картата за квалификация на
водача удостоверява именно обстоятелствата на придобитите познания и положения
изпит, като се издава по предвиден в закона ред и след преценка за
професионална компетентност, от лица, притежаващи съответни специални знания в
областта.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, тъй като
се касае за нарушение, извършено от водач, осъществил превоз на пътници за
собствена сметка с автомобил от категория М2, за чието управление се изисква
свидетелство за управление от категория „D“ при липса на валидна карта за
квалификация на водача, която да установи
необходима квалификация.
Възражението за
незаконосъобразност на НП и на постановеното решение поради неприлагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, е неоснователно, доколкото се касае за формално
деяние, осъществяването на което всякога касае обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба. Наличието или не на
преминат курс на обучение за издаване на изискваната от закона карта, не влияе
на съставомерността на извършеното деяние. За да се приложи чл.
28 от ЗАНН е необходимо да се установят
такива обстоятелства, които да са от изключителен и обективен характер и
тяхното проявление да възпрепятства изпълнението на дължимо законово поведение
от страна на дееца. Не това се установява от данните по делото, напротив не
може да се приеме като смекчаващо обстоятелство продължителния период на бездействие на
касатора по своевременното придобиване на документа, като конкретният превоз е
извършен без водачът да притежава основен документ за законосъобразното му
осъществяване - карта за квалификация, което води до резонния извод, че е
налице омаловажаване и неспазване на законовия ред.
Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2
предл. първо от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ВТОРИ касационен състав при
Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 599/14.04.2020 г., постановено от ХXXII-ри състав на ВРС по НАХД №5896/2019 г. с което е потвърдено НП № 23-0000596/01.11.2019г., издадено
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна администрация“
– гр. Варна, с което на Й.К.Й. *** за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №41
от 04.08.2008г. на МТ и на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер от
2000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..……..
ЧЛЕНОВЕ: 1.
………..……..
2. ………………