Присъда по дело №341/2024 на Районен съд - Велинград
| Номер на акта: | 11 |
| Дата: | 14 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.) |
| Съдия: | Лилия Георгиева Терзиева |
| Дело: | 20245210200341 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
година по описа на Районен съд Велинград.
С обвинителен акт на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград e
повдигнато обвинение на подсъдимия А.И.З. - роден на ***** г., в гр.
************, живущ в гр. ************** с ***************, ЕГН:
**********, в това, че на 02.08.2024 г., в гр. Велинград, на кръстовището на
улиците “Тошо Стайков“ и „Лиляна Димитрова“ е управлявал МПС – лек
автомобил ******* с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества, а
именно кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство DRUG
TEST 5000, с фабричен номер ARSE-0048 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Излага, че е
доказано по несъмнен начин от всички събрани в хода на делото
доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание в рамките на
законопредвидения минимум предвид чистото му съдебно минало и предвид
липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия адв. ******-АК Пазарджик, счита, че
повдиганото от РП Пазарджик, ТО Велинград обвинение не е било доказано
по един категоричен и несъмнен начин, поради което пледира за оправдателна
присъда. Алтернативно счита, че в случай, че съдът счете, че спрямо
подзащитния му има достатъчно доказателства, които да обосновават неговата
вина за извършване на престъпление по чл343 б, ал.3 от НК, тогава моли
присъдата да бъде в границите на минимума, предвид обстоятелствата, че
подзащитният му нито е криминално проявен, нито е осъждан и няма
отегчаващи вината обстоятелства. В допълнение излага, че по делото има
приложено от лаборатория „Рамус“ гр.Пловдив изследване, направено два дни
след случая, от което се вижда, че за всички видове наркотици пише „негатив“.
Излага още, че от случая до сега са минали девет месеца и половина, поради
което и отнемането на СУМПС да бъде в този минимален срок.
Подсъдимият А.И.З. не се явява в съдебно заседание. Не взема
отношение по обвинението. Не изразява последна дума.
Съдът, след като съобрази доводите и становища на страните,
обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.И.З. е роден на ***** г., в гр. ************, живущ в гр.
************** с ***************, ЕГН: **********.
На 02.08.2024г. подсъдимият А.З. управлявал лек автомобил марка и
модел П.П. с per. № *****. Около 21.55ч. на кръстовището на улиците „Тошо
Стайков“ и „Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград бил спрян за проверка от
служителите на РУМВР - Велинград - св. М. О. и неговия колега к. К.. При
проверката било установено, че автомобилът е собственост на „Микос транс“
ООД, гр. Пловдив. Водачът на автомобила- подсъдимият з., бил силно
1
притеснен по време на проверката, което усъмнило полицейските служители,
и те извикали автопатрул за съдействие. На повикването се явил св. А. Д.,
който тествал подсъдимия з. за употреба на алкохол, като пробата на
техническото средство била отрицателна. След това подсъдимият з. бил
тестван и с техническо средство „DRUG TEST 5000“, с фабр. № ARSE-0048 за
употреба на наркотици. Техническото средство отчело употреба на
наркотично вещество - кокаин. Подсъдимият з. бил запознат с резултата от
теста, издаден му бил талон за кръв. Съставен му бил АУАН серия GA
1319015/03.08.2024 г.. Съставен бил и Протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или упойващи вещества с рег. № 367р-
13405/2024 г., съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил
и талон за медицинско изследване № 0159674. При посещение във ФСМП,
пред дежурен лекар, придружен от св. Д. подсъдимият з. отказал да даде кръв.
Подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа по чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР
със Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-158/02.08.2024 г., издадена от
мл. инспектор М.М.О..
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите М. М. О. и А. Н. Д., както и писмените доказателства и
доказателствени средства: Докладна записка от 02.08.2024 г. по ЗМ
428/02.08.2024 г.; Заповед за задържане с рег. № 367зз-158/02.08.2024 г.;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2024 г.; Албум за посетено
местопроизшествие от 02.08.2024 г., ведно с 16 бр. снимки; АУАН серия GA
1319015/03.08.2024 г.; ЗППАМ № 24-0367-000154/03.08.2024 г.; талон за
изследване № 0159674/Приложение 1 към чл. 4, ал. 3/ Приложение 4 към чл.
14, ал. 2; Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или упойващи вещества с рег. № 367р-13405/2024 г.; разпечатка на
резултат от извършена проверка на водача с техническо средство „Дръг тест
5000“; Протокол *********-1210000 за извършена сервизна проверка на „Дръг
тест 5000“; справка нарушител/водач; мотивирана резолюция № 34-0367-
М000071/06.08.2024 г.; Заповед № 8121з-1632/2021 г.; писмо с изх. № 11-
022383/14.08.2024 г. от Агенция по вписванията; заключение по извършена
финансово-счетоводна експертиза; фактура № 97/08.08.2024 г.; резултати от
лаборатория „Рамус“ от 04.08.2024 г.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 27.09.2024 г.; електронна справка за
декларация от 08.08.2024 г.; полицейска справка; Справка за съдимост с рег. №
241120005000496697/20.11.2024 г..
Събраният по делото доказателствен материал не съдържа противоречия
относно включените в предмета на доказване факти.
Съдът дава вяра на депозираните по делото свидетелски показния,
доколкото същите изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото.
2
Показанията на свидетелите са преки, убедителни, последователни, логични и
непротиворечиви. Пред съда полицейските служители, извършили
проверката, възпроизведоха непосредствените си възприятия по време на
осъществяване на служебната им дейност. Показанията на разпитаните по
делото свидетели взаимно се допълват, подкрепят се, а и се потвърждават от
събраните писмени доказателства.
Свидетелите Д. и О. единодушно заявиха пред съда, че именно
подсъдимият А.З. е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата и
че след като бил спрян за проверка бил изпробван посредством техническо
средство за наличие на наркотични вещества, което отчело положителен
резултат за кокаин, както и че бил отведен до спешния център, където отказал
да даде кръвна проба. В подкрепа на свидетелските показания са и писмените
доказателства – протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, талон за медицинско изследване,
разпечатка от паметта на техническо средство, както и приобщеното
веществено доказателство - техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000 с №
ARSE-0048.
В хода на съдебното следствие събраният доказателствен материал дава
основание да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в
което е обвинен. По делото са налице достатъчно убедителни, логични и
взаимно допълващи се доказателства, подкрепящи обвинението и даващи
основание на настоящия съдебен състав да признае подсъдимия за виновен в
престъплението по внесения обвинителен акт.
Следва изрично да се посочи, че приложеното по делото изследване от
лаборатория „Рамус“, гр. Пловдив, не опровергава установената по-горе
фактическа обстановка. На първо място направеното изследване не е
извършено по установения ред, а именно по реда на Наредба № 1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, от където следва, че не може да
бъде приет като годно доказателствено средство в настоящото производство.
На следващо място същото е извършено в един по-късен момент от датата на
инкриминираното деяние, поради което дори да беше годно доказателствено
средство неговите резултати не могат пряко да бъдат сравнявани с тези, които
са отчетени на инкриминираната дата предвид отдалечеността от времето
между едните и другите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият А.И.З. на 02.08.2024 г., в гр.
Велинград, на кръстовището на улиците “Тошо Стайков“ и „Лиляна
Димитрова“ е управлявал МПС – лек автомобил П. П. с рег. № *****, след
употреба на наркотични вещества, а именно кокаин, установено по надлежния
ред с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARSE-0048, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
3
За да възникне наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, е
достатъчно деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Правноирелеванто е дали към
момента на управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от
наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен. За
разлика от хипотезата на чл. 343 б, ал. 1 НК, която визира случаите на
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с
определена концентрация в кръвта на водача, установена по надлежния ред, в
чл. 343 б, ал. 3 НК е възведена забраната да се управлява превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо дали
водачът обективно е бил повлиян от тяхната употреба. Различието при
очертаването на посочените норми произтича от това, че поначало употребата
на алкохол не е забранена от закона, откъдето и забраната за управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол е забранена само в
предвидените от закона случаи. Друго е положението при употребата на
наркотични вещества или техни аналози, която поначало е забранена от
закона. Следователно, законовата забрана да се управлява моторно превозно
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, имплицитно се
включва в забраната, очертана от чл. 343 б, ал. 3 НК, да се управлява моторно
превозно средство след употреба на такива вещества. Когато бъде установено,
че водачът на превозното средство е бил повлиян от употребените наркотични
вещества, това е отегчаващо обстоятелство със значителна тежест, което се
взема предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност. Когато
водачът е осъществил състава на чл. 343 б, ал. 3 НК, макар и да не е бил
повлиян от употребата на забранените вещества, съставомерността на
деянието не отпада, тъй като наличието или липсата на повлияване,
респективно, степента на повлияване, не са съставомерни елементи, а
единствено биха имали значение при преценката на степента на обществена
опасност на извършеното деяние.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество-кокаин. Наличието на
наркотично вещество в кръвта е установено посредством тест „Дрегер
Дръгтест 5000 с фабр. номер ARSE-0048. Това обстоятелство е надлежно
удостоверено в съставения при проверката Протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба
№ 1/19.07.2017г. и в АУАН серия GA 1319015/03.08.2024 г., които като
официални свидетелстващи документи, съставени от длъжностно лице в кръга
на службата му, какъвто безспорно е полицейският служител А. Д., по
предвидените в закона форма и ред, са годни доказателствени средства за
установяване на релевантни факти от предмета на доказване-време и място на
извършване на престъплението, извършените действия от подсъдимия, с което
е осъществено изпълнителното деяние и самоличността на дееца.
Следва да се посочи, че към датата на извършване на деянието
редакцията на чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда управлението на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози
4
да е установено по надлежния ред. Затова допуснати неточности при
съставяне или дори пропуски за съставяне на определените в Наредба №
1/19.07.2017г. документи не налагат извод, че престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК не е извършено, ако са събрани други доказателства, които го установяват
несъмнено. В случая такива други доказателства има и това са показанията на
полицейските служители, извършили проверката. Същите единодушно
заявиха пред съда, че подсъдимият з. е управлявал МПС, че му е извършената
проверка с техническо средство, което е от одобрен тип и е било технически
годно за употреба към 02.08.2024., че е отчело положителен резултат за
употреба на кокаин. С този резултат водачът е бил запознат и саморъчно се е
подписал на запечатания плик, в който е поставена тестовата касета и на който
са изписани личните му данни /име, ЕГН, дата и час на проверката и резултата
от нея/.
Затова за настоящия състав не съществува съмнение, че проверка на
водача за управление на МПС след употреба на наркотици е извършена и че
резултатът от нея е посоченият в обвинителния акт. На подсъдимия е бил
издаден талон за медицинско изследване на основание чл.5 от Наредба №1 от
19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Въпреки, че е
отказал да го подпише и да получи екземпляр от него, е бил отведен в
медицинското заведение, където да даде биологична проба, но е отказал да
даде биологичен материал за извършването й. Отказът на з. да се подложи на
изследване е отразен от медицинския специалист и в талона за изследване и
удостоверен с подписа на медицинския специалист Никола Георгиев и с
подписа на подсъдимия в съставения протокол за химическо изследване,
съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.. Предвид отказа на
лицето да даде кръвна проба за химическо изследване, наличието на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия следва да се приеме за
установено от показанията на техническото средство, в какъвто смисъл е
изричната разпоредба на чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017г., което се
потвърждава и от събраните гласни доказателства.
Кокаинът е наркотично вещество тъй като попада в Списък I Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, издадена на осн. чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, поради
което и на осн. чл. 343б, ал. 3 НК управлението на МПС след употребата му е
забранено.
Подсъдимият е управлявал след употреба на наркотични вещества, като
е упражнил едно занятие, за което и при липса на такива се изисква голямо
внимание, непрекъсната съсредоточеност, бързо възприемане на пътната
обстановка и адекватно своевременно реагиране на възникналите опасности.
В обективно отношение с деянието са накърнени обществените
5
отношения, гарантиращи сигурността на движение по пътищата
регламентирани със ЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени към предприемане на управлението на
МПС, и то след употреба на наркотично вещество. В настоящия случай
подсъдимият, след като употребил кокаин, съзнавайки обществената опасност
от противоправното си поведение, е управлявал лек автомобил с намерение да
се придвижи с него.
По своята същност деянието е от вида на т.нар. престъпления на „просто
извършване”. Ето защо, за съставомерността му не е необходимо да са
настъпили конкретни вредни последици /вредоносен резултат/ от деятелността
на извършителя, а е достатъчно това, че са осъществени всички обективни
признаци на състава и при конкретна форма на вината.
Деецът в случая е наказателно отговорен субект - пълнолетен, разбиращ
свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си.
Не се твърди и не се събраха доказателства да страда от физически или
психически недъг, който му е попречил да може да осъзнае
противообществения характер на деянието и произтичащите от него
противоправни последици.
Авторството на деянието е безспорно установено от посочените по-горе
гласни доказателствени средства.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че е употребил наркотично вещество-кокаин,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба
на наркотични вещества, предвиждал е неговите общественоопасни
последици – нарушаване на обществените отношения свързани с
безопасността на транспорта, но въпреки това е целял извършване на
деянието с предвиждане настъпването на неговия престъпен резултат. Бил е
наясно със задължението да не управлява МПС след употреба на наркотични
вещества, но независимо от това е решил да се придвижи с автомобила. Ето
защо съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъплението,
предмет на повдигнатото обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
визирани в чл.54 от НК, предвиденото за престъплението наказание, степента
на обществена опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимия и
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК за престъплението
по чл.343б ал.3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
три години и глоба от 500 до 1500 лева.. Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства–чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът не намира наличие нито на многобройни, нито на изключителни
6
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в
чл.343б, ал. 3 НК наказание да се явява несъразмерно тежко, с оглед
обществената опасност на деянието и дееца. Наказанието следва да се
индивидуализира по правилата на чл.54 от НК. Престъплението е с висока
степен на обществена опасност, застрашавайки обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта.
Отчитайки всичко гореизложено, съдът определи наказания в
минималния законоустановен размер - лишаване от свобода за срок от една
година и глоба 500,00 лв. Съдът като съобрази, че наложеното наказание
лишаване от свобода е под три години, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и че за постигане на
целите на чл. 36 НК не се налага да изтърпи наказанието, на осн. чл. 66, ал. 1
НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила. При определяне размера на глобата съдът съобрази сравнително
затрудненото материално положение на подсъдимия, съобразно приложената
на досъдебното производство декларация.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът намери, че с оглед на личната и на генералната превенция следва да се
наложи на А.З. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години. В този смисъл съдът съобрази приетата като писмено доказателство
справка нарушител/водач, видно от която подсъдимият е лице, което има
склонност да нарушава ЗДвП, предвид отразените многобройните нарушения,
които е извършил по този закон.
Относно веществените доказателства:
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство 1 бр. тестова касета „Drug test 5000“, с фабричен № ARSE 0048,
да се унищожи като вещ без стойност.
Относно разноските:
На основание чл. 301,, ал. 1, т. 12 НПК подсъдимият з. следва да бъде
осъден да заплати и сторените съдебно деловодни разноски, а именно сумата
от 54 лв., платими в полза на ОДМВР- Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Препис от мотивите да се изпрати на страните.
7