Р Е Ш Е Н И Е
№186
гр. Враца 14
.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 16.05.2023 г. /шестнадесети май две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 111 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция “Държавен резерв и
военновременни запаси” (ДА ДРВВЗ/Агенцията),
депозирана чрез гл.ю.к. И. К., против Решение № 359 от 17.11.2022
г., постановено по АНД № 810/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено НП № 3096/09.08.2022г., издадено от вр.и.д. председател на Агенцията.
С последното за нарушение на чл.17, ал.1 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти /ЗЗНН/, на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН,
на „Х.Б.“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 545 838.00 /петстотин четиридесет и пет хиляди осемстотин тридесет и
осем/ лева.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно, и
необосновано, постановено в противоречие с доказателствата и действителната
фактическа и правна обстановка. Поддържа се становище, че въззивният съд
неправилно е приел, че АУАН е издаден след изтичане на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението е „открито“ по смисъла на
посочената законова разпоредба на 19.05.2022 г. и от тогава започва и
административнонаказателното преследване, а именно - от момента на извършване
на проверката, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол. Въз
основа на него органът, компетентен да наложи административното наказание, е
установил всички релевантни към административнонаказателното производство
обстоятелства, нарушителя и всички признаци от обективна страна на деянието,
съставляващо административно нарушение. За неправилни се приемат и изводите на
съда, че предвид предприетите от страна на дружеството действия по изпълнение
на вмененото му задължение за заделяне на определеното му количество ЗИС и
липсата на настъпили вредни последици от изпълнението на това задължение,
фактът на извършване на нарушението остава недоказан. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В с.з. касаторът се представлява от гл.ю.к. И. К., която поддържа изцяло
касационната жалба по подробно изложените в нея съображения.
Ответникът, „Х.Б.“ АД,
чрез ю.к. А. Т. в с.з. и в депозиран писмен отговор по касационната жалба,
намира същата за неоснователна и немотивирана, а оспореното решение, като постановено
въз основа на доказателствата по делото, приема за мотивирано, правилно и
законосъобразно. Аргументирано споделя изводите на въззивната инстанция, че АУАН е следвало да бъде издаден в тримесечен
срок от датата 21.08.2021г., тъй като АНО тогава е открил нарушителя като
такъв, съгласно постановеното Определение № 9247/20.08.2021 г. на ВАС, по което
ДА ДРВВЗ е страна по спора. Отделно от това Складовите записи № 0004463/03.09.2021
г. и № 0004464/03.09.2021г., издадени от „С.“ ООД, удостоверяващи, че „Х.Б."
АД е създало на 03.09.2021 г. ЗИС от гориво за дизелови двигатели в количество
от 1091, 676 тона, с период на съхранение до 30.06.2022г., са били представени
на Агенцията на 07.09.2021 г., т.е. административнонаказващият орган е
разполагал с пълната информация за изпълнение, съответно неизпълнение на
задължението по чл. 17, ал. 1 ЗЗНН още на датата 07.09.2021 г. въз основа на
тези и допълнително изложени подробни съображения, отправя искане оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за основателност на касационната
жалба, тъй като нарушението е безспорно доказано и правилно е наложено
съответното административно наказание.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на ответното дружество е била
ангажирана за това, че при извършена на 19.05.2022г. проверка по документи от
служители на Агенцията, било установено, че „Х.Б.“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *******,
в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗЗНН, за периода
01.07.2021-30.06.2022 г. не е създало определеното му ниво на запаси за
извънредни ситуации (ЗИС) по видове и количества, гориво за дизелови двигатели
в размер на 2 183, 352 тона, в съответствие с издадено Разпореждане №
Р-12-212/29.04.2021 г. на заместник- председателя на ДА ДРВВЗ. От представените
на проверяващите служители документи се установило, че 1091,676 тона от нивата
на ЗИС, определени с цитираното разпореждане и Разрешение за замяна №
РЗ-12-71/14.06.2021 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ са създадени на 01.07.2021
г., а останалите 1096,676 тона на 03.09.2021 г., т.е. след указания с
разпореждането срок. В АУАН, а впоследствие и в НП е прието, че нарушението е
извършено на 21.08.2021 г. – денят, следващ постановеното Определение на ВАС №
9247/20.08.2021г. за допуснато предварително изпълнение на Разпореждане № Р-12-212/29.04.202г.
за привеждане нивата от запаси за извънредни ситуации в съответствие с
разпореденото. Същото е констатирано на 19.05.2022г. при извършената проверка
на място по седалище и адрес на управление на ответното дружество – ***, ***, ***.
За да отмени
санкционния акт при преценката за съответствието му с процесуалния и материалния
закон, във връзка с представените и подробно анализирани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е приел, че АУАН и НП са съставени от материално и
териториално компетентните органи, в предвидената от закона писмена форма, при
спазване на процедурата по връчването им, но при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на санкционната
процедура. И в двата документа е посочена датата 21.08.2021г., а нарушението е
констатирано от контролните органи на 19.05.2022 година. АУАН е следвало да
бъде издаден в тримесечен срок от датата 21.08.2021г., тъй като АНО тогава е
открил нарушителя като такъв, съгласно постановеното Определение №9247/ 20.08.2021г.
на ВАС, по което ДА ДРВВЗ е страна по спора. Отделно от това Складовите записи
№ 0004463/03.09.2021г. и № 0004464/03.09.2021г., издадени от „С.“ ООД,
удостоверяващи, че „Х.Б.” АД е създало на 03.09.2021 г. ЗИС от гориво за
дизелови двигатели в количество от 1091, 676 тона, с период на съхранение до
30.06.2022 г., са били представени на Агенцията на 07.09.2021г., т.е.
административнонаказващият орган е разполагал с пълната информация за
изпълнение, съответно неизпълнение на задължението по чл.17, ал. 1 ЗЗНН още на
датата 07.09.2021 г.
По отношение факта на
извършване на соченото нарушение, съдът е приел, че след като с Определение № 9247/20.08.2021г.
на ВАС е отменено Определение № 270/17.06.2021г. на АдмС – Враца за спиране
предварителното изпълнение на Разпореждане № Р-12-212/29.04.2021г., издадено от
зам.председателя на ДА ДРВВЗ, дружеството веднага е предприело действия за
изпълнение на задълженията си и на 01.09.2021г. е сключило договор със „С.” ООД
за съхранение на 1091, 676 тона дизелово гориво. С това действие „Х.Б.” АД е
изпълнило задължението си по чл. 17, ал. 1 ЗЗНН и е създало цялото му
определено количество ЗИС, без от това да са настъпили никакви вредни
последици, което означава, че фактът на извършване на нарушението остава
недоказан.
Решението е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но касационната инстанция не споделя изцяло мотивите на
въззивния съд, водещи до отмяна на санкционния акт.
Неправилни, като
несъответни на закона и доказателствата по делото са формираните от РС изводи,
че след като дружеството е предприело действия за изпълнение на задълженията си
и на 01.09.2021 г., със сключването на договор със „С.” ООД за съхранение на 1091,
676 тона дизелово гориво и предвид липсата на настъпили вредни последици, фактът на извършване на нарушението остава недоказан. Тези задължения
дружеството е изпълнило след посочения в разпореждането и установен в
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН срок, който е до 1 юли, с което
визираното в НП нарушение е установено и доказано по безспорен начин.
Обстоятелството, че все пак, макар и с известно закъснение, с подписването на
договор със
„С.” ООД на 01.09.2021г., за съхранение на 1091, 676 тона дизелово гориво на
03.09.2021 г. е изпълнило задължението си, би било смекчаващо
отговорността обстоятелство, но в случая, предвид наличието на друго НП за
неизпълнение на задължение по същия закон не може да се отчете като такова,
както правилно органът е приел.
Настоящият касационен състав, обаче напълно споделя изводите на РС, че АУАН
е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, с което санкционната
процедура е опорочена и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото в
нарушение на административнопроизводствените правила НП.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него при същите фактически
установявания НП е посочено, че нарушението е извършено на 21.08.2021 г., т.е.
в денят,
следващ постановеното Определение на ВАС № 9247/20.08.2021 г. за допуснато
предварително изпълнение на Разпореждане № Р-12-212/29.04.2021 г., с което са
определени нивата от запаси, които Х.Б. АД следва да съхранява за извънредни
ситуации. Това е и датата, на която АНО е узнал и нарушителя, тъй като ДА ДРВВЗ
е страна по спора, приключил с окончателния съдебен акт на върховната съдебна
инстанция. Дори да се приеме, че в този момент нарушението е установено, но нарушителят
е неизвестен, тъй като проверка за изпълнение на задължението не е извършена
веднага след влизане в сила на определението, то с постъпването на информация в
администрацията на касатора на 07.09.2021 г., че дружеството е създало цялото
определено количество ЗИС на 03.09.2021 г., безспорно нарушителят е станал
известен.
По смисъла на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение.
Началото на
тримесечния срок по чл.34, ал.1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя
откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в ЗАНН, но
доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34,
ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка на база получени достатъчно данни за
нарушението и авторството му.
Следователно релевантна
за началото на срока по чл.34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН е датата
07.09.2021г., на която е била налична необходимата информация за индивидуализация
на нарушението, а съставения на 07.06.2022г. АУАН е много след тримесечния срок,
установен в цитираната разпоредба. Според законодателя срокът от три месеца е
разумен и достатъчен по своята продължителност за това съответната
администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните
данни и документи, за да установи процесното административно нарушение по чл.17,
ал.1 ЗЗНН, като бездействието ѝ не може нерегламентирано да води до
удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна
отговорност. При безспорно установени извършител на нарушението и дата на
извършване на нарушението неприложим е дългият едногодишен срок от извършване
на нарушението.
В горния смисъл е и
ТР № 4/29.03.2021 г. по ТД № 3/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд.
При извършената служебна касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и при съобразяване
на допълнително изложените в настоящото решение мотиви, правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна следва
да се остави без уважение.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, а именно възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359 от 17.11.2022 г., постановено по АНД № 810/2022 г. по описа
на Районен съд – Враца, с което е отменено НП № 3096/09.08.2022г., издадено от
вр.и.д. председател на Държавна
агенция “Държавен резерв и военновременни запаси.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.